ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 458
гр.Плевен, 17.03.2022 год.
Административен съд - гр.Плевен, V-ти състав, в
закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди
двадесет и втора година, в
състав: Председател:
Катя Арабаджиева
като
разгледа докладваното от съдията административно дело №866 по описа на
Административен съд – Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК вр.
чл.144 от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба от Е.С.С.-***,
Г.В.С. *** и Н.Т.С. ***, чрез адв.В.П. ***
със съдебен адрес ***, оф.1, против Заповед №РД-10-1859/2.11.2017 год. на кмета
на община Плевен, с която се отчуждава част от поземлен имот, собственост на
жалбоподателите, с идентификатор 56722.661.670 с площ 139 кв.м., която
преминава в уличната регулация, съгласно действащ Подробен устройствен
план-план за застрояване и регулация, одобрен със Заповед №РД-15-839/17.04.1990 год. на Председателя на
ОНС-Плевен.Останалата част от имота, заедно със съседния поземлен имот с
идентификатор 56722.661.670 е урегулиран в УПИ I-4366, 4367, кв.80. Със
заповедта е определено парично обезщетение в размер на 12080 лева без ДДС
съгласно пазарна оценка, изготвена от независим оценител на имоти.
По жалбата е постановено Решение №88/28.02.2022 год.,
с което съдът е отхвърлил жалбата с искане за прогласяване нищожността на
оспорената заповед и е осъдил тримата жалбоподатели да заплатят на община Плевен разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/лева. За да постанови този резултат по отношение на
разноските, съдът е приел, при този изход на спора на ответника следва да се
присъдят поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лв., определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 3 и чл. 144 от АПК вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Решението е връчено на ответника чрез технически
сътрудник в община Плевен, на 2.03.2022 год. Решението на съда е окончателно.
На 4.03.2022 год. е постъпила Молба с вх.№1409 от пълномощника
на ответника юрисконсулт Н., с която се иска изменение на постановеното съдебно
решение в частта на разноските, като се развиват подробни съображения относно обема
на извършените процесуални действия от пълномощника на ответника и фактическата
и правна сложност на делото.
Молбата за изменение на постановеното решение в частта
за разноските е изпратена за становище на насрещните страни, които са депозирали
такова с вх.№1621/15.03.2022 год. чрез упълномощен адвокат П., която е развила
подробни съображения за допустимост, но неоснователност на претенцията за
изменение на решението в частта за разноските.
Настоящият състава на съда намира, че искането за
изменение на решението в частта за присъдените на жалбоподателя разноски е подадено в срока по чл.248, ал.1
от ГПК, но е недопустимо , по аргумент от т.2
и т.9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК:
Според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на
решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за
развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските.
Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и
които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде
инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, или в
друг писмен документ-становище, отговор и т.н.,ако страната счита, че
направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото.
Пълномощникът на ответника е депозирал по делото
четири броя писмени становища-отговор, придружителни писма за изпращане на
писмени доказателства, становища по искане за събиране на доказателства и т.н.,
приложени на л.70-71, л.81-82, л.95-96 и л.154-155 , в които не е инкорпорирал
искане за присъждане на разноски, нито е посочил конкретен техен размер и за
какъв разход ги претендира. Присъждане
на направените по делото разноски е претендирал в хода на устните прения между
страните, в последното проведено по делото съдебно заседание-устно, като
искането му се свежда до следното: „да бъде присъдено съответното
юрисконсултско възнаграждение съгласно закона“. Юрисконсулт Н. не е претендирал
конкретен размер на възнаграждение, а последното е необходимо както , за да
бъде преценена основателността на това искане , така и с оглед произнасяне по
евентуално направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Защото в противен случай, при
направено искане за присъждане на адвокатско/юрисконсултско възнаграждение без
посочен конкретен размер, съдът е ограничен да присъди минималното предвидено
такова, защото не може да се произнесе
по непретендирано искане-не може „служебно“ да прецени този размер, без да е
направено искане в тази насока. Отделен писмен списък на разноските пълномощникът
на ответника също не е представил по делото. Възприетото
становище по т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК е в смисъл, че е необходимо страната да представя списък на разноските,
когато е направила в производството дори само един разход, и дори за този разход
да представя доказателства /в случая доказателства
за разход за юрисконсултско възнаграждение няма как да бъдат представени/.
Съгласно постановеното ТР по т.9, молбата за изменение
на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила
списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Според мотивите на ТР по т.9 това е така,
защото разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е
поискала присъждане на разноски, следва да представи списък на разноските.
Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена
със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта
му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за
разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска
изменение на решението, поради което това искане е недопустимо.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Молба с вх.№1409/4.03.2022
год. от кмета на община Плевен, чрез юрисконсулт Н., за изменение на
постановеното Решение №88/28.02.2022 год. по адм.дело №971/2021 год. в частта
на разноските, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК по
направеното искане за изменение.
Определението не подлежи на оспорване, по аргумент от
чл.248, ал.3 от ГПК.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /П/