№ 166
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора С.Черешарова
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600313 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С присъда № 260019/31.03.2021г., постановена по НОХД № 2365/2019г.
по описа на Районен съд гр.Пазарджик, осъдените Ц. Р. Б. и Р. Г. Ц. са
признати за виновни в това, че на ***. в с.Л., област П., в съучастие като
съизвършители, противозаконно са присвоили чужди движими вещи -
колбаси на обща стойност 1445,07 лв., собственост на „И.“ ООД гр.П., които
са владели на основание заявка-договор от ***. от „М.“ ЕООД до „Е.“ ЕООД
за възлагане на превоз на стоките от гр.С. до с.Л., област П., поради което и
на основание чл.206, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК са осъдени
на по четири месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три
години.
Осъдени са да заплатят направените разноски по делото в размер общо
на по 58,23 лв.
По повод въззивна жалба на защитника на осъдените Б. и Ц. съдебният
акт е бил предмет на въззивен контрол. С решение № 11/24.01.2022г.,
1
постановено по ВНОХД № 386/2021г., Окръжен съд гр.Пазарджик е изменил
присъдата на Районен съд гр.Пазарджик, като е приел, че стойността на
вещите, предмет на престъплението, е 1066,54 лв. и за разликата до 1445,07
лв. е признал осъдените за невиновни и ги е оправдал за тази част от
обвинението по чл.206, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. Потвърдил е съдебния акт в
останалата част. В тежест на осъдените са възложени разноските по делото в
размер на по 68,63 лв., за всеки един от тях.
Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата на първоинстанционния съд е влязла в сила на датата на
постановяване на въззивното решение.
От адв.К.К., защитник на осъдените Б. и Ц., е подадено искане за
възобновяване на производството по делото. Излагат се доводи за допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Поддържа се
тезата за превратно тълкуване на събраните доказателства, за липса на
предмет на деянието, както и че се касае за маловажен случай. Прави се
искане за възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и
присъдата на първоинстанционния съд, признаване на осъдените лица за
невинни и оправдаване по вмененото обвинение. Алтернативно се предлага
деянието да се преквалифицира по чл.206, ал.5 от НК и да се санкционира с
глоба.
Пред Пловдивския апелативен съд осъдените Б. и Ц. не се явиха и не
упражниха лично правото си на защита. Техният защитник поддържа
искането с изложените в него съображения и пледира за възобновяване на
производството.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице сочените от
защитата нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото,
обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на
основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в
2
срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,
който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се
съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК, които са основания за възобновяване на делото.
Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при
преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да
се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за
проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната
правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в
закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в
сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са
допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта,
които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и
справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на
съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа
обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание
и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.
Настоящият съдебен състав не констатира наличието на сочените в
искането процесуални нарушения, опорочаващи влязлата в сила присъда,
допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото и пропуснати от
въззивната инстанция.
Не са налице пропуски в доказателствената дейност на двете съдебни
инстанции, които да сочат на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от
НПК и да са основание за възобновяване на производството по делото.
Несъстоятелно е изложеното от защитата съображение за неправилна
оценка и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност.
Първоинстанционният и второинстанционният съд, в рамките на събраните
доказателствени източници, са извършили самостоятелен, обстоятелствен,
всестранен и прецизен анализ на доказателствената маса, поотделно и в
съвкупност. Не се констатират допуснати от решаващите съдилища
нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от
3
НПК. Доказателственият анализ, изложен в техните съдебни актове, е
правилен, обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови
текстове. Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка за
доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга - е направил
самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените материали,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като подробно и аргументирано
е изложил крайните си изводи в мотивната част на постановения съдебен акт.
И двете съдебни инстанции са обсъдили възраженията и тезите на защитата и
са дали изчерпателен отговор защо не ги споделят.
Окръжен съд гр.Пазарджик също е изследвал доказателствата относно
годността на предмета на престъплението и законосъобразно е ревизирал
стойността му с оглед събрания доказателствен материал и заключението на
назначената допълнителна хранително-вкусова експертиза. Не се установяват
пропуски в тази му дейност. Позицията на осъдените, че инкриминираните
месни продукти не са били годни за консумация, се опровергава по
категоричен начин от доказателствената съвкупност, поради което правилно е
възприета като защитна.
Не могат да се направят изводи и за неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК, тъй като липсват
пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища
по фактите и спрямо установеното от фактическа страна. В искането не се
съдържа конкретна аргументация за материалноправна незаконосъобразност.
Възражение в тази насока се извежда единствено от претенциите за
допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на
съдилищата, които апелативният съд прие за неоснователни.
Не се споделя и алтернативното искане, че деятелността на осъдените Б.
и Ц. следва да се квалифицира като маловажен случай и те да се ползват от
привилегирования състав на чл.206, ал.5 от НК. Претенцията на защитата за
преквалификация на престъплението е неоснователна.
Съгласно чл.93, т.9 от НК едно деяние представлява маловажен случай,
когато степента на обществена опасност е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства. Преценката по този въпрос се извършва на
4
основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност и морална
укоримост на извършеното. В горния смисъл ВКС е последователен и
категоричен в своята практика /Решение № 46/31.01.2013г. на ВКС по н. д. №
2184/2012г., II н. о., Решение № 69/29.03.2010г. на ВКС по н. д. № 684/2009г.,
II н. о., Решение № 88/16.03.2009г. на ВКС по н. д. № 689/2008г., II н. о.,
Решение № 93/31.03.2000г. на ВКС по н. д. № 16/2000г., II н. о., Решение №
142/23.03.2010г. на ВКС по н. д. № 33/2010г., II н. о., Решение №
145/15.03.2013г. на ВКС по н. д. № 103/2013г., III н. о., Решение №
233/26.04.1971г. на ВКС по н. д. № 196/1971г., I н. о., Решение №
373/30.09.2011г. на ВКС по н. д. № 1524/2011г., III н. о., Решение №
389/12.10.2012г. на ВКС по н. д. № 1198/2012г., III н. о., Решение №
556/19.06.2007г. на ВКС по н. д. № 262/2007г., III н. о., Решение №
576/04.01.2012г. на ВКС по н. д. № 2664/2011г., II н. о./.
В случая се касае за деяние с предмет 75,37 кг различни месни
продукти на стойност 1066,54 лв. Съдилищата правилно са приели, че видът,
количеството и стойността на предмета сами по себе си не са незначителни и
не обуславят извод за маловажност на случая. Не може да се пренебрегне и
фактът, че се касае за престъпление, извършено в съучастие.
Извършеното от осъдените не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
този вид. Цялостната характеристика на деянието и дейците не определят
случая като маловажен, за да се приеме че е осъществен съставът на чл.206,
ал.5 от НК.
Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд
намира, че не са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и
на въззивното решение. Поради това искането на осъдените за възобновяване
на производството по делото, като неоснователно, следва да се остави без
уважение.
С оглед на горното съдът
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Ц. Р. Б. и Р. Г. Ц. за
възобновяване на производството по ВНОХД № 386/2021г. по описа на
Окръжен съд гр.Пазарджик и НОХД № 2365/2019г. по описа на Районен съд
гр.Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6