Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

24.10.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

25.09

Година

2019

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

118

по описа за

2019

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от М.И.М. от ***, действащ чрез пълномощника си адв.Т.Б., против Решение № 144/24.04.2019 г., постановено по АНД № 181/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 18-1947-000494/09.01.2019 г., издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на М.И.М. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, за това, че на 23.12.2018 г. в община Кърджали, на път ***, като водач на автобус „Мерцедес 412 Д“ с рег. № ***, управлява преди разклона за ***, автобус категория М2, марка „Мерцедес 412 Д“ с рег. № ***, собственост на И.М.М., без да е заплатил винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 от ЗП за движение по републиканската пътна мрежа за съответното МПС.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Излага съображения, че в жалбата пред първоинстанционния съд са били въведени доводи, че процесният АУАН сер. *** № ***/*** г., въз основан на който е издавено обжалваното НП, не е надлежно връчен и подписан от М.И.М., която защитна позиция неизменно била поддържана от пълномощника на жалбоподателя в производството пред районния съд. За доказване на твърдението, че положеният подпис срещу „нарушител“ в акта не е изпълнен от М.И. било заявено надлежно искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза. Независимо от това и в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не уважил искането на процесуалния представител на касатора с мотиви, че доказателства в тази насока са еднопосочни.

Счита този извод на първоинстанционния съд за необоснован, предвид това, че в проведеното заседание на 20.03.2019 г. били изслушани свидетелски показания, които подкрепяли тезата на жалбоподателя. В този смисъл твърди, че е налице допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и на правото на защита на лицето, чиято административна отговорност е ангажирана.

Релевира и доводи, че съдът не е обсъдил възражението за несъответствие между правната квалификация на нарушението и словесното му описание, което от своя страна се явявало самостоятелно основание за отмяна на НП. 

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 144/24.04.2019 г., постановено по АНД № 181/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови решение по същество, с което да отмени Наказателно постановление № 18-1947-000494/09.01.2019 г., издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на М.И.М. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

В съдебно заседание чрез адв.Б. поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Ответникът по касация – Началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 18-1947-000494/09.01.2019 г., издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на М.И.М. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, за това, че на 23.12.2018 г. в община Кърджали, на път ***, като водач на автобус „Мерцедес 412 Д“ с рег. № ***, управлява преди разклона за ***, автобус категория М2, марка „Мерцедес 412 Д“ с рег. № ***, собственост на И.М.М., без да е заплатил винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 от ЗП за движение по републиканската пътна мрежа за съответното МПС.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, съгласно който движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. АУАН бил предявен надлежно на нарушителя и подписан от него без възражения. 

Налице било съответствие между обстоятелствата на описаното в акта и наказателното постановление нарушение с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на М.И.М. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Въведените в жалбата твърдения, че на жалбоподателя било наложено наказание за нарушение, чиято правна квалификация (чл. 139, ал. 5 от ЗДвП) не съответствала на словесното му описание, както и за противоречие по отношение на соченото, че не е заплатил винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 от ЗП, а в последствие, че не била заплатена такса по реда на чл. 10, ал. 1 от ЗП, поради което районният съд е следвало да отмени НП като незаконосъобразно, са неоснователни. В този смисъл ясно и недвусмислено в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление е изложено словесно описание на извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, състоящо се в това, че на 23.12.2018 г. в община Кърджали, на път ***, като водач на автобус „Мерцедес 412 Д“ с рег. № ***, управлява преди разклона за ***, автобус категория М2, марка „Мерцедес 412 Д“ с рег. № ***, собственост на И.М.М., без да е заплатил винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 от ЗП за движение по републиканската пътна мрежа за съответното МПС.

Посочената разпоредба на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП/в действащата и редакция с ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, регламентира, че  движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата.

Нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗП гласи: „При установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство“.

В тази връзка действащата към датата на осъществяване на административното деяние разпоредба на чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 1 500 лв., за  Водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, което ППС е предназначено за превоз на пътници с повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на водача, или на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари с 2 (две) оси,както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна такса, и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет) тона, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното.

По делото е безспорно установено, че към момента на проверката за управляваното от М.М. ППС не е била заплатена дължимата винетна такса. Всички приобщени доказателства в първоинстанционното производства, в това число и изслушаните свидетелски показания, са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. В този смисъл липсва допуснато съществено процесуално нарушение, което да доведе до нарушаване на правото на защита на нарушителя да разбере, за какво конкретно нарушение му е наложено административно наказание, а именно за управление на ППС, за което не е заплатена дължимата винетна такса.

На следващо място не се установяват и доводите за допуснато от контролния орган нарушение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Видно от съдържанието на процесния АУАН серия *** бл. № ***/*** г., същият е оформен с положен подпис на нарушителя и подпис за връчването на препис от акта. АУАН е издаден от Р. С. К., съответно свидетел по съставянето на  акта е Б. В. Д. Касационната инстанция счита доводите на пълномощника на касатора, че процесният акт не е връчен на М.М. и съответно че положените в него подписи за нарушител не са изпълнени от жалбоподателя, за голословни, неподкрепени от фактическа и правна страна, поради което се преценят като защитна позиция, целяща да отпадане на административнонаказателната отговорност. В този смисъл видно от показанията на свидетелите К. и Д., при извършената проверка на 23.12.2018 г. срещу М.И.М. са били съставени 2 броя АУАН, които били надлежно връчени на нарушителя и подписани от него без възражение. Разпитаните по искане на жалбоподателя пред районния съд свидетели Ф. М. и И.М. не установяват различни фактически обстоятелства. Посочените лица, освен, че са *** и *** на жалбоподателя, сочат, че възприели съставянето на един акт срещу М.И., определен от тях като: „за липса на категория и спиране на автобуса от движение“, но от разпита им се установява, че те се придвижили до мястото на проверката – ***, след обаждане по телефона от касатора, т.е. не са присъствали на мястото през цялото време на извършената проверка, като твърдят, че не били разбрали от М.И. да му е бил съставян друг акт. За съставен друг АУАН на М.И.М. по делото на районния съд е налично и писмено доказателство – представен от защита в заверено копие АУАН серия ***, бл. № ***, издаден на 23.12.2018 г. от св.Б. Д./л. 26/. От съдържанието на цитираното копие в графата „иззех като доказателство“, се установява, че е актосъставителят е иззел като доказателство АУАН серия *** бл. № ***/*** г., СРМПС част II № *** и 2бр. регистрационни табели. Т.е. очевидно е, че процесният акт е съставен първи по ред и е бил иззет като доказателство при съставянето на последващия АУАН, което несъмнено опровергава твърденията за липса на съставен на мястото на проверката АУАН серия *** бл. № ***/*** г., тъй като същият изрично е описан като иззето доказателство във втория по време съставен АУАН, което надлежно връчване и съдържание не се оспорва и доказателства за това се представят в първоинстанционния съд именно от жалбоподателя, с които същият удостоверява неизгодни за себе си факти. Отделно от това следва да се отбележи, че в процесния акт са налични подписи на нарушителя, които без специални знания е видно, че са изпълнени от лицето уверено и без наличието на задрасквания и колебливи движения, като същите са съответни и на подписите, положени в представения от защитата в копие АУАН серия ***, бл. № ***, издаден на 23.12.2018 г. от св.Б. Д.

В заключение АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложените към първоинстанционното дело Заповед № ***/*** г. и Заповед № ***/*** г, с която са определени длъжностните лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на М.И.М. за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 144/24.04.2019 г., постановено по АНД № 181/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.