РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Омуртаг, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невяна П. Захариева
при участието на секретаря Оля Б. Сотирова
като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело №
20243510100486 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и
чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.
Ищецът М. А. М., с адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адв. Г. Б. Х.
от САК, съдебен адрес: ***, посочва в исковата си молба, че по силата на трудов
договор, сключен между М. и ответника, ищецът заемал длъжност „***“, с място на
работа – Звена „Други дейности по икономиката“. Посочено е, че със Заповед №
22/04.09.2024 г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
трудовото правоотношение с него било прекратено, поради нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в закъснения и преждевременно напускане на работа в
един календарен месец, всяко от които не по – малко от едни час. В исковата молба са
изложени съображения за незаконосъобразност на процесната заповед, поради
издаването и в нарушение на чл. 193, ал.1 от КТ, липса на мотиви, липса на посочени
дати, на които са извършени твърдяните нарушения на трудовата дисциплина,, липса
на описана фактическа обстановка, некоректно посочено правно основание за издаване
на заповедта. Посочено е, че на ищеца не връчена Докладна вх. № 94-01-
548/04.09.2024 г., въз основа на която работодателят приел наличие на дисциплинарно
нарушение. Оспорено е твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, като е
посочено, че с оглед естеството на трудовите задължения на ищеца, свързани със
закупуване, разпределяне и снабдяване на кметове и кметства с канцеларски
материали, горива и др., което налагало да напуска административната сграда на
ответната община, както и с оглед липсата на обособено работно място на ищеца,
твърдението на работодателя, че М. нарушавал трудовата дисциплина, като
закъснявали напускал преждевременно работното си място в рамките на един
календарен месец, се явявало недоказано. Предвид изложеното в молбата ищецът
1
претендира да бъде признато за незаконно и отменено наложеното му наказание
дисциплинарно уволнение, да бъде възстановен на заеманата длъжност и да му бъде
присъдено обезщетение в размер на 6 600.00 лева за времето, в което е останал без
работа - за периода от 04.09.2024 г. до 04.03.2025 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска. Претендират се и съдебни разноски. В съдебно
заседание исковете се поддържат. Претендират се съдебни разноски.
Ответникът Община Омуртаг, с адрес: гр. Омуртаг, ул.”Ал. Стамболийски”
№ 2 А, се представлява по делото от адв. Д. М. от АК - Търговище, който оспорва
исковете и прави искане да бъдат отхвърлени. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответната страна, който отговаря на изискванията на чл. 131 ал.2
ГПК. В депозирания отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове, като
счита същите за неоснователни. В отговора са оспорени изложените в исковата молба
твърдения на ищеца, за издаване на процесната заповед в нарушение на чл. 193, ал.1 от
КТ, като се твърди, че ищецът отказал да даде обяснения. Оспорени са съображенията
на ищцовата страна за липса на мотиви в заповедта. Направено е искане предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се съдебни разноски.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
На 04.09.2024 г., ищецът е бил запознат с процесната заповед, но е отказал да
получи екземпляр от нея, а исковете са предявени на 23.10.2024 г., т. е. в двумесечния
срок регламентиран в разпоредбата на чл. 358 ал.1 т.2 от КТ и следователно са
допустими.
Като писмени доказателства по делото са приложени представените от ищеца
Заповед № 22/04.09.2024 г., длъжностна характеристика и заверени преписи от стр. 1 и
от стр. 6 до стр. 13 от трудовата книжка на ищеца. Като писмени доказателства по
делото са приложени и заверени преписи от трудовото досие на ищеца, представено от
ответната страна. От писмените доказателства се установява, че по силата на Трудов
договор № 18/03.10.2016 г. ищецът бил назначена на длъжност „***“ в ответната
община, а по силата на Допълнително споразумение № 46/21.01.2019 г. към трудов
договор бил преназначен на длъжност „***“ с място на работа Общинска
администрация – Местна дейност „Други дейности по икономиката“. С процесната
Заповед № 22/04.09.2024 г., издадена от кмета на Община Омуртаг трудовото
правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ,
считано от 04.09.2024 г.. В цитираната заповед, като причина за прекратяване на
трудовото правоотношение е посочено: „Закъснения и преждевременно напускане на
работа в един календарен месец, всяко от които не по – малко от 1 час“. Разпоредено е
на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 224, ал.1, т. 2 от КТ. Видно е от
приложените заверени преписи от трудовото досие на ищеца, че същото съдържа
молба от М. за първоначалното му назначаване, приложенията към нея, цитирания
трудов договор, допълнителни споразумения към него, освен цитираното по – горе,
длъжностни характеристики, заявления за отпуск и заповеди за разрешаване на такъв,
уведомления до НАП, заповеди за увеличаване на трудовото възнаграждение на ищеца
и др., както и процесната заповед. Според Заповед № 56/29.04.2024 г., издадена от зам.
кмет на Община Омуртаг, управомощен със заповед на кмета на общината, трудовото
възнаграждение на М. е увеличено от 933.00 лева на 1 100.00 лева.. Трудовото досие на
ищеца не съдържа направено от работодателя искане за обяснения по чл. 193 от КТ,
във връзка с констатираните нарушения на трудовата дисциплина, както и писмени
обяснения на М.. По делото са разпитани като свидетели водения от ищеца П. А. и
2
водения от ответната страна Е. Ш. В показанията си св. А. заявява, че познавал ищеца
от 37 години и посочва, че след назначаването на М. като ***, същият изпълнявал
задълженията си и се явявал на работното си място, което било на около 50 м. от
жилището на свидетеля. Св. Ш. посочва, че е *** на Община Омуртаг и че в това си
качество от началото на месец август до началото на месец септември 2024 г.,
извършил неколкократно проверки на ищеца, при които установил, че същият не е на
работното си място. Свидетелят заявява, че след всяка една проверка изисквал
писмени обяснения от ищеца, но същият отказал да даде такива, като относно
искането на обясненията и отказа на М. да даде такива не били съставени документи.
Въз основа на събраните доказателства съдът счита следното по предявените
искове:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ: Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ изисква преди налагане на дисциплинарното
наказание, работодателят да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения. В конкретния случай по делото не се събраха безспорни
доказателства, че преди да издаде процесната заповед работодателят е изпълнил това
свое задължение. Действително в показанията си св. Ш. заявява, че е изисквал
обяснения от ищеца след констатиране на всяко от нарушенията на трудовата
дисциплина, но писмени доказателства за това не се представени от ответната община.
Дори обаче да се даде вяра на показанията на св. Ш. в тази им част, то отново не може
да се стигне до извод, че преди издаване на процесната заповед е изпълнено
изискването на чл. 193, л.1 от КТ, поради следните съображения: Видно е от
обсъденото по – горе Допълнително споразумение № 46/21.01.2019 г. към трудов
договор, че ищецът е бил назначен на длъжност „***“ с място на работа Общинска
администрация – Местна дейност „Други дейности по икономиката“. Правомощията
на кмета на общината да назначава и освобождава служители на общинската
администрация, с изключение на тези по чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, сред които
ищецът определено не попада, както и правомощието на кмета на общината да налага
предвидените от закона дисциплинарни наказания, са регламентирани в разпоредбата
на чл. 44, ал.1, т. 3 от ЗМСМА. Съответно правомощията на *** на общината са
регламентирани в разпоредбата на чл. 43 от ЗМСМА и от текста на тази разпоредба е
видно, че *** на общината не разполага по силата на закона с цитираните по- горе
правомощия относно назначаването, освобождаването и налагането на дисциплинарни
наказания на служители от общинската администрация. Съгласно разпоредбата на чл.
44, ал. 2 от ЗМСМА *** на общината изпълнява и други функции, възложени му от
кмета на общината, а разпоредбата на чл. 192, ал.1 от КТ предвижда възможност
дисциплинарните наказания да бъдат налагани освен от работодателя и от определено
от него длъжностно лице с ръководни функции, но в случая липсват доказателства за
оправомощаването на ***я на ответната община от кмета на същата община да налага
дисциплинални наказания, респективно да осъществява процедурата по налагането на
такива. Следователно дори и св. Ш. в качеството на *** на Община Омуртаг, да е
изискал писмени обяснения от ищеца, не може да се приеме, че е спазено изискването
на чл. 193, ал.1 от КТ, тъй като св. Ш. не е бил оправомощен за това от кмета на
общината. Изложеното по – горе води до извод, че обяснения от ищеца, по реда на чл.
193, ал. 1 от КТ, е следвало да се изискат от кмета на Община Омуртаг, а това в случая
не е сторено. Ето защо съдът счета, че при издаване на процесната заповед не е
спазено изискването на чл. 193, ал.1 от КТ, което е самостоятелно основание за
нейната отмяна, без да се обсъжда спора по същество. Наред с това процесната
3
заповед не съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 195, ал.1 от КТ, тъй като в нея
не са посочени дати на извършване на твърдяните нарушения на трудовата
дисциплина от страна на ищеца. Липсата на някой от императивно регламентираните
реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, съща е
самостоятелно основание за нейната отмяна. Предвид изложеното съдът намира
предявените искове за основателни. Процесната заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна и ищецът възстановен на предишната си работа.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ:
С отмяната на заповедта за уволнение за ищеца възниква потестативното право да
претендира обезщетение за оставането му без работа за период не повече от 6 месеца.
Предпоставка за уважаване на иска е настъпване на вреда за ищеца в резултат на
оставането му без работа вследствие незаконното уволнение. Според съдебната
практика „…работникът може да търси обезщетение за оставането си без работа в
резултат на незаконното уволнение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ включително и по
съдебен ред, като предяви иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, но няма да има основание
за присъждането на обезщетението преди настъпването на вредата, което става с
осъществяването на факта на оставане без работа през определения от закона период
от време с продължителност до шест месеца. С факта на нереализирането на трудов
доход наред с оставането без работа през определен период от време се осъществява
пълният фактически състав на нормата на чл. 225, ал. 1 от КТ, която дава право на
обезщетение.“ /Решение №387/27.10.2011 по дело №1317/2010 на ВКС, ГК, IV г.о./. В
случая ищецът е представил единствено заверени преписи от стр. 1 и от стр. 6 до стр.
13 от трудовата му книжка, като на стр. 12 и стр. 13 е отразен общия му трудов и
осигурителен стаж в ответната община. Ищцовата страна не е представила трудовата
книжка в цялост, като заверен препис или за констатация, с оглед установяване на
липса на други вписвания в нея и не е представил никакви други доказателства за това
дали след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, е работил или не
по трудов договор с друг работодател, както и за размера на евентуалното трудово
възнаграждение, в случай, че е работи при друг работодател. Ето защо и с оглед
цитираната съдебна практика съдът счита, че предявения от М. иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, се явява недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен въпреки уважаването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
от КТ.
Ищцовата страна претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за един
адвокат по реда на чл. 38 от ЗА. Искането е частично основателно. В приложения по
делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че е предоставена
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Правото на адвоката да
окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, е установено със
закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно
чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да
посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал. 1 от ЗА.
Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено
от ответника адвокатското възнаграждение, съобразно уважените искове, общо в
размер на 861.60 лева, с ДДС, предвид представеното удостоверение, че адв. Г. Б. Х. е
регистриран по ЗДДС, определено по реда на чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба
4
№1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответната страна също претендира присъждане на съдебни разноски, поради
което и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде осъден ищецът да заплати на
ответника сумата в размер на 310.00 лева, представляваща заплатено възнаграждение
на един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие, съобразно
отхвърления иск.
Предвид факта, че ищецът по трудовия спор е освободен от внасяне на
дължимите държавни такси при завеждането на делото и от разноски, то на основание
чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.1 ГПК ответната община следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Омуртаг сумата в размер на 30.00 лева,
представляваща дължима държавна такса съгласно чл. 3 от ТДТССГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на М. А. М., с
адрес: ***, ЕГН **********, за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОТМЕНЯ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № 22/04.09.2024 г. на кмета на Община Омуртаг, с
която на основание чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с
М. А. М., с адрес: ***, ЕГН **********, назначен на длъжност „***“ с място на работа
Общинска администрация – Местна дейност „Други дейности по икономиката“.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, М. А. М., с адрес:
***, ЕГН **********, на длъжност „***“ с място на работа Общинска администрация
– Местна дейност „Други дейности по икономиката“.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. М., с адрес: ***, ЕГН **********, против “
Община Омуртаг, с адрес: гр. Омуртаг, ул.”Ал. Стамболийски” № 2 А, иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, за присъждане на
обезщетение в размер на 6 600.00 лева по чл.225, ал.1 от КТ за оставането му без
работа в резултат от незаконното уволнение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, Община Омуртаг, с адрес: гр.
Омуртаг, ул.”Ал. Стамболийски” № 2 А, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Б. Х., член на САК, с
адрес на кантора: *** сумата в размер на 861.60 лева /осемстотин шестдесет и един
лева и шестдесет ст./, с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение на един
адвокат, определено по реда на чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба №1/09.07.2014г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, М. А. М., с адрес: ***, ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на Община Омуртаг, с адрес: гр. Омуртаг, ул.”Ал.
Стамболийски” № 2А, сумата в размер на 310.00 лева /триста и десет лева/,
представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на един
адвокат по представен договор за правна защита и съдействие, съобразно отхвърления
5
иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК,
Община Омуртаг, с адрес: гр. Омуртаг, ул.”Ал. Стамболийски” № 2 А, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд - град Омуртаг сумата от 30 /тридесет/ лева, представляваща
дължима държавна такса по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Търговище в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Невяна Захариева
6