Р Е Ш Е Н И
Е № 2642
гр. Пловдив, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на седемнадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16544 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД, от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу А.И. ***, за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 229,04 лв., представляваща стойността
на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2017 г. – 30.09.2018 г. за
обект, находящ се в гр. ******, ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
04.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 28,45 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главницата за периода 03.01.2018 г. – 03.07.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 6247/ 05.07.2019 г. по ч.гр.д. № 11220 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, IV гр.с.
Ищецът твърди, че в качеството си на
енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия
за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив,
като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при
публично известни общи условия. Посочва, че ответникът бил клиент на топлинна енергия
с № ******по отношение на обект на потребление, находящ се в гр. ******.
Поддържа, че за процесния период 01.11.2017 г. – 30.09.2018 г. била доставена
от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение,
топлинна енергия на обща стойност 257,49 лв., включваща главница за периода
01.11.2017 г. – 30.09.2018 г. в размер на 229,04 лв., както и обезщетение за
забава в размер на 28,45 лв. за периода 03.01.2018 г. – 03.07.2019 г. Посочва,
че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 11220 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IV гр.с., срещу
която длъжникът възразил, поради което обосновава правния си интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна А.И.И.,
със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва качеството си
на абонат на ищцовото дружество. Твърди, че не живее на адреса на
топлоснабдения имот. Поддържа, че претендираните суми се основават на
неравноправни клаузи от ОУ на ищцовото дружество, тъй като обхващали
технологичните загуби от сградната инсталация, без да се обитава имота и без да
се потребяват услугите на ищеца. Оспорва истинността на представеното
препис-извлечение от сметка. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 11220 по описа за 2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, IV граждански състав, образувано
по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на
настоящото дело е издадена заповед № 6247/ 05.07.2019 г. Срещу заповедта е
депозирано възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което с разпореждане
на съда от 16.09.2019 г. и на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК е указано на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК.
В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен
идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и
тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са
допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 6 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154,
ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение по доставката на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация през процесния период, че
ответникът е собственик на имота в сграда, която е топлоснабдена, а именно –
собственик на апартамент, находящ се в гр. ******, че ищецът е изправна страна
по договора, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в
един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване,
което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един
местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена
изискуемата от закона процедура по приемането и
публикуването на общи условия за продажба на топлинна енергия.
За да
бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Обстоятелството, че
именно ответницата е титуляр на правото на собственост на процесния имот не се
оспорва от нея, а и се установява от представения по делото протокол за делба
от 27.12.1993 г., видно от който в дял на А.И.И. се дава процесния апартамент.
Отделно от това, ищцата лично е депозирала при топлопреносното предприятие заявление
за откриване на партида за имота на дата 20.08.2002 г.
Претенцията
на ищеца е за дължимост на суми за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, за отопление, както и за БГВ. В чл.11, ал.5 от Общите условия е
предвидено, че купувачите в сграда – етажна собственост, които спират
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Така регламентира и разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗЕ.
В този смисъл собственикът на имот под режим на етажна собственост, по
презумпцията на закона се смята за потребител на отдадената от сградната
инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия.
Такъв е и настоящият случай – ответницата като собственик на обект в сграда,
която е топлоснабдена, в чийто имот има налични отоплителни тела, е останала
задължена за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата, както и за отопление и БГВ.
Не се
споделя и възражение за наличие на неравноправни клаузи в ОУ – чл.34, ал.1 и
чл.35, ал.1. Последните регламентират срока за заплащане на задълженията на
купувачите на топлинна енергия, а именно – 30 дни след изтичане на периода, за
който се отнасят, както и възможността при неизпълнение да се начислява лихва
за забава. Цитираните клаузи не са неравноправни, доколкото не покриват нито
една от хипотезите, регламентирани в чл.143 ЗЗП.
От
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
в.л. В.Ш., неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния
период 01.11.2017 г. – 30.09.2018 г. АС, обслужваща жилищния блок в гр. ******
е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като била подадена общо 276,329717
MWh ТЕ за разпределение, от които били отчислени технологични разходи в размер
на 3,895406 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния
период в ап. 7 всички 3 бр. отоплителни тела са били присъединени към
топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за дистанционен отчет.
Отопляемият обем на имота бил 141 м3. През имота на ответника преминавала щранг
лира с мощност 423 W. Същата не е снабдена с уред за
отчет и изразходваното количество ТЕ за отопление от същата се начислява по
максимална нормативна мощност на отоплителното тяло. В имота на ответника
всички 3 бр. отоплителни тела са присъединени към топлопреносната мрежа в блока
и се е начислявала потребена топлинна енергия по ежемесечен дистанционен отчет
на ИРУ, монтирани на същите. ИРУ са технически изправни. Има монтиран и един
водомер за топла вода, като начисляванията за изразходваното количество ТЕ за
БГВ са ставали на база отчетни показания от устройството. За имота на ответника
са прилагани изискванията на т.6.7, във вр. т.6.5 от Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от
Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването на 1 бр. щранг-лига – по
максимална нормативна мощност, поради липса на уред за отчет. Количеството ТЕ,
разпределено в имота на ответника за процесния период възлизало на общо 1,98954
MWh, в това число 0,82996 MWh за отдадената от сградната инсталация, 1,13579
MWh за отопление и 0,02379 MWh за БГВ. Нямало разлика между разпределеното от
топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от
ответника ТЕ съответствал на специалната методика от Наредба №
16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и Закона за енергетиката. Вещото лице
дава заключение, че начинът на разпределение и начисляване на потребена от
ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативни актове, посочени
в раздел II, уреждащи разпределението и
начисляването на разходите за ТЕ.
По
делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
в.л. С.К., при съобразяване на начислените количества ТЕ по партидата на
ответника – съгласно издадените към ответника фактури и извлечението от
партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че стойността на топлинната енергия, консумирана от ответника и
касаеща процесния недвижим имот в гр. ******, за процесния период е формирана
както следва: топлоенергия сградна инсталация в размер на 82,57 лв. с ДДС, топлинна
енергия за отопление в размер на 112,99 лв. с ДДС, топлинна енергия за гореща
вода (БГВ) в размер на 2 лв. с ДДС, услуга дялово разпределение в размер на 66
лв. с ДДС, общ размер – 263,56 лв. с ДДС. След извършено плащане в размер на
34,52 лв., дължимата сума от ответника е в размер на 229,04 лв. Лихвата за
забава, изчислена върху всяка неплатена месечна сума, за периода от 03.01.2018
г. до 03.07.2019 г., възлиза на общо 28,45 лв. Вещото лице дава заключение, че
описаните фактури са осчетоводени по надлежния ред, включени са в дневник за
продажбите и справка-декларация по ЗДДС, заведена е аналитична партида на
ответника, водено е редовно счетоводството при „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
относно продажба на ТЕ на ответника за процесния период.
Съдът
кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи като компетентни, обективни и неоспорени от страните, съгласно
чл.202 ГПК.
Предвид
изложените съображения, претенцията на ищеца за заплащане на топлинна енергия
за отопление, сградна инсталация и БГВ, е доказана по своето основание. Определеният
размер на главницата съгласно ССчЕ изцяло кореспондира на заявения с исковата
молба, поради което и искът следва да бъде изцяло уважен. Като законна
последица от уважаване на заявената главна искова претенция следва и присъждане
на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 04.07.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Основателна
е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34,
ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за
всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът
има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 28,45
лв. - обезщетение за забава за периода от 03.01.2018 г. до 03.07.2019 г., която
сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение. Налице
е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което
претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 425
лв. съгласно представен списък на разноските, от които за исковото
производство: 75 лв. – държавна такса, 250 лв. – депозити за съдебно-техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и
разноските в заповедното производство в размер на 75 лв., тъй като на основание
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив. Общата дължима сума за разноски възлиза на 500 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че А.И.И., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: сумата от сумата от 229,04 лв. (двеста двадесет и девет
лева и четири стотинки), представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода 01.11.2017 г. – 30.09.2018 г. за обект, находящ се в гр. ******,
ведно със законната лихва от датата
на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
04.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 28,45 лв. (двадесет и осем лева и
четиридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода 03.01.2018 г. – 03.07.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 6247/
05.07.2019 г. по ч.гр.д. № 11220 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IV
гр.с.
ОСЪЖДА
А.И.И., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: ********* сумата от общо 500
лева (петстотин лева), представляващи съдебно деловодни разноски, от които –
425 лева - съдебноделоводни разноски
пред първата инстанция и 75 лв. – разноски
в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 11220 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, IV гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.