Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
08.01.2019г. град С.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ ГРАЖДАНСКИ състав
на деветнадесети ноември 2018 година
в публично заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ УРУКОВ
Секретар ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ
Гражданско дело № 50 по описа за 2018 година, за да се произнесе
съобрази следното :
Производството е на основание чл.50 от ЗЗД
във връзка с чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ищцата М.Д.Д. ЕГН ********** ***,
представлявана от кмета на общината Ж. В. Т., бул.Ц. № . с цена на иска: 25
100.00 лв.-неимуществени вреди; 2000.00 лв. - имуществени вреди Правно
основание: чл.50 ЗЗД; банкова сметка ***. Ищцата твърди, че е на 74 годишна възраст през 2016 година все още
работела и допълвала малката си пенсия-200.00 лв. към онзи момент-под линията
на бедността. Налагало й се да извършва тежък физически труд-ежедневно
почистване на входове на жилищни блокове, на офиси, на домове на хора, които
имат възможност да си позволят тази услуга. На 09.07.2016 година, прибирайки се
от работа, минавала по западния тротоар на бул. “ П. Е.” /срещуположният
тротоар спрямо Търговската гимназия „К. С. Т./. По този тротоар имало натрошени
плочки и тя гледала да не се спъне и нарани в тях, като в момента, в който
насочила погледа си напред, внезапно я е ударил надвесен изключително ниско
клон от дърво от парка, намиращ се непосредствено до тротоара, този удар я
съборил на земята и при падането й се счупила тазобедрената й става на левия
крак. Преминаваща млада жена се опитала да й помогне да стане, но това се
оказало невъзможно, тя помоли шофьора на такси от стоящите наблизо до тротоара
да извика Бърза помощ, и след като от Спешния център изпратиха автомобила, била
натоварена и откарана в УМБАЛ С. , първоначално била приета в Спешното
отделение, а в последствие-в Отделение по ортопедия и травматология, където й
била извършена операция, за да се прикове счупената кост с планка-която не се
заплаща от Здравната каса и струва 1500.00 лв., които аз трябвало да заплати
лично,и тъй като не разполагала с необходимата сума, се наложило да взема заем
от Ти Би Ай Кредит с висока лихва поради това, че въпросът бил много спешен.
След извършване на операцията трябвало да закупи медикаменти против опасното
съсирване на кръвта, както и да заплатя за престоя си в болницата и да закупи и
консумативи и цялата сметка във връзка с операцията излезе 2000.00 лв. В
следствие от операцията и обездвижването имаше тежки последици за нея -
изключително трудно се раздвижила, а самото счупване доведе до трайно увреждане
на целия опорно-двигателен апарат и й причинило големи затруднения в
придвижването, вече не можела да се движи без бастун, а от самото обездвижване
и залежаване имала и пролежни рани, които се наложило да лекува с медикаменти.
При престоя си в болницата се чувствала толкова зле, че дори не можела да се
храни, в резултат на това отслабнала много, а кръвното й налягане станало много
ниско и самото то било опасно за здравето й. След като я изписали, не можела да
се движи изобщо сама и синът й със свой колега я носели на стол, за да я
натоварят и закарат с частна линейка до в къщи, за която също се наложило да
плати. От счупването на тазобедрената става до настоящия момент изминали повече
от 1 година и четири месеца, но тя вече не била същият човек-не можела да
работи, за да допълва крайно мизерната си пенсия от 215.00 лв. към настоящия
момент, не разполагала с никакви възможности за доходи-нямам нито рента, нито
доходи от наеми, нито притежава каквото й да било имущество, с изключение на
дребни лични вещи - малко стари дрехи и употребявана покъщнина. Принудена била
да взима нови заеми, за да изплащам сумите, които взела назаем през миналата
година за нейното лечение. Ето защо смята, че Община С. й дължи обезщетение за причинените й
вреди-имуществени и неимуществени и следва да бъде осъдена да й заплати същите.
Имуществените вреди произтичали от заплатените от нея суми за планката, която й
била е поставена, както и за таксите за престоя в болницата и консумативи и
медикаменти, необходими за престоя й в болницата и за периода след операцията,
в който не можела да се движи. Имуществените вреди оценявала на 2000.00 лв. Неимуществените
вреди произтичали от това, че организмът й бил трайно увреден в резултат на
счупването на тазобедрената става, изпитвала и изпитва болки, затруднения в
ежедневието си и възстановяването ми е невъзможно до положението, в което бях
преди счупването на тазобедрената става. Неимуществените вреди оценявала на 25
100.00 лв.
Ето защо, моли да бъдат призовани на съд, и след като
се убеди съда и другата страна в основателността на претенцията й, да постанови
съдебно решение, с което да осъди ОБЩИНА С. да й заплати сумата 27 100.00 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането 09.07.2016 год., до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Моли да се назначи
съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице даде заключение относно
въпросите, посочени в ИМ. Прави искане да бъдат допуснати при режим на
довеждане трима свидетели, с които ще установи твърдените от нея факти и
обстоятелства за претърпените болки и страдания.
В законния едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК има постъпил писмен отговор на Исковата молба от ответника ОБЩИНА С. ,
представлявана от кмета на общината Ж. В. Т. в който считат предявения иск за
неоснователен както по основание така и по размер. Видно от обстоятелствената
част на исковата молба, против Община С. бил предявен иск за непозволено увреждане. От
изложените в исковата молба твърдения и фактически обстоятелства не можело да
се приеме, че в случая бил изпълнен фактическия състав на непозволено увреждане
от страна на Община С. или лице, на
което общината била възложила работа. Не биле налице обстоятелства, които да
обуславят реализиране на отговорността на Община С. за вреди причинени от вещи, които били под
надзор на общината или нейни органи. В обстоятелствената част на исковата молба се излагали твърдения за претърпян от ищеца престой в
болница и се сочели доказателства в тази насока, но не се сочило ищеца да е
претърпял вреди, които да са основание да ангажиране на деликтна отговорност на
общината. Не се сочило механизма на увреждане, нито че бил налице конкретно
деяние - действие или бездействие на общината, което да е неправомерно. Така и
при липсата на посочване на конкретни вреди, в обстоятелствената част на исковата
молба липсвали посочване на причинно-следствена връзка между конкретно
неправомерно поведение на ответника и причинено на ищеца увреждане и в тази
връзка на причинени вреди, респ. техния размер. Предвид
изложените в исковата молба обстоятелства относно претърпения инцидент и
представените от ищеца писмени доказателства, не можело да се направи извод, че
увреждане на здравето било настъпило в резултат на описания от ищеца инцидент.
Не се сочили доказателства за обосноваване на твърдението на ищцата, че била
приета в спешното отделение на УМБАЛ С. . От приложената медицинска
документация - епикриза било видно, че ищцата била постъпила в отделение по
ортопедия и травматология, но нямало доказателства приемът да бил по спешност в
следствие на описания инцидент, както се твърдяло от ищеца. Не се установявала
причинно-следствена връзка между описания в исковата молба инцидент и
постъпването на ищцата в ортопедичното отделение на болницата. Считат, че
получените увреждания, в случай че били настъпили от падане на ищеца на
тротоара, били резултат от нейно — на ищеца поведение. По делото не се сочели
доказателства за нарушена тротоарна настилка или натрошени плочки на мястото,
на което се твърдяло, че се бил случил инцидента. През лятото на 2014 г. бил извършен
ремонт и рехабилитация на описания в исковата молба западен тротоар на бул. П. Е. - участъка от С. до бул. Ц., като и към
настоящия момент тротоарната настилка не била компрометирана. Не било вярно
твърдението на ищеца, че към 09.07.2016 г. процесния участък от тротоара е или
е бил с натрошени плочки. Т. е. фактът, който според ищцата е бил основание за
отклоняването на вниманието й от безопасното и придвижване, не се бил
осъществил. Не било индивидуализирано точно и мястото на твърдения инцидент с
оглед възможността за преценка на състоятелността на твърдението за надвесен
клон от дърво от парка. От представената по делото епикриза било видно, че не
било установено счупване на тазобедрена става - описано било друго заболяване.
Относно твърденията за теглен от ищцата кредит не се сочили доказателства.
Писмо рег. № 10-11-12535/28.10.2016 на Община С. било неотносимо към спора, доколкото не установявало факти и обстоятелства за доказване на описания в исковата
молба инцидент, а касаело установяване на факти случили се след 09.07.2016 г.
На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК оспорват истинността на представеното от
ищеца писмо 10-01-3895/15.07.2016 в частта относно описания инцидент. Молят в
тази връзка да бъде открито съответно производство по оспорването му. Не се
сочили доказателства относно размера на претендиралия размер на обезщетението
за обезвреда. Предвид факта, че не бил осъществен фактическия състав на
непозволено увреждане, не били налице основания за ангажиране на деликтната
отговорност на Община С. . Молят да бъде отхвърлен като
неоснователен по основание и размер предявеният срещу Община С. иск за заплащане на сумата от 25 100 лв.
неимуществени вреди и 2000 лв. имуществени вреди. Молят да бъде осъден ищеца да
заплати на Община С. направените по
делото разноски.
След като се запозна с направените в
Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото,
със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса
материално-правни и процесуални норми, ОС-С.счита за изяснено и доказано
следното :
ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА :
Безспорно е по
делото се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен
гр. С. . Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан
по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство относно неговата
материална основателност.
ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Безспорно се установи по делото,
че на датата 09.07.2016 год., в гр.С. , на бул. „П.Е.“, в участъка между ул.“С.“
и бул.“Ц.“, непосредствено до градина „А. С.“, на тротоара /ЗАПАДНА СТРАНА/,
ищцата Д. е била ударена по главата от клон с голям наклон на стъблото,
надвиснал над западните тротоарни площи, като в следствие на този удар е
паднала върху тротоара, и е получила травматично увреждане, изразяващо се в
счупване на бедрената кост в горната й част-трохантерния масив на левия с крак
в горната му част-тазовата област. Тъй като не е могла да се изправи нито сама,
нито с чужда помощ, е останала върху тротоара до идването на автомобил на БНМП С.
и с линейка е била откарана в Спешно
отделение на УМБАЛ С. . Там е била прегледана от ортопед травматолог, направена
е рентгенография, след което е установена и доказана фрактура на лявото бедро в
трохантерната област. Счупването на бедрената кост в горната част-трохантерния
масив, е съпроводено с остра, силна, пронизваща болка. Тази фрактура нарушава
скелета на долния крайник, прави неефикасни движенията на мускулите, прави
човека безпомощен при опита да се изправи или да стъпи на този крак. Тези
характеристики на болката е изпитала и ищцата в острия момент на падането и
счупването. Всяка мускулна контракция е предизвиквала силна болка,
прехвърлянето на носилка и прегледът в спешния кабинет също са били съпроводени
от силна, режеща болка. След постъпването си в болница, няколко дни по-късно, а
именно на датата 14.07.2016 година, ищцата е претърпяла оперативна интервенция
под спинална анестезия. Извършено
е открито наместване на фрактура-вътрешна фиксация, фемор. Със страничен достъп
е достигнато до фрактурата, която е реконирана под рьо контрол с инплант.
Поставен е дренаж и стерилна превръзка. След оперативната интервенция ищцата е
почуствала следващо покачване на силата на болката е в ранния следоперативен
период-което е продължило не по-малко от поне 36 часа. Ищцата е изписана от
отделението по ортопедия и травматология на 19.07.2016 год. с препоръка да не
натоварва оперирания крайник, като и е предписано антикоагулантно лечение. Същия ден, без да напуска изобщо
болничното заведение, е постъпила в отделение за рехабилитация на УМБАЛ С. . Поради силните болки, които ищцата е
изпитвала след операцията, е било почти невъзможно спрямо нея да бъдат
приложени успешни рехабилитационни и възстановителни процедури, поради което
същата е била изписана от болницата след седемдневен престой в отделението по
рехабилитация, без да е налице каквато й да било промяна в състоянието на
оперирания крайник. М.Д. не е можела да стъпва на него, да го свива по някакъв
начин и е напуснала болницата в инвалидна количка. В дома й за нея са се
грижили синът й и дъщеря й, тъй като тя е била абсолютно неподвижна, не е
можела да извършва ежедневни действия, свързани с хигиена, хранене, обличане,
тоалет и други. Била е изцяло
обслужвана от своите близки, като същевременно с това я е подтискало и
обременявало психически. Силните агонизиращи болки в началото на
възстановителния период, невъзможността й да се обслужва сама, както и липсата
на средства в семейството, които тя е осигурявала, са довели до психически и
емоционален срив на пострадалата. Фактът,че преди инцидента ищцата е била
енергична, дейна, работоспособна, грижела се е сама за себе си, както и за сина
си, а след увреждането не е можела да извършва елементарни действия, свързани с
ежедневието й, я срива психически за дълъг период, създава чувство на
несигурност, на отчаяние, на непълноценност в живота. Макар по-нататък болката да има бавно затихващ
характер, тя се усилва при опита за движение и рехабилитация. До четири месеца
има болка дори и да не се стъпва изобщо на този крак./ видно от закл. на
съдебно медицинската експертиза/. Възстановителният период е около 10-12 месеца, той е
тежък и продължителен. Близо една година
ищцата не е можела да се придвижва сама, едва след четвъртия месец след изписването
й от болницата тя започва да се придвижва с две помощни средства и макар
болката й да е с по-нисък интензитет, все още е значителна и е съпроводена с
други болки в коляното и гръбначния стълб.Следователно в резултат на иницидента
ищцата освен описаното травматично увреждане-счупване на лявата бедрена кост в
горната и част- трохантерния масив, е претърпяла и усложнения-болки и
ограничени движения в областта на гръбначния стълб, лявата тазобедрена става,
както и лявата колянна става. И
към настоящия момент въпреки проведените възстановителни и рехабилитационни
процедури, приеманите медикаменти и спазвания режим ищцата все още не може да
си служи пълноценно с увредения крайник, придвижва се бавно и трудно с помощни
средства.
Освен причинените й неимуществени
вреди-болки и страдания, в резултат на бездействието на Община С. , в пряка
причинно следствена връзка от неправомерните действия на общината, ищцата е
претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в имуществени загуби в размер на
2000.00лв., от които 1500.00лв. се явява стойността на инпланта, поставен в
бедрената й кост, 58.00лв.-заплатен болничен престой, а останалата част от
сумата-до размер на 2000.00лв. са заплатени медикаменти, консумативи,
процедури, абсолютно необходими за възстановяването й.
По делото безспорно и несъмнено
се установи, че ищцата е претърпяла описаните телесни увреждания в резултат на
противоправното и виновно бездействие на ответника Община С. , изразяващо се в
неподдържане на градската среда- в случая дърветата и площите в парковете,
градините в състояние, което да не представлява опасност за живота и здравето
на хората, тъй като парковете са публична общинска собственост съгласно закона
и именно общината е длъжна да ги стопанисва и съответно да полага и грижите за
тях, като не позволява да стават причината за понасяне на вреди от страна на
гражданите.
Причината за получената травма от
ищцата е бездействието на Община С. , изразяващо се в това, че като отговаряща
за състоянието на градската среда, Община С. е допуснала опасно надвиснали клони над
тротоарни площи, които не са били своевременно отстранени, като тези надвиснали
клони са ударили ищцата и са я съборили на земята и е настъпило причиненото
увреждане. От приетото като писмено доказателство по делото писмо изх.
№10-11-12535/28.10,2016 год., от Община С. , се установява че именно общинската
администрацията в лицето на ресорния заместник кмет, като съдът посочва, че действително към датата на
инцидента 09.07.2016 год., е била налице явната необходимост от отсичане на два
клона /един сух и един с голям наклон на стъблото/, надвиснали над западни
тротоарни площи на бул.П.Е., източно от градината „А. С.“, с цел обезопасяване
на преминаването по вече отремонтирания тротоар. Това писмено доказателство
кореспондира изцяло с останалите доказателства по делото-а именно-показанията
на свидетеля очевидец Павлин Проданов Калчев, според твърденията на когото
ищцата, в момента в който е погледнала нагоре, и с цел да се предпази от
надвисналия клон, е била ударена от него и повалена на земята. Гореописаните
факти се установяват и от уточненията на вещото лице, дадени в откритото съдебно
заседание на датата 19.11.2018 год., който твърди , че е напълно възможно в
резултат на удара, получен от клона, ищцата да е получила замайване и под
въздействия на удара да загуби равновесие и да бъде съборена по този начин на
земята. В този смисъл вещото
лице допълва, че липсата на следи от удар върху главата на ищцата са неотносими
и без значение за причинената й средна телесна повреда в резултат на удара,
получен от неотстранения своевременно клон на дървото. Следователно няма как
община С. да се опитва да черпи каквито
й да било права от собственото си виновно и противоправно поведение, а именно
неотстраняване на надвиснали клони в парковете на гр.С. . Това което съдът следва
задължително да отбележи в случая е, че отговорните длъжностни лица от Община –
С. са проявили бездействие, като те
самите е следвало да следят за отстрняването на надвисналите клони, дори и без
да има сигнал на граждани на общината.
В тази връзка опитът на Община С.
да оспори молбата, подадена от св. С. Б.
до Община С. , не доведе до успех, тъй като свидетелката потвърди, че е автор
на този документ и че тя е получателят на отговора от Община С. . Съдържанието
на този документ напълно съответства на съдържанието на отговора, получен от
Община С. , както и на събраните по делото свидетелски показания от
свидетел-очевидец Павлин Проданов Калчев.
Посоченото писмено
доказателство-писмо на Община С. , е отправено до св. С. Д. Б.в отговор на
нейната молба, изготвена само 6 дни след счупването на крака на сестра й-на 15.07.2016
година-входяш №10.01-3895 по регистъра на Община С. , и видно от тази молба,
същата е станала повод за провеждане на среша и разговор между свидетелката и
служителка на Община С. относно
претърпяното увреждане. В крайна сметка, за тези разговори свидетелката е дала
ясни, точни и категорични показания, и тези нейни показания кореспондират
изцяло със съдържанието на официалния отговор, който й е бил изпратен по-късно
от оправомощеното длъжностно лице по надлежния ред-заместник кмет с ресор
„Устройство на територията, строителство и инвестиции“, който е упълномощен
съгласно Заповед №10-00-2558 от 01.12.2015 год.
Налице е пряка причинно
следствена връзка между виновното и противоправно бездействие на Община С. ,
изразяващо се в несвоевременно отстраняване на надвисналите клони и настъпилото
травматично увреждане-счупване на лявата бедрена кост в горната част на
постарадалата ищца.
От показанията на св. К. П., св.С.
Д., св.Е.М. се установи,че освен чисто физически болки, ищцата е претърпяла
стрес от увреждането, била е много уплашена, преживяла е продължително
състояние на безпомощност и пълна зависимост от трети лица. Тази безпомощност и
стрес са възникнали още в момента на увреждането, като ищцата не е могла да се
движи, продължили се през целия период на болничния престой и още около 4
месеца в дома й, като тя не е могла да ходи до тоалетна-поставяни са и няколко
пъти дневно памперси, не е можела да се грижи за хигиената си, не е можела да
става, за да се храни, и е била обслужване месеци наред на легло.Като се има
предвид,че доходите на ищцата са под линията на бедност както през 2016 год.,
така и през 2017 година, то самото й съществуване и оцеляване през периода на
възстановяването е невъзможен, без да се вземат пари в заем-в случая от ТИ БИ
АЙ КРЕДИТ ЕАД и от физическите лица-св. С. Б. и св.Е.М..Това се установява от
представения договор за потребителски кредит от 11.08.7.2016 год. и от
показанията на св.Декова и св.М..Макар като кредитополучател по договора да
фигурира св. К. П.-син на ищцата, то сумата е очевидно предназначена за нейните
нужди-договорът за кредит е сключен на 11.07.2016 год.-само ден след
увреждането- и с тази именно сума ищцата е покрила изискванията за заплащане на
УМБАЛ С.и нуждите на престоя там. С пенсия под линията на бедност ищцата не би
могла да заплати никакви разходи и затова е прибягнала и до заеми от свои
близки, като синът й пък е поел връщането на сумата от 2000.00 лв., която с лихвите,
видно от погасителния план, е около 2800.00лв., а освен това няма как ищцата да
сключи договора за кредит, тъй като в този момент тя е в болница и тъй като
доходите й не позволяват това.
По
делото не е налице спор за собствеността на необезопасените клони и дървета, от
които са причинени вредите на ищцата. Това се установява и от разпоредбата на §
7 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно който от влизане в сила на закона /в сила от
17.09.1991 г./ преминават в собственост на общините и изброените в същия текст
държавни имоти. т. 4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от 2000 г.) на
цитирания текст регламентира, че общинска собственост от влизане в сила на
ЗМСМА са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, а т. 6
определя като общински обектите на общинската инфраструктура с местно значение,
предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно,
образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално
обслужване.
Съгласно чл.11 от Закона за
общинската собственост и разпоредбите на Наредбата за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинската собственост на Община С. имотите и вещите - общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона
и с грижата на добър стопанин.
Въпреки, че по делото не е спорен
механизма на настъпване на събитията на процесната дата 09.07.2016г., от
събраните писмени и гласни доказателства се установи категорично, че около 17 ч.
ищцата в гр.С. , при преминаването й на
бул. „П.Е.“, в участъка между ул.“С.“ и бул.“Ц.“, непосредствено до градина „А.
С.“, на тротоара /ЗАПАДНА СТРАНА/, е била ударена по главата от клон с голям
наклон на стъблото, надвиснал над западни тротоарни площи, като в следствие
именно на този удар е паднала върху тротоара, и е получила травматичното си
увреждане, изразяващо се в счупване на бедрената кост в горната й част-трохантерния
масив на левия с крак в горната му част-тазовата област.Тъй като не е могла да
се изправи нито сама, нито с чужда помощ, е останала върху тротоара до идването
на автомобил на БНМП С. и с линейка е
била откарана в Спешно отделение на УМБАЛ С. .
Налице е неизпълнение от страна
на собственика на процесните клони и дървета, съставляващо част от общинската
собственост на Община С. да изпълни
задълженията си за поддръжката и обезопасяване на вещите - източник на повишената
опасност /видно и от заключението на СМЕ/, както и да осигури безопасността на
населението и управление на вещите общинска собственост съобразно закона и същевременно
с това с грижата и на добрия стопанин и по начин който да не застрашава живота
и здравето на гражданите на общината.
Вследствие на падането си ищцата е получила
множество тежки наранявания и травматични увреждания. Първа помощ е оказана от
ЦСМП - С. , до където е транспортирана с линейка и след направени изследвания и
рентгенови снимки - приета за лечение в травматологично отделение на МБАЛ АД - С.
. Вещото лице от съдебно-медицинската експертиза д-р М.К.С. посочва в заключението
си, че счупването на бедрената кост в горната и част-трохантерния масив е
съпроводено с остра, силна, пронизваща болка. Тази фрактура нарушава скелета на
долния крайник, прави не ефикасни движенията на мускулите,прави човека
безпомощен при опита да се изправи или да стъпи на този крак. Тези
характеристики на болката е изпитала и ищцата в острия момент на падането и
счупването.Всяка мускулна контракция е предизвиквала силна болка, прехвърлянето
на носилка и прегледа в спешния кабинет също са съпроводени от силна, режеща
болка. При настаняването на травматично легло в отделението и спазването на
режим на покой ,придружено с медикаментозна аналгезия води до отслабване на
болката. Следващото покачване на силата на болката е в ранния следоперативен
период,който продължава 36 часа. По нататък болката е с бавно затихващ
характер. Тя се усилва при опита за движение и рехабилитация. До 3-4 месец има
болка и при ходенето с помощни средства дори и без да се стъпва на този крак.
Възстановителния период на хората
на възраст над 70 години със счупвания в зоната на трохантерния масив на
бедрената кост, лекувани оперативно включва ранния след оперативен
етап,рехабилитационните мероприятия в домашни условия и в специализирани
заведения,до пълното костно срастване на фрактурата и възстановяване на
равномерна балансирана походка е 10-12 месеца. Все пак този срок е
индивидуален,тъй както е индивидуална поносимостта на болката, която е основен
фактор при напредването на рехабилтационната програма.
Имайки предвид възрастта на
ищцата /74г/ към момента на травмата е нормално да се приеме,че всички етапи от
лечението ще бъдат по-забавени. От друга страна представените при клиничния
преглед рентгенографии от 08.03.2017г,от 04.09.2017г и от 23.07.2018г
демонстрират дегенеративни изменения по гръбначния стълб, лявата тазобедрена и
лявата колянна стави. Тези изменения показват по-голяма давност и са пречка за
пълното възстановяване и нормално провеждане на рехабилитацията поради
прибавена и от тях болкова симптоматика. В този смисъл вещото лице категорично счита,
че постигнатият обем на движение е окончателен.
От медицинската документация
приложена към делото е видно наличието на фактура №**********/13.07.2016г на
стойност 1500,00лв.Тя доказва закупуването на реконструктивен къс бедрен пирон
-220мм с фиксация към бедрената шийка посредством трохантерен винт с дебелина 9
мм и антиротационен винт с дебелина 6,5мм. Дисталното заключване с кортикален
винт с дебелина 4,8мм.Този комплект е на стойност 1500,00лв. Този пирон е
необходим при оперативната интервенция.След като открито и под рентгенов
контрол се намести фрактурата анатомично,тя се фиксира чрез него.Фактура
№**********/19.07.2016г на стойност 58,00лв е заплатената потребителска такса
към УМБАЛ-АД за 10 дневен престой.
Преки усложнения при ищцата в
следствие на оперативното лечение на фрактурата на лявото бедро няма. През късния
възстановителен период при нея се е появила болка в поясния отдел на гръбначния
стълб разпространяваща се на долу по левия крак.По тази причина през месец март
2017г , през месец септември 2017г. и през месец юли 2018г. тя е провела
рентгенологични изследвания. На тях се виждат дегенеративни артрозни изменения
на поясния отдел на гръбначния стълб, лявата тазобедрена и лявата колянна
стави. Поради дългия период на придвижване с помощни средства и щадене на левия
крак ищцата принудително е трябвало да повдига левия крак,а оттам и да накланя положението
на таза. Това води до промяна на естествената позиция на гръбначния стълб в
поясния отдел и предизвикване на радикулитна болка. Тази болка се
разпространява по бедрото. Нейното лечение е възможно,но ще бъде с временен
характер.Тези оплаквания биха изчезнали при правилна , балансирана походка и
стоеж на гръбнака.
Безспорно се установява /а и не
се оспорва от ответника/, че Община С. е
собственика на процесните дървета и клони – в случая оказали се и източника на
повишена опасност, съобразно заключението на вещото лице от СМЕ, и видно от
свидетелските показания, че същите клони са висяли застрашително надолу и са
възпрепятствали нормалното преминавене на гражданите по тротоара на бул. “СВ. П. Е.”. Именно в тежестта на собственика е да
поддържа в безопасен за гражданите вид и състояние собствените си общински вещи,
превърнали се в източник на повишена опасност или най-малко да се сигнализира за наличието на опасност около необезопасените клони и дървета.
В този смисъл предявеният иск се явява
доказан в своето основание.
Безспорно от това противоправно бездействие
на ответника ищцата Д. е преживяла тежки болки
и страдания, както и завинаги в живота й остава болката и ненапълното оздравяване
съобразно описаните по горе травматични увреждания и страховете от самото падане.
С оглед така установените факти
се налагат следните правни изводи:
Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съгласно нормата на чл. 50 от ЗЗД за
вреди произлезли от каквито и да е вещи отговорност
носи собственикът и лицето, под чиито надзор се намират те. Нормата не определя настъпването на вредата с времеви
критерии - през деня или през нощта, а говори за отговорност въобще. Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съдът счита с оглед
на гореизложеното, че вината на ответника се доказа по един категоричен начин, тъй
като вещта, от която са причинени вредите на ищцата е безспорно собственост именно
ответника на Община С. .
Предявеният иск се явява доказан
не само по основанието си, но и по размера си, с оглед на следните съображения:
Съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В конкретния случай е безспорно, че претърпените от ищцата вреди
са както от имуществен, така и от неимуществен характер претърпени множество физически
болки и страдания от психически характер, които са пряка и непосредствена
последица от падането причинено от висящите и неотстранени клони над тротоара
на бул. “Св. П. Е.”, които се явяват собственост
на Община С. .
При обсъждане размера на обезщетението,
което се дължи за всеки конкретен случай, съобразно разпоредбата закона и
задължителната практика на Върховния съд, решаващият съд съобразяв при
преценката си за справедливост обстоятелствата относно характера на
уврежданията, начинът, по който са причинени, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и другите обстоятелства,
които имат значение за спора. Също от значение са възрастта и личността на
увредения, както и други обстоятелства, относими към конкретния случай.
Видно от материалите по делото касае се до
пострадала жена в напреднала възраст. От показанията на разпитаните свидетели,
както и от писмените доказателства по делото се установи, че същата е преживяла
и продължава да преживява случилото се изключително тежко, като това
преживяване е съпътствано с проблеми в общуването, затруднения в личен план,
както и последващи кошмари и неприятни емоции. Променило се е общото състояние
на ищцата и начина й на живот в негативен аспект, дълго време е траел
възстановителния процес и липсата на възможности за нормален личен живот.
Същевременно се установи, че случилото се е причинило тежки физически болки и
страдания на ищцата, видно от медицинските документи, заключението на СМЕ,
които са довели до оперативна интервенция за възстановяване бедрената
кост. Установи се, че понастоящем Д. е в напрднала възраст, което само по себе си говори за един човек на тази възраст, за когото е безкрайно притеснително бавно и трудно да стане зарастване на счупването, което обстоятелство, създава и особено неудобство ежедневно.
Ищцата Д. е претендирала заплащане не само
на неимуществените вреди, но и на имуществени вреди в размер на 2000,00 лева - заплатени принудително суми в болницата за
лечението й, както и за лечение и
възстановяване на счупената става, включително и за импланта /пирон/ при
извършването на операцията. Видно от представените писмени доказателства-
заключението на СМИ и от показанията на разпитаните в хода на производството
свидетели в действителност се установява, че общата сума на имуществените вреди
претърпени от ищцата възлиза на 2 000,00 лв. в какъвто размер се явява и
исковата претенция в тази й част.
По отношение на конкретния размер на обезщетението
за неимуществените вреди съдът възприе следното:
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. С оглед на
гореизложените съображения и доводи, както и с оглед на цялостната установена и
разгледана по-горе фактическа обстановка по делото съдът счита, че размерът на обезщетението
за неимуществените вреди за претърпените от ищцата болки и страдания от
нанесените й травми и телесна повреда следва да бъде определен на сумата от 25 100
лева. Действително, ищцата е претърпяла множество и многобройни болки и страдания, като видно от заключението на приетата
като доказателство съдебно-медицинска експертиза, в конкретния случай и към
момента на изготвяне на експертизата са налице данни за труднотото
възстановяване на ищцата М.Д.Д.
Увреждането, което ищцата е
получила в следствие на виновното и противоправно бездействие на Община С. , е
средна телесна повреда-счуване на крайник-левия крайник в тазовата част. Счупването е изисквало оперативно лечение и
закупуване на скъпи консумативи. В продължение на месеци ищцата е била обездвижена, в продължение на месеци
е преживявала значителни болки и страдания, а самото счупване е било свързано с
крайно негативни душевни преживявания-стрес, уплаха, чувство за безпомощност. Справедливостта
изисква да получи обезщетение за претърпените травми и като се имат предвид
последиците от увреждането, съдът приема, че исковата претенция за
неимуществени вреди следва да се уважи в пълен размер, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Справедливо репариране на неимуществените вреди,
причинени от виновното и противо правното бездействие на ответника, е изцяло
уважаването на исковата претенция, а именно присъждането на сумата 25100.00 лв.
От събраните по
делото доказателства се налага изводът, че искът за имуществените вреди се явява изцяло основателен
и доказан съобразно неговия конкретизиран петитум в размер на 2000 лева, както
и искът за неимуществени вреди се явява изцяло основателен до размера на претендираните
от ищцата 25 100 лева, като общо следва да бъде присъдена исковата сума,
предявена и с петитума на исковата молба от 27 100.00 лева.
Също така следва да бъде присъдена
и законната лихва върху претендираните суми за главница от 27 100,00 лева,
считано от датата на увреждането – 09.07.2016г. до окончателното изплащане на
дължимите суми.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените по делото разноски, но тъй като съдът намира, че
не са направени от ищцата разноски по настоящото производство, то и такива не
следва да бъдат присъждани от настоящия съд. Сумата, представляваща дължимата
ДТ по делото, както и възнаграждението на вещото лице от СМЕ са заплатени от
бюджета на ОС-С. , тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси и
разноски по делото, които следва да бъдат присъдени в тежест на ответника по
делото.
Възнаграждението за един адвокат
– адв. А.М. *** следва да бъде определено от Националното бюро за правна помощ
гр. С. по реда предвиден в Закона за
правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като същата е
назначена за процесуален представител на ищцата именно с Решението на
Националното бюро за правна помощ гр. С..
Ето
защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 50 от ЗЗД във връзка с чл.45, чл.52 и чл.86, ал.2 от ЗЗД,
Окръжен съд- гр.С.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника ОБЩИНА С. , с адрес
гр. С. , бул. «Ц.» № ., представлявана от Кмета на общината Ж. В.
Т. да заплати на ищцата М.Д.Д. с
ЕГН **********,*** общо сумата от 27 100,00
лева /двадесет и седем хиляди и сто лева/, от които сумата от 2000,00 лева /две хиляди лева/, представляващи
обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, както и сумата от 25 100,00 лева /двадесет и пет хиляди и сто лева/
представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главницата от 27 100,00 /двадесет и седем хиляди и сто лева/, считано от датата на
увреждането 09.07.2016г., до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА ответника ОБЩИНА С. , с адрес с
адрес гр. С. , бул. «Ц.» № .представлявана от Кмета на общината Ж. В.
Т. да заплати на по сметка на
Окръжен съд – С. общо сумата от 1466,00 лева
/хиляда четиристотин шестдесет и шест лева/, представляваща разноски по делото,
заплатени от бюджета на Окръжен съд – С. .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен
срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд-
гр.С. пред Апелативен съд- гр.П..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :