Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. София 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 1090 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл.
432 ал. 1 във вр. с чл. 557 ал. 1 т. 1 от Кодекса за
застраховането.
Ищецът
В.Г.Й. твърди, че на 21.02.2018 г. около 18.30 ч. в гр. Божурище кв. Република
ул. „******“, бил ударен от странично огледало на неустановен автомобил, който
преминал с висока скорост по улицата. Вследствие удара ищецът получил счупване на
горния край на дясната лъчева кост – закрито. Ищецът получил медицинска помощ в
УМБАЛСМ „Пирогов“, но травмата довела до трайно затруднение движението на
дясната ръка на ищеца, с много дълъг и бавен процес на възстановяване, болки и
страдания, съпроводени с обща отпадналост, слабост, лесна уморяемост,
обща потиснатост, бледост, вялост. Във връзка с ПТП
било образувано досъдебно производство. На основание изложените обстоятелства,
ищецът В.Г.Й. прави искане до съда да осъди ответника Г.Ф.да му заплати сума от
26 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, заедно със
законната лихва върху присъдената сума от 22.06.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът
Г.Ф.оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат с поведението на ищеца и възражение за прекомерност на
претенцията за обезщетение.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 21.02.2018 г. около 18
ч. в гр. Божурище на ул. „Дафиново клонче“ ищецът Й., който се намирал на
уличното платно, бил ударен в областта на дясната ръка от лявото огледало на преминаващ
покрай него неустановен автомобил, управляван от неизвестен водач. Механизмът
на ПТП е установен от приобщените по делото материали от досъдебното
производство и от съдебно-автотехническата
експертиза. Не се спори между страните относно обстоятелството, че
непосредствено преди и по време на ПТП ищецът се е намирал на уличното платно
(протокол с.з. л. 79). Вследствие на удара, ищецът получил счупване на лъчева
кост на дясна предраменница на ниво главичката на
лъчевата кост, във външно-страничната част на лакетната
става (епикриза л. 40, СМЕ л. 68). Според
заключението на вещото лице, увреждането причинило трайно (за повече от 30 дни)
затруднение движенията на десния горен крайник. Установи че също, че травмата е
причинила оток и силна болка при опит за движение. Пълно възстановяване при
този тип травматични увреждания, според заключението, настъпва до 2 месеца.
Изложената
фактическа обстановка обуславя извод за възникнало застрахователно събитие по
смисъла на § 1 т. 4 от КЗ, което е основание за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените вреди, съгласно чл. 386 ал. 1 и 2 и чл. 394 от КЗ.
Тъй като в случая вредите са причинени от виновно нарушение от неизвестен водач
на неустановено МПС, ответникът Г.Ф.е задължено лице за заплащане на
застрахователно обезщетение, съгласно чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да
вземе предвид тежестта на увреждането, продължителността на лечебния и
възстановителния период и причинените физически страдания и неудобства.
Контузията на десния лакът и счупването на горния край на лъчевата кост на
дясната ръка е довело до затруднения за ищеца да движи и да си служи с
увредения крайник продължително време – повече от 30 дни, съгласно заключението
на вещото лице, като пълното възстановяване е настъпило след два месеца. Увреждането
причинило на ищеца оток, силна болка и последващи
затруднения и неудобства от битов характер до възстановяването. Тези
обстоятелства обуславят извода на съда, че справедливият размер на дължимото от
ответника на ищеца обезщетение е 5000 лева.
Така
определеното обезщетение следва да се намали, поради съпричиняване
от страна на ищеца. Безспорно се установява, че по време на произшествието
ищецът се е намирал на уличното платно, с което е нарушил чл. 108 ал. 1 от ЗДвП, създал е опасност за движението и сам се е поставил в опасност. Съпричиняването от пешеходеца в случая се определя от съда
на 20 %. Следва на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД определеното за сраведливо обезщетение да се намали с 20 % и ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 4000 лева, като искът
бъде отхвърлен над този размер до сумата от 5000 лева, поради съпричиняване.
Върху
сумата от 4000 лева ответникът дължи заплащане на законна лихва на основание
чл. 498 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 496 ал. 1 от КЗ, от
дата 22.06.2019 г. (дата след изтичане на тримесечния срок от предявяване на
извънсъдебната претенция) до окончателното изплащане на сумата.
Искът
е неоснователен в частта му до пълния предявен размер от 26 000 лева. Не
са установени увреждания, които да обосноват по-голям размер на обезщетението. От
съдебно-медицинската експертиза се установява, че възстановителният период при
описаната травма е до 2 месеца. Не са представени доказателства за ненастъпило
възстановяване от увреждането до предявяване на иска и в момента. Няма
доказателства и за претърпени други вреди, които са в причинна връзка с
произшествието. Това дава основание на съда да отхвърли предявения иск над
сумата от 5000 лева до пълния размер от 26 000 лева като неоснователен.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда Г.Ф., седалище и адрес *** да
заплати на В.Г.Й. ЕГН **********, адрес: ***, адрес за призоваване: гр. София
ул. „******адвокат В.В.О. сумата от 4000 лева,
обезщетение за причинени неимуществени вреди от счупване на лъчева кост на
дясна ръка при ПТП на 21.02.2018 г. в гр. Божурище, причинено от
неидентифицирано МПС, управлявано от неизвестен водач, ведно със законната
лихва върху тази сума от 22.06.2018 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от В.Г.Й. срещу Г.Ф.иск
с правно основание чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 557
ал. 1 т. 1 от КЗ над
сумата от 4000 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева.
Осъжда Г.Ф.да заплати на адвокат В.В.О. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата в размер на 196,50 лева според уважената част на иска, а по сметка
на Софийски градски съд – държавна такса в размер на 160 лева и разноски в
размер на 45 лева според уважената част от иска.
Осъжда В.Г.Й. да заплати на Г.Ф.разноски
по делото в размер на 170 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева, според отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: