№ 5
гр. София , 09.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ в закрито заседание на
девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА И. НЯГОЛОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА И. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20201110212273 по описа за 2020
година
при секретаря Мая Каргова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 12273
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Б.К.Ч. срещу Заповед за задържане на лице № 225зз-
1238/10.09.2020 година, издадена от старши полицай при 01 РУ-ОДМВР-Русе.
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като издадена при липса на
фактически и правни основания за задържането и допуснати съществени процесуални
нарушения. Наред с това в жалбата се иска и незабавно освобождаване на лицето от
помещенията за задържане. Доколкото обаче настоящото дело е образувано на 17.09.2020г.,
т.е. след като лицето вече е било освободено, то и не се дължи произнасяне по второто
искане, а единствено по законосъобразността на задържането.
В съдебно заседание жалбоподателят-Б.Ч. редовно призована се явява лично и с
процесуалния си представител адвокат Б.. В хода по същество пледира както за признаване
на задържането за незаконно, поради липса на издадена към момента на осъществяването му
писмена заповед, а също и за отмяна на издадената в последствие такава, тъй като не са
налице материално-правни основания за задържането, а посоченото в заповедта основание-
чл.72, ал.1, т.7 ЗМВР насочва към други случаи предвидени със закон, но цитираната
разпоредба на чл.6 от Закона за събранията, митингите и манифестациите регламентира, че в
тях не могат да участват определени лица, но не касаят законово установена хипотеза на
задържане. Прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно
старши полицай при 01 РУ-ОДМВР-Русе, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото са депозирани писмени бележки от надлежно упълномощен
процесуален представител, в които се иска потвърждаване на заповедта за задържане. На
първо място се излагат правни и фактически доводи за материална и териториална
компетентност на административния орган, издал заповедта. Наред с това се сочи, че е
1
спазена предвидената в закона писмена форма, както и изискванията към реквизитите на
административния акт, заложени в чл.72, ал.2, т.1-6 ЗМВР, като в заповедта е посочено
правното основание за задържането и са спазени предвидените в закона процесуални
правила, като се подчертава, че законът не съдържа изискване за излагане на фактическите
основания за задържането. На следващо място се излагат общи съображения за естеството
на задържането по реда на ЗМВР като вид принудителна административна мярка, която
според ответника жалба в конкретния случай е приложена целесъобразно и в рамките на
оперативната самостоятелност на полицейския орган. Претендира присъждане на разноски,
както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Тук е мястото да се посочи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие с
чл.153 АПК и легалната дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1 от
ДР на АПК. Утвърден принцип в доктрината и практиката е, че административният орган
като субект на публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която
произтича от закона и не се идентифицира с конкретното лице, което го персонализира към
даден момент. Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран
полицейският орган издал заповедта- "старши полицай при 01 РУ-ОДМВР-Русе", без да се
налага индивидуализиране на конкретен служител на МВР.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 10.09.2020 година в 08:15 жалбоподателят Б.К.Ч. била задържана със заповед за
задържане на лице № 225зз-1238/10.09.2020 година, издадена от старши полицай в 01 РУ-
ОДМВР-Русе на осн. чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР. Същата била освободена на 10.09.2020 година,
в 14:06 часа. Като основание за издаване на заповедта в същата било вписано "чл. 6, ал.1 от
ЗСММ."
Във връзка със задържането от страна на лицето изготвило заповедта старши полицай
К.К. била съставена и Докладна записка до началника на 06 РУ-СДВР, в която същия
отразил, че при извършена проверка на жалбоподателката Ч. е открил черен флакон с надпис
Pfeffer VO FOG. Последния от своя страна бил предаден от страна на задържаното лице с
обяснение, че носи флакона с лютив спрей единствено с цел самозащитата. Няма данни с
жалбоподателя по време на задържането й да са извършени каквито и да е действия освен
снемане на обяснения и то след освобождаването й.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – заповед за задържане на
лице № 225зз-1238/10.09.2020 година, декларация от Б.Ч., протокол за обиск на Б.Ч.,
саморъчни обяснения от Б.Ч., Протокол за доброволно предаване, Докладна записка рег. №
225р-33378/10.09.2020г., типова длъжностна характеристика за длъжността "старши
полицай". Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на
други, като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на
който и да е от приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупността
допринасят за изясняване на делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол
действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат "полицейските
органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените
структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и
8 ЗМВР дейности. От страна на административния орган, ответник по жалбата обаче не са
2
представени каквито и да е доказателства за компетентност на служителя, извършил
задържането на жалбоподателката Б.Ч. и издал заповедта въз основа, на която е задържана
същата, а именно- К.Д.К.. Въпреки изричните указания на съда, дадени в разпореждането за
насрочване на делото не са предоставени каквито и е да доказателства, че лицето е
служител на МВР и заема посочената длъжност, като например заповед за назначаването му
или пък удостоверение за заеманата длъжност. По делото е приложена единствено типова
длъжностна характеристика за длъжността "старши полицай" въобще, като без да поставя
същата под съмнение, то съдът намира, че тя не запълва доказателствения дефицит относно
материалната компетентността на лицето, издало заповедта. В допълнение следва да се
изтъкне, че съгласно посоченото в самата заповед за задържане, лицето издало същата е
служител на ОДМВР-Русе, а задържането е осъществено на територията на град София,
като няма каквито и да било данни за командироването на лицето или оправомощаването му
да извършва действия извън територията на областната дирекция, чийто служител е.
Предвид на това от страна на ответника по жалбата, чиято съгласно чл.170, ал.1 АПК е
доказателствената тежест в производството, не са представени доказателства задържането
да е осъществено от компетентен орган, което е самостоятелно основание за прогласяване на
незаконосъобразността му и отмяна на заповедта.
На следващо място заповедта за задържането е издадена в писмена форма, и препис
от същата е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е
удостоверила, че е запозната с правата си във връзка със задържането, както и кои от тях
желае да упражни. Тук е мястото във да се отбележи, че обстоятелството, че заповедта не е
била връчена на лицето в момента на задържането й, само по себе си не води до
незаконосъобразност на същото, като спецификата на задържането по реда на ЗМВР като
форма на принудителна административна мярка, с незабавно действие, както и езиковото
тълкуване на нормата на чл.74 ЗМВР предполага съставянето на заповед в писмена форма
да се извършва след фактическото задържане на лицето, в който смисъл изложените от
процесуалния представител на жалбоподателя аргументи, не могат да бъдат споделени.
В настоящия случай обаче не са ясни нито правните, нито фактическите основания за
задържането, като същите немогат да бъдат изведени от съдържанието на заповедта. В
същата е посочено, че задържането е осъществено на основание чл.72, ал.1, т.7 ЗМВР- чл.6,
ал.1 от ЗСММ. Нормата на чл.72, ал.1, т.7 ЗМВР, допуска задържане на лица да се
осъществява освен в разписаните в ЗМВР хипотези, и в други случаи, предвидени в закон,
т.е. нормата има бланкетен характер, поради което, за да е изпълнено изискването за
надлежно формулиране на нормативното основание на задържането, същата следва и да е
коректно запълнена чрез посочване на разпоредба от друг нормативен акт, която позволява
извършване на задържане на лица за срок до 24 часа. Вписаната в процесната заповед норма
на чл.6, ал.1 ЗСММ обаче е неточна, като от една страна не е посочено коя от трите точки на
разпоредбата се визира, но освен това чл.6, ал.1 ЗСММ въвежда забрана за определени лица
да участват в събрания, митинги или манифестации, но не предвижда възможност за
задържане на нарушаващите я от полицейските органи, като такава възможност не се
съдържа в ЗСММ въобще, т.е. посочената норма не може да служи за запълване на
бланкетната разпоредба на чл.72, ал.1, т.7 ЗМВР пи дефиниране на правното основание за
задържането. Предвид на това, доколкото заповедта не съдържа валидна препратка към
разпоредба от друг закон, която да предвижда възможност за задържане на лица, то в същата
всъщност липсва правно основание за издаването й. Простото вписване във формуляра за
изготвяне на заповедта на произволни правни норми само по себе си не означава, че е
изпълнено изричното изискване на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР.
Най-сетне заповедта въз основа, на която е осъществено задържането на
жалбоподателя Б.Ч. не съдържа каквито и да фактически основания за издаването си, като
въобще липсва изложение на обстоятелствата провокирали задържането, респективно
наложили ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето. Противно на
3
изложеното в представените писмени бележки, чл.72, ал.2, т.2 ЗМВР, включва в
нормативноустановеното съдържание на заповедта и фактическите основания за
задържането, които в настоящия случай липсват.
Предвид на изложеното съдът намира, че задържането на Б.К.Ч. се явява
незаконосъобразно, като липсват доказателства за компетентност на лицето осъществило
същото, а наред с това в издадената заповед не е формулирано валидно правно основание
нито пък са изложени фактически основания за задържането, които да позволят на съда да
извърши контрол върху приложението на материалния закон или основателността на
действията.
По тези съображения съдът намира, че извършеното на 10.09.2020г. задържане на
лицето Б.К.Ч. се явява незаконосъобразно, а процесната заповед следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК жалбоподателят има право
на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено на един адвокат, и
заплатената държавна такса, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения
Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2020г., от страна на жалбоподателя е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, а съгласно приложена вносна
бележка за разглеждане на жалбата е заплатена и държавна такса в размер на 10 лева. Срещу
размера на претендираното възнаграждение е направено възражение за прекомерност, което
съдът намира за неоснователно. Минималното възнаграждение определено по реда на чл.8,
ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер
на 400 лева, а заплатеното в настоящото производство- 700 лева, не го надхвърля драстично,
поради което и съобразно свободата на договаряне и предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед факта, че защитата е била осъществявана още от
момента на задържането, видно от приложеното пълномощно, същото не се явява
прекомерно, поради което не следва да бъде намалявано. Пълният размер на заплатената от
жалбоподателя сума, както и внесената държавна такса за разглеждане на жалбата следва да
бъдат присъдени в нейна полза и възложени в тежест на административната структура, към
която се числи органа, издал заповедта, а именно ОДМВР Русе.
РЕШИ:
Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за незаконно задържането на Б.К.Ч. по Заповед за задържане на лице №
225зз-1238/10.09.2020 година, като ОТМЕНЯ същата.
ОСЪЖДА ОДМВР-Русе да заплати на Б.К.Ч., с ЕГН ********** сумата от 710 лева,
съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд-гр.София в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5