О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
21.04.2020г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на двадесет и първи април, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова
Веселина Джонева
След като разгледа докладваното от съдия Стамова в.ч.гр.д.№140/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от адв.В.Г.съдебен адрес ****** пълномощник на „*****” ЕАД,ЕИК ***** срещу разпореждане №609/10.02.2020г. на Кюстендилския районен съд.
С посоченото разпореждане е оставено без уважение заявление, подадено от „*****” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.София, ****, представлявано от Д.К.К.и М.С.срещу В.А.Я., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***.
В жалбата е изразено несъгласие с изложените съображения за отхвърляне на заявлението.Сочи се, че вземането за неустойка в случая не е в размер на всички дължими месечни такси до края на срока на договора, в какъвто смисъл са изложените съображения, а претенцията е на основание клауза за неустойка предвиждаща заплащане на такава в размер на стойността на три месечни такси.Позовава се и на спомената в заявлението спогодба с КЗП допускаща неустойка в посочения размер, при прекратяване на срочния договор, неявяваща се необосновано завишена, непредставляваща облага за оператора, каквато последният би получил, ако договора не би бил прекратен.Извода на съда за противоречие на неустоечната клауза с разпоредби на ЗЗП и за нищожност на същата и с необосновано завишен размер, противоречи, според жалбоподателя, на изложените от заявителя твърдения, и на представените доказателства.Искане за присъждане на неустойка в размер на всички абонаментни месечни такси не е заявявано.Неправилен според жалбоподателя е извода за противоречие на неустоечната клауза с добрите нрави, намиращ се и в противоречие с обстоятелствата по делото.Счита, че липсва и неяснота относно начина на формиране на претенциите му, като в т.12 подробно е описано основанието, за същите:сключени договори за мобилни услуги от дата 12.01.2018г. и от дата 02.03.2018г., с избрани мобилни номера ****, ****, описани са правата на абоната и условията по договора, като същите са и приложени към заявлението, описани са издаваните на длъжника фактури с начислени месечни абонаменти, посочени са периодите за които се дължат сумите, посочени са и основанията на които се претендира и начислената неустойка.Освен това счита, че при липса на яснота за съда, относно незаплатени месечни абонаментни такси в размер на ** лева, то той е следвало да даде указания на заявителя за отстраняване на констатираните неясноти.В жалбата е формулирано искане за отмяна на разпореждането, като неправилно и противоречащо на свободата на договаряне между страните – договореното между оператора и КЗП и постановяване издаването на заповед по чл.410 ГПК срещу длъжника за вземането му в размер на ** лева.
Тъй като заявлението е отхвърлено не се дължи връчване на препис от жалба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт - чл.413, ал.2 ГПК.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Производството пред КнРС е образувано по заявление по образец съгласно чл.410 ГПК, подадено от „*****”ЕАД чрез пълн-к адв.Г. срещу посочения в пункт 5 длъжник – В.А.Я. с посочени ЕГН и адрес.В т.9 от заявлението е посочено парично вземане в размер на ** лева, от които ** лева, представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и ** лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуга, в б.”в” е отбелязано, че паричното вземане е по договори за мобилни услуги от 12.01.2018г. и 02.03.2018г.Вт.12 от заявлението е посочено, че длъжника е със сключен договорен абонамент от 12.01.2018г. и 02.03.2018г., посредством който същата е ползвала мобилни номера *****и *****.Посочено е, че предпочетения мобилен телефонен номер се ползва въз основа на сключен с Оператора индивидуален договор за мобилни услуги, приложен към настоящото заявление, заедно с всички изменения, направени със сключени към договора допълнителни споразумения, като при сключване на индивидуалния договор за мобилни услуги, абонатът има право да избере абонаментна програма за потребление на услугите на Оператора, а ***** има право да получава месечен абонамент в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план.Посочено, че месечната абонаментна цена се заплаща от абоната всеки месец, съобразно всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база, при сключване на договора абонатът посочва предпочетена дата от месеца на която ще му бъде издавана фактура, като услугите по договора за фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната №*********, под който са издавани месечните фактури, както следва: фактура №**********/05.05.2018г. за отчетния период на потребление от 05.04.208г. до 04.05.2018г. с дължима стойност на плащане в размер на 25.08 лева, за месечни абонаментни такси за потребените от абоната услуги и индивидуален клиентски номер на абоната №*********, под който номер са издавани месечните фактури, както следва: фактура №**********/20.04.2018г. за отчетния период на потребление от 20.03.2018г. до 19.04.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на ** лева, за месечни абонаменти такси за потребените от абоната по договора услуги и фактура №**********/20.05.2018г. за отчетния период на потребление от 20.04.2018г. до 19.05.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на - -** лева, за месечни абонаментни такси за потребени от абоната услуги.В заявлението е заявено, че за посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на ***** дължими месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на ** лева.Тъй като абонатът е в неизпълнение е ангажирана договорната му отговорност да заплати на Теленор неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, поради виновно неизпълнение, изразяващо се в незаплащане на дължимите месечни суми.На основание чл.11 от договорите за мобилни услуги се претендира заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, изчислена съобразно новите правила за изчисление на дължимите от абонатите неустойки при предсрочно прекратяване на сключени договорни абонаменти, приети от Теленор в постигната с КЗП извънсъдебна спогодба от 12.01.2018г., с която е уговорено, че максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.Изложени са и обстоятелства относно постигнати договорености във връзка със заплащане на разлика в цената на предоставено устройство.Отбелязано,е че в конкретния случай за предсрочно прекратяване на договорен абонамент е начислена неустойка в издадената крайна фактура №**********/05.08.2018г. в общ размер на *** лева, от който *** лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 12.01.2018г. за номер +359********* и *** лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 02.03.2018г. за номер +359*********.В т.14 е формулирано искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 158.53 лева, от които 33.61 лева дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури:**********/05.05.2018г., **********/20.04.2018г.,**********/20.05.2018г. и сумата *** лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, за която е издадена крайна фактура №**********/05.08.2018г.,законната лихва върху общо дължимата сума от ** лева, считано от подаване на заявлението до окончателното заплащане на дължимата сума, както и деловодни разноски в размер на ** лева държавна такса и ** лева – адвокатски хонорар.
Заявлението е подадено по пощата на 06.02.2020г. Представени са договор за правна защита и съдействие, преводно нареждане за платена държавна такса, пълномощнио, договор за мобилни услуги по заявка №********* между страните, при избран абонаментен план тотал ** с неограничени нац.минути и роуминг в зона ЕС,предпочетен номер +359*********, стандартен месечен абонамент ** лева на месец, дата на издаване на фактура на 20-ти всеки месец. Посочени са допълнителни услуги.В договора е отразено, че потребителят е получил екземпляр от приложимите Общи условия, предвидено е, че промоционални или допълнителни условия се предоставят за първите 24 месеца от датата на влизане в сила на договора, след изтичане на който срок или при промяна на плана предоставянето им се преустановява, обективирано е съгласие във връзка с ползване на МВ и HBO GO, постигнато е съгласие за промяна на месечния абонамент веднъж годишно, чрез индексирането му с размера на обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени.Договорен е срок на действие на договора – 24 месеца, считано от влизането му в сила на 12.01.2018г. респ. изтичането му на 12.01.2020г. и стандартна месечна такса 24.99 лева.Постигнато е съгласие според което след изтичане на срока му договорът се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от действието му с едномесечно писмено предизвестие.При прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или инициатива на Потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите общи условия е предвидено заплащане на неустойка за всяка Сим карта, по отношение на която е налице прекратяване: в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.В допълнение на неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност от отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите на предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не изтекъл потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството ,съгласно ценова листа действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му ( в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг) каквато съответства на оставащия срок на договора.Този договор касае сим карта с номер *********.В декларация съгласие от 12.01.2018г. от името на Василка Я. – подписана е удостоверено получаването на екземпляр от Общите условия на Теленор, приложена е и подписана от същата тарифа за скоростта на доставяния мобилен интернет, първоначален кредит лимит,дължими суми за международни разговори и роуминг.В същия документ е обективирано поето задължение плащането на посочената във фактурата сума да се извършва не по- късно от 18 дни от датата на издаването и.Приложена е ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти.В договора е предвидено, че при осъществено потребление извън включените в програмата пакети се дължи стойността на таксуваното потребление извън пакета.
Същото е и съдържанието на договор за мобилни услуги по заявка №********* с договорен месечен абонамент в размер на 24.99 лева, касаещ предпочетен номер +359********* с дата на издаване на фактурата на 5-ти всеки месец, посочена СИМ карта ***********, със срок на действие от 02.03.2018г. до 02.03.2020г., във връзка с който също е налице декларация съгласие за получен екземпляр от Общите условия от името на Я., подписана от същата.
В делото са приложени и Общи условия на „*****” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.Представени са фактури.
Районният съд в обжалвания акт е приел, че длъжникът се ползва с потребителска защита по смисъла на Закона за защита на потребителите, т.к вземането се основана на задължение по договор за мобилни услуги.Извършвайки проверка във връзка с тази защита и с оглед установяването на неравноправни клаузи, съдът е приел, че договорената в случая неустойка ползва само една от страните по договора, без получателят на тези услуги да има възможност да и влияе, като дава възможност на оператора сам да прекрати договора и да претендира под формата на неустойка възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е предоставил – противно на приетото в чл.143 т.6 пр.2 от ЗЗП, сочещо на значително несъответствие в правата и задълженията на страните.Посочил е, че подобен извод се налага и досежно клаузата, предвиждаща възможност за оператора едностранно да изменя месечния абонаментен план.Визира неяснота досежно начина на формиране на претенцията вкл. за неустойка, т.к не се сочи кога всъщност е бил прекратен договорът.
Предвид изложените обстоятелства съдът намира, че обжалваното разпореждане следва да се отмени.Съображения:
Съгласно чл.411, ал.2 ГПК при подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато:1/искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението;2/ искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;3/ искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;4/ длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;5/ длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В чл.410 ал.2 и ал.3 ГПК е предвидено, че заявлението следва да отговаря на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК, когато вземането произтича от договор с потребител към заявлението следва да бъде представен договорът, заедно с всички приложения и изменения.
С оглед законовата регламентация и при съобразяване на дадените в т.2б от ТР №4/2014г. по т.д.№4/2013г. разяснения, следва, че точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение.В случая подаденото заявление по чл.410 ГПК отговаря на изискванията по чл.127 ал.1 и 3 ГПК и чл.128 1 и 2 ГПК.От изложението на обстоятелствата в т.12 от заявлението, с посочване на датите на сключване на договорите, и издадени във връзка с тях фактури, става ясно, че сумата 33.61 лева, представлява дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договорите за ползване на мобилни номера *****и 0895/8851733 от която сума 25.08 по първия договор за периода 05.04.2018г. до 04.05.2018г. и 16.86 - 8.33 лева дължима сума по втория договор за периода от 20.03.2018г. до 19.05.2018г.Искането не противоречи закона и добрите нрави, касае се вземане основано на клауза обхващаща основния предмет на договора, изразена по ясен и разбираем начин, като съдът не констатира обстоятелства, даващи основание да се приеме, че същата е неравноправна,отсъстват обстоятелства по чл.410 т.4 и т.5.
Аналогични изводи се налагат и що се отнася до заявената претенция за заплащане на неустойка.Заявителят е посочил датите на сключване на договорите, съдържаща се във всеки от договорите клауза за заплащане на неустойка при разваляне на договора, поради неизпълнени задължения на потребителя, посочено е кои задължения потребителят не е изпълнил.С оглед позоваването му на фактура, удостоверяваща вземането за неустойка, следва, извод за упражнено към този момент правото на разваляне на договора.Размерът на търсената неустойка не надхвърля уговорения размер с оглед договорените стандартни месечни вноски.
По въпроса за дължимостта на неустойка по договор с потребител, при предсрочно прекратяване на договора, поради неизпълнение на негови задължения, настоящата инстанция намира, с оглед предвиденото в чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, че клауза за неустойка е допустима, освен ако размерът й е необосновано висок.Възможност за уговаряне на неустойки по договори от вида на процесните следва от разпоредбата на чл.228, ал.1 б.”В” ЗЕС и по аргумент от противното съгласно чл.229а изр.последно от същия закон.В тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК, е прието, че кредиторът по двустранен договор с продължително или периодично изпълнение, каквито са договорите на които молителят основава правата си ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето),ако такава неустойка реално е била уговорена.
Договорената неустойка се явява компенсаторна.Прекратената правна връзка поради причина, за която длъжникът отговаря обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД.Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради виновното поведение на която договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като неравноправна или вероятно неравноправна.Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се трактува като израз на несъответствие с присъщите й функции. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за това.
В тази връзка следва да се отбележи, че няма спор по делото за това, че длъжникът с оглед предмета на двата договора има качеството на потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП.
С оглед на изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени, като съдът ще постанови издаването на заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми, както и разноски в размер на ** лева – **лв. платено адв.възнаграждение и ** лева държавна такса.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановеното на 10.02.2020г. по гр.д.№279/2020г. на Кюстендилския районен съд разпореждане, в частта му, в която е оставено без уважение заявление, депозирано от „*****” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *******, сграда 6 п.к.1766, представлявано от Д.К.К.и М.С.срещу В.А.Я., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес **** КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
Да се издаде заповед за изпълнение чл.410 от ГПК по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „*****” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ****, представлявано от Д.К.К.и М.С.срещу В.А.Я., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес **** за следните суми:** лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори за мобилни услуги ,сключени на 12.01.2018г. и 02.03.2018г., за периода от 20.03.2018г. до 19.05.2018г.,закоето са издадени фактури **********/05.05.2018г.,**********/20.04.2018г. и7273043918/20.05.2018г., от която сума ** лева дължимо възнаграждение по първия договор за периода от 05.04.2018г. до 04.05.2018г. и ** лева дължимо възнаграждение по втория договор, за периода от 20.03.2018г. до 19.04.2018г. ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението-06.02.2020г. до окончателното и изплащане, за сумата ** лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, за която е издадена крайна фактура №**********/05.08.2018г., от които ** лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 12.01.2018г. за номер *** и ** лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 02.03.2018г. за номер ***,ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на заявлението -06.02.2020г. до окончателното и заплащане, както и за сумата ** лева – представляваща стойността на сторените по делото разноски.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Кюстендил за издаване на заповед за изпълнение съгласно диспозитива на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: