№ 309 / 14.5.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, V състав, в
открито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я.В., като разгледа административно дело № 319 по описа на съда за
2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повторно разглеждане
на делото от първоинстанционния съд и е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с
чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от европейските структурни
и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на М.Н.Ш. ***
против Решение № 13/112/06943/3/01/04/01 от 02.11.2017 г. за налагане на
финансова корекция на директора на Областна дирекция – Пловдив на Държавен фонд
„Земеделие“.
С обжалваното решение е наложена финансова
корекция в размер на 48 892 лева, представляващи първо и второ плащане по
договор от 26.10.2012 г. Дължимата сума в размер на 48 892 лева подлежи на
доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на решението.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност
и необоснованост на оспореното решение, като се счита, че не са били налице
предпоставки за налагане на финансова корекция и се иска същото да бъде
отменено.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателката адв. Ч., поддържа жалбата и моли оспореното
решение да бъде отменено. Претендира разноски по производство. В подробни
писмени бележки развива съображения за незаконосъобразност на решението. При
проведеното при повторното разглеждане заседание продължава да я поддържа, чрез
процесуалния си представител и в нови писмени бележки.
Ответникът по жалбата – директорът на ОД
на ДФЗ гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща представител, не заявява
становище по жалбата. При повторното разглеждане оспорва същата с писмена молба,
подадена от процесуалния му представител.
Административен съд – Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Решение №
13/112/06943/3/01/04/01 от 02.11.2017 г. за налагане на финансова корекция на
директора на ОД на ДФЗ гр. Пловдив. На 26.10.2012 г. жалбоподателката е
сключила договор № 13/112/06943 за отпускане на финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони. Договорът е сключен с ДФ „Земеделие“.
Съгласно предмета на договора, фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна
финансова помощ в размер на 48 892 лева за изпълнение на всички инвестиции,
основни дейности и цели, заложени в бизнес-план по проект № 13/112/06943 и
включен в Приложение 1 и 2. Съгласно представения бизнес-план (л. 59),
жалбоподателят е поел задължението за срок от пет години да отглежда
калифорнийски червеи в посочения от него имот.
На 05.07.2017 г. е извършена проверка на
място от отдел РТИ при ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив. Направени са замервания
на имот № 001338, с оглед установяване точните граници на ползвания имот и
съответните квадратури на инвестицията – калифорнийски червеи. При проверката
са направени следните констатации: Д.Д. Ш. и М.Н.Ш. извършват инвестиция по M
112 върху един и същи имот, като сключват граждански брак непосредствено след
подписването на договорите с ДФ „Земеделие“; М.Ш., съгласно сключения от нея
договор, е поела задължението, освен за
отглеждане на калифорнийски червеи, да закупи трактор, челен товарач и
лекотоварен автомобил. Измереното е изцяло извън имот 001338, в землището на с.
Мало Конаре, община Пазарджик, от който тя е пренаела 708 кв. м.; Измерените
при проверката на място площи с червеи попадат изцяло в чужд имот, за който
ползвателят няма документи, доказващи правно основание за ползване му. При
проверката на място е установено, че между двата обекта – стопанството на Д.Ш.
и това на М.Ш., е поставена ограда, каквато не е била поставена към момента на
посещението на място от РРА при ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив; В прилежащата сграда към имот № 001338,
в землището на с. Мало Конаре, има общ водоизточник, който се използва и от
двамата бенефициенти за обслужване на животновъдните им обекти.
Въз основа на изготвения контролен лист,
вследствие на проверката и приложено обяснение от жалбоподателката, административният орган е стигнал до извода,
че вследствие на така описаната обстановка е налице неизпълнение на нормативни
и договорни задължения от страна на жалбоподателката, които се изразяват в
следното, а именно:
Отглежданите калифорнийски червеи, които
следва да са върху част от имот № 001338, за който е представен договор за
пренаемане, изцяло попадат извън границите му. Административният орган е
установил, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от Наредба
№ 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“, по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба №
9). Съгласно същата разпоредба, земеделската земя, за която кандидатите имат
документ за собственост и/или договор за наем и/или аренда, трябва да се
обработва в реални граници от датата на подаване на заявлението за подпомагане
и през целия период на договора. Установено е, че Ш. няма документ за
собственост и/или договор за наем, аренда на имота, върху който изпълнява
проекта си. Прието е също, че при изчисляването на икономическия размер на
стопанството на М.Ш. са взети предвид данните от извършената проверка на място,
съгласно която в ползваната от М.Ш. част от имот № 001338 са установени 0 кв.
м. калифорнийски червеи. Според административния орган установеното
обстоятелство води до това, че икономическите единици на стопанството към
петата година от сключване на договора са в размер на 0 ИЕ. Административният
орган е приел също, че е нарушена т. 4.32. от Договора, а именно че ползвателят
е длъжен да не променя мястото на дейността, която се финансира за срок от три
години от датата на заявката за второ плащане. Това условие е заложено и в чл.
30, т. 3 от Наредба № 9. Директорът на ОД на ДФЗ Пловдив е намерил, че
вследствие на извършената проверка на място са налице данни за изкуствено
създаване на условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията,
като в противоречие с целите на М 112, посочени в чл. 2 от Наредба № 9, е
налице и наличие на финансова несамостоятелност. Съгласно т. 4.8 б. „б“ от
договора фондът изисква връщането на вече платените суми по първото и второто
плащане на договора, заедно със законната лихва, когато ползвателят изкуствено
е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за
да извлече облага в противоречие с целите на М 112. Това заключение е въз
основа на следните установени факти: ползване на общ водоизточник, установена
липса на ограда между имотите, върху които се изпълнява всеки един от
проектите, като същото обстоятелство е установено при посещение на място от
служителите на фонда на 28.04.2017 г. от една страна, а от друга страна е взето
предвид и това, че предметът на проектите на двамата бенефициенти е идентичен.
Административният орган е приел за установено, че Ш. е променила мястото на
дейността, за която е получила финансиране, изпълнявайки заложените в
бизнес-плана дейности не върху имот № 001338, от който е пренаела 708 кв. м. За
имота, върху който са открити калифорнийските червеи, същата не разполага с
документи, доказващи правното основание за ползване.
Мотивиран по този начин
административният орган е определил финансова корекция в размер на 48 892 лева.
В решението си, с което е отменил
първоинстанционното решение, постановено при първоначалното разглеждане на
делото, ВАС е приел, че в случая не са налице първата група фактически
основания за издаването на обжалваното решение, тъй като индикаторите са били
изпълнени. Тъй като според касационната инстанция съдът при първоначалното
разглеждане не е изложил мотиви по втората група фактически и правни основания,
изложени в процесното решение, то същата е дала задължителните указания при
повторното разглеждане на спора съдът да направи това, като обсъди всички
относими към спора доказателства, съдържащи се в преписката и събрани в
съдебното производство. Съгласно указанията на ВАС настоящият съд следва да
обсъди и възраженията на жалбоподателката, направени с писмено становище от
26.02.2019 г., приложено пред касационната инстанция.
Втората група фактически основания за
издаването на обжалваното решение за налагане на финансова корекция се
изразяват в следното: М. Ш. изкуствено е създала условия за изпълнение на
изискванията за получаване на плащанията, включително е налице функционална
несамостоятелност, тъй като на първо място заедно със Д.Ш., който към
30.07.2012 г. не ѝ е бил съпруг, са представили общ договор, сключен на
посочената дата и от двамата за пренаемане на имот 001338 по отделните им
проекти, макар и в отделни части на имота. Освен това те са ползвали общ водоизточник, липсвала е ограда между имотите
им, върху която се изпълняват всеки един от проектите, установено при посещението
на място на служители от фонда на 28.04.2017 г. Последното обстоятелство,
установяващо според ответника изкуствено създадените условия е напълно
идентичният предмет на проектите на двамата бенефициенти.
Независимо от даденото указание да бъде
изследвано наличието на посочената втора група фактически основания, такова
изследване в случая не е необходимо, тъй като обжалваното решение е издадено
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което
нарушение от една страна е достатъчно основание за отмяната му, а от друга страна
– логически предшества мотивирането на административния акт. Това нарушение е
именно нарушението визирано в писменото становище на жалбоподателката от
26.02.2019 г., приложено пред касационната инстанция и се изразява в следното:
В чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е установено
правомощието на управляващите органи, да провеждат процедури по администриране
на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
Според чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ,
финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или
частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания:
1. когато по отношение на бенефициента е
налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 57 от Регламент (ЕС) № 966/2012;
2. за нарушаване на правилата за държавната
помощ по смисъла на чл. 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
3. за нарушаване на принципите по чл. 4,
параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013;
4. за нарушаване на изискването за
дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент
(ЕС) № 1303/2013;
5. за проекта или за част от него не е
налична одитна следа и/или аналитично отчитане на разходите в поддържаната от
бенефициента счетоводна система;
6. за неизпълнение на мерките за
информация и комуникация, задължителни за бенефициентите;
7. за неизпълнение на одобрени
индикатори;
8. при постъпили инцидентни приходи във
връзка с изпълнението на проекта;
9. за нередност, съставляваща нарушение
на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез
действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ;
10. за друга нередност, съставляваща
нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство,
извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има
или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.
В чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕСИВ са
установени правилата, съобразно които при определяне размера на финансовите
корекции се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на
приложимото право на ЕС и българското законодателство и финансовото му
отражение върху средствата от ЕСИФ, като размерът на финансовата корекция
трябва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението
върху изразходваните средства – допустими разходи.
Най – сетне, според чл. 73, ал. 1 и ал.
2 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с
мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, като
преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури
възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде
по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и
размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства.
На следващо място, според чл. 33, ал. 1
от Наредба № № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
(ДВ, бр. 42 от 25.04.2008 г.), в случай че ползвателят на помощта не изпълнява
свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ,
РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви
към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.
Съответно, според чл. 33, ал. 2 от
Наредба № 9 от 3.04.2008 г., Разплащателната агенция може да поиска връщането
на вече платени суми заедно със законните лихви към тях, когато:
1. ползвателят на помощта е представил
декларация с невярно съдържание и/или изкуствено е създал условия за изпълнение
на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в
противоречие с целите на настоящата наредба;
2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила
от 7.08.2012 г.) ползвателят на помощта е получил или е одобрен за получаване
на допълнителна публична финансова помощ за инвестициите по чл. 14, ал. 2 и 3 ,
финансирани по реда на тази наредба.
Следва също така да се посочи, че според
§ 4 от ПЗР на Наредба № 9 от 3.04.2008 г., тя се издава на основание § 35, ал.
3 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ,
бр. 18 от 2006 г.; изм., бр. 96 от 2006 г., в сила от 1 януари 2007 г.; изм.
бр. 16 от 2008 г.).
Очевидно, в Глава Пета, Раздел Трети
„Администриране на нередности и извършване на финансови корекции“ от ЗУСЕСИФ и
в чл. 33 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. са уредени две самостоятелни
административни процедури, целта на всяка една от които е да бъде възстановена
правомерността на правоотношенията с предмет извършване на разходи,
сертифицирани пред Европейската комисия, с оглед приложимото право на
Европейския съюз и българското законодателство.
В хода на процедурата, установена в Глава Пета, Раздел Трети „Администриране на
нередности и извършване на финансови корекции“ от ЗУСЕСИФ, при наличието на
някои от основанията възведени в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, ръководителя на
управляващия орган, одобрил проекта с мотивирано решение, определя по основание
е размер, финансова корекция .
Съответно, в хода на процедурата по чл.
33 от Наредба № 9 от 3.04.2008г., изпълнителният директор на Разплащателна
агенция, т.е. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие или упълномощено от него
лице, при наличието на предпоставките установени в чл. 33, ал. 1, чл. 33, ал.
2, т. 1 или чл. 33, ал. 2, т. 2 от Наредбата, изисква със съответния акт, връщането
на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекратява
всички договори.
Несъмнено в този контекст е, че
осъществяването на едната или другата от двете административни процедури, не
зависи от волята и избора на административния орган, нито пък от желанието или
предпочитанието на бенефициерът.
Според §4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ,
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията,
верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се
извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е
предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна
на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.)
и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на
Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на
земеделските производители или в акт по неговото прилагане.
Указанието на нормативния текст е ясно и
конкретно. С оглед конкретиката на текущият казус, то налага несъмнения извод,
че в случая ЗУСЕСИФ е неприложим.
Безвъзмездната финансова помощ по
програмата по §4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ (в казуса това е Програмата за
развитие на селските райони), се предоставя при условията и по реда на този
закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на
земеделските производители или в акт по неговото прилагане.
Процедурата по заявлението за
подпомагане, респективно по заявката за второ плащане е установено в Наредба №
9 от 3.04.2008г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не
на основание ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ определя
компетентния съд за разглеждане на делата, но с друга материя - верификации,
финансови корекции по други програми и проекти, какъвто не е предметът на
обжалване в настоящия случай. В този смисъл е практиката на Върховния
административен съд в решения № 4639 от 11.04.2018 г. по адм. д. № 3709/2017
г.; решение № 2978 от 9.03.2018 г. по адм. д. № 1138/2017 г.; решение № 5261 от
23.04.2018 г. по адм. д. № 5190/2017 г.; решение № 8818 от 6.07.2017 г. по адм.
д. № 9803/2016 г. и др.
Казано с други думи, твърдените от
административния орган, неизпълнения на нормативни и договорни задължения от
страна на жалбоподателката е следвало да бъдат установени в административна
процедура по реда на чл. 33 от Наредба № 9 от 3.04.2008г., в хода на която
изпълнителния директор на Разплащателна агенция или упълномощено от него лице,
при наличието на предпоставките установени в чл. 33, ал. 1, чл. 33, ал. 2, т. 1
или чл. 33, ал. 2, т. 2 от Наредбата, със съответния акт да изиска връщането на
вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати сключения с бенефициера договор.
В случая, административната процедура е
осъществена по реда, установен в Глава Пета, Раздел Трети „Администриране на
нередности и извършване на финансови корекции“ от ЗУСЕСИФ.
Процедурата е приключила с
постановяването, именно на административен акт, наименуван „Решение за налагане
на финансова корекция“, а като правно основание за неговото издаване са
посочени чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ.
Обстоятелството, че във въпросното
решение и в останалите документи по преписката са цитирани съответни текстове
от Наредба № 9 от 3.04.2008г. и се сочи за „...връщане на вече платените суми,
заедно със законната лихва към тях...“, не променя възприетият вече извод.
В чл. 59, ал. 2, т. 2 от АПК е възведено правилото, когато
административният акт се издава в писмена форма, той да съдържа, изрично наименование на акта.
Това изискване не следва да се възприема, като обикновена формалност, лишена от
съществен процесуален смисъл и значение. Наложителната необходимост, конкретно
да се наименува съответния административен акт, има функцията да определи,
какво е действителното намерение на административния орган и какъв е точният
предмет на неговото волеизявление.
Ето защо, в случая с оглед
наименованието на процесния административен акт, постановения с него резултат и
посоченото основание на което това е сторено, налага именно извода, че става
дума, не за нещо друго, а за решение за определяне на финансова корекция по
реда на Глава Пета, Раздел Трети „Администриране на нередности и извършване на
финансови корекции“ от ЗУСЕСИФ. Това
беше и причината, оспорването на
жалбоподателката да бъде разгледано в настоящото съдебно производство,
точно по реда на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Определянето на финансова корекция по
правилата на ЗУСЕСИФ обаче, с оглед наличието на специална процедура по чл. 33 от Наредба № 9 от 3.04.2008г. и с оглед
правилото на §4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ в случая е неприложимо.
Смесването на двете процедури и като
краен резултат, започването на административното производство по реда на чл.
73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и приключването му с издаване на решение за определяне на
финансова корекция на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, налага да се приеме,
че в случая е допуснато съществено нарушение на административно
производствените правила, което е имало за резултат нарушаване на правото на
жалбоподателя на участие и защита в производството. Това е достатъчно,
оспореният административен акт да бъде отменен.
В този смисъл е и Решение № 1906 от
12.02.2019 г., постановено по адм.д. № 11436 по описа на Върховния
административен съд за 2018 г.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията за разноски на жалбоподателката. Следва да ѝ бъдат присъдени
250 лв., платени за възнаграждение на вещото лице, 600 лв., платено адвокатско
възнаграждение при първоначалното разглеждане на делото, държавна такса от
488.92 лв., внесена по сметка на Административен съд – Пазарджик и държавна
такса също в размер на 488.92 лв., внесена по сметка на Върховния
административен съд, т.е общо 1827.84 лв. Неоснователно е възнаграждението за
прекомерност на платеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение, тъй
като същото е дори под минималния нормативно предвиден размер.
По изложените съображения
Административен съд – Пазарджик, V-ти състав
Р Е
Ш И:
Отменя Решение № 13/112/06943/3/01/04/01 от
02.11.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на
Областна дирекция – Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, с което на М.Н.Ш. е
наложена финансова корекция в размер на 48 892 лева, представляващи първо и
второ плащане по договор от 26.10.2012 г.
Осъжда Областна дирекция – Пловдив на Държавен
фонд „Земеделие“да заплати
на М.Н.Ш.
разноски по
делото в размер на 1827.84
лв. /хиляда
осемстотин двадесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С
решение № 15841/21.12.2020 г. по адм. дело № 8132/2019 г. на ВАС - ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 309/14.05.2019 г. на Административен съд - Пазарджик. Решението
е окончателно.