Присъда по дело №135/2021 на Окръжен съд - Силистра

М О Т И В И НОХД №135/2021г. на СсОС

Против подсъдимия К. И. СТ. от с.К., обл.Силистра е предявено
обвинение по чл.343, ал.3, б.“б“, предл.1, вр.с чл.343, ал.1, вр.с чл.342, ал.1
НК за това, че на 10.11.2020г. около 00:05ч. в с.Калипетрово, обл.Силистра,
по ул.“Железарска“, при управление на лек автомобил „Ауди“, модел А4, рег.
№ СА ............ХС, в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 0,75
на хиляда/, като водач на МПС е нарушил правилата за движение по
пътищата, както следва:
-чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато МПС, което
е управлявал;
-чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС със скорост от 82,68 км/ч
при максимално разрешена скорост от 50 км/ч и по непредпазливост е
причинил смъртта на Д. С. Д., починал на 01.01.2021г.
В хода на разпоредително заседание, в процедурата по чл.248 НПК,
подс.С. лично и чрез процесуалния си представител-адв.В. изразява желание
за приключване на делото по реда на съкратено съдебно следствие, и по-
специално в хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
В съдебното производство проведено в условията на чл.252, ал.1 НПК,
съдът разясни на подсъдимия, че при постановяване на присъдата ще ползва
направените от него самопризнания, без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед приетия от съда ред за разглеждане на производството, подс.С.
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти,
съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 НПК.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура
гр.Силистра поддържа предявеното обвинение, като счита, че обвинението се
доказва от събраните множество доказателства. Тяхната категоричност е
обосновала и внасянето на обвинителен акт. Според прокурора е налице лек
превес на смекчаващите вината обстоятелства, но допуснатите от подсъдимия
нарушения на ЗДвП определят по-високата степен на обществена опасност на
това престъпление. Предвид на това прокурора пледира за налагане на
подсъдимия на наказание лишаване от свобода над минималния и под
1

средния размер за това престъпление, но не конкретизира преди или след
задължителната по чл.58а НК редукция. Прокурорът не взема отношение и по
възможността за приложение на разпоредбата на чл.66 НК, единствено
претендира за налагане и на наказание лишаване от право да управлява МПС,
към максималния предвиден за това размер.
Процесуалният представител на конституираната като частен
обвинител Р. И. Н. заявява, че се придържа изцяло към казаното от
прокурора. Адв.З. счита, че ПТП е предизвикано в резултат на много
фактори, каквито са непреценена пътна обстановка от страна на подсъдимия,
употребата на алкохол, младата възраст, допуснатите нарушения по ЗДвП
преди настоящия случай. Според адв.З. в случая е превес на утежняващите
обстоятелства, и иска това да бъде взето предвид от съда при постановяване
на присъдата.
Процесуалния представител на подсъдимия-адв.В. подчертава, че
подсъдимия се е съгласил с фактите и обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, като според него загубата на управление над автомобила се
дължи на реакцията и желанието на подсъдимия да избегне удара с две
внезапно появили се кучета пред автомобила. Адв.В. не се съгласява с
изразеното становище на вещите лица, че непосредствено преди ПТП,
подсъдимия е предприел „дрифт“ с автомобила. Според адв.В. в случая не са
налице основания са ефективно изтърпяване на наказанието от подсъдимия,
като акцентира на психическото и физическо здравословно състояние на
подсъдимия. Предвид на това, адв.В. пледира за определяне на наказание в
минимален размер с приложение на разпоредбата на чл.66 НК.
Подс.С. изразява съжаление за случилото се, като изтъква, че с
пострадалия са били приятели и съседи. Според него ПТП е възникнало
поради внезапната поява на кучета, и малкото време, през което е управлявал
процесния автомобил. Отдава реакцията си на обзелата го паника от
възникналата пътна ситуация. Отново подчертава, че признава всички факти
и обстоятелства в обвинителния акт.
В правото му на последна дума иска от съда да му наложи условно
наказание, защото няма да понесе физически и психически ефективно
изтърпяване на наказанието.
Съдът като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, приложени към ДП № 1886 ЗМ-605/2020г. по описа на РУ
МВР-Силистра и становището на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подс.С. има издадено на 03.07.2018г. валидно СУМПС, кат.В. В
началото на месец август 2020г. подсъдимия закупил л.а. „Ауди А4“ с рег.№
СА.........ХС.
На 09.11.2020г. вечерта подсъдимия бил със своя приятел Д. С. Д. в
заведение в с.Калипетрово. Там престояли до около полунощ, след което
2

решили да отидат до селската чешма, където се събирали техни познати.
Потеглили с автомобила на подсъдимия, който той управлявал. На чешмата
видели че няма никого и потеглили обратно към центъра на селото.
Движейки се по ул.“Железарска“ подсъдимия управлявал автомобила
на къси светлини. Асфалта бил мокър понеже валял слаб дъжд, и по пътното
платно имало нападали листа от крайпътните дървета. В района на дом №5
/пътния участък бил прав, с дребнозърнест гладък асфалт и широчина на
пътното платно от 8,30м/, подсъдимия загубил управление над автомобила,
който се занесъл и започнал да се завърта около вертикалната си ос в посока
на часовниковата стрелка и едновременно плъзгайки се с лявата страна
напред, след което се ударил в електрически стълб на ул.“Железарска“.
Ударът е станал в предната лява врата, след което автомобила се
завъртял около стълба, при което предната му част се насочила обратно на
посоката му на движение. В резултат на удара пострадалия Димитров бил
отхвърлен в багажното отделение на автомобила, а подсъдимия бил заклещен
на местото си от получените деформации по автомобила. И двамата не били с
поставени обезопасителни колани.
На местото пристигнали хора от селото, а не след дълго и екипи на
ЦСМП, противопожарна охрана и пътна полиция. Пострадалите били
извадени от автомобила и транспортирани в МБАЛ-Силистра. Въпреки
оказаното му адекватно медицинско лечение, пострадалия Д. починал на
01.01.2021г.
От назначената СМЕ е видно, че непосредствената причина за смъртта
на Димитров се дължи на тежко-мозъчна травма, довела до централно-
мозъчна дисфункция поради обширна мозъчна контузия с размачкване и
изтичане на мозъчно вещество от фронталните дялове на лявата
голямомозъчна хемисфера, евакуирано през трапанационен отвор в ляво
челно-слепоочно. Развилата се в хода на пролежаването хипостатична
пневмония, поради продължителното залежаване при перситираща мозъчна
кома е усложнила състоянието на постладалия и е благоприятствала
настъпването на смъртта. ЧМТ е прижизнено причинена и може да бъде
обяснена с механизма на ПТП. От медицинска гледна точка е налице пряка
причинно-следствена връзка между катастрофата на 10.11.2020г. и смъртта на
Димитров на 01.01.2021г.
Видно от протокола за ХЕ, в кръвта на подсъдимия е установено
наличие на етилов алкохол в концентрация от 0,75 промила.
Според вещите лица от изготвената КСМАТЕ, механизма за
настъпване на ПТП при конкретните пътни условия е намерението на подс.С.
да извърши обратен завой на улицата посредством дрифт.
Според подсъдимия, действията му са продиктуване от опита му
посредством маневра да избегне сблъсъка, с внезапно появили се пред
автомобила му кучета.
3

С оглед събраната доказателствена съвкупност, включваща
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията на
изготвените съдебномедицинска експертиза, комплексна автотехническа и
съдебно медицинска експертиза, химическа и съдебно биологична
експертизи, писмени доказателствени средства и писмени доказателства:
протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, епикризи и медицинска
документация, справки от различни институции, свидетелство за съдимост,
данни за личността на подсъдимия, съдът намира, че от обективна страна
подс.С. е осъществила престъпния състав на чл.343, ал.3, б.“б“, предл.1, вр.с
чл.343, ал.1, вр.с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 10.11.2020г. около 00:05ч. в
с.Калипетрово, обл.Силистра, по ул.“Железарска“, при управление на лек
автомобил „Ауди“, модел А4, рег.№ СА ............ ХС, в пияно състояние /с
концентрация на алкохол в кръвта 0,75 на хиляда/, като водач на МПС е
нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:
-чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато МПС, което
е управлявал;
-чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС със скорост от 82,68 км/ч
при максимално разрешена скорост от 50 км/ч и по непредпазливост е
причинил смъртта на Д. С. Д., починал на 01.01.2021г.
Настъпилият вредоносен резултат, изразяващ се в причинената смърт
на Д. С. Д., е пряка и непосредствена последица от извършените от подс.С.
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Чл.20, ал.1 ЗДвП вменява на водачите на ППС да контролират
непрекъснато превозните средства които управляват. В настоящият случай
очевидно поетото количество алкохол е въздействало върху физическото и
психическото състояние на подсъдимия, което е повлияло на поведението му
като водач на МПС. Този фактор е попречил на подсъдимия да управлява
автомобила с необходимата концентрация и е рефлектирал върху реакциите
му, което е довело до загуба на контрол върху управлявания от него
автомобил. Съдът се съгласява с извода на прокурора, че в случая е без
значение дали загубата на устойчивост на автомобила се дължи на извършен
дрифт, или внезапно появили се кучета, тъй като възникналото ПТП е изцяло
в резултат на неадекватното поведение на подсъдимия. Следва да се
отбележи, че обвинение по чл.104б, т.2 от ЗДвП не е предявявано, а именно
това нарушение е относимо към маневрата дрифт.
Дори и да е вярна версията на подсъдимия за внезапно появили се
кучета, реакцията му на рязко завъртане на волана в дясно, с цел избягване на
сблъсък с животните е неправилна, тъй като той е следвало да предприеме
действия по спиране на автомобила, така както повелява разпоредбата по
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Напълно допустимо и възможно е, като реакция на
неправилната му преценка на възникналата ситуация да е и задействането на
ръчната спирачка /този факт се установява от протокола за оглед на
местопроизшествието, където е посочено, че ръчната спирачка е активирана и
4

при изтегляне на автомобила се е установило, че задните колела са блокирани
вследствие на това, а също и от показанията на свидетелите Д.Д., Г.Г., Т., К.,
И.Д. и Л./, което допълнително е повлияло на обективните му възможности за
техническото овладяване на автомобила чрез системите за управление. Освен
посоченото влияние на алкохолното опиянение, несъмнено като съпътстващи
фактори за възникване на ПТП са оказали въздействие и конкретните пътни и
атмосферни условия, малкия стаж като водач на МПС и краткия период /от
около три месеца/, през който подсъдимия е управлявал конкретния
автомобил. В тази връзка не са лишени от логика твърденията на подсъдимия,
че при възникване на ситуацията той се е паникьосал.
Подс.С. е нарушил и разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която
забранява на водачите на ППС при избиране на скоростта на движение, да
превишават максимално разрешената. По делото безспорно е установено, че
местопроизшествието се намира в населено място, т.е. в района на действие
на пътните знаци Д11 и Д12 от ЗДвП, и по-конкретно на територията на
с.Калипетрово. Съгласно посочената норма, максимално разрешената скорост
на движение в рамките на населеното място е 50км/ч, тъй като липсват
предпоставките и специално обозначение по силата на чл.21, ал.2 ЗДвП,
позволяващи друга скорост на движението. В случая подсъдимия се е движил
със скорост от 82,58км/ч, установена чрез изготвената КСМАТЕ, или със
скорост, надвишаваща позволената с 32,58км/ч. Именно вследствие
неправомерното поведение на подс.С., свързано с приетата от него скорост на
движение, при конкретните атмосферни и пътни условия и неправилното
боравене със системите за управление, той се е поставил в невъзможност да
контролира управлявания от него автомобил, поради което са се създали
условията за настъпване на ПТП.
В тази насока е и заключението от изготвената КСМАТЕ, в което
вещите лица са приели, че независимо дали е имало кучета срещу автомобила,
или водачът е предприел обратен завой с дрифт, причината за занасянето от
техническа гледна точка е прекомерното и рязко завъртане на волана надясно.
При всички случаи водачът не се е съобразил с пътните и атмосферни
условия. При скорост от 50км/ч рискът от занасяне на автомобила би бил по-
малък и дори и да настъпи ПТП, съставомерния резултат не би бил такъв.
Чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, вменява абсолютна забрана на водачите на
ППС да управляват същите под влияние на алкохол. Употребата на алкохол
от подсъдимия в настоящия случай, е установена по несъмнен начин от
изготвената химическа експертиза. От същата е видно, че концентрацията на
етилов алкохол в кръвта на подсъдимия е била 0,75 на хиляда. Съдът няма
основание да се съмнява в обективността и достоверността на заключението
на експерта, поради което и приема, че подс.С. е извършил деянието в „пияно
състояние“. Подсъдимия е бил наясно, че в това състояние той не следва да
управлява МПС и не е следвало да предприема пътуване, независимо при
каквито и да е обстоятелства, още повече, че в случая не е налице
неотложност на пътуването. Употребата на алкохол е довела до неправилна
5

преценка и неадекватни действия, довели до създаване на условия за
настъпване на ПТП.
Ето защо извън всякакво съмнение, с оглед доказателствената
съвкупност е, че допуснатите нарушения на правилата за движение от страна
на подс.С., са в пряка причинна връзка със съставомерния резултат-
причинената смърт на пострадалия Димитров.
ПТП на конкретното място, и при конкретните климатични условия е
било нормално предотвратимо, и причина за допускането му е единствено
неправомерното субективно поведение на подс.С..
Авторството на деянието е несъмнено установено, тъй като по делото
не са налице никакви други данни, даващи основание да се постави под
съмнение този факт.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, при
форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/, тъй като
подсъдимия не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но с оглед конкретните обстоятелства е бил длъжен, и е могъл да
ги предвиди. Деянието е извършено при сравнително нормални пътни и
атмосферни условия, като не са били налице никакви обективни причини,
които да оправдаят неправомерното му поведение, т.е. той освен, че е имал
възможност да предвиди и предотврати престъпния резултат, но е бил длъжен
да го стори. Създалата се непредотвратима пътна ситуация, е изцяло
вследствие неправомерното поведение на подс.С. и проявеното от него
нехайно отношение към основни правила от движението по пътищата,
каквито са задълженията му свързани със скоростта на движение и контрола
над автомобила.
Съдът не удовлетвори искането на прокурора за преминаване на
съдебното заседание по общия ред, с оглед направените от адв.В. възражения
в хода на съдебните прении, тъй като от една страна, той излага доводи по
отношение на действия и събития, за които няма предявено обвинение
/нарушаване на чл.104б, т.2 от ЗДвП/, и от друга страна, съображенията му
касаят единствено правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства,
свързани с приложимия материален закон /приетите нарушения по ЗДвП/,
касаещи и съдържанието на наказателната отговорност.
В тази насока е и Решение №57/01.02.2012г. на ВКС по н.д.
№18/2012г., III н.о. в което е посочено: „Нито законът, нито тълкуването,
направено от ВКС създават пречки да се представят и събират доказателства,
свързани с приложимия материален закон /т.8.1. от ТР №1/2009г. на ОСНК на
ВКС/. Те могат както да променят, така и да погасят наказателната
отговорност на подсъдимия. Затова не е верен изводът, че е недопустимо да
се прави възражение, че посоченият от прокурора материален закон /правило
за движение по пътищата/ не е относим към признатите от подсъдимия факти,
както и че не е допустимо да се сочат доказателства, които да установяват
6

факти, невключени в обстоятелствената част и поради това непризнати от
подсъдими. Подсъдимия е в правото си да се защитава, както по фактите, така
и по правото и обстоятелството, че е признал фактите, не означава, че му се
отнема правото да претендира за признаването му за виновен по правилния
материален закон или въобще да бъде оправдан, ако са налице достатъчно
убедителни аргументи за това“.
При определяне вида и размера на наказанието на подс.С., съдът взе
предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало,
направените самопризнания, изразеното съжаление, процесуалното му
поведение, сравнително младата му възраст, желанието му да продължи
образованието си, липсата на други противообществени прояви. Получените
при допуснатото ПТП травматични увреждания от страна на подсъдимия не
бива да се абсолютизират, тъй като те са в следствие на неговото
неправомерно поведение.
Като отегчаващо, съдът прие наложените му административни
наказания за нарушения на ЗДвП -едното е за неправилно използване на
допълнителните светлини, но двете са за нарушаване ограничението на
скоростта.
Прокурорът споменава за баланс на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, а процесуалния представител на ч.обвинител дори и за
превес на отегчаващите, но и двете страни не сочат кои са конкретно
отегчаващите. В действителност, отегчаващото е едно-наложените
административни наказания на подсъдимия като водач на МПС.
Обстоятелството, че деянието е извършено в пияно състояние не
следва да се фаворизира и приема като допълнително изключително
отегчаващо вината обстоятелство, след като то е отчетено от законодателя
при регламентиране на санкционните последици за извършителите на този
престъпен състав.
Относителната тежест на смекчаващите обстоятелства мотивираха
съда да индивидуализира наказанието в размер над минималния от
предвидения за конкретния престъпен състав, а именно: четири години и
шест месеца лишаване от свобода. Предвид характера на производството
/съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 НПК/, съдът
редуцира така определеното наказание при предпоставките на чл.58а, ал.1 НК
с една трета, и определи същото в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
Съдът счита, че установените смекчаващи вината обстоятелства не са
нито многобройни, нито изключителни, за да обосноват приложението на
привилегирования текст по чл.55 НК.
С оглед реализиране целите на наказанието предвидени в чл.36 НК, и
след преценка на установените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, характера на деянието и събраните данни за личността на
7

подсъдимия, съдът прие, че спрямо С. са налице предпоставките за
приложение на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК.
Преценявайки отговорността на подсъдимия, съобразно степента на
обществена опасност на конкретното деяние, и лично неговата такава, съдът
счита, че института на условното осъждане в пълна степен ще допринесе за
превъзпитанието и поправянето му. Действително ръстът на престъпленията
на транспорта и високата им обществена опасност са безспорни факти, още
повече, че конкретното деяние е осъществено в пияно състояние, но и
приложението на разпоредбата на чл.66 НК не може да се откаже само по
съображения за реализиране на генералната превенция. Нейните цели винаги
се постигат чрез индивидуалната превенция, а не с абстрактна и несъобразена
с конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието. При всеки един
отделен случай, следва да се подложи на преценка конкретната обществена
опасност на дееца, и дали с оглед на нея, целите по чл.36 НК ще се постигнат
чрез ефективно или условно изтърпяване на наказанието.
Именно въз основа на това според съда, института на условното
осъждане по чл.66, ал.1 НК, в пълна степен ще удовлетвори изискванията за
справедливост, без да се надхвърли въздействието на наказателната репресия,
и размерът на изпитателния срок, който в случая е максимално възможния от
пет години, ще е достатъчна гаранция за постигане на необходимия възпиращ
и предупредителен ефект върху подс.С..
Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че пострадалия
Димитров е пълнолетно лице, което е осъзнавало, че подсъдимия е употребил
алкохол, не се е противопоставил на това, той да шофира автомобила въпреки
употребата на алкохол, и доброволно се е съгласил да бъде возен от такъв
водач на МПС.
Наказанието лишаване от право подсъдимия да управлява МПС, е
кумулативно на по-тежката санкция лишаване от свобода и е въведено с
чл.343г НК. Тежестта на извършеното престъпление е сравнително голяма,
тъй като подсъдимия като водач на МПС е пренебрегнал забраните да не
управлява в пияно състояние и да се движи със скорост над разрешената, още
повече, че той преди това е наказван два пъти за нарушаване на чл.21, ал.1
ЗДвП. Престъпните последици са именно вследствие на неговото
неправомерно поведение като водач на МПС, което той по време на
сравнително краткия период, през който е притежавал СУМПС е
демонстрирал. На подсъдимия следва да се осигури време, през което да
преосмисли поведението си, и в последствие, чрез правилата за
възстановяване на неговата правоспособност и усъвършенстване на
теоретичните и практичните му умения, да се въздейства върху съзнанието му
да разбере отговорността на правото да е правоспособен водач на МПС. Ето
защо, съдът при съобразяване разпоредбата на чл.343г, вр.с чл.37, т.7 НК
прие, че подс.С. следва да бъде осъден на лишаване от право да управлява
МПС за срок от пет години.
При този изход на процеса, и на основание чл.189, ал.3 НПК, подс.С.
8

следва да заплати и направените в хода на досъдебното производство
разноски, възлизащи на 2 578.48 лева, в полза на ОДМВР-Силистра.
На осн.чл.112 НПК съдът върна на собственика вещественото
доказателство-л.а.“Ауди“ с рег.№СА.......ХС, а другото веществено
доказателство остава към материалите по делото.
На основание чл.309, ал.1 НПК съдът потвърди взетата по отношение
на подс.С. мярка за неотклонение „Подписка“.
Съдът счита, че наложеното на подс.С. наказание в този си вид и
размер, ще изиграе своята превантивна, възпитателна, поправителна и
възпираща роля.
Водим от тези си съображения съдът постанови своята присъда.

9

Номер на акта:	9
Дата:	8 септември 2021 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия:	Анелия Димитрова Великова

Дело:	20213400200135
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 юли 2021 г.

Присъда по дело №135/2021 на Окръжен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите