ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 30.01.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е”
състав в закрито заседание на тридесети
януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от съдия Сантиров ч. гр. д. № 15455/2018 г. по описа на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано
е по подадена частна жалба от молителя „С.” ООД, против Определение № 1080 от 18.10.2018 г. на
съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановил отказ да
бъде отбелязано в книгите по вписванията представения му с молба вх. №
68907/18.10.2018 г. от „С.” ООД Договор за цесия от 21.12.2017 г., с нотариално
удостоверяване на подписите на представляващите на „Ю.Б.” АД и „С.Г, Г.,” ООД с
peг. № 4603/21.12.2017 на нотариус с peг. № 444 на НК, с район на действие
района на СРС.
В
жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение
поради допуснати нарушения на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че
молбата по чл. 17, ал. 2 от Правилник за вписванията (ПВп) отговаря на всички
изисквания, визирани в тази разпоредба и към него са приложени два екземпляра
от документа, чието вписване се иска. Оспорва извода на съдията по вписванията,
че от съдържанието на договора за цесия и приложенията към него не можело да се
установи дали спрямо това лице е прехвърлено обезпечено с ипотека вземане, тъй като
това обстоятелство се установявало от представените към заявлението договор за
цесия, анекс № 3 към договора както и приложение № 1 и приложение № 5 към
договора за цесия. Моли обжалваното определение да бъде отменено и разпоредено
вписването на представения договор за
цесия.
Постъпили
са и мотиви от съдията по вписвания, в които са изложени съображение за неоснователност
на жалбата.
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, за което
съществува правен интерес от вписването на представения акт и същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Със
заявление вх. № 68907/18.10.2018 г. от „С.” ООД е заявен за вписване на
основание чл. 171 ЗЗД и чл. 17, ал. 1, б. „а“ ПВп прехвърляне на вземане на „Ю.Б.”
АД спрямо Х.Я.Д.К-.и С.Й.К.по силата на Договор за цесия от 21.12.2017 г. с
нотариално удостоверяване на подписите на представляващите на „Ю.Б.” АД и „С.”
ООД с peг. № 4603/21.12.2017 на нотариус с peг. № 444 на НК с район на действие
района на СРС. Освен договора за цесия, към молбата са представени анекс № 3
към договора за цесия, приложение №1 към договора за цесия, съдържащо
индивидуализация на прехвърленото вземане и приложение №5 към договор за цесия;
копие от пълномощно и квитанция за платена по сметка на Агенция по вписванията
държавна такса.
За
да постанови отказ съдията по вписвания е приел, че представеният договор за
цесия от 21.12.2017г. с нотариално удостоверяване на подписите на
представляващите на „Ю.Б.” АД и „С.” ООД няма необходимото за исканото вписване
съдържание, предвидено в чл.17, ал.2 от ПВ, вр. с чл. 171 от ЗЗД, тъй като не е
посочено прехвърленото вземане от общо 30 214 842.15 евро спрямо кои длъжници
се прехвърля, данни на лицата ипотекарни длъжници, тома и страницата на
ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека, или молбата за
учредяване на законна ипотека, върху които ще се прави вписването. Изложил е
съображения, че представеното приложение №1 и №5 в табличен вид и трудно четлив
размер на шрифта към бланкетния договор за цесия, подписани от страните, е без
нотариално удостоверяване на подписите и не могат да бъдат възприети като
неразделна част от съдържанието на договора, тъй като не е спазена предвидената
от закона форма за вписване на акта по чл. 171 от ЗЗД.
Предвид
оплакванията в жалбата настоящият състав на съда намира, че представеният за
вписване акт по своя характер е договор за прехвърляне на вземания (цесия),
като съгласно чл. 171 от ЗЗД, когато цедираните вземания са обезпечени с
ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с
нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър. Видно от
приложените към делото доказателства, в нотариално заверен препис за вписване е
било представено Приложение № 1 и №5 към Договор за прехвърляне на вземания от
21.12.2017 г., в които в табличен вид са посочени суми, имена на физически и
юридически лица и описание на имоти. Съдът намира, че така представеният
документ не представлява подлежащ за вписване акт, както обосновано е приел
съдията по вписванията.
В
тази връзка следва да се отбележи, че принципно не съществува правна пречка
самият договор за цесия да е обективиран в документ, отделен от този, в който
са посочени обезпечените вземания,
особено като се има предвид, че в случая се цедират множество на брой кредити с
един договор. В този случай обаче трябва да е недвусмислено ясно от
представените документи, че договора и отделните негови приложения (или
извлечения от тези приложения) са взаимно свързани. Съгласно чл. 17, ал. 1 ПВп,
вписването на актовете по чл. 171 ЗЗД става въз основа на молба от всеки
заинтересован, в два екземпляра, придружена от два екземпляра на документа, на
основание на който се иска вписване.
Предвид
нормата на чл. 17, ал. 1 от ПВп, вр. с чл. 171 от ЗЗД, необходимо условие за
вписването в имотния регистър е с
нотариална заверка на подписа да бъдат както договорът за цесия, така и всяко
едно приложение към него, включително и това, в което са описани цедираните
вземания и техните обезпечения. В конкретният случай представеният от „С.”
ООД документ за вписване е с нотариално заверен подпис на договора за цесия, в
който липсва обаче описанието на прехвърленото вземане и обезпечението, като
тези данни се съдържат в отделни документи – Приложение №1 и №5. Противно на
твърденията в жалбата, представените приложения, макар и подписани, не носят
нотариална заверка на подписите (а единствено печат на нотариуса, че представляват
препис от оригинал), каквато форма изисква законът, доколкото самото приложение
е част от договора за цесия и следва да отговаря на същите изисквания за форма
- писмена, с нотариална заверка на
подписите. Нотариалното удостоверяване подписите на самите приложения изразява
волята (договорка) на страните, че именно описаните в него вземания са предмет
на цедиране, предвид че самите те не са инкорпорирани в договора за цесия. При неспазване
на това условие за форма не може еднозначно да се приеме, че представените
приложения №1 и №5 се отнасят именно към договора за цесия от 21.12.2017 г.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че представеният за вписване акт не е в
изискуемата от закона форма, което е достатъчно основание, за да бъде отказано
неговото вписване в имотния регистър, както правилно е постановил и съдията по
вписванията.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1080 от 18.10.2018 г. на съдия по
вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано да бъде вписано
представеният с молба вх. № 68907/18.10.2018 г. от „С.” ООД Договор за цесия от
21.12.2017 г. с нотариално удостоверяване на подписите на представляващите на „Ю.Б.”
АД и „С.Г, Груп” ООД с peг. № 4603/21.12.2017 на нотариус с peг. № 444 на НК с
район на действие района на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.