Номер ІV -
1424 Година 2019, 30 юли гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на тридесети юли година две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното
от съдия Даниела Михова
частно гражданско дело № 1021
по описа за 2019 година
Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, вр.с чл.418, ал.4 ГПК и е образувано по частна жалба с
вх.рег.№ 11074/11.07.2019 г. на БОС (вх.№ 25422/13.06.2019 г. на Бургаски
районен съд), подадена от „ЕКСПРЕСБАНК“ АД гр.Варна, ЕИК *********, против
Разпореждане № 10969 от 28.05.2019 г. по ч.гр.д.4079/2019 г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил
като неоснователно заявлението на частния жалбоподател,
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в
полза на Банката против длъжника С.С.С., за обезщетение за забавено плащане в
размер на 10% пункта годишно върху неплатената главница за периода от
22.05.2019 г.до окончателното погасяване на задължението.
Твърди се, че обжалваното
разпореждане е незаконосъобразно, тъй като приложеното към заявлението
извлечние от счетоводните книги на Банката – основание по чл.417, т.2 от ГПК,
отразява задълженията и съдържа достатъчно данни за настъпилата изискуемост на
начислените лихви . Твърди се, че извлечението е редовен от външна страна документ
и индивидуализира в достатъчна степен основанието и размера на претендираното
вземане за мораторна лихва. На второ място се сочи, че към заявлението е
приложен и договорът, от неизпълнението на който произтича вземането. Твърди
се, че сумата е подробно индивидуализирана по основание и размер, както в
извлечението от счетоводните книги, така и в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, поради което следва да се приложи изр.първо от т.4а на ТР №
4/2013 г. по тълк.д.№ 4/2013 г., а не изречение второ от същата точка, на което
се е позовал първоинстанционният съд. Сочи се, че в извлечението е посочено, че
търсената сума представлява лихва да забава в размер на законната лихва върху
главното вземане.
Претендира се отмяна на атакуваното
разпореждане. Не се сочат нови доказателства.
Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано
лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
С оглед твърденията на жалбоподателя и представените
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред заповедния БРС е образувано по подаденото
от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист
срещу длъжника С.С. ***, за сумите: 4 203,74 лв - просрочена
главница, съгласно Договор за кредит „Експресо“№ 302024/24.04.2012 г.; 1 034,72
лв – възнаградителна договорна лихва за периода: 05.10.2015 г. - 05.05.2019 г.;
19,85 лв – обезщетение за забава за периода: 05.05.2019 г. - 22.05.2019 г.;
6,39 лв – нелихвоносно вземане от застрахователни премии за периода: 05.10.2015
г. - 05.05.2019 г.; наказателна лихва – обезщетение за забавено плащане в
размер на 10% пункта годишно върху неплатената главница от 22.05.2019 г. до
окончателно плащане на задължението.
В т.12 от заявлението е посочено, че заявителят основава
вземането си на извлечение от счетоводни книги, с което се установява вземане на
банката. В т.14 от заявлението е посочено, че сумите представляват изискуемо
вземане по договор за кредит, по който Банката е кредитодател, длъжникът –
кредитополучател.
Посочено е, че срокът на договора е изтекъл на 05.05.2019 г., а длъжникът не е
погасил задължението си.
Към заявлението са приложени Извлечение от счетоводните книги
на Банката за размера на дълга, в което претендираното задължение е отразено
като: общ размер на просрочената сума (включително обезщетенията за забава,
дължими при неизпълнение на задълженията по договора) – 6 567,14 лв;
представляващ сбор от: непогасена главница – 4 203,74 лв; договорни лихви
за периода 05.10.2015 г. - 05.05.2019 г. – 1 034,72 лв; застрахователни
премии за периода: 05.10.2015 г. - 05.05.2019 г. - 6,39 лв; обезщетение за
забава за периода: 05.05.2015 г. - 05.05.2019 г. – 1 302,44 лв; и
обезщетение за забава за периода: 05.05.2019 г. - 22.05.2019 г. - 19,85 лв.
Претендираното в заявлението вземане за „наказателна
лихва – обезщетение за забавено плащане в размер на 10% пункта годишно върху
неплатената главница от 22.05.2019 г. до окончателно плащане на задължението“,
не е посочено в извлечението от счетоводните книги на Банката-заявител.
Със Заповед № 2062 от 28.05.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК БРС е разпоредил длъжникът С.С.С.
да заплати на заявителя „ЕКСПРЕСБАНК“
АД гр.Варна: сумата от 4 203,74 лв - просрочена главница, съгласно
Договор за кредит „Експресо“№ 302024/24.04.2012 г.; 1 034,72 лв – възнаградителна
договорна лихва за периода: 05.10.2015 г. - 05.05.2019 г.; 1 302,44 лв -
обезщетение за забава за периода: 05.05.2015 г. - 05.05.2019 г.; 19,85 лв – обезщетение
за забава за периода: 05.05.2019 г. - 22.05.2019 г.; 6,39 лв – нелихвоносно
вземане от застрахователни премии за периода 05.10.2015 г. - 05.05.2019 г.; и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
27.05.2019 г. до окончателното й изплащане. С обжалваното разпореждане съдът е
отхвърлил заявлението за присъждане на
обезщетение за забавено плащане в размер на 10% пункта годишно върху
неплатената главница от 22.05.2019 г. до окончателно плащане на задължението.
На първо място съдът приема, че представеният документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводни
книги на Банката-заявител, е редовно от външна страна. В извлечението от
счетоводните книги е посочено начало, край на договора, падежи на вноските,
колко вноски и от кои дати са просрочени, каква е общата дължима сума, размер
на лихвата, период на забава и др. Липсват зачертавания или поправки по
извлечението от счетоводни книги, налице е подробно описание на дълга по размер
и период.
Както се посочи по-горе обаче, заявителят никъде в
извлечението от счетоводните книги не е посочил претендираното в
заявлението вземане за „наказателна лихва – обезщетение за забавено плащане в
размер на 10% пункта годишно върху неплатената главница от 22.05.2019 г. до
окончателно плащане на задължението“.
По аргумент от разрешението, дадено в т.4.а, изр.първо от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
съгласно което са налице основанията за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК и за акцесорни вземания за обезщетение на вредите от неизпълнение на
главното вземане, когато същите са
определени по основание и определени или определяеми по размер в самия документ
по чл.417
от ГПК, след като в документа по чл.417, т.2 от ГПК (извлечението от
счетоводните книги на Банката) вземането за „наказателни лихви - обезщетение
за забавено плащане в размер на 10% пункта годишно върху неплатената главница
от 22.05.2019 г. до окончателно плащане на задължението“ не е посочено, то за
него липсва основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Каквото и да е уговорено в приложения
договор, ако то не е включено в извлечението от счетоводните сметки на Банката,
то е ирелевантно в настоящото производство, тъй като документът по чл.417, т.2
от ГПК е само извлечението от счетоводните сметки на заявителя.
Ето защо са правилни изводите на първоинстанционния съд, че искането
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК за
присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на 10% пункта годишно
върху неплатената главница от 22.05.2019 г. до окончателно плащане на
задължението, следва да бъде отхвърлено.
За пълнота следва да се посочи, че съдът
е издал заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 10969 от 28.05.2019 г. по ч.гр.д.4079/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд, с което е отхвърлено като
неоснователно заявлението на „ЕКСПРЕСБАНК“
АД гр.Варна, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза
на Банката против длъжника С.С.С., за обезщетение за забавено плащане в размер
на 10% пункта годишно върху неплатената главница за периода от 22.05.2019 г.до
окончателното погасяване на задължението.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.