Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя
Вълкова
като разгледа докладваното от
съдия Димитров ч.гр. д. №. 7345 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по чл.435-438 ГПК.
длъжникът по висящо изпълнително
дело Г.И.В., обжалва действие на С.Х., Частен съдебен изпълнител, рег.под №863
в РКЧСИ, с Район на действие - СГС по изп. дело № 20208630400718
обективирано в постановление от 28.05.2020 г. ,с
което е наложена възбрана върху 1/2 ид.ч. от
апартамент № 30 , намиращ се в град София, Столична община Район „Овча купел“,
ж.к. „*******със застроена площ от 96,09 кв.м. заедно с избено помещение № 10 със застроена
площ 16,17 кв.м., заедно с прилежащите им 7,967 % идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху държавна земя и УПИ X , имот пл. №291 от кв. 14 по плана на град Хаджидимово, област
Благоевград ведно с построената в северозападната част ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ от 65 кв.м. и МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 45
кв.м. построена в югозападната част на имота .
Жалбоподателят твърди,че апартамента
в гр.София не е негова собственост,а е собственост на ЕТ“М.В.“.
По отношение на имота в
гр.Хаджидимово твърди,че е несеквестируем с оглед
разпоредбата на чл.444,т.7 ГПК,тъй като му е единствен жилищен имот. Моли съда да
отмени наложените възбрани.
Жалба срещу възбраната на
½ ид.част от апартамент № 30 в гр.София е
подадена и от третото лице ЕТ“М.В.“. Твърди,че апартамента е закупен през 2005
год. на името на едноличния търговец ,че цената е заплатена от едноличния
търговец със собствени негови средства- 15000 евро от търговска дейност и 25
000 евро, чрез кредит, изплатен от търговеца.Ето защо този имот е еднолична
собственост на ЕТ“М.В.“. и Г.В. няма
собственост в жилището,тъй като вещите, правата върху вещи и влоговете,
придобити по време на брака в резултат на осъществяване на търговска дейност
като ЕТ, не са съпружеска имуществена общност.
Взискателят К.Б.П. оспорва подадените
жалби , като твърди,че апартамента не е изключителна собственост на ЕТ,тъй като
няма доказателства да служи за упражняване търговската дейност на ЕТ „М.В.“ и да
е включен в търговскотото му предприятие.
Имота в гр.Хаджидимово не е несеквестируем
първо защото не е единствен на длъжника и второ,в този имот има две отделни
жилищни сгради.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваните действия. Според същия жалбите
са неоснователни.
С
оглед на установената по делото фактическа обстановка :
Жалбата на Г.И.В. в частта
относно наложена възбрана на несеквестируем имот е
недопустима,тъй като това действие не подлежи на обжалване-т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.
В останалата част жалбите както на длъжника,така и на третото лице ЕТ“М.В.-**“ съдържащи изентични
оплаквания, че апартамента,който е възбранен не е
собственик на длъжника по изпълнителното дело,а на трето лице, са неоснователни.
Процесния апартамент е придобит през 2005 год. чрез покупка от страна на ЕТ“М.В.-**“ за сумата от
40 000 евро- нот.акт № 128,том ІІ,рег.№
4781,дело 289/2005 год. В този момент
собственика на ЕТ М.К.В.е била съпруга /такава е и понастоящем/ на длъжника по изп. дело Г.И.В.. Няма доказателства за какво се е ползвал
или се ползва понастоящем апартамента, но е видно, че и двамата жалбоподатели
са го подали като техен адрес,а очевидно става въпрос за жилищен имот.
Според настоящия състав
разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК възпроизвежда
разрешението, дадено с ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС и трябва да се разбира в
смисъла, произтичащ от това тълкувателно решение. Изключени от обхвата на
съпружеската имуществена общност са само онези вещи, които отговарят на
следните кумулативни условия:да са придобити от едноличния търговец по време на
брака в резултат на осъществяване на търговската му дейност и да са предназначени за упражняваната от
него дейност към момента на придобиването им,както и да са включени в неговото
търговско предприятие – в този смисъл и решение № 90 от 18.04.13 г. по гр. д. №
571/12 г. на ВКС, І ГО. Изискването за включване на вещите в търговското
предприятие е изрично подчертано в тълкувателното решение, в което е обяснено и
значението на това изискване.
Тъй като по делото няма нито твърдения,нито доказателства апартамента да се ползва от ЕТ за търговска дейност/да е преустроен като офис,кантора или друго/ или да се отдава пон наем от ЕУТ с цел печалба,както и да е включен в търговското му предприятие следва да се приеме,че въпреки закупуването му от ЕТ имота не е станал негова изключителна собственост, а е станал съпружеска имуществена общност,т.е. Г.И.В. е собственик на половината от него.
С оглед на горното съдът
намира,че жалбите и на длъжника и на третото лице в тази част са неоснователни и като такива
следва да се оставят без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба вх.№ 50667/09.06.2020 г. на СГС по 20208630400718 на ЧСИ С.Х., подадена от Г.И.В. в частта
относно наложена възбрана на имот УПИ X , имот пл. №291 от кв. 14 по плана на град Хаджидимово, област
Благоевград ведно с построената в северозападната част ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ от 65 кв.м. и МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 45
кв.м. построена в югозападната част на имота поради несеквестируемост
като недопустима.
ОСТАВЯ
БЕЗ уважение жалба на Г.И.В. и на ЕТ“М.В.“ срещу наложена на 28.05.2020 г.
възбрана върху 1/2 ид.ч. от апартамент № 30 , намиращ
се в град София, Столична община Район „Овча купел“, ж.к. „*******със застроена
площ от 96,09 кв.м. заедно с избено
помещение № 10 със застроена площ 16,17 кв.м., заедно с прилежащите им 7,967
% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя на ЧСИ М.Ц.№ 840 с район на
действие Софийски градски съд по изп.
дело № 20208400400295
.
Решението в частта,в която жалбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред САС от в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.