№ 1400
гр. Варна, 29.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20253100900320 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А. А. А. срещу „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД.
В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника.
С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и
допустимостта на предявения иск, на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва
да насрочи делото и да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; както
и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът, на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, изготви следния проект
доклад по делото:
Производството е образувано по предявен от А. А. А. срещу „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ да бъде
осъден ответникът да заплати сумата от 80000.00 лв., представляваща на
неплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания – счупване на
тялото на първи поясен прешлен на гръбначен стълб, претърпени негативни
психични изживявания и състояние на емоционален стрес, всичките вреди
настъпили в следствие на виновно причинено от К. С. П. ПТП на 13.05.2024г.,
дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица №BG/06/123002034747, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 26.06.2024г. датата на подаване на
застрахователната претенция до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
1
право:
В исковата молба се твърди, че на 13.05.2024г., на автомагистрала
„Хемус“, обл. Варна, километър 418+ в посока гр. Варна от гр. София е
настъпило ПТП, при което водачът К. С. П., при управление на лек автомобил
„Пежо 406“, с рег. №В****НК поради нарушаване на правилата за движение
/чл.20, ал.2 и чл.58, т.3 от Закона движение по пътищата/ блъска паркирал в
аварийната лента автомобил, в който се намирал ищеца.
В резултат на настъпилото ПТП, ищецът получил средна телесна
повреда – счупване на тялото на първи поясен прешлен на гръбначен стълб,
обусловило трайно затруднение на движението снагата за период от 4-6
месеца.
С влязло в сила споразумение по АНД №20253110201797/2025г. по
описа на Районен съд – Варна водачът К, П. се е признал за виновен за
причиняването на средна телесна повреда на ищеца, освободен е от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000.00лв.
След инцидента ищецът бил приет в болнично заведение, където му
била извършена оперативна интервенция на 17.05.2024г. с поставяне на костен
цимент.
След изписване от болничното заведение ищецът продължил лечението
си в домашни условия през 6 месечен период, през който период не можел да
ходи на работа. С решение на ТЕЛК му била определена 52% трайна
неработоспособност. През целия оздравителен период изпитвал болки и
страдания.
След ПТП ищецът претърпял и негативни психични изживявания,
свързани с нарушен сън /кошмари/, страх от пътуване в лек автомобил, лесно
се разстройвал при новини за катастрофи.
Лек автомобил „Пежо 406“, с рег. №В****НК е бил застрахован при
ответника по застрахователна полица застраховка №BG/06/123002034747. За
настъпилото застрахователно събитие ищецът предявил писмена претенция
№94-213/26.06.2024г., по която не е извършено плащане.
Поради наличието на причинна връзка между поведението на
застрахования водач и претърпените неимуществени вреди, в следствие на
настъпилото ПТП, е формулиран петитум да бъде постановено решение за
осъждане на ответника за репариране на същите в претендираните размери.
По делото е постъпил отговор от ответната страна Застрахователно
акционерно дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК.
Счита се, че предявеният иск за недопустим, поради липсата на правен
интерес, тъй като е било определено обезщетение от страна на застрахователя
в размер на 30000.00лв., но поради непредставяне на банкова сметка същото
не е могло бъде изплатено. В тази връзка акцесорната претенция за законна
2
лихва е неоснователна, тъй като ответникът не е изпадал в забава. Счита се, че
исковата молба не е редовна, тъй като ищецът не е посочил банкова сметка.
По същество се оспорва размерът на предявения иск. Признава се
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение
на лек автомобил „Пежо 406“, с рег. №В****НК по застрахователна полица
№BG/06/123002034747. Не се оспорва настъпилото застрахователно събитие –
ПТП /механизъм и участници/, в резултат на което ищецът е претърпял болки
и страдания. Доколкото е налице влязло в сила споразумение, то на основание
чл.300 от ГПК, същото има обвързваща сила за съда досежно дееца, деянието
и настъпилите последици.
Оспорват се настъпилите увреждания и негативните последици по
отношение на физическото и психическото здраве на ищеца.
Отделно от горното процесното събитие е квалифицирано като трудова
злополука с разпореждане №5104-03-100/2.05.2024г. на ТД на НОИ – Варна. В
тази връзка се твърди, че ищецът е получил обезщетение от работодателя си,
което следва да бъде приспаднато при определяне на застрахователното
такова.
По изложените съображения се моли съдът да прекрати
производството по делото, в условие на евентуалност да се отхвърли.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът приема следната
правна квалификация на предявения иск: чл. 432, ал. 1 от КЗ.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищеца, че
следва да установи следните факти: че на посочената дата е настъпило ПТП с
посочения механизъм, че в следствие на ПТП на него са му били причинени
сочените травматични увреждания, че е изпитал физически и психически
болки и страдания, че между ответника и виновния водач е налице валиден
договор за застраховка със срок на действие покриващ датата на ПТП.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ответника, че
следва да установи положителните факти, на които се позовава, а именно: че е
изплатено обезщетение от работодателя за трудова злополука.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът приема за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти:
че на 13.05.2024г., на автомагистрала „Хемус“, обл. Варна, километър
418+ в посока гр. Варна от гр. София е настъпило ПТП, при което водачът К.
С. П., при управление на лек автомобил „Пежо 406“, с рег. №В****НК блъска
паркирал в аварийната лента автомобил, в който се намирал ищеца
че в резултат на настъпилото ПТП, ищецът получил средна телесна
повреда – счупване на тялото на първи поясен прешлен на гръбначен стълб,
обусловило трайно затруднение на движението снагата за период от 4-6
месеца
че с влязло в сила споразумение по АНД №20253110201797/2025г. по
3
описа на Районен съд – Варна водачът К, П. се е признал за виновен за
причиняването на средна телесна повреда на ищеца
че лек автомобил „Пежо 406“, с рег. №В****НК е бил застрахован при
ответника по застрахователна полица застраховка №BG/06/123002034747
че за настъпилото застрахователно събитие ищецът предявил писмена
претенция №94-213/26.06.2024г.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не са налице
факти по отношение, на които страните не сочат доказателства.
На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът намира, че делото подлежи
на разглеждане по реда на общия исков процес.
По предварителните въпроси не са налице такива, по които съдът не
се е произнесъл. Исковата молба е допустима при съществуващ правен
интерес. Въпреки, че е било определено застрахователно обезщетение, същото
към настоящия момент не изплатено и е в по – малък от претендирания
размер. Исковата молба е редовна, тъй като в нея е посочена банкова сметка.
На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът следва да се произнесе по
допускане на доказателствата.
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора
писмени доказателства.
В исковата молба е обективирано искане за допускане на съдебно
медицинска и съдебно психиатрични експертизи. Задачите са относими, тъй
като целят установяване на причинените физически болки и психичните
негативни преживявания у ищеца.
Не е необходимо изискването по реда на чл.190 от ГПК на
застрахователната полица. Фактът за съществуване на застрахователно
правоотношение не е спорен между страните.
Основателно е искането на ответника по реда на чл.192 от ГПК да
бъдат изискани документи за извършено плащане на обезщетение за трудова
злополука.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общия исков ред.
НАСРОЧВА производството по делото за 04.11.2025г. от 10.00ч., за
която дата и час да се призоват страните, чрез приложение № 1, ведно с
настоящото определение, на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към исковата молба и
4
отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.190 от ГПК на ищеца да
бъде изискана застрахователна полица №BG/06/123002034747.
ДОПУСКА СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, вещото
лице по която, след като се запознае с материалите по делото, медицинската
документация, намираща се у ищеца и у лечебното заведение и след преглед
на ищеца, да даде заключение по следните въпроси:
1. Какви телесни увреждания е получил пострадалия от описаното ПТП,
какъв е характерът и степента на тези увреждания?
2. Свързани ли са телесните увреждания с болки и страдания, лишения и
дискомфорт? Необходима ли е била помощ от трети лица? Препятстван
ли е бил ищеца да изпълнява нормална физическа дейност?
3. Какво лечение е било проведено на пострадалия и проведено ли е
съобразно възприетите медицински практики? Какви са резултатите от
тях, свързани ли са с болки и страдания?
4. Има ли усложнения в здравословното състояние на ищеца и ако да – в
какво се изразява то и по какви причини? Има ли животозастрашаващи
услождения?
5. Каква е продължителността на оздравителния период, приключило ли е
възстановяването и какво е състояние на ищеца към момента?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на
700.00 лева, вносими от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице К. В. Д..
ДОПУСКА СЪДЕБНО ПСИХИАТРИЧНА ЕКПЕРТИЗА вещите
лица, по която след преглед на ищцата, да даде заключение по следните
въпроси:
1. Какво е психичното състояние на ищеца вследствие на претърпяното
ПТП? По какъв начин изживява случилото се?
2. Налице ли е дискомфорт поради невъзможността да участва активно в
социалния живот?
3. По какъв начин се е отразило събитието върху личността му?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на
700.00 лв., вносим от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ВЕЩО ЛИЦЕ К. Д. К..
Да се призове вещото лице.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да ангажира гласни доказателства,
чрез разпита двама свидетели при режим на водене за установяване на
травмите, претърпените болки и страдания на ищеца от процесното ПТП.
5
ЗАДЪЛЖАВА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.192 ОТ ГПК „Пътища и
мостове“ ЕООД да представи платежен документ за изплащане на
обезщетение за трудова злополука на А. А. А., ЕГН **********, настъпила на
13.05.2024г. в едноседмичен дневен срок от съобщението КАТО УКАЗВА, ЧЕ
при непредставяне на посочените документи по уважителни причини носи
отговорност пред страната за нанесени й вреди и ще бъде наложена глоба в
размерите по ГПК.
Съобщението до третото лице да се изпрати с приложение №8,
ведно с препис от молба на л.29 от делото.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има
преимущество пред спорното производство. При спогодба половината от
платената държавна такса се връща на ищеца, респективно страните ще
заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там
може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета
на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е
доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и
безпристрастно за спора лице - медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена
в Център за медиация към Окръжен съд - Варна, адрес гр. Варна, ул. „А.
Кънчев" № 12, ет. 4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да заявят с подаване на заявление,
на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e‐
mail: *********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка - заявление за участие в
медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в
съдебно заседание следва да информират съда за участието си в процедура по
медиация или причините за невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6