Решение по дело №869/2020 на Районен съд - Троян

 Образувано е по искова молба от С.С.С., чрез адвокат Ц.А. ***, против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, ***, с която е предявен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 8933.55лева.

В исковата молба се излагат твърдения, че с Решение № 786 от 19.03.2010 год. ищцата е осъдена по арбитражно дело № 786/2010 год. по описа на арбитър Б.Г.да заплати сумата 3448.51 лв., заедно със законна лихва от 19.03.2010 год. до датата на погасяването на задължението  и 90.00 лв. разноски в производството.  Навеждат се аргументи за недопустимост на арбитражното производство и нищожност на постановеното по него решение.

         Твърди се, че във връзка с арбитражното производство и постановеното решение е било образувано т.д. № 6420/2012год. на СГС за издаване на изп.лист от 20.11.2012 год. за присъденото с арбитражното решение задължение, като допълнително, по същото решение  е издаден изпълнителен лист от 21.01.2013 год. за разноските в производството, които са 50.00 лв. - държавна такса и 346.91 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Излагат се аргументи, че посочените вземания са погасени по давност, поради което за ищцата се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск.

 Счита, че към процесното  производство не е приложимо ТР от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС до датата на приемането му, доколкото  изпълнително дело №359/2013г. по описа на ЧСИ Р.А.е образувано през 2013 г., а ТР няма обратно действие. В случая било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изп.производство давност не тече. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдяните от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за дължимите суми. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респективно спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

 От приложеното на л.272 и л.273 от делото Решение № 786 от 19.03.2010год., постановено по арбитражно дело № 786/2010 год. по описа на арбитър Б.Г.се установява, че ищцата е осъдена да заплати на „Профи кредит България" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, сумата 3448.51 лв., заедно със законна лихва от 19.03.2010 год. до окончателно погасяване на задължението  и 90.00 лв. разноски в арбитражното производство.                                                                         

От приложеният на л.10 от делото изп.лист се установява, че по цитираното арбитражно решение е образувано т.д. № 6420/2012год. на СГС за издаване на изп.лист от 20.11.2012 год. за присъденото с арбитражното решение задължение, като допълнително, по същото решение  е издаден изпълнителен лист от 21.01.2013 год. за разноските в производството, които са 50.00 лв. - държавна такса и 346.91 лв. възнаграждение за юрисконсулт /л.11/.                                                                                    

От приложеното по настоящото дело /л.144 до л.215/изпълнително дело №359/2013 г. по описа на ЧСИ Р.А.се установява, че същото е образувано въз основа на издадените в полза на  „Профи Кредит България“ЕООД изпълнителни листи и съобразно молба от 02.03.2013 г., с която от взискателят „Профи Кредит България“ЕООД е възложено на съдебния изпълнител правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, като е поискано и налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити в Банка ДСК ЕАД.                                                                                      Установява се,  че на 16.05.2013 г. е изпратено запорно съобщение до НАП, Покана за доброволно изпълнение до С.С., чрез работодателят „AMPИНВЕСТ“ АД, запорни съобщения до „ AMPИНВЕСТ“ АД; „Про Кредит Банк /България/“ АД, Уникредит Булбанк“АД; Банка „ДСК“ ЕАД; Банка „ОББ“АД; “Юробанк“АД; “РайфайзенБанк /България“ ЕАД;“Първа инвестиционна банка“АД.          

На л.173 от настоящото дело е приложено  до ЧСИ Уведомление от „AMPИНВЕСТ“ АД от 12.06.2013г.  по описа на ЧСИ Р.А., че С. е в трудови правоотношения с дружеството и запорът е наложен.                                                                                                               

  На 18.06.2013 г. е постъпил по изп.дело отговор от ТД на НАП до съд. изпълнител, че длъжникът С.С.С. има задължения към НАП /л.174/.                                                                             На 06.10.2014 г., след извършена справка за налични трудови договори на името на длъжника, е изпратено запорно съобщение до „ДАРИМАР ГРУП“, ЕИК *********, в качеството на работодател на С. /л.179,180/, от което дружество на 24.10.2014 г. е постъпил отговор, че запорът е наложен /л.181/.                                                               

На 03.08.2016 г. е постъпила молба от взискателят „Профи Кредит България“ЕООД, с която е поискано извършването на справки и предприемането на необходимите изпълнителни действия за събиране на вземането. /л.182/.                                                                                            

На 24.04.2018 г. взискателят „Профи Кредит България“ЕООД е депозирал молба, с която е поискал да се извършат справки в НОИ и ел. регистър на БНБ и да се наложат запори, както и да се насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника /л.183/. Последвало е изпращането на запорно съобщение до „АЛЕКСАНДРА ФУУДС“, ЕИК *** на 02.05.2018 г./л.185,186/. 

На 26.09.2018г. е депозирана молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за конституирането на дружеството като взискател по изп.д.№359/2013г. по описа на ЧСИ Р.А., в качеството на частен правоприемник на „Профи Кредит България“ЕООД, въз основа на която съдебният изпълнител е съставил Протокол и конституирал новият взискател /л.187,188/.           На 10.04.2019г. е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за извършване справка в ел. регистър на БНБ за налични банкови сметки на длъжника.                                На 12.04.2019 г. е било изпратено запорно съобщение до Общинска банка АД, от където е наложен запор на сметка на С..                   

  Представен е договор за прехвърляне на вземания /л.195,196/ и Приложение №1а информация за вземания към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.08.2018г. /л.197/, Приложение №6 потвърждение за плащане /л.198/.                                                                    

С Постановление от 05.03.2020г. на ЧСИ Р.А., изп.д.№359/2013г. е прекратено, на основание чл.433 ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършване на изп.действия в продължение на две години /л.202/, а с Протокол от 16.03.2020г. на ЧСИ Р.Апостолова, изпълнителните листи – два броя от 20.11.2012г. и 21.01.2013г. издадени по т.д.№6420/2012г. на СГС са върнати на взискателят /л.206/, а наложните запори на сметките на длъжникът в посочените по-горе банки са вдигнати.      

На 26.06.2020г. е образувано изп. Дело № 386/2020 г. по описа на ЧСИ Р.Д./л.79-81/.                                                                          

На 16.07.2020 г. е изпратено запорно съощение до „АЛЕКСАНДРА ФУУДС“ ЕООД, както и до ОДП Ловеч - ПЪТНА ПОЛИЦИЯ и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД.

На 29.10.2020г. е депозирано заявление вх.№13970 по описа на ЧСИ Р.Д.от С.С. за спиране на изп.действия по изп.дело №386/2020г., позовавайки се на издадена от РС-Троян Обезпечителна заповед по настоящото гр.д.№869/2020г. на ТРС /л.130,131/.  

С Постановление от 29.10.2020г. на ЧСИ Р.Д., изп.дело №386/2020г. е спряно /л.133/.                                            

Спорът по делото се свежда до това: допустимо ли е проведеното арбитражно производство и нищожно ли е арбитражното решение, както и изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.                                                                                  

По отношение на твърдяното от ищцата, чрез проц.представител възражение за недопустимост на арбитражното производство и  нищожност на арбитражното решение:         Установи се от представеното решение, че с влязло в сила арбитражно Решение № 786 от 19.03.2010год., постановено по арбитражно дело № 786/2010 год. по описа на арбитър Б.Г. ищцата е осъдена да заплати на „Профи кредит България" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, сумата 3448.51 лв., заедно със законна лихва от 19.03.2010 год. до окончателно погасяване на задължението  и 90.00 лв. разноски в арбитражното производство.                

Действително, с изменението на чл. 47 ЗМТА е създадена ал. 2, съгласно която арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитър, са нищожни, като това изменение е направено с ДВ бр. 8/2017 г., а с влизане в сила на ЗИД на ГПК ДВ бр. 8/2017 г. и съгласно § 6, ал. 2 ПЗР, производствата по неарбитрируеми - потребителски спорове се прекратяват и по тях не може да бъде постановено арбитражно решение, но тази норма е процесуална и действа занапред, като не засяга вече постановените арбитражни решения, които са връчени на страните. В случая, арбитражно Решение № 786 от 19.03.2010год., постановено по арбитражно дело № 786/2010 год. по описа на арбитър Б.Г.не е отменено по реда на чл. 47 ЗМТА и е влязло в сила преди изменението на ГПК, поради което то е валидно, тъй като съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, а в случая такава няма. В подкрепа на това е и §6, ал. 2 ПЗР ГПК, в който е посочено, че започналите до влизане в сила на посоченото изменение арбитражни производства приключват по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, които се прекратяват.                                                                                                    

В решение № 151/19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 553/2011 г., IV г.о., е прието, че е недопустимо гражданският съд инцидентно да преценява арбитруемостта на съдебния спор, по който има произнасяне от арбитражен съд, както и да приеме за разглеждане по ГПК същия спор, щом арбитражното решение е влязло в сила и не е отменено по предвидения за това ред.В случай, че арбитражното решение е порочно, отмяната му може да бъде постигната по исков ред - по повод на предявен иск по чл. 47, т. 2 ЗМТА, пред ВКС, който е компетентен да разгледа делото по правилата на родовата подсъдност – чл. 47 и сл. от ЗМТА.                                                      

В настоящият казус е безспорно, че арбитражното решение не е отменено по този ред, влязло е в сила, а за пълнота на изложеното следва да се отбележи, че възможността да се инициира производство по отмяна на арбитражното решение на някое от посочените в разпоредбата на чл. 48 ЗМТА основания, не е пречка за изпълнение на арбитражното решение, което изрично следва от разпоредбата на чл. 41, ал. 3 и чл. 48, ал. 2 ЗМТА.       

Изложените аргументи мотивират съдът да приеме, че възражението за недопустимост на арбитражното производство и нищожност на арбитражното решение е неоснователно.  

По отношение на твърдението за изтекла предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.                   

Запорното съобщение е връчено на 06.06.2013 г. на работодателят „AMPИНВЕСТ“ АД/л.172/, което е довело до прекъсване на давностния срок.                                                                    По делото липсват доказателства на коя дата е получено запорното съобщение до ТД на НАП, но на 18.06.2013 г. е постъпил отговор, с който се уведомява съдебния изпълнител, че длъжникът С.С.С. има задължения и към НАП /л.174/.                                                        

На 06.10.2014 г., след извършена справка за налични трудови договори на името на длъжника, е изпратено запорно съобщение до „ДАРИМАР ГРУП“, ЕИК ***, в качеството на работодател на С. /л.179,180/, от който на 24.10.2014 г. е постъпил отговор, че запорът е наложен /л.181/, което е довело отново до прекъсване на давностния срок.         

Следващото изпълнително действие, което по естеството си съдът приема, че прекъсва давността са предприетите изпълнителни действия с оглед подадена молба от Профи Кредит България“ на 24.04.2018 г., с която е направено искане  да се извършат справки в НОИ и ел. регистър на БНБ, да се наложат запори, както и да се насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника /л.183/, като е последвало е изпращане на запорно съобщение до „АЛЕКСАНДРА ФУУДС“, ЕИК ***, на 02.05.2018 г./л.185,186/.                                               Последвали са изп.действия,  които също прекъсват давността както следва: На 26.09.2018г. е депозирана молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за конституирането на дружеството като взискател по изп.д.№359/2013г. по описа на ЧСИ Р.А., в качеството на частен правоприемник на „Профи Кредит България“ЕООД, въз основа на която съдебният изпълнител е съставил Протокол и конституирал новият взискател /л.187,188/, както и извършените последващи изп.действия, посредством изпращане на 12.04.2019 г. на запорно съобщение до Общинска банка АД, от където е наложен запор на сметка на С..     В периода обаче от 24.10.2014 г../ на която датата е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „ДАРИМАР ГРУП“, ЕИК *********, до 02.05.2018 г.,  на която датата е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „АЛЕКСАНДРА ФУУДС“, ЕИК ***, съдът приема, че не са предприемани действия по изпълнението, които да водят до прекъсване на давността.                                                                          

С оглед изложеното съдът намира, че считано от 06.10.2014г г., когато е извършено последното валидно изпълнително действие по изпълнителното производство срещу ищеца, е започнала да тече нова погасителна давност, която безпрепятствено е изтекла на 06.10.2019г. /включително/ за главницата и разноските по изпълнителния лист, а за лихвите и по - рано, доколкото за тях погасителната давност е 3 години – на 06.10.2017 г. /вкл./, без да е спирана и прекъсвана и вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност.

Действително след 06.10.2016г. до 2019 г. са извършвани редица изпълнителни действия, но в случая те са без правно значение и не водят до прекъсване на давността.

      Предвид изложеното съдът намира, че вземанията по издадения изпълнителен лист, за които е образувано на 26.06.2020г. изп. дело №386/2020 г. по описа на ЧСИ Р.Д.са погасени по давност, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

В цитираното изп.дело се съдържат  както официални, така и частни документи, като се оспорва тяхната автентичност и съдържание.                        

        От приложените на л.179, 180 и 181 доказателства се установява, че  през 2014г. на същата е наложен отново запор върху трудовото възнаграждение при последващ работодател „Даримаргруп“ ООД, който е изпратил на 24.10.2014г. уведомление до съдебният изпълнител, че на лицето С.С. ще бъдат  удържани ежемесечно суми от трудовото и възнаграждение, във връзка с наложения запор.

        По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и като съобрази, че ищцата е освободена от заплащане на ДТ съдът счита, че дължимата ДТ за образуване на делото в размер на 357.42 лева следва да бъде присъдена в тежест на ответното дружество.

Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата е: при интерес от 5000 до 10 000 лв. - 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. В случая, материалният интерес е цената на иска – 8933.55 лева, поради което минималния размер на адвокатското възнаграждение е 776.68 лева, т.е. уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева е много близко до минималния размер, което съдът не приема за прекомерно. Това възнаграждение съответства на правната и фактическа сложност на делото, както и на извършените процесуални действия.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че ответното дружество следва да заплати на ищцата и сторените по делото разноски в размер на 800.00 лева.

С оглед на изложеното, Троянският районен съд

                                                            Р Е Ш И:

Приема ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че С.С.С. с ЕГН **********, съдебен адрес: ***,представлявана от адв. Ц.А. ***  не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ" ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,вземането по изпълнително дело № 20208800400386 на Частен съдебен изпълнител Р.Д., с per. № 880 на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд - гр. Ловеч, в размер на 8933.55 /осем хиляди деветстотин тридесет и три лева и петдесет и пет стотинки“ лева, образувано въз основа на  издадени изпълнителни листове от 20.11.2012 год. и 21.01.2013 год. на Софийски градски съд по т.д. № 6420/2012год. , въз основа на Решение №786 от 19.03.2010 год. по арбитражно дело № 786/2010год. по описа на арбитър Б.Г., като погасено по давност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.