Разпореждане по дело №443/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. И. С., чрез адв. Д. Б. против решение № 5846/27.7.2011 г., постановено по Г.д. № 589 по описа за 2011 г. на Районен съд-Б..

Сочи се във въззивната жалба, че решението е направилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че защитата е насочена към разрешаване на спор с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и израз на защитната им теза са събраните доказателства, удостоверяващи облигационна обвързаност между страните, нейното преустановяване и произтичащите от това последици. По делото се намират доказателства, които според жалбоподателя релевират разпадането на договорената обвързаност и предпириемането на действия по естествените от това правни последици по връщане на даденото.Претенцията му произтича от начална скрита при договорянето невъзможност да се осъществи целения резлутат. Сочи, че засегната действителност на съглашението е довод на ищеца, не и иск в процеса и затова неправилно РС се е занимавал изцяло с въпросът за евентуална нищожност на сделката. Това според жалбопадателя е акцент за началната невъзможност да се породи целения резултат, допълващ твърдението им за обектвина невъзможност за постигането му. Неправилно РС е възприел за валидна и правомерно възникнала облигационно връзка между страните с предмет съсобствен имот, без участието на единия съсобственик, в която връзка са се позовали и на чл. 33 ЗС. Изрично се сочи, че в нарушение на материалния закон съдът е подвел релевантни факти под неприложима материалноправна норма на чл. 26 от ЗЗД. Няма в решението аргументация на предявеното правно основание – неосъществено основание. Правната обвързаност на ответното дружество с трето лице съсобственик са причините за неизповядването на окончателна сделка, а не абсурдния довод на ответната страна за изпълнен договор от нейна страна. Оспора се, извода в решението че предварителния договор е действителен и пораждащ права и задължение, и липсата на доказателства за развалянето му, за което връщането на част от сумата следва да се приеме, за писмени индикации за прекратяване на сделката съгл. чл. 87, ал. 1 изр. последно от ЗЗД.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Изразяват се аргументи за законосъобразното становище на РС. Твърди се, че ответникът иска да изпълни задължението си за сключване на окончателен договор, но поради отказ на ищеца да плати пълният размер на цената до такъв не може да се стигна на този етА. Излагат се съображения, в които според представените от ищеца надлежни документи не се установява плащане на суми по предварителен договор. Ето защо намира, че изводът на РС за неоснователност на претенцията е правилен и законосъобразен.

Жалбата е допустима, но неоснователена.

С атакуваноторешение РС е признал за недоказано оспорването на автентичността на подписа, положен в разписката от 25.11.2004 г. над думите "Г. С." и под думата "шест" и е отхвърлил предявения от Г. С. иск против “З.”, Е., с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за осъждането му да върне сумата от 27 088 лв., от които главница в размер на 16 018 лв. и мораторна лихва от 11 070 лв. за периода 01.06.2006 г. - 31.05.2009 г., дадени по предварителен договор за построяване и прехвърляне на собствеността върху магазин № 12.

Доводите в жалбата според окръжният съд са неоснователни, освен довода, че представените по делото разписки за плащанията са именно по процесния договор, което обаче не променя крайния резултат на атакувания акт, по следните съображения:

На 22.10.2004 г. между страните по делото е сключен предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижим имот, според който ответника “З.”, ООД се е задължил да построи и продаде на купувача Г. С. недвижим имот, представляващ магазин № 12 в срок до 30.11.2004 г. Купувачът е предал според представени разписки сумите от 6 500 щ.д. на 22.10.2004 г., на 25.11.2004 г.- 6000 щ.д. и на 1.3.2005 г. 9 000 лв. Неоснователно според настоящият състав е прието в атакувания акт, че тъй като в разписките не се сочи основанието за плащане, то е останало недоказано от ищеца. Видно е, че първата разписка от 22.10.2004 г. за вноската от 6 500 щ.д. по размер е идентична на уговорения за нея размер в чл. 2, ал. 1 от предварителния договор на същата и е платена в деня на сключването му, а втората вноска също видно от разписката от 25.11.2004 г. е само 10 дни по-късно от уговорената за втора вноска дата на изплащане 15.11.2004 г. Доводите на дружеството, че с тях са извършени плащания по други взаимоотношения помежду им е несъстоятелно, тъй като видно е, че продажбата на офис № 5, изповядана на 7.8.2003 г. с нотариален акт № ../2003 г. е преди плащането на тези вноски и в него е отразено, че цената на продажбата е платена напълно и в брой. За наличието и на още отношения, налагащи плащания от С. към дружеството няма ангажирани от ответника доказателства, с твърдението на което се оспорва плащането да е станало в изпълнение на предварителния договор за магазин № 12. И още един факт, подкрепящ становището на съда е върнатата на ищеца от ответника според разписка от 19.12.2008 г. сума от 8 500 щ.д. именно по изрично упоменатия в нея процесен договор. Ето защо с представените по делото разписки според Окръжният съд се установява извършвани плащания между страните по сключения предварителен договор.

Наведените от ищеца факти за причините, поради които не е изпълнил задължението по плащане на визираната в него окончателна цена, е че към уговорената дата за сключване на договора до 30.11.2004 г./вж. чл. 4, ал. 1/ са се породили според исковата молба “съмнения” и след внасяне и на третата вноска на 1.3.2005 г. ищецът е стигнал до извода, че “вероятно продавача не разполага в патримониума с правото на собственост” - се опровергават от събраните по делото доказателства. Видно е, че при сключване на предварителния договор е упоменат нотариален акт № 163/2001 г., с който на ответника “З.”, Е. и на “В. Б.” е отстъпено право на строеж на сграда, в която се намира и процесния обект - магазин 12, за който наред с още обекти е уговорено в т. VІІІ, че те и двамата стават изключителни собственици. Същият този нотариален акт е представен и при продажбата на офис № 5, в която сделка С. е един от купувачите, а прехвърлители са както “З.”, така и “В. Б.”. Затова и доводът в жалбата, че претенцията му произтича от “скрита при договорянето невъзможност да се осъществи целения резлутат”, е неоснователен. Самият Б. при разпита си категорично заявява, че С. е знаел още от самото начало, че е съсобственик на сградата -“С. знаеше, че ние сме съсобствици със “З.­­­­­­-ко”, включително и за магазин № 12”; “те двамата знаеха, че и аз трябва да присъствам; обидих се и на двамата”; “…бях в течение на нещата до едно време. След това без изолиран и не знаех какви са финансовите взаимоотношения”. Свидетелят сочи още, че не е изразявал несъгласие обекта окончателно да се прехвърли на С., с което се опровергава твърдението в исковата молба, че съсобственикът в лицето на свидетеля, не е имал “нагласа и разбиране за съдействие” , направено и като довод в жалбата, че не е дал съгласие за изповядване на сделката. Още повече като се съобрази, че през 2004 г. - годината на сключване на предварителния договор е заведено и Г.д. по описа на БРС за делба между съсобствениците, приключило през 2009 г. със споразумение пред Окръжния съд. С това споразумение страните са се споразумяли магазин № 12, обособен като два самостоятелни обекта № 12 и № 16 да бъдат в изключителна собственост на дружеството – “З.”, Е.. Установи се още, че С. е ползвал обекта след сключването на предварителния договор. Такава според Окръжният съд е фактическата обстановка между страните, установяваща се въз основа на анализа на събрания доказателствен материал в контекста на твърденията и оспорванията им.

В доклада си РС е квалифицирал иска за главница по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД - връщане на даденото по неосъществено основание. Становището на защитата на ответника в с.з. от 10.5.2011 г., че спорът следва да се квалифицира по пр. 1 на същата норма – връщане поради получено без основание е контрирано от защитата на ищеца за правилна квалификация на правоотношението от РС, като в исковата молба също се цитира пр. 2 на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, което се поддържа и в жалбата. От атакуваното решение, в което се визира чл. 55, ал. 1 от ЗЗД не става ясно на коя от трите хипотези е разгледан иска.

Тезата на ищеца за наличието на предпоставките на пр. 2 на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е, че му се дължи връщане на сумите, дадени по предварителния договор, тъй като още при сключването му е било правно невъзможно, поради неучастието и на другия съсобственик -да се осъществи основанието, на което са дадени – за сключването на окончателен договор.Затова и в жалбата се сочи,че “претенцията му произтича от начална скрита при договорянето невъзможност да се осъществи целения резлутат”, с който довод оспорва възприетото от РС, че претенцията почива на твърдението за нищожност на сделката. Следователно ищеца не твърди, че е дал нещо без основание по см. на пр. 1 на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който фактически състав обхваща и случаите, когато полученото е въз основа на нищожен или унищожаем договор, поради което възражението на ответника в този смисъл е несъстоятелно. Твърдението е, че основанието - да се продаде целия обект - е неосъществимо още при сключването на предварителния договор, в който смисъл се твърди, че не е имало основание да се плати, а не, че е налице нищожност на договора.

Видно е от т. 9 на сключения предварителен договор, че страните са се споразумяли договора да е в сила от датата на неговото подписване до датата на окончателно оформяне на сделката по нотариален ред. При подписването му и двете страни са знаели, че имота е в съсобственост с лице, неучастващо в сделката като продавач. Сключения договор ги е обвързал правно валидно, тъй като не съществува правна пречка да се обещае продажба на вещ, която не е собственост на обещателя. С. е знаел и за делбеното дело между съсобствениците, който по показанията на В.Б. е бил “човека, който ни събра по време на делбата на сградата” /има предвид него и съсобственика му “З.”/. Следователно към 10.6.2009 г. - датата на подаване на исковата молба за връщане на сумата, изтъкнатите причини не са съществували, тъй като с одобрената от съда спогодба в с.з. от 29.1. 2009 г. “З.”, Е. е бил вече изключителен собственик на процесния имот. Самият ответник сочи, че е готов да сключи окончателен договор, стига ищеца да плати цената. С оглед тези обстоятелства Окръжният съд счита, че не е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, за връщане на даденото поради неосъществено основание. Сочените от ищеца причини понастоящем са отпаднали и следователно към момента е налице основанието за плащането им. Ответникът е изключителен собственик на обекта, за който е сключен предварителния договор. Затова и съвесем неуместно е позоваването на чл. 33 от ЗС с опасността да се приложи към датата на сключването на предварителния договор.

При така категорично отстояваната от ищеца правна квалификация ирелевантни са обстоятелствата, с които обосновава развалянето на предварителния договор. Несъстоятелно тези факти според ищеца са относими към хипотезата, на която е предявен иска. В ППВС № 1/79 г. е посочено, че в чл. 55 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава, които за правилното им подвеждане под нормата на закона са разграничени. Според направеното в постановлението разграничение третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – наличие на отпаднало основание - намира приложение в хипотезата на разваляне на договорите, поради неизпълнение. Отпадане на основанието като правен довод не се поддържа от адвоката, поради което и съдът не дължи оценка на фактите, относими към него, касаещи развалянето на договора и събраните за тях доказателства. Това, че в предварителния договор не е участвал съсобственик на недвижими имот, означава, че възможността за развалянето му е съществувавала още към момента на сключването. Поради неоснователността на претенцията за връщане на даденото по предварителния договор, то е неоснователна и претенцията за лихва върху нея. По изложените съображения, а не по съдържащите се в атакувания съдебен акт, който като краен резулат е законосъобразен Окръжният съд го потвърждава.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Окръжният съд

Р е ш и:

Потвърждава решение № 5846/27.7.2011 г., постановено по Г.д. № 589 по описа за 2011 г. на Районен съд-Б..

Осъжда Г. И. С. да плати на “З.”, Е. направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 900 лв.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: