№ 123
гр. Дряново, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на четвърти
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20234220100329 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ.
Ищцата П. Н. О. основава исковата си претенция на обстоятелството, че
работила в ответното дружество на длъжност “организатор поръчки“. Посочва, че със
заповед № 80/ 01.08.2022г. на работодателя трудовото правоотношение било
прекратено. Заявява, че по тази заповед било признато правото на 6 брутни заплати и
било наредено на работодателя да ги изплати при уволнението. Това задължение не
било изплатено. Посочва, че размерът на брутното възнаграждение, върху което се
определяло обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ било 1008 лв. счита, че се дължат
следните суми : обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца или 6048 лв.
Моли съда да осъди ответното дружество да заплати сумата 6048 лв. –
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху него от датата на
завеждане на исковата молба. Моли съда да присъди и адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1 на ВАС.
Ответникът „Вагонен завод – Интерком" АД в дадения от съда срок не е
депозирал отговор. Същите, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по
делото.
В съдебно заседание на 04.10.2023г. процесуалният представител на ищеца адв.
Р. И. от АК - Габрово направи искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК съдът да
постанови неприсъствено решение.
1
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по следните съображения:
Предявеният иск е процесуално допустим. Ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и редовно призован, не се явява в първото заседание по
делото. Не е направено искане производството да се разгледа в негово отсъствие.
На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност със съобщение, връчено на
04.10.2023г. на служител на ответника, са указани последиците от неподаване на
отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание. Предявеният иск е
вероятно основателен, тъй като е подкрепен с писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предвидени в закона
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от
страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не
се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във вр.
с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 241,92 лева за
предявения иск, както и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
В съдебно заседание на 04.12.2023г. адвокат И. направи искане за присъждане на
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца. В чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата е уредена възможността адвокатът да оказва безплатна
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно ал. 2 съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая искът на ищцата е уважен
изцяло. За процесуално представителство на ищеца адвокат И. има право на разноски в
размер на 904,80 лв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което следва да му бъде
заплатено от ответника.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от изпълнителния директор
В. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. О., ЕГН **********, гр. Дряново, ул. *** СУМАТА
2
6048 (шест хиляди четиридесет и осем) лв. – обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска (21.09.2023г.) до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от изпълнителния директор В. К.
Д. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Р. И. от
АК - Габрово, ЕГН ***, с кантора в гр. Дряново, ул. *** СУМАТА 904,80 лв.
(деветстотин и четири лв. и осемдесет ст.) – възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ.
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ" АД, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от изпълнителния директор В. К.
Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Дряново СУМАТА 241,92 лв. (двеста
четиридесет и един лв. и деветдесет и две ст.) – държавна такса за разглеждане на
предявените искове, както и СУМАТА 5 (пет) лв. – държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на
обжалване. Препис да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
3