Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./04.11.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 57/2021 г. по описа на Административен
съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба на Ю.С.Р. с
ЕГН ********** *** срещу решение № 70/11.01.2021 г. на директора на ТП на НОИ -
Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № РВ-3-24-00847980/30.11.2020
г. на началник сектор “КР на ДОО” в ТП на НОИ – Добрич за възстановяване на
недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за
периода 25.03.2018 г. – 25.03.2019 г. в размер на общо 5545, 24 лева, от които
главница в размер на 4555, 48 лева и лихва в размер на 989, 76 лева до датата
на разпореждането. В жалбата се твърди, че решението е постановено при липса на
конкретни фактически и правни основания, при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон, както и в несъответствие с целта на закона. Счита се за неправилен и
необоснован изводът, че е налице подлежаща на възстановяване недобросъвестно
получена сума като парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст. Оспорват се мотивите на административния орган, че работодателят “****ГТ”
ЕООД е с роля на фиктивен осигурител поради липса на трудова дейност, както и
че жалбоподателката няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО и не й се полага изплатеното парично обезщетение. Счита се,
че извършената документална проверка от ТД на НАП е непълна и страда от пороци,
тъй като не е установено по безспорен начин липсата на възникнало осигурително
правоотношение между Р. и търговското дружество – осигурител по смисъла на чл.
10, ал. 1 от КСО. Твърди се, че наличието на неизправен осигурител не може да
има за последица прекратяване на правата на добросъвестните
задължителноосигурени лица по чл. 4, ал. 1 от КСО като страна по осигурително
правоотношение. Сочи се, че при издаването на разпореждането органът не е
съобразил, че изплатеното обезщетение е за ползван отпуск за отглеждане на дете
до 2 – годишна възраст и това право е възникнало след и като продължение на
правото на жалбоподателката да ползва полагащия й се отпуск поради бременност и
раждане. Счита се, че ползваният отпуск не е в пряка или косвена зависимост от
неосъществяването на търговска дейност на дружеството – осигурител. Оспорва се
и недобросъвестността при получаване на обезщетението като условие за
възстановяване на изплатените суми по чл. 114, ал. 1 от КСО. По тези
съображения се иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане, както и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът
- Директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което жалбата
срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл. 168
от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна.
От данните по делото се установява, че административното производство е
започнало по инициатива на контролните органи при ТП на НОИ – Добрич.
От извлеченията от регистрите на НОИ е видно, че Ю.С.Р. има сключен трудов
договор с “****ГТ” ЕООД за периода от 23.08.2016 г. до 25.03.2019 г. Не се
спори, че на жалбоподателката е изплатено парично обезщетение за отглеждане на
малко дете за периода 25.03.2018 г. – 25.03.2019 г. в размер на 4555, 48 лева.
Съгласно материалите по административната преписка на 17.01.2018 г. е
починал едноличният собственик на капитала и управител на дружеството –
работодател - И.А.И..
С писмо с изх. № Ц9101-24-119/ 03.07.2020 г. от директора на ТП на НОИ –
Добрич до директора на ТД на НАП – Варна е поискано да се извърши проверка в осигурителя
“****ГТ” ЕООД с цел да се установи дали дружеството е упражнявало реално
стопанска дейност след 17.01.2018 г. Посочено е, че към настоящия момент няма
законен представител на дружеството, като проверката е необходима във връзка с
установени изплатени обезщетения от бюджета на НОИ след смъртта на управителя
по постъпили документи по НПОПДОО, чрез упълномощено лице Даниела Панайотова.
В отговор на това искане е извършена проверка от орган по приходите при ТД
на НАП – Варна, обективирана в протокол № П-03000820128554-073-001/04.11.2020
г. Съгласно констатациите в него “****ГТ” ЕООД е подало уведомления по чл. 62,
ал. 4 от КТ за сключени трудови договори с четири лица, сред които и
жалбоподателката Ю.С.Р.. При проверката е установено, че за периода след
17.01.2018 г. дружеството не е осъществявало търговска дейност. Няма подадени
ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГФО за 2018 г. и 2019 г., няма декларирани приходи и
разходи, няма данни за начисляване и изплащане на РЗ, не са представени
договори и доказателства за реално извършвана дейност с клиенти и доставчици. Въз
основа на това е направен извод, че “****ГТ” ЕООД е дружество с роля на фиктивен
осигурител, който е подал информация в НАП за осигуряване с декларация обр. 1 и
обр. 6 на физически лица за дължими осигурителни вноски за положен труд, с
висок размер на осигурителен доход, като декларираните осигурителни задължения
не се внасят.
Съгласно писмо с № ВхК-31095/04.11.2020 г. на директора на ТД на НАП –
Варна протоколът от извършената проверка е изпратен на директора на ТП на НОИ –
Добрич за предприемане на действия по компетентност за анулиране на всички
декларации обр. 1 и обр. 6 за периода от 17.01.2018 г. до 04.08.2020 г.,
подадени от името на “****ГТ” ЕООД.
Въз основа на констатациите в протокола на ТД на НАП – Варна е издадено
разпореждане № РВ-3-24-00847980/30.11.2020 г. от началник на сектор “КР на ДОО”
при ТП на НОИ – Добрич, с което е наредено жалбоподателката Ю.С.Р. да
възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за отглеждане на малко
дете за периода от 25.03.2018 г. до 25.03.2019 г. в размер на 5545, 24 лева, от
които 4555, 48 лева – главница и 989, 76 лева – лихва до датата на
разпореждането. Прието е, че “****ГТ” ЕООД е фиктивен осигурител, поради което
към 25.03.2018 г. лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство по
смисъла на чл. 52а от КСО и в нарушение на чл. 53, ал. 1 от КСО са му изплатени
суми за обезщетение за отглеждане на малко дете. Като правно основание за
издаване на разпореждането са посочени разпоредбите на чл. 114, ал.1 и ал.3 от КСО.
С жалба с вх. № Ц1054-24-6/ 21.12.2020 г. Р. е оспорила разпореждането по
административен ред. С решение № 70 от 11.01.2021 г. директорът на ТП на НОИ –
Добрич е отхвърлил жалбата й като неоснователна по съображения, че липсва
осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. В мотивите към
решението е посочено, че след като дружеството не извършва дейност, то Р. е в
невъзможност да извършва трудова дейност в такова дружество. Прието е, че
жалбоподателката не отговаря на условията на чл. 48а от КСО, респективно на
условията по чл. 53, ал. 1 от КСО и не й се полага изплатеното парично
обезщетение при отглеждане на дете до 2 - годишна възраст, поради което
правилно административният орган я е задължил да го възстанови.
Решението е връчено на жалбоподателката на 18.01.2021 г. съгласно обратна
разписка на л. 9 от делото.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от
компетентни административни органи, в кръга на предоставените им правомощия, видно
и от приложената по делото заповед № 1015-24-50/11.04.2019 г., издадена от
директора на ТП на НОИ – Добрич, с която на основание чл. 29, т. 1 от
Правилника за организацията и дейността на НОИ началникът на сектор “КР на ДОО”
е упълномощен да подписва разпореждания по чл. 114, ал. 3 от КСО. Спазени са
изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Посочени са
фактически и правни основания за издаването на актовете, включително чрез препращане
към констатациите на протокола от извършена проверка на ТД на НАП – Варна.
Налице са обаче допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон.
За да нареди възстановяване на изплатеното парично обезщетение за
отглеждане на малко дете, административният орган е приел, че работодателят “****ГТ”
ЕООД е с роля на фиктивен осигурител, който не е извършвал стопанска дейност
през периода след 17.01.2018 г. Изложил е мотиви, че към 25.03.2018 г. жалбоподателката
не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, във вр. чл.
52а от КСО, тъй като не е възможно да е полагала труд в такова дружество. В
резултат на това е стигнал до извода, че тя не отговаря на условията по чл. 48а
от КСО, респективно чл. 53, ал.1 от КСО и изплатеното й парично обезщетение не
й се следва, поради което подлежи на връщане като недобросъвестно
получено.
Следователно спорът се свежда до това притежавала ли е жалбоподателката качеството
на „осигурено лице“ за процесния период от 25.03.2018 г. до 25.03.2019 г.,
когато е била в допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на
2-годишната му възраст. При преценката за това следва да бъде съобразена правната уредба за
майчинството като особен осигурен социален риск, както и връзката й с
разпоредби от трудовото законодателство относно възникване на трудовото
правоотношение и ползване на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко
дете.
Разпоредбата на чл. 52а от КСО (в приложимата редакция - ДВ, бр. 109 от 2008
г., в сила от 01.01.2009 г.) създава право за осигурените лица за общо
заболяване и майчинство да получават обезщетение за отглеждане на малко дете, при условие че са придобили
осигурителен стаж с продължителност 12 месеца като осигурени за този риск, без значение кога
е натрупан стажът и дали е прекъснат или непрекъснат.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО
задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от
характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране,
с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1. В чл. 10, ал. 1 от КСО е посочено, че осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1, и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. Осигуряването на лицето, което е започнало
трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2,
т. 1 – 3 и 5. Съгласно чл. 11, ал.
1, т. 1, б. “д” от КСО осигурените
за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица имат право
на парични обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
Легалното определение на понятието
„осигурено лице“ се съдържа в разпоредбата на § 1,
ал. 1, т. 3 (редакция - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) от КСО, съгласно която това е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според
изречение 2 лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1
- 3 от КСО. Установената с текста на изречение второ от цитирания параграф
правна фикция признава за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни
вноски, времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (т. 1),
на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за
бременност и раждане (т. 2) и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една
календарна година (т. 3). Тези изчерпателно изброени случаи пораждат същите
осигурителноправни последици, както и осигурителният стаж по чл. 9, ал. 1 от КСО и
представляват изключение от правилото на чл. 10 от КСО. С определянето на
случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО към понятието „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3,
изр. 2 от ДР на КСО законодателят включва в кръга на осигурените лица тези,
ползващи се от осигурителната закрила на майчинството.
Майчинството като осигурен
социален риск, предвиден в чл. 2, т. 4 от КСО, е уредено с разпоредбите на чл.
48 до чл. 54 от същия кодекс. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл.
48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на
малко дете по чл. 52а от КСО (сега
за отглеждане на дете до 2 – годишна възраст) при настъпване на осигурителния
случай бременност и раждане, законодателят е приел условието осигуреното лице за общо
заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 12 месеца като осигурено за този
риск.
Щом като е налице изискването за
наличие на придобит 12-месечен осигурителен
стаж, през който осигурената жена е осигурявана за осигурителния риск общо
заболяване и майчинство, при настъпване на осигурителния случай бременност и
раждане за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за бременност и раждане за срока
по чл. 50, ал. 1 от КСО ( 410 календарни дни, от
които 45 дни преди раждането) и на обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на
2-годишната му възраст. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО правото на обезщетение за отглеждане на малко дете може
да се упражни след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане
през време на допълнителния платен отпуск на майката за отглеждане на малко
дете.
С оглед на тази нормативна уредба
материалноправната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от КСО следва да бъде тълкувана
и прилагана при съобразяване с приложимите към правоотношението разпоредби на
КТ и с предоставената от държавата специална защита на бременните жени и майки.
Според трудовото и осигурителното законодателство (чл. 352, т. 2 от КТ и чл. 9,
ал. 2, т. 1 от КСО) времето по трудовото правоотношение, през което работникът
не полага труд поради ползване на платен отпуск за отглеждане на малко дете, се
признава за трудов стаж и се зачита за осигурителен стаж, без да се правят
осигурителни вноски. Правопораждащ
юридически факт за възникване на трудовото правоотношение съобразно чл. 61, ал. 1 от КТ е сключването на трудов договор
между работника и работодателя, който е основание и за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. От момента на валидно
възникналото трудово правоотношение със сключването на трудовия договор работникът
може да упражни даденото му от закона субективно право да ползва допълнителен
платен отпуск за отглеждане на малко дете. Това право е законово установена възможност, чието
реализиране не е свързано със започнало реално изпълнение на задълженията по
трудовото правоотношение (в този смисъл и решение № 4547 от 27.03.2019 г. по
адм. д. № 10938/2018 г. по описа на ВАС). Предназначението на обезщетенията за
майчинство е да заместят трудовите доходи, от които лицето се лишава в периода
непосредствено преди раждане, както и след него във връзка с отглеждането на
дете.
По делото не е спорно, а това се
установява и от представените извлечения от регистрите на НОИ, че
жалбоподателката има сключен трудов договор с „****ГТ“ ЕООД на 23.08.2016 г. и притежава
12 – месечен осигурителен стаж като осигурена за риска “майчинство”, натрупан
преди 17.01.2018 г., съответно 25.03.2018 г., с оглед на което тя има
качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО по време
на ползване на платения отпуск за отглеждане на дете до двегодишната му възраст.
В административната преписка не се съдържат доказателства, от които да се
установи, че жалбоподателката не е била осигурено лице преди настъпване на
срока по чл. 50, ал. 1 от КСО, след изтичането на който възниква и правото на
ползване на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. Обхватът на
проверката от контролните органи е ограничен само за времето след 17.01.2018 г.,
но не и преди това, поради което остава неясно защо административният орган е
приел, че Р. не отговаря на условията по чл. 48а, респективно чл. 53, ал. 1 от КСО. По силата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО времето на ползвания платен отпуск
за отглеждане на малко дете се зачита за осигурителен стаж, без да се правят
осигурителни вноски, като в хипотезата на чл. 53, ал. 1 от КСО след изтичането
на срока на платения отпуск за бременност и раждане за майката възниква право
на месечно парично обезщетение от ДОО, без да се изисква новопридобит
осигурителен стаж. Дори и да се приеме, че при ползването на допълнителен
платен отпуск за отглеждане на малко дете е необходимо реално изпълнение на
трудова дейност като условие за осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО,
то преценката за това следва да се прави към момента на настъпване на осигурителното
събитие бременност и раждане. В случая административният
орган не е изследвал дали жалбоподателката е полагала труд в дружеството преди
да излезе в платен годишен отпуск поради бременност и раждане, за ползването на
който не се спори по делото. Единствените му констатации са, че към началната
дата на ползване на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете тя не е
упражнявала трудова дейност, защото и нейният работодател не е упражнявал
търговска дейност, без да съобрази, че правото й на парично обезщетение за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст е възникнало като продължение на
правото да ползва отпуск поради бременност и раждане. Основателно е
възражението на жалбоподателката, че ползваният отпуск за отглеждане на малко
дете не е в пряка зависимост от неосъществяването на търговска дейност от
работодателя през проверявания период след 17.01.2018 г. При действащата
нормативна уредба не е необходимо предприятието – работодател да има
непрекъсната стопанска дейност от началото до края на отпуска на работника, за
да бъде признато правото му да получава предвидените в закона обезщетения, за
които е осигурен предварително от работодателя си. Липсата на извършвана икономическа
дейност от дружеството много след началото на отпуска за бременност и раждане
не може да отрече правото на жалбоподателката да ползва и полагащия й се след
това отпуск за отглеждане на дете до 2 – годишна възраст, както и да получи
произтичащото от него обезщетение по чл. 52а от КСО, при положение че са налице
всички установени от закона предпоставки за това. Няма никакви доказателства по
делото, че „****ГТ“ ЕООД не е осъществявало дейност преди проверявания от
контролните органи период, за да се направи извод, че Р. не е полагала труд в
това дружество към момента на настъпване на осигурителния риск “майчинство” и ползването
на отпуска поради бременност и раждане. Двете обезщетения по чл. 48а от КСО и
чл. 52а от КСО са взаимносвързани и няма как при ползването на първия отпуск
жалбоподателката да е осигурено лице, а при ползването на втория да не е, при
положение че упражняването на трудова дейност се преценява към един и същи
момент. Разделянето на двата периода и дисквалифицирането на Р. като осигурено
лице само за единия период не е законосъобразно и не почива на никаква правна
логика. В разпореждането и решението липсват изложени други фактически
констатации за връщане на осигурителните плащания извън липсата на осигурено
лице поради неупражняване на трудова дейност към 25.03.2018 г. Едва в хода на
устните състезания и в писмената защита на ответника се излагат доводи, че
жалбоподателката няма надлежно разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ с оглед
на смъртта на управителя на дружеството, както и че подадените за нея данни по
чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход за периода след
18.01.2018 г. са заличени в регистъра по чл. 80 от ДОПК, но тези доводи и
съображения не са част от фактическите и правните мотиви за издаване на
оспорените актове, поради което не подлежат на обсъждане от съда, който
преценява законосъобразността на актовете единствено и само на посочените в тях
основания.
На следващо място, разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО предвижда, че
недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат
възстановени от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО, а ал. 2 на същия текст гласи, че добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица освен в
изрично предвидените от закона случаи, при които възстановяването на сумите е
без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Следователно задължително
условие за прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО е недобросъвестността на лицето при
получаване на осигурителни плащания. В КСО не се съдържа легална дефиниция на
понятието “добросъвестност”, поради което с оглед на общите принципи на правото
следва да се приеме, че такава е налице, когато получателят е със съзнанието и
субективното убеждение, че сумите му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето,
което е знаело или е предполагало, че няма право да получи съответното плащане
поради наличието на определени обстоятелства. Съгласно трайно установената
практика на Върховния административен съд недобросъвестността не се предполага,
а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя
на административния акт. В случая недобросъвестност по никакъв начин не се
установява от наличните по делото доказателства. В решението и в потвърденото с
него разпореждане не са посочени извършени от осигуреното лице действия в
нарушение или заобикаляне на закона, целящи да заблудят органа относно
осигурителните му права. Неоснователно е твърдението в писмената на защита на
ответника, че жалбоподателката е имала знание, че няма надлежно разрешен отпуск
по реда на чл. 164, ал. 1 от КТ с оглед на смъртта на управителя на
дружеството. Това съставлява ново фактическо твърдение, което е недопустимо да
бъде въвеждано като допълнително основание към оспорените актове в хода на
процеса и не следва да бъде разглеждано от съда.
По изложените съображения съдът намира, че неправилно и необосновано директорът
на ТП на НОИ – Добрич е приел, че към 25.03.2018 г. жалбоподателката не е осигурена
за общо заболяване и майчинство по смисъла на чл. 52а от КСО и са налице предпоставките
на чл. 114, ал. 1 от КСО за връщане на получените от нея суми за обезщетение за
отглеждане на дете до 2 – годишна възраст. В случая контролните органи са се
задоволили да приемат, че е налице фиктивен осигурител поради смъртта на
едноличния собственик и управител на “****ГТ” ЕООД и липсата на извършвана
стопанска дейност от дружеството за периода след 17.01.2018 г., без да извършат
проверка на работодателя преди този период. Налице са непълни фактически
констатации, които не са достатъчни, за да мотивират крайните правни изводи в
решението по чл. 117, ал. 3 от КСО и потвърденото с него разпореждане по чл.
114, ал. 3 от КСО. Допуснати са съществени нарушения на разпоредбите на чл. 9,
чл. 35 и чл. 36 от АПК, които са довели до неизясненост на фактическата
обстановка и липса на доказателства за правнорелевантните факти и обстоятелства
по случая, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон. Поради това
оспорените актове са незаконосъобразни по същество и следва да бъдат отменени
като такива.
С оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 610 лева, от
които 600 лева – платено адвокатско възнаграждение и 10 лева – платена държавна
такса за обжалване.
Водим от горното, както и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ю.С.Р., с ЕГН **********,***021
г. на директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-24-00847980/30.11.2020
г. на началник сектор “КР на ДОО” в ТП на НОИ – Добрич.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич да заплати на Ю.С.Р. с ЕГН **********
*** сумата от 610 лева, сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :