РЕШЕНИЕ
№ 4233
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330111676 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и чл.
86 от ЗЗД, от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ****** П. против Г. Р. Г. ЕГН ********** гр.
******, ул. *********, ет. ***, ап. ***, за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата от 763,46 лв., главница- стойност на топлинна енергия, доставена за периода
01.05.2019г. – 30.04.2020 г.; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 02.07.2019г. – 23.02.2021г. в размер на 71,54 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
24.02.2021г. до окончателното погасяване. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца е енергийно предприятие и притежава лицензия
по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената
територия на гр. ********. Продажбата на топлинна енергия на клиенти се осъществява при
публично известни общи условия. Дружеството е доставило до сградата, в която ответникът
притежава недвижим имот топлинна енергия, а ******** като топлинен счетоводител е
разпределил за имота на ответника БГВ-668,92 лв. и ТЕ за сградна инсталация-170,43 лв.,
както и услуга за разпределение -6,84 лв. За събиране на вземането е подадено заявление по
чл. 410 ГПК-ч. г. д. 3588/2021 г.
В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от особения представител на ответника, в
който се оспорва иска. Отрича се качеството на потребител. Не е ясно, по какъв начин е
определено задължението.
1
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представената справка от НАП и АВ-********(лист 51-54 от делото) е видно, че през
1998 г. ответницата е декларирала притежание на право на собствеността върху процесния
имот –апартамент придобит през 1997 г., за който се притендира вземането за главница и
към момента на предявяване на иска няма промяна на това обстоятелство.
От представените писмени доказателства-препис-извлечение от сметка (лист 10 от делото);
справка за доставена ТЕ (лист 23 от делото); писмо от 13.10.2022 г. от ********* е видно, че
за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020 г. на ответника е определено задължение за недвижим
жилищен имот находящ се в гр. ******, ул. *********, ет. ***, ап. *** в размер от 763,46 лв.
с ДДС формирано от БГВ-628,51 лв.; 170 лв. –ТЕ отдадена от сградната инсталация и услуга
разпределение-6,84 лв. Енергията за битова гореща вода е опредЕ. служебно поради
неосигурен достъп за отчет на монтираните в имота два водомера за топла вода, на база
двама обитатели и при съблюдаване разликата между показанията на водомера в абонатната
станция и отчетите на индивидуалните водомери в имотите. Топлинната енергия отдадена от
сградната инсталация е опредЕ. съобразно обема на жилището-204 куб. м.
От приложеното гр. д. 3588/2021 г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца
се е снабдил със заповед за изпълнение № 2379/02.03.2021 г., която е връчена по реда на чл.
47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради постъпилото възражение срещу заповедта, съдът намира, че е налице правен интерес
от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна
на заявителя –ищец „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед събраните писмени
доказателства съдът намира за доказано, че ответника е собственик на процесния имот в
заявения период, следователно се явява потребител на предоставяни от ищеца услуги за
апартамент, намиращ се в сграда-етажна собственост, която е топлоснабдена с вертикална
отоплителна инсталация. Предвид това, същия е клиент на топлинна енергия по смисъла на
закона, доколкото съгласно цитираната разпоредба качеството на потребител/клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на
собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за
която вече е сключен договор за топлоснабдяване, без да е необходимо сключването на
индивидуален договор за покупко-продажба между тях. В разпоредбата на чл. 150 ЗЕ е
предвидено, че продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се
осъществява въз основа на общи условия, като по делото не е спорно обстоятелството, че
общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди на ищцовото дружество са били
2
одобрени и публикувани по предвидения в закона ред, както и че техните условия не са
оспорени от ответника, предвид на което предвидените в тях правила относно продажбата
на ТЕ обвързват валидно страните в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на
чл.142, ал. 2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ
- топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението
на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект. По делото се установява, че начисленото
задължение на ответника е формирано от ТЕ за БГВ, топлинната енергия отдадена от
сградна инсталация, която е разпредЕ. служебно от топлинния счетоводител и такса за
разпределение.
Предвид липсата на ангажирани доказателства от страна на ищеца за сключен договор
между топлинния счетоводител и абоната съдът намира, че не е налице основание за
отчитане и разпределение на ТЕ от ********* за имота на ответницата в процесния период.
На следващо място недоказано се явява и обстоятелството за начисляване от топлинния
счетоводител на задължение за ТЕ за БГВ служебно и то за двама обитатели, при липса на
данни дали имота се обитава и от колко лица. Няма опора в доказателствената съвкупност и
факта на определяне на топлинната енергия отдадена от сградна инсталация за отопляем
обем от 204 куб. м., тъй като по делото не се установява, какъв е отопляемия обем на
притежаваното от ответницата жилище. По отношение на опредЕ.та такса разпределение от
6,84 лв. съдът намира, че от една страна липсата на ангажирани доказателства за
оправомощаване на топлинния счетоводител да извършва отчет и разпределение на ТЕ за
имота изключва наличието на основание за заплащане на притендираната услуга, от друга
липсата на доказателства сочещи начина на формиране на размера и е пречка да се определи
дали същата е правилно начислена. Отделно от това не става ясно защо това задължение се
притендира от ищеца след като касае услуга предоставяна на ответника от трето лице. Ето
защо съдът намира, че притендираното вземане от 763,46 лв. не е доказано по основание и
размер.
Недължимостта на главното вземане е пречка за определяне дължимост и на обезщетение за
забавеното му плащане.
Предвид изложеното съдът намира, че иска е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.
На ответника не следва да се присъждат разноски поради липса на отправено искане и
представени доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ****** П. против Г. Р. Г.
ЕГН ********** гр. ******, ул. *********, ет. ***, ап. ***, иск за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца сумата от 763,46 лв.(седемстотин шестдесет и три лева и 46
ст.), главница- стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020
г.; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода
02.07.2019 г. – 23.02.2021 г. в размер на 71,54 лв.(седемдесет и един лева и 54 ст.) , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
24.02.2021г. до окончателното погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г.
д. 3588/2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
4