РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. П., 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20215001000875 по описа за 2021 година
С решение № 260338/15.07.21 г., постановено по 909/2019 г., П.ски
окръжен съд:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г. З." ЕАД, ЕИК *********, С., бул."Ц.
ш." *** против М. С. Б., ЕГН **********, П., ул."Д. Т." **, ет. *, ап. ** иск за
заплащане на сумата 40 970.21 лв /четиридесет хиляди деветстотин и
седемдесет лева и 21 ст/, от които:
-сумата 37 136.77 лв /тридесет и седем хиляди сто тридесет и шест
лева и 77 ст/, представляваща левовата равностойност на 18 987.73 евро,
съставляваща заплатено от „Г. З." ЕАД, ЕИК ********* обезщетение за
вреди, изразяващи се в повреди по лек автомобил „Б**" М**-* ****,
собственост на Г. В. Е., разходи за адвокат на Г. В. Е., стойност на увредени
мантинели, неимуществени вреди, претърпени от Г. В. Е., медицински
разходи за кръвна проба на Б., настъпили при ПТП на 12.03.2016 г.,
причинено от М.Б. в окръг П. - М., област Б., при управление на лек
автомобил „М." ******** след употреба на алкохол с концентрация над
допустимата по Закон;
-сумата 3524.40 лв /три хиляди петстотин двадесет и четири лева и
40 ст/, съставляваща левовата равностойност на 1802.04 евро, представляваща
заплатена посредническа такса;
-сумата 308.95 лв, представляваща ДДС върху сумата1802.04 евро.
Осъжда „Г. З." ЕАД, ЕИК *********, С., бул."Ц. ш." *** да заплати
на М. С. Б., ЕГН **********, П., ул."Д. Т." **, ет. *, ап. ** сумата 3 000 лв
1
разноски поделото.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от „Г. З." ЕАД с
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Моли
атакуваното решение да бъде отменено като вместо това се постанови друго,
с което предявеният иск против М. С. Б. бъде уважен изцяло. Претендира
разноски по представен списък на разноските.
Въззиваемата страна М. С. Б. оспорва жалбата като неоснователна.
Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
П.ски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба и
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с регресен иск, предявен от „Г. З." ЕАД против
М. С. Б. за изплащане на платеното обезщетение за вреди, настъпили при
ПТП, виновно причинено от ответника на 12.03.16 г. в окръг П. - М. при
управление на лек автомобил „М." ******** след употреба на алкохол, ведно
с посредническа такса и ДДС върху нея.
Искът е квалифициран от първоинстанционния като такъв по чл.
500, ал. 1, т.1 КЗ /ДВ 102/15 г. в сила от 01.01.16 г./, според който
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение, когато виновният водач при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по Закон норма.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че в случая правилната
правна квалификация е по чл. 274, ал.1,т.1 от КЗ /отм/, тъй като следва да
бъде съобразена нормата на пар. 22 от ПЗР на КЗ /в сила от 1.1.16 г./, според
който за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на
този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила
на този кодекс. Съгласно чл. 274, ал.1,т.1 от КЗ /отм./ застрахователят има
право да получи от застрахования платеното от застрахователя
обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма.
В случая за увреждащото МПС е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност", обективиран в Застрахователна полица №
********** със срок на действие 18.12.2015 г. - 18.12.2016 г. Т.е.
действително договорът е сключен преди влизането в сила на КЗ /в сила от
1.1.16 г./, като по отношение на същия са приложими правилата на КЗ /отм./
2
съгласно цитираното правило на пар.22 от ПЗР на новия КЗ. Регресното
право обаче не произтича от застрахователния договор, между застрахователя
и виновния водач няма договорно отношение. Наличието на застрахователно
правоотношение е само предпоствака за възникване на регресното право на
застрахователя, наред с останалите визирани от законовата норма: възникване
на застрахователно събитие - в случая ПТП, причинено от виновно и
противоправно поведение на делинквента при управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона, както и
изплащане на застрахователно обезщетение. В случая както ПТП, така и
изплащането на застрахователното обезщетение са юридически факти, които
са се осъщесвили след влизане в сила на КЗ, в сила от 1.1.16 г., респ. следва
да бъдат подведени под хипотезиса на действащата към този момент правна
норма: чл. 500, ал.1,т.1 от КЗ /в сила от 1.1.16 г./, която е надлежната правна
квалификация на иска в настоящия казус.
За пълнота на решението, следва да се посочи, че и в хипотеза на на
чл. 274, ал.1,т.1 от КЗ /отм./ не би било налице основание за изключване на
регресната отговорност на М. Б. поради факта, че същият не е страна по
застрахователния договор /в какъвто смисъл се излагат възражения в отговора
на въззивната жалба/. Разпоредбата урежда регресната отговорност на
"застраховано лице", който термин не е равнозначен на "страна по
застрахователен договор". Освен собственика на застрахованото МПС,
всяко лице, което ползва същото на законно основание, има също качеството
на застраховано лице по смисъла на чл. 257, ал.2 от КЗ /отм./. В случая е
прието, че Б. е ползвал МПС на законно основание, като по отношение на тези
изводи няма наведени доводи и оплаквания от страните. Т.е. дори и да се
приеме тезата за приложимост на КЗ /отм./, Б. има качеството на
"застраховано лице" и при наличие на останалите предпоставки, които са
идентични с тези по чл. 500, ал.1,т.1 от КЗ ще е регресно отговорен пред
застрахователя.
С обжалваното решение е прието за установено, че на 12.03.2016 г.
извън населено място км 000,001 - 001,768 АО П./ А5 Б. - Х., Област Б., окръг
П. М. е настъпило ПТП, причинено от М.Б. при управление на лек автомобил
„М. 200", ********; на М. Б. е направен дихателен тест за алкохол и е
отчетена концентрация на алкохол от 2.03 промила; настъпили са повреди
по две МПС - „Б**" ***-*****, управляван от Г. В. Е. и лек автомобил „Б**
7" В-** ****, управляван от Т. Д.; настъпили са повреди по дясна мантинела в
продължение на 30 метра, собственост на Окръжно предприятие „П. с." Б..
Съдът се е позовал на данните в съобщение за ПТП в Г. ***********,
подписан от полицай Ш. при Полицейска дирекция З./Дирекция Пътна
полиция З. - Район М./.
По делото е прието и заключение на комплексна СМАТЕ,
неоспорено от страните по делото, от което се установява, че най-вероятен от
техническа гледна точка е следният механизъм на ПТП: водачът М. Б. е
управлявал л.а. "М." по платното за движение на автомагистрала Л. - Б.; при
движението си лекият автомобил М. е застигнал л.а. В** * с рег.№ М**-*
****; поради движението на л.а. М. със скорост по-висока от тази на В** * с
рег.№ М**-* ****, водачът му М. Б. не е успял да осигури дистанция между
двата автомобила и по този начин е допуснал ПТП, като е осъществен удар в
3
задната част на В** * с рег.№ М*-* **** и предната част на управлявания от
Б. автомобил; след удара л.а. М. се е завъртял и се е ударил в мантинелата,
ограничаваща десния край на автомагистралата, а л.а. В** * се е завъртял
около оста си и е останал напречно на платното за движение на
автомагистралата; в този момент по магистралата се е движел и л.а. Б** 7 с
рег. № В-** ****, който е застигнал ударилите се два автомобила, които
поради завъртането си са били ограничили възможността пред л.а. Б** 7 да се
движи безпроблемно по платното за движение на магистралата; водачът на
Б** 7 Т. Д. е заобиколил автомобилите отляво и поради малкото разстояние
се е ударил странично в лявата мантинела, ограничаваща магистралата, като е
увредил цялата лява страна на автомобила си.
При настъпилото ПТП на лицето Г. В. Е. е причинено навяхване на
шията, което травматично увреждане е в пряка причинно-следствена връзка
с ПТП, като отговаря на механизма на ПТП. Непосредствено след инцидента
пострадалият е изпитвал леки до умерени по сила и интензитет болки и
страданаия, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес,
до пълното им възстановяване след неговото приключване, което е траело не
повече от 10-15 дни.
Мотивиран е извод, че всички увреждания по л.а. В** * с рег.№
М**-* **** са причинени вследствие въздействието на удара от л.а. М.
********, и са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
Стойността на вредите, причинени на този автомобил възлиза на 34551.04 лв.
без ДДС. / 41 115.74 лв. с включен 19 % ДДС/
По отношение вредите на л.а. Б** 7 с рег. № В-** **** също е
мотивиран извод, че получените по автомобила увреждания са причинени
вслествие удара в мантинелата и са причинно-следствена връзка с механизма
на ПТП. Стойността на вредите по този автомобил възлиза на 5046.00 лв. без
ДДС /8229.56 лв. с включен 20 % ДДС/.
Във връзка с канцентрацията на алкохол в кръвта на водача М. Б. в
устните си обяснения, дадени в открито съдебно заседание, в.л. Б. заявява, че
към момента на ПТП същата е била 2.03 промила в издишания въздух
съобразно установеното с Алкотест дрегер /техническо средство за
изпробване концентрацията на алкохол/, като е взета и кръвна проба, която
установява 1.51 милимолове, което над 0.5 промила. Заявено, че
установената концентрация от над 2 промила алкохол представлява
средна степен на алкохолно опиянение.
При така събраните доказателства по делото е установено
настъпването на ПТП, виновно причинено от въззиваемата страна М. Б., при
което е причинено увреждане на Г. В. Е. - навяхване на шията, както и са
настъпили вреди по лек автомобил л.а. В** * с рег.№ М**-* ****, лек
автомобил Б** 7 с рег. № В-** ****. Виновният водач е управлявал
застрахованото при ищеца МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата от закона - 0.5 промила, което е потвърдено от проба с дрегер,
както и от кръвна проба. Следва да се посочи, че в тази връзка не е относим
българският Закон за движение по пътищата, чието действие е ограничено до
територията на РБ. Обстоятелството дали е налице концентрация на алкохол
над допустимата от закона следва да бъде преценено спрямо регламентацията
на германския Закон за движение по пътищата, доколкото произшествието е
4
осъществено на територията на Г.. Същият е установен от въззивния състав,
като германският закон допуска управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта също максимум до 0.5 промила /освен за неопитни и
професионални щофьори, за които границата е 0.0 промила/.
По отношение виновното причиняване на ПТП от страна на М. Б.,
както и относно наличието на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма, не се излагат доводи в отговора на въззиваемата страна в депозирания
отговор на въззивната жалба.
По отношение плащането на застрахователно обезщетение
първоинстанционният съд е приел, че от представените писмени
доказателства не се установява плащане от страна на застрахователя на
увредените лица за причинените им вреди, поради което е отхвърлен
предявеният регресен иск. Прието е, че са налице доказателства, че „Г. З."
ЕАД е заплатило на V. A. сумите: 18 986.89 евро - щета, 18.88 евро - такса и
1802.81 евро- такса за обработка /заключение на ССчЕ/, като при преглед на
представените платежни нареждания, с които ищецът цели да удостовери
факта на плащане от страна на посредника си V. A. на пострадалите лица при
ПТП от 12.03.2016 г., не може да се установи основанието за заплащане на
посочените суми, а в някои от тях и лицето, на което се плаща, при което не
може да се обоснове извод, че извършените преводи са във връзка с
процесните вреди; в представените платежни нареждания е посочена само
стойността на превежданата сума, без да са направени други уточнения, с
оглед на които да се направи констатацията за основанието на плащането.
По отношение на посредническата такса от 1802.04 евро и 308.95 лв.
ДДС са изложени мотиви, че същата не попада в обема на регресната
отговорност на виновния водач, като Рамковото споразумение за
международно уреждане на застрахователни претенции, по силата на което
българският застраховател дължи посредническа такса на посредника V. A.
не рефлектира върху отговорността на делинквента и той не би могъл за
отговаря за направените от ищеца разходи в тази насока, освен ако изрично
страните по Договора по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите за лек автомобил М. 200 ******** не са постигнали
съгласие за това. Като допълнителен аргумент за неоснователността на иска в
тази му част се сочи и липсата на доказателства такова съгласие между
страните по застрахователния договор да е постигнато.
В хода на въззивното производство са приети нови доказателства,
представени от „Г. З." ЕАД по отношение доказване на обстоятелствата на
кого и на какво основание са платени сумите по представените платежни
нареждания. Представените доказателства не са оспорени от въззиваемата
страна, на която е дадена изрична процесуална възможност и срок да се
запознае със същите. От тези доказателства, преценени в съвкупност с
приетите пред първата инстанстанция писмени доказателства, включително
платежни нареждания, се установява следното:
Пред V. A. - Г. като дружество-кореспондент на „Г. З." ЕАД са
предявени претенции за изплащане на обезщетения за вреди, настъпили от
процесното ПТП, както следва:
5
- от Адвокатско дружество Б., Х. & К. от името на В. - Е. Г. -
имуществени за нанесените щети по притежавания от лицето л.а. В** * с рег.
№ М**-* ****, както и неимуществени за причинените болки и страдания
вслествие получената травма изкривяване на шийните прешлени;
- от Провинция Б. за нанесените щети по мантинелите, увредени при
процесното ПТП, настъпило на 12.03.16 г.
От V. A. - Г. с платежни нареждания от 17.08.16 г. и 14.08.2017 г. са
изплатени по сметка на Адвокатско дружество Б., Х. & К. като пълномощник
на увреденото лице В. - Е. Г. общо 17 138.66 евро, от които:
- 15 227.87 евро - за щети по собствения на лицето л.а. В** * с рег.
№ М**-* ****;
- 800 евро - обезщетение за неимуществени вреди;
- 1 114.79 евро - адвокатски хонорар.
На ПРОВИНЦИЯ Б. е изплатена от страна V. A. - Г. сумата 1830.23
евро - щета по мантинелата.
Така изплатените суми са възстановени на V. A. - Г. от "Г. З." ЕАД
с плащането на сума от 20000 евро с платежно нареждане от 11.10.16 г. и сума
от 789.81 евро на 1.11.17 г., които включват и посредническа такса в размер
на 1802.04 евро/. Плащането на сумата от 20 789.81 евро е установено и в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета от
първоинстанционния съд.
Предявената регресна претенция на ищеца за горните пера е за
сумите:
-15 223.88 евро - обезщетение а вреди по лек автомобил „Б**" М**-
* ****;
-1114.78 евро - обезщетение, представляващо разходи за адвокат на
Г. В. Е.;
-1830.23 евро - обезщетение за увредени мантинели;
-800 евро - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Г.
В. Е.
По отношение на тези суми искът е изцяло основателен и доказан
съобразно представените пред въззивната инстанция нови доказателства, с
които се изяснява на какво основание и на кого са изплатени сумите по
представените пред първата инстанция платежни нареждания. Следва да се
посочи, че плащането на увредените лица е извършено от дружество-
кореспондент на Г. З. ЕАД за уреждане на застрахователни претенции в Г. по
системата ЗЕЛЕНА КАРТА. Обстоятелството, че V. A. – Г. е кореспондент на
ищцовото застрахователно дружество в Г. по системата ЗЕЛЕНА КАРТА е
публично известно и може да бъде установено от сайта на НББАЗ с
извършването на елементарно справка. Освен това, в тази насока, пред
въззивния съд е представено и Рамково споразумение за услуги за управление
6
на международни претенции, сключено между G. S* /акционерно дружество/
от свое име и от името и за сметка на дружествата на Gr. G., дъщерните
дружества и регионалните клонове, от една страна като клиент, и V. A. I.l b.v.
от името на дъщерните дружества на V. A. G., от друга, като доставчик на
услуги.
Платените от дружеството-кореспондент суми са възстановени от Г.
З. ЕАД, с което е завършен изцяло фактическият състав на регресния иск по
отношение на тези суми. Ето защо в тази част решението на ПОС следва да
бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което искът да бъде
уважен.
Недоказана остава претенцията за сумата 18.88 евро - обезщетение
за медицински разходи за кръвна проба на Б.. От представения сертификат,
издаден от V. A. - G., се сочи, че дружеството не е правило плащане на
кръвен тест на водача Б. /т.5/ . В първоинстанционното производство е
представено платежно нареждане за сума от 18.88 евро. Същото е в полза на
д-р мед. Й., като не са налице други данни, които да свързват плащането с
процесното ПТП. В представените нови доказателства пред въззивния съд
също липсват такива данни, напротив, налице е изрично отразяване, че
плащане за кръвен тест не е правено от дружеството-кореспондент. При това
положение в тази част исковата претенция остава недоказана и обжалваното
решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
По отношение на заплатената посредническа такса в размер на
1802.04 евро ведно с ДДС в размер на 308.95 лв. не се споделят изводите на
първоинстанционния съд, че същата не се включва в обема на регресната
отговорност. Съгласно чл. 500, ал.1 от КЗ застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното обезщетение ведно с платените лихви и
разноски. Посредническата такса има характер на разноски на
застрахователя, направени в пряка връзка с изплащането на обезщетението,
предвид наличието на международен елемент и уреждането на
застрахователната претенция чрез дружество – кореспондент по системата
Зелена карта. При това положение платената такса се включва в обема на
регресната отговорност съгласно нормата на чл. 500, ал.1 от КЗ.
Ето защо и в тази част обжалваното решение следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът в тази му част
бъде уважен.
По отношение на разноските:
За първоинстанционното производство ищецът е претендирал
разноски в общ размер на 2238.81 лв. по представен списък на разноските,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Съразмерно на
уважената част на иска същият има право на разноски за първата инстанция в
размер на 2236.80 лв.
Съобразно уважената част на исковата претенция и на основание чл.
78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.2 от НЗПП следва да се уважи
претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
7
500 лв.
За първоинстанционното производство са доказани разноски,
направени от ответника в размер на 3000 лв. /платен адвокатски хонорар/.
Съответно на отхвърлената част от исковата претенция ответникът има право
на разноски за първата инстанция в размер на 0.30 лв. При това положение
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която Г. З. ЕАД
е осъдено да заплати разноски на М. Б. за разликата над 0.30 лв.
Жалбоподателят е претендирал разноски за въззивното
производство в размер на 2457.40 лв. /ДТ и разходи за преводи/ по представен
списък на разноските. Съразмерно на уважената част на въззивната жалба
същият има право на разноски в размер на 2455 лв., както и на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. на осн. чл. 78, ал.8 от
ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.2 от НЗПП.
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ № 260338/15.07.21 г., постановено по 909/2019 г. по
описа на П.ски окръжен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е ОТХВЪРЛЕН
предявения от „Г. З." ЕАД, ЕИК *********, С., бул."Ц. ш." *** против М. С.
Б., ЕГН **********, П., ул."Д. Т." **, ет. *, ап. ** иск за заплащане на сумата
40 933.28 лв., от които
- сумата 37 099.93 лв. - левовата равностойност на 18 968.89 евро,
съставляваща изплатени от „Г. З." ЕАД, ЕИК ********* обезщетения за
вреди, от които 15 223.88 евро - повреди по лек автомобил „Б**" М**-* ****,
собственост на Г. В. Е., 1114.89 евро - разходи за адвокат на Г. В. Е., 800 евро
– обезщетение за неимуществени вреди на Г. В. Е., 1830.23 евро - стойност на
увредени мантинели, които вреди са настъпили при ПТП на 12.03.2016 г.,
причинено от М.Б. в окръг П. - М., област Б., при управление на лек
автомобил „М." ******** след употреба на алкохол с концентрация над
допустимата по Закон;
- сумата 3524.40 лв. - левовата равностойност на 1802.04 евро,
представляваща заплатена посредническа такса;
- сумата 308.95 лв, представляваща ДДС върху сумата 1802.04 евро,
както и в ЧАСТТА МУ, с която „Г. З." ЕАД ЕИК ********* е
осъдено да заплати на М. С. Б. ЕГН ********** разноски по делото за
разликата над 0.30 лв. до общия размер на присъдените разноски от 3000
лв.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал.1,т.1 от Кодекса на
застраховането М. С. Б., ЕГН **********, П., ул."Д. Т." **, ет. *, ап. ** да
8
заплати на „Г. З." ЕАД, ЕИК *********, С., бул."Ц. ш." *** сумата 40 933.28
лв., от които
- сумата 37 099.93 лв. - левовата равностойност на 18 968.89 евро,
съставляваща изплатени от „Г. З." ЕАД, ЕИК ********* обезщетения за
вреди, от които 15 223.88 евро - повреди по лек автомобил „Б**" М**-* ****,
собственост на Г. В. Е., 1114.89 евро - разходи за адвокат на Г. В. Е., 800 евро
– обезщетение за неимуществени вреди на Г. В. Е., 1830.23 евро - стойност на
увредени мантинели, които вреди са настъпили при ПТП на 12.03.2016 г.,
причинено от М.Б. в окръг П. - М., област Б., при управление на лек
автомобил „М." ******** след употреба на алкохол с концентрация над
допустимата по закон;
- сумата 3524.40 лв. - левовата равностойност на 1802.04 евро,
представляваща заплатена посредническа такса;
- сумата 308.95 лв, представляваща ДДС върху сумата 1802.04 евро.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260338/15.07.21 г., постановено по
909/2019 г. по описа на П.ски окръжен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е
ОТХВЪРЛЕН предявения от „Г. З." ЕАД ЕИК ********* против М. С. Б.
ЕГН ********** иск за заплащане на сумата 36.93 лв. – левова
равностойност на 18.88 евро – заплатена сума за кръвна проба на М. Б. при
ПТП на 12.03.2016 г., причинено от М.Б. в окръг П. - М., област Б., при
управление на лек автомобил „М." ******** след употреба на алкохол с
концентрация над допустимата по закон.
ОСЪЖДА М. С. Б. ЕГН ********** да заплати на „Г. З." ЕАД ЕИК
*********:
2236.80 лв. – разноски за първата инстанция
500 лв. – юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция
2455 лв. – разноски за въззивната инстанция
500 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9