№ 11170
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110147796 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „........” АД
обективно съединени искове за установяване, че Е. К. А. дължи на ищеца сумата 1031,75 лв.
за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води в периода от
14.08.2019г. до 16.12.2020г. по партида с клиентски номер ********** за имот на адрес: гр.
............. ведно със законната лихва от 16.04.2021г. до окончателното плащане, сумата 157,66
лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 14.09.2019г. до
16.12.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 21770/2021г. на СРС, 71 с-в.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за доставена и потребена питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 8 от Наредба №4 от 14
септември 2004г. и са общо достъпни до интернет страницата на ищцовото дружество, са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника питейна вода,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена и потребена вода. Претендират се и разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва исковете. Сочи, че не е налице
облигационно правоотношение и няма качеството потребител. Оспорва до процесния имот
1
да са доставяни ВиК услуги в претендирания размер. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира следното:
Относно установителния иск за главница:
Предявените пред съда искове са допустими - в срока по чл. 415, ал.1 ГПК от активно
легитимирана страна и срещу надлежен ответник в предметните предели на заявлението и
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д №
21770/2021г., по описа на СРС, 71 състав, на основанието, претендирано от ищеца.
През процесния период е приложим Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, обн., ДВ, бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. и доп., бр. 58 от 31.07.2015
г., като в чл. 1, ал.2 от същия закон е предвидено, че в кръга на водоснабдителните и
канализационни услуги се включват и услугите по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените
места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, обн., ДВ бр. 102 от 12.12.2014 г., в сила от
12.12.2014 г., потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост.
Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Основателността на иска по чл. 422 във връзка
с чл. 124 ГПК предпоставя да се докаже на първо място, че ответника е бил собственик или
ползвател на процесния имот по силата на съответния придобивен способ чрез представяна
на писмени доказателства, предвид изрично указаната на ищеца доказателствена тежест.
Съдът намира за недоказан предявения иск за главното вземане за потребени ВиК
услуги, тъй като ищеца не е установил при условията на пълно и главно доказване, че за
исковия период ответникът е бил собственик или ползвател на процесния недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин - 7“, бл. 727, вх. Б, ет. 5, ап. 85, и в това си качество –
страна по облигационно правоотношение с ищеца по предоставяне на ВиК услуги, по
силата на неформален договор, осъществяван при ОУ, одобрени от ДКЕВР, тъй като по
смисъла на дадената в пар. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителни и
канализационни услуги легална дефиниция такова качество имат юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
2
предоставят ВиК услуги.
На второ място, дори и да беше установено качеството на ответника на потребител
на ВиК услуги за процесния период, искът отново се явява неоснователен поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода,
отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.
Ответникът не оспорва, че имотът му е водоснабден. Фактът на съществуване на договорно
правоотношение, обаче сам по себе си не поражда задължение за страната потребител да
престира насрещно. Необходимо е да бъде установено изпълнение на задължение на
доставчика на ВиК услуги да предостави такива на претендираната стойност. Доказателства
за това не са ангажирани от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2004 г. показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия
или договора, но не по-дълъг от шест месеца; когато периодът на отчитане на водомерите е
по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление;
достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети,
включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или
договора; при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя
или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете
страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане; при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора
до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един
свидетел; длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански
номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора.
при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане
на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност
на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане
на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. Според чл. 39, ал. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г. изразходваното количество вода се определя по реда на чл. 35,
а в ал. 4, е предвидено, че за потребителите без индивидуални водомери количествата вода
се определят по реда на чл. 39, ал. 5 и 6, съгласно които по изключение се допуска за
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода
да се заплаща, както следва: по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател; по 0,1 куб. м за всеки куб. м застроен обем
3
сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен
обитател; 4. по 0,5 куб. м за всеки куб. м застроен обем на сграда - за сгради в строеж; до
поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно
отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават
всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ, доставянето на питейна вода и/или
пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията на
водомерите се извършва от служител на оператора на ВиК услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ
регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на
потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл. 21, ал. 4, изр. 2 ОУ). При невъзможност за
отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на
друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за
двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един
свидетел (чл. 22, ал. 4 ОУ). В този случай поради липса на възможност за извършване на
реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.
46 ОУ - по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1м/с.
По делото не се установява спазване на описаната процедура за отчет на
количеството доставени ВиК услуги за заявения период. Не са представени карнетни
листове, от които да е видно, че в процесния имот е извършен реален отчет на водомерите за
исковия период, редовно в присъствието на потребителя, дали тези карнетни листове
съдържат подпис на потребителя за да се приеме, че отразяват реален отчет на водомерите в
имота, посочени ли са в тях констатирани показания и пр., нито са представени протоколи,
подписани от длъжностното лице на оператора и един свидетел – случаите на отразен отказ
от потребителя да се подпише или на неосигурен достъп до имота не са удостоверени с
подпис на инкасатор, както и посочване на три имена, единен граждански номер и подпис
на трето лице (свидетел) съгласно описаната в чл. 22, ал. 4 от Общите условия процедура.
За да дължи възнаграждение за ползване на услуги ответникът следва да е ползвал
такива. Тежестта за доказване на това обстоятелство е върху ищеца. За доказване на факта
на доставката ищецът е ангажирал заключение на СТЕ и ССЕ. Приетото заключение на СТЕ
не установява дължимостта на претендираните за плащане от ответника суми по партидата,
тъй като вещото лице по нея е работило единствено въз основа на изходящи от ищеца
4
частни документи (справки от информационната система на дружеството), които са
едностранно съставени от дружеството и не се ползват с материална доказателствена сила
относно констатираните в тях задължения
Заключението на ССЕ също не променя извода, че вода реално е потребена в обем,
чиято цена е начислена и се претендира в настоящия процес. Вещото лице е работило по
документи, едностранно съставени от ищеца и които поради едностранното си съставяне и
изгодния им характер не обвързват насрещната страна с доказателствена сила относно
верността на отразените в тях факти, а именно – обемът на доставените в процения имот
ВиК услуги за процесния период.
Предвид изложеното ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от
недоказването на правопораждащите претендираното право факти, като предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно установителния иск за лихва:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава. По делото не се доказа възникването на
главен дълг, поради което акцесорната претенция за лихви също следва да се отхвърли като
неоснователна.
Относно отговорността за разноските:
Окончателният размер на разноските, които следва да бъдат заплатени в проведеното
заповедно производство, съдът следва да определи съобразно т. 12 от TP № 4/2013 г. от
18.0б.2014г. на ОСГТК на ВКС със съдебното решение.
В тежест на ищеца следва да останат направените от него разноски както в ч.гр.д. №
21770/2021г. по описа на СРС, 71 състав, така и в настоящото исково производство, като
съобразно изхода на спора на ищеца не се дължи присъждане на разноски.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответникът. Ответникът е направил своевременно искане за присъждане на
разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което на същия се следват такива в установен
размер от 300 лв. /адв. възнаграждение/ за заповедното производство. По делото не са
представени доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение в
исковото производство, поради което и такова не следва да се присъжда /арг. т. 1 от ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „........” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. .; искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ,ал.1, пр. 1 и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на Е. К. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. ........ – чрез адв. В..... за сумата 1031,75 лв. за доставка на
5
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води в периода от 14.08.2019г. до
16.12.2020г. по партида с клиентски номер ********** за имот на адрес: гр. ............. ведно
със законната лихва от 16.04.2021г. до окончателното плащане, сумата 157,66 лв. - лихва за
забава върху главното вземане, изтекла в периода от 14.09.2019г. до 16.12.2020г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 21770/2021г. на
СРС, 71 с-в.
ОСЪЖДА „........” АД, ЕИК *********, с адрес гр. .......... да заплати на Е. К. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. ........ – чрез адв. В....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 300 лв. - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 21770/2021г. на СРС, 71
с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните за присъждане на
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6