О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№……………/09.03.2023
г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Варна, ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Кремена Данаилова,
като разгледа докладваното административно дело №1932/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
248 от Граждански процесуален кодекс ГПК) във връзка с §2 от
ДР на ДОПК.
Образувано по искане от П.Д.К.
ЕГН **********, чрез адв. М.К. за изменение на Решение № 115/31.01.2023 г. по
адм. дело № 1932/2022 г. на Адм. съд – Варна в частта за разноските като П.Д.К.
да бъде осъден да заплати в полза на Община Варна сумата 100 лева вместо 400
лева, за възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбоподателят посочва, че на
основание чл.4, §3, ал.2 от Договора за
европейския съюз и на договора за функционирането на европейския съюз, чл.14 от
директива 2004/48/ЕО вр. т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК следва да се измени решението.
Ответната
страна - кмет на Община Варна, чрез юрисконсулт Х. излага, че искането е
неоснователно. Възнаграждението за юрисконсулт следва да се определи съобразно
материалния интерес по делото, съгласно чл. 156 от ДОПК, вр. 161, ал.1 от ДОПК
вр. чл.8, ал.1, вр. чл. 7, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. Посочената наредба
е с изменение от 25.01.2023 г., поради което е съобразена с Конституцията и
Общностното право. Отделно от това жалбоподателя не е направил възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, което е
самостоятелно основание за оставяне искането без уважение.
Искането
е за изменение в частта за разноските на решение, което не подлежи на обжалване,
подадено е на 14.02.2023 г. в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК.
Съгласно чл. 248, ал.1 от ГПК вр. §2 от ДР на ДОПК, съдът по искане на страните може да допълни или
измени постановеното решение в частта за разноските.
Проведеното съдебно производство,
по което е постановено Решение №115/31.01.2023 г. по адм. дело № 1932/2022 г.
на Адм. съд – Варна е по реда на чл. 129, ал.7 вр. чл.156 и сл. от ДОПК, поради
което приложимата норма за определяне на дължимото възнаграждение за
юрисконсулт е чл.161, ал.1 от ДОПК, чл. 8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004 г. Посочената наредба приравнява тежестта на делата в зависимост
от материалния интерес по спора, а не спрямо вида на делото и извършените по
него процесуални действия. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата
размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това
изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на
адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни
критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на
защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските
възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма,
цената на адвокатския, в случая юрисконсултския труд следва да представлява
изражение и на двата критерия. В този смисъл са мотивите на Съда на Европейския
съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от
решението СЕС (Съдът на европейския съюз), в които е посочено, относно Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая
разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да
било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия
адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи
и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не
предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които
Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли
2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите
лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на
всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги.". От
изложеното следва, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение освен
материалния интерес по спора следва да се съобрази и чл. 36, ал. 2 от ЗА, на
основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА, съответно да се определи възнаграждение за
юрисконсулт по справедливост и пропорционалност.
В този смисъл съдът съобразява, че по настоящото
делото са проведени две съдебни заседания с участието на юрисконсулт. Въпреки,
че материалния интерес по спора е в размер на 240,07 лева делото е с фактическа
и правна сложност, тъй като се отнася за
различни видове задължения по ЗМДТ за периода 2016 г. – 2020 г. Отделно от това
жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение за юрисконсулт. Взети предвид всички тези обстоятелства съдът
приема, че не са налице основания за намаляване на присъденото възнаграждение
за юрисконсулт.
Също така съдът съобразява,
че към момента е налице отправено преюдициално запитване от Софийски районен съд,
образувано е Дело C-438/22 в СЕС, като първия въпрос е следва ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС, тълкуван по начина,
указан в Решението по съединени дела C-427/16 и C-428/16, да се разбира в
смисъл, че националните съдилища могат да не приложат национална правна норма,
според която съдът няма право да присъди срещу загубилата страна разноски за
адвокатско възнаграждение в по-нисък от минимален размер, определен с наредба,
приета само от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), когато същата не се свежда до постигането на легитимни цели, не
само спрямо страните по договора, а и спрямо трети лица, които биха били
осъдени да заплатят разноските по делото.
Поради
това, че съдът приема, че следва да се преценява чл.36, ал.2 от ЗА и е извършил
такава преценка с настоящото определение, не следва да се спира производството
по искането за изменение на решението да приключване на производството по Дело C-438/22 СЕС.
Относно доводите на жалбоподателя за нарушение на
чл. 4, §3, ал.2 от консолидирани
текстове на Договора за европейския съюз и на договора за функционирането на
европейския съюз, посочената норма предвижда - Държавите-членки
вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на
изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на
институциите на Съюза. Нормата е обща и с оглед изложените по-горе съображение
не е допуснато нарушение на същата.
Предвидено е с чл. 14 от Директива 2004/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета - Държавите-членки
гарантират, че понесените от печелившата страна разумни и пропорционални
съдебни разноски и други разходи са за сметка на губещата страна, освен ако
това не се позволява от съображения за справедливост. Съдът съгласно изложените
съображения е преценил посочената норма и намира, че юрисконсултско
възнаграждение е справедливо определено.
Съгласно
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК - т. 1. Съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. Относно възнаграждението за юрисконсулт
не следва да се спазват посочените изисквания, поради което довода на
жалбоподателя, че с оглед т.1 от посоченото ТР следва да се измени решението в
частта за разноските е неоснователен.
Предвид изложеното
искането е неоснователно и следва да се отхвърли.
На основание чл. 248, ал.3
от ГПК, вр. §2 от Др на ДОПК настоящото определение е окончателно.
Водим от изложеното и на
основание чл.
248, ал. 1 от ГПК във вр.§2 от ДР на ДОПК Административен съд
– Варна,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането от П.Д.К. ЕГН ********** за изменение на
Решение № 115/31.01.2023 г. по адм. дело № 1932/2022 г. на Адм. съд – Варна, в
частта за разноските като П.Д.К. да бъде осъден да заплати в полза на Община
Варна сумата 100 лева вместо 400 лева, за възнаграждение за юрисконсулт.
Определението
е окончателно.
СЪДИЯ
: