Решение по дело №230/2018 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 153
Дата: 4 декември 2018 г. (в сила от 1 януари 2019 г.)
Съдия: Нели Стефанова Дончева
Дело: 20187070700230
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ153

гр. Видин, 04.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

Седми ноември

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

 

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

 

Административно дело №

230

по описа за

2018

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на К.И.К. *** против Решение № 1040-05-32 от 02.08.2018 год. на Ръководителя на ТП на НОИ Видин, с което е оставено в сила Разпореждане № 051-00-921-6 от 06.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин, с което на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а от КСО на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

В жалбата се излагат съображения, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно, като издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целите на закона, както и поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Посочва се че административният орган е обосновал изводите си въз основа на незаконосъобразни задължителни предписания, дадени на работодателя на жалбоподателя, по силата на които последният е бил задължен да заличи подадените данни в регистъра на осигурените лица досежно жалбоподателя.

В хода по съществото на делото, като допуснато съществено процесуално нарушение се уточнява, че Разпореждане № 051-00-921-6 от 06.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин е издадено преди влизане в сила на Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин, с което е било отменено разпореждането за отпускане на ПОБ.

Иска се от Съда да отмени изцяло оспореното решение № 1040-05-32 от 02.08.2018 год. на Ръководителя на ТП на НОИ Видин и потвърденото с него Разпореждане № 051-00-921-6 от 06.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответната страна – Ръководителят на ТП на НОИ Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното Решение.

Иска се от Съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и се потвърди атакуваното решение, като се претендират и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление вх. № 051-00-921 от 07.07.2017 г. жалбоподатерят е сезирал Директора на ТП на НОИ Видин с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. Към заявлението е приложена Заповед № 016 от 29.06.2017г., издадена от „Крез“ ЕООД гр.Видин, за прекратяване на трудов договор № 19 от 02.06.2017 г. ; служебна бележка от Агенция по заетостта от 29.06.2017г. и удостоверение за банкова сметка.

*** № 051-00-921-1/18.07.2017 г., издадено от Ръководител „Осигуряване за безработица“ при ТП на НОИ-Видин, на жалбоподателя е отпуснато обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, считано от 29.06.2017г. до 28.06.2018г..

Със Заповед № ЗР-5-05-00386284 от 12.03.2018г. на Началник КПК при ТП на НОИ-Видин е възложено да бъде извършена пълна ревизия по разходите на ДОО на „Крез“ ЕООД гр.Видин. В резултат на ревизията, на управителят на „Крез“ ЕООД гр.Видин са дадени задължителни предписания № ЗД-1-05-00414771 от 15.05.2018г. за заличаване на подадени данни за осигуряване на жалбоподателя в регистъра на осигурените лица в НАП за периода 02.06.2017г.-28.06.2017г., които са били изпълнени, видно и от представената по делото справка за осигурителния статус на жалбоподателя.

След запознаване с резултатите от ревизията, Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин последователно издал Разпореждане № 051-00-921-3 от 04.07.2018г. за възобновяване на производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя, спряно с Разпореждане № 051-00-921-2 от 11.04.2018г., считано от 01.03.2018г., Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018г., с което е отменено Разпореждане № 051-00-921-1/18.07.2017 г., за отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя и Разпореждане № 051-00-921-5/06.07.2018 г., за възстановяване на неоснователно изплатено на жалбоподателя обезщетение за безработица.

Последвало издаването и на Разпореждане № 051-00-921-6 от 06.07.2018 г. на Ръководител „Осигуряване за безработица“ при ТП на НОИ-Видин, с което на жалбоподателя било отказано отпускате на парично обезщетение за безработица с мотивите, че жалбоподателя не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и параграф 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Посочено е че при извършената финансова ревизия са били констатирани нарушения – представени документи с невярно съдържание, недължимо подадени данни в регистъра на осигурените лица и декларация от управителя на „Крез“ ЕООД, че няма сключен договор със жалбоподателя и че лицето не е полагало труд в дружеството. Отразено е че в резултат на изпълнените предписания за заличаване на данните в регистъра на осигурените лица, за лицето не е възникнало задължение за осигуряване при посочения осигурител.

Жалбоподателят своевременно атакувал посоченото разпореждане по административния ред, като с атакуваното решение Ръководителя на ТП на НОИ-Видин отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил Разпореждане № 051-00-921-6/06.07.2018 г. на Ръководител „Осигуряване за безработица“ при ТП на НОИ-Видин.

По делото са представени искането за представяне на документи и писмени обяснения, с посочени въпроси към управителя на „Крез“ ЕООД гр.Видин и отговорите му на посочените въпроси; задължителни предписания, дадени на управителя на „Крез“ ЕООД гр.Видин; анализ към ревизионна записка; декларация от управителя на „Крез“ ЕООД гр.Видин, че няма сключен договор със жалбоподателя и че лицето не е полагало труд в дружеството; трудов договор № 020 от 02.06.2017г., сключен между жалбоподателя и управителя на „Крез“ ЕООД гр.Видин, с предмет „завършване на финансов анализ на фирмата“, с екземпляр с положен подпис в графата „работодател“ и с екземпляр без положен подпис; разходен касов ордер № 250 от 25.07.2017г.; фиш за заплата на жалбоподателя за месец юни 2017г.; Заповед № 016 от 29.06.2017г. за прекратяване на трудов договор № 020/02.06.2017г. без положен подпис в графата „работодател“ и Заповед № 016 от 29.06.2017г. за прекратяване на трудов договор № 19/02.06.2017г. с положен подпис в графата „работодател“ .

От показанията на свидетеля Н. – управител на „Крез“ ЕООД гр.Видин се установява, че подписа в графата „работодател“ на трудов договор № 020 от 02.06.2017г. е положен от него, че жалбоподателя не е положил труд по сключения от тях договор, както и че подписите за „ръководител“ в разходен касов ордер № 250 от 25.07.2017г. и за „работодател“ в Заповед № 016 от 29.06.2017г. за прекратяване на трудов договор № 19/02.06.2017 г. не са негови.

Свидетелката Младенова също потвърждава, че жалбоподателят е имал сключен договор с „Крез“ ЕООД гр.Видин, като посредством счетоводна програма същият е бил осчетоводен и автоматично е бил заявен в НАП. Свидетелката посочва че жалбоподателят е получил заплата, за което има разписан разходен ордер, но не знае кой го е разписал и кой е изплатил парите по него.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. Изхожда от надлежна страна, за която атакуваният административен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалваното решение, настоящият съдебен състав констатира, че същото е произнесено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството по чл.118 от КСО е Решение № 1040-05-32 от 02.08.2018 год., издадено от Ръководителя на ТП на НОИ - Видин, поради което преценката за законосъобразност се извършва по отношение на него. В конкретния случай решението на Ръководителя на ТП на НОИ Видин съдържа изложение на фактическите основания, анализ на събраните в хода на производството доказателства и формираните въз основа на тях правни изводи относно възраженията на жалбоподателя.

Съгласно чл.54ж от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В този смисъл разпореждането, послужило за издаване на оспореното решение е издадено от компетентен орган.

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, буква „б“ от КСО разпорежданията, с които се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО се оспорват по административен ред пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В този смисъл обжалваното в настоящото производство Решение № 1040-05-32 от 02.08.2018 год. е издадено от компетентен орган - Ръководителя на ТП на НОИ Видин.

Съдът не установи съществени нарушения при издаването на оспорения административен акт, които да водят до отмяната му на това основание. Решението е издадено в писмена форма и съдържа нормативноустановените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити, поради което е спазена предвидената в закона форма.

В тази връзка Съдът счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като Разпореждане № 051-00-921-6 от 06.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин е било издадено преди влизане в сила на Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин, с което е било отменено разпореждането за отпускане на ПОБ.

Безспорно оспореното решение е постановено в рамките на контролно-отменително производство по жалба срещу Разпореждане № 051-00-921-6 от 06.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин, което пък е издадено в условията на невлязло в сила Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин, с което е било отменено разпореждането за отпускане на ПОБ. Действително влизането в сила на акта, с който е отменено разпореждането за отпускане на ПОБ, съставлява преюдициална процесуална предпоставка за издаването на последващ акт, с който се отрича правото на заявителя и съответно се отказва отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Но в разпоредбата на чл.117а, ал.1 от КСО е регламентирано, че обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2 не спира изпълнението им. В чл.117, ал.1, т.2, б. „б” от КСО са визирани разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменение, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица. Към тази категория разпореждания следва да се причислят и разпорежданията, с които при условията на чл.54ж, ал.2 от КСО и при наличието на основанията по тази разпоредба, се отменя влязло в сила разпореждане, с което неправилно е отпуснато обезщетение за безработица. Ето защо по силата на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018 г., не е било необходимо същото да влезе в сила за постановяването на последващото Разпореждане № 051-00-921-6 от 06.07.2018 г., с което е отказано отпускане на обезщетение за безработица.

Предвид изложеното Съдът приема че оспореното решение на Ръководителя на ТП на НОИ - Видин и потвърденото с него Разпореждане № 051-00-921-6 от 06.07.2018 г.на Ръководителя на осигуряването за безработица са издадени при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяната им на това основание.

Не се установява и твърдяното несъответствие с целта на закона. Видно от чл.1 на КСО, този кодекс урежда обществените отношения, свързани със: 1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт; 2. допълнителното социално осигуряване, което включва: а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт; б) (допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост и в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация. След като безспорно обжалваното решение е издадено именно във връзка с разрешаване на проблем по смисъла на чл.1, ал.2, буква „в“ от КСО, то е налице съответствие с целта на закона.

Съдът счита, че решаващият орган е приложил правилно и материалния закон по следните съображения:

Съгласно нормата на чл.54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Следователно, всички условия трябва да са кумулативно налични, за да е възможно отпускането на заявеното обезщетение.

От своя страна легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в пар.1, ал.1, т.3 от КСО /бр.98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./, според която "осигурено лице" е физическо лице,което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5 от КСО. Според чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Върховният административен съд многократно е имал възможността да се произнесе, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО / решение № 314/2016 г. по а.д.№ 3171/2015 г. на ВАС, Решение № 211/2016 г. по а.д.№ 3681/2015 г. на ВАС,Решение № 292/11.01.2017 г. по а.д.№ 14312/2015 г. на ВАС, Решение № 220/2014 г. по а.д.№ 12497/2013 г. на ВАС и др./. В този смисъл наличието само на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето от случаите води до възникване на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, следователно не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва реално да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.

В случая безспорно се установява, че между „Крез“ ЕООД гр.Видин, представлявано от управителя К.Й. и жалбоподателя е сключен трудов договор № 020 от 02.06.2017г. с предмет на договора: „ завършване на финансов анализ на фирмата“.

Предвид депозираната от управителя на дружеството, във връзка с извършената финансова ревизия по разходите на ДОО, декларация вх.№ 1004-05-19 от 26.04.2018г., и липсата на доказателства жалбоподателят да е изготвил финансов анализ на фирмата и съответно да е запознал управителя с такъв, се налага изводът че предметът на трудовия договор не е изпълнен, т.е. че лицето реално не е осъществило трудова дейност въз основа на посоченото правоотношение.

След като реално не е осъществена трудова дейност, то не е възникнало осигурително правоотношение, с произтичащите от него права на обезщетение, т.е. жалбоподателят не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл.10 от КСО и § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и не е налице една от предпоставките по чл.54а от КСО за възникване на правото на парично обезщетение за безработица.

Този извод на Съда не се променя и от обстоятелството, че по безспорен начин в производството не се установява трудовото правоотношение да е било прекратено, предвид твърдението на управителя на дружеството, че не е подписвал заповед за прекратяване на трудов договор, както и обстоятелството, че са били изпълнени дадените на управителя задължителни предписания за заличаване на данните в регистъра на осигурените лица.

Изводът не се променя и от обстоятелството, че за деветнадесетте работни дни за месец юни 2017 г., във връзка със сключения трудов договор, са били внесени осигурителни вноски на жалбоподателя, видно от ведомостта за заплата за посочения месец, тъй като недължимо внесени осигурителни вноски не пораждат осигурителни права.

Предвид изложените съображения, Съдът намира че законосъобразно административният орган е потвърдил Разпореждане № 051-00-921-6 от 06.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин, с което на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а от КСО на жалбоподателя е било отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, с оглед липсата на предпоставките посочени в чл.54а от КСО във връзка с чл.10 от КСО и параграф 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

Атакуваното Решение № 1040-05-32 от 02.08.2018 год. на Ръководителя на ТП на НОИ Видин се явява правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с материалноправните и процесуалноправните правила, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от спора и съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за осъществената правна защита в размер на 100 /сто/ лева, определено съобразно чл.7, ал.1, т.4, във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.25 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Видин,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.К. *** против Решение № 1040-05-32 от 02.08.2018 год. на Ръководителя на ТП на НОИ Видин, с което е оставено в сила Разпореждане № 051-00-921-6 от 06.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин, с което на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а от КСО на К. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

ОСЪЖДА К.И.К. *** да заплати на ТП на НОИ Видин сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: