Определение по дело №73333/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10742
Дата: 28 април 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20211110173333
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10742
гр. София, 28.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110173333 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Б. СТ. Й., ЕГН ********** и И. СТ. Й., ЕГН
**********, срещу „фирма“ ЕООД, ЕИК .........
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
ищеца и ответника писмени доказателства.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане, за установяване на обстоятелства, посочени в
исковата молба, следва да бъде уважено.
С исковата молба е направено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
по която вещото лице да даде заключение за размера на мораторната лихва върху всяка
просрочена вноска по договора за наем и определи общия размер на мораторната лихва до
датата на предявяване на исковата молба, по което съдът ще се произнесе в о.с.з.
Следва да се уважи искането на ответника, с оглед равнопоставеност на страните в
процеса, за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане. Разпит на втори свидетел за същите обстоятелства не е необходим.
Съдът констатира, че исковата молба е нередовна в частта относно претендираната
мораторна лихва, а именно – не е посочен начален и краен период на претенцията. Освен
това от така формулирания петитум не става ясно и дали посочената лихва се претендира
върху цялата главница или част от нея. Поради изложеното съдът намира, че на ищците
следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности, както и
последиците при неизпълнение.
С оглед процесуална икономия съдът ще насрочи делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на съобщението за
настоящото определение в писмена молба с препис за насрещната страна да
1
конкретизират претенцията си за мораторна лихва, като посочат начален и краен период,
както и пояснят дали посоченият размер на лихвата се претендира върху цялата главница
или върху част от нея, като в последния случай съответно посочат и размера.
При неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната в тази част.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.06.2022г. от 14.10 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговор на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищците и ответника писмени доказателства.
ДОПУСКА на страните събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
по един свидетел за всяка страна при режим на довеждане за установяване на обстоятелства,
посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за разпит на още един свидетел,
доколкото не е необходимо.
ОТЛАГА за о.с.з. произнасянето по искането за изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, поставени в исковата молба.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от Б. СТ. Й. и И. СТ. Й. срещу „фирма“ ЕООД за
осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 12 603,36 лв., представляваща
половината наемна цена по договор от 07.06.2016 г. за периода февруари 2019 г. – януари
2022 г., както и сумата от 329,12 лева, представляваща мораторна лихва от всяка тримесечна
изискуема вноска по договора за наем до датата на предявяване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба –
22.12.2021 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 07.06.2016 г. съсобствениците на УПИ, находящ се в
населено място с площ от 363,60 кв.м. М.Д. и К.К., са сключили с ответното дружество
договор за наем на посочения имот до издаване на акт 15 на бъдещата сграда в имота.
Наемната цена била левовата равностойност на 358 евро месечно, която цена за всеки три
месеца се предплащала на всеки от двамата съсобственици до 10-то число в началото на
всяко тримесечие. Твърди се, че ответникът не е заплатил дължимия наем по договора за
периода от м. февруари до настоящ момент, като сочат, че първата дължима вноска е
следвало да се плати до 10.02.2019 г., а последната до 10.11.2021 г. или не е заплатил
наемната цена по договора за общо 36 месеца. Излагат, че съсобственикът на имота М.Д. е
починала на 27.03.2019 г. и съответно двете ищци е следвало да получат половината наемна
цена. Поддържат, че ответникът е канен многократно да изпълни задълженията си, както и
че се ползва от наетия имот и до сега. Сочат, че не е налице прекратителното условие,
съгласно договора за наем – издаването на акт 15 за бъдещата сграда. При тези твърдения,
молят съда да уважи предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът признава, че е използвал
процесния имот до януари 2019 г., но сочи, че същият месец е прекратен договора, за което
обаче страните не са подписали документ, а са се споразумели устно, която договорка била
направена пред свидетели. Сочи, че договорката е била договорът да се прекрати, а
дружеството да извърши определени СМР в имота. Поддържа, че съгласно чл. 229, ал. 2 ЗЗД
лицата, които могат да вършат действия по обикновено управление, не могат да сключат
договор за наем за повече от 3 години. Излагат се и твърдения, че М.А.Д., която е била
собственик на процесния имот и е сключила договора за наем, е поставена под пълно
2
запрещение от 1997 г., поради което и настойникът й - Б. СТ. Й., е лице, което може да
върши само действия по обикновено управление. Сочи, че за сключването на договора за
наем за повече от 3 години, е следвало да се поиска разрешение от РС Своге. С оглед
изложеното, ответникът счита, че процесният договор за наем би могъл да бъде сключен
най-късно до 07.06.2019 г., като след тази дата и доколкото не е бил подписан Анекс или
друг документ за удължаване на срока на договора, то същият е бил прекратен. Излага още
и че смъртта на М.А.Д., настъпила на 27.03.2019 г., е достатъчна причина и факт да се счита,
че договорът е прекратен от датата на смъртта. Оспорва да е получавал писмо за доброволно
изпълнение. В заключение поддържа, че съгласно договора за наем, същият е сключен до
издаването на акт 15 на бъдещата сграда. Сградата, която била изградена в имота, имала
издаден акт 14. Твърди, че акт 15 се подписва след това от строителя-изпълнител и
собствениците на обектите, които са изградени. Сочи, че собствениците не желаят да
подпишат акт 15 и непрекъснато изискват допълнителни и недоговорени СМР. Поддържат,
че дори да се приеме, че договорът не е прекратен, то ответното дружество не може да
отговаря за неизпълнение на договора, при положение, че самото изпълнение зависи от
ищците. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищците е да докажат следните обстоятелства:
1) по иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД : е да докажат валидно възникнало
наемно правоотношение между наследодателя на ишците и ответника, елемент от
съдържанието на което са задълженията на ответника за заплащане на наемна цена, както и
че ответникът е ползвал наетия имот в исковия период.
2) по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – възникването на главен дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че договорът за наем е
прекратен, респ. че е върнал държането на процесния имот преди м. февруари 2019 г. или че
е заплатили претендираните суми, за което не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между наследодателя на ищците – М.А.Д., починала на 27.03.2019 г., и
ответника на 07.06.2016 г. е сключен договор за наем на УПИ, находящ се в населено място
с площ от 363,60 кв.м., като посоченият наемодател притежава ½ идеална част от
собствеността върху имота.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4