РЕШЕНИЕ
гр. София, 08.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен
състав, в публичното заседание на единадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. съдия АДРИАНА
АТАНАСОВА
при
секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от младши съдия Адриана
Атанасова в.гр.д. № 1339 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 240 от ГПК.
Образувано е по молба на „Н.а.з.т.у.” ООД, чрез
пълномощника си - адв. Вл. В.,
с надлежно учредена власт по делото, за отмяна на неприсъственото Решение от
25.09.2018г., постановено по гр. дело № 53230/2017 г., по описа на СРС, 56-ти
състав, с което „Н.а.з.т.у.” ООД е
осъдена да заплати на „Морски риболов - Н.” ООД по иск с правно основания
чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, сумата от 6 000 лв., представляваща заплатено на отпаднало
основание възнаграждение по развален договор за изработка на ПУП от
25.06.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 6000 лв., считано
от датата на завеждане на исковата молба - 02.08.2017г. до окончателното
плащане, по иска с правно основания чл. 92, ал.1 ЗЗД сумата от 1200 лв.,
представляваща договорна неустойка за неизпълнение на договор за изработка на
ПУП от 25.06.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 1200 лв.,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 02.08.2017г. до окончателното
плащане.
В молбата се поддържа, че е налице основанието по чл. 240, ал.1,
т.1 от ГПК – че е било лишено ответното дружество от възможността да участва в
производството по делото, поради ненадлежно връчване на препис от исковата
молба и призовките за съдебно заседание. Твърди се, че
на адреса на седалището на ответното дружество се намира споделен офис, ползван
от няколко търговски дружества. Сочи се, че през периода, в който
първоинстанционното гражданско дело е било образувано и висящо, служители на
ответното дружество са се намирали на адреса, където са изпълнявали своите
задължения, но нито веднъж не са били посещавани от връчител,
не са установявали наличие на залепени съобщения, нито са били уведомявани за
такива от колегите си от другите дружества, тъй като в противен случай
ответното дружество би взело отношение и участие в процеса. За доказването на
тези твърдения молителят е поискал да бъдат разпитани двама свидетеля при режим
на довеждане. Обръща се внимание, че връчителят
базира своите констатации на сведения на анонимни лица, непосочени по име, в
какви отношения са с ответното или което и да е друго дружество, като не е посочено
и време, по което тези лица са били „открити” на адреса на дружеството.
Поддържа още, че предвид обстоятелството, че всяко търговско дружество има
работно време, не е изключено това да е станало и извън рамките на работното
време и по този повод тези лица да не са били в отношения с ответното или с
останалите базирани на адреса дружества. Направено е искане за допускане на обезпечителна
мярка - спиране на изпълнението по
образуваното изпълнително дело на основание чл. 309, ал. 1 от ГПК., както и
вдигана на запорите на банковите сметки на дружеството. Към молбата с искане по
чл. 240 ГПК са приложени писмени доказателства.
Предвид изложеното моли съда да бъде постановена отмяна на
атакуваното неприсъствено решение и делото - върнато за разглеждане на Софийски
районен съд. С писмения си отговор, ответникът по молбата „Морски риболов – Н.” ООД изразява становище
за неоснователност на същата, като моли съда да я остави без уважение.
Поддържа, че молителят е бил редовно призоваван в производството по
делото по реда на чл. 50, ал.4, във вр. с чл. 47, ал. 5 ГПК по адреса на
неговото седалище и адрес на управление. Сочи, че са неоснователни исканията на
молителя за допускане на обезпечение – спиране на изпълнителното производство.
Ответникът твърди, че искането за отмяна на решението е изцяло недопустимо и
неоснователно, включително и направеното искане за обезпечение. Към отговора са
приложени и писмени доказателства – съобщения от ЧСИ М.Ц. по образуваното
изпълнително дело и справка от Имотния регистър относно заличаване на възбрана
на имот, собственост на дружеството – ответник.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с доводите по молбата, намира следното:
Молбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл.240, ал.1 от ГПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна.
В извънинстанционното производство по
чл. 240 от ГПК, предмет не е оспорването по същество на постановеното от
районният съд решение, а се иска отмяната му поради неправилно прилагане на
процесуални правила, обосновало незаконосъобразно постановяване на решение по
чл. 238 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, когато ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли
иска.
Защитимото според закона право по чл.240, ал.1 от ГПК е лишаването
на страната от възможност да участва в делото, а основанията, на които страната
може да се позове са когато е била лишена поради изброените в ал.1, т.1- т.3 на
същата разпоредбата причини. В чл.240, ал.1 от ГПК се предвижда, че в едномесечен
срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено,
може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако
е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1/ ненадлежно връчване
на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/ невъзможност
да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките
за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/
невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В конкретния случай
страната се позовава на основанието по чл. 240, ал.
1, т. 1 ГПК – ненадлежно връчване на препис от исковата молба и нередовно
призоваване за съдебно заседание. От доказателствата по делото се
установява, че действително е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК. В
тази връзка следва да се отбележи, че съобщението, с което е изпратен препис от
исковата молба и приложенията към нея, както и съобщението, с което страната е
уведомявана за насроченото съдебно заседание, са изпратени на адрес гр. София,
ул. „******. Видно от приложеното по делото съобщение за връчване на препис от
исковата молба с приложенията връчителят е отбелязал,
че е посетил адреса на 09.11.2017г., 18.11.2017г. и 08.12.2017г. и е установил,
че дружеството няма офис и администрация на посочения адрес, като сведенията са
получени от служител на фирма, намираща се понастоящем на адреса. По първоинстанционното
дело /на лист 29/ е видно, че е изготвена справка от Търговския регистър,
съобразно която е видно, че седалището и
адресът на управление ***. По
делото е приложено и друго съобщение за връчване на препис от исковата
молба и приложенията към нея, адресирано до „Н.а.з.т.у.” ООД. Връчителят е залепил уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на 01.02.2018г. на следния адрес - гр. София, ул. „****** на вратат на офиса, като е отбелязал, че няма обозначена
пощенска кутия. Върху отрязъка от съобщението призовкарят
е отбелязал, че адресът е бил посетен на 02.01.2018г., 13.01.2018г. и
01.02.2018г. и е установил, че дружеството няма офис, администрация и представител
на посочения адрес, като сведенията са получени от фирма, намираща се
понастоящем на посочения адрес. При тези данни първоинстанционният съд е приел,
че връчването е редовно и на основание чл.50, ал. 2 от ГПК е
разпоредил съобщението да бъде приложено по делото.
С определение от 25.05.2018 г., СРС е насрочил делото
за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2018г., за което на
ответното дружество е изпратена призовка само до посочения адрес - гр.
София, ул. „******. Същата се е върнала в
цялост с отбелязване върху разписката от 02.07.2018г., че няма
обозначена пощенска кутия на фирмата и адресът е бил посетен на 31.05.2018г.,
16.06.2018г. и 02.07.2018г, като връчителят не е намерил лице съгласно да получи съдебните
книжа,
В проведеното на 17.09.2018г. открито съдебно заседание по делото,
като е приел, че ответникът „Н.а.з.т.у.” ООД
е редовно призован при
условията на чл.50, ал.4, вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК, съдът е постановил атакуваното
пред въззивния съд по реда на чл. 240 от ГПК
неприсъствено решение, с което е уважил предявеният от ищеца иск.
В провелото се на 11.10.2019г. открито съдебно заседание по
в.гр.д. 1339/2019г. по описа на СГС са разпитани двама свидетеля. Първият
свидетел е Д.К., служител на фирма „ГЕОАРХ”, който офис се намира на ул. „******.
Същата дава показания, че през есента на 2017г. и през 2018г. от 9,00 ч. до
5.30 ч. е имало служители на фирмата в офиса на посочения адрес, като офисът
съвместявал с друга фирма, а именно „Н.а.з.т.у.” ООД. Собственикът на апартамента
е „ГЕОАРХ”, а наемател е
НАТУ ООД. Свидетелката твърди още, че номерът на апартамента е 2 и същият се намира
на партерен етаж, като достъпът се осъществява чрез обща входна врата на
жилищния блок, през фоайе, което е с пощенски кутии, преминава се през още една
врата, която води към фоайето с асансьора и офисът е от лявата страна през един
единствен вход. К.сочи, че няма режим на достъп до входната врата на
кооперацията и се влиза свободно през нея до пощенските кутии. Твърди, че през
последните две години служител на СРС или на СГС не е посещавал офиса, не е връчвал
съобщения и служителите на фирмата не я уведомявали за подобно нещо, нито пък е
забелязвала на входната врата на офиса да има залепени уведомления от съда.
В същото по делото съдебно заседание е проведен разпит и на
свидетеля С.Л., който през 2017г. и 2018г. е бил на работа в НАТУ ООД като
урбанист. Твърди, че в този период фирмата се е била помещава на следния адрес
– гр. София, ул. „******, ап. 2. Свидетелят сочи, че през
периода есента на 2017 и 2018г. не е получавал никакви съобщения или призовки
от съда, егови колеги не са споделяли да получили
такива, както и че не е забелязвал на вратата на офиса или на входната врата да
има залепени съобщения, залепвани от призовкар, които
да касаят фирмата, в която работи.
Връчването на призовки и съобщения, включително на преписа на
исковата молба следва да бъде извършено съобразно Част І - "Общи
правила", Глава „Шеста” от ГПК, приложими за всички видове съдебни производства.
При връчване на съобщения на търговци и юридически лица, какъвто е
настоящият случай, приложима е нормата на чл.50 от ГПК, която предвижда
следните възможности за връчване - в канцеларията на юридическото лице, като
връчването може да стане на всеки служител или работник, който е съгласен да ги
приеме (чиито имена и длъжност следва да бъдат посочени от връчителя),
чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК в случаите, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери
някой, който е съгласен да получи съобщението или чрез прилагане на съобщенията
по делото, когато лицето е напуснало адреса и в регистъра му не е вписан нов
адрес. За да е редовно връчването в съобщението трябва да са посочени конкретно
обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване.
В разглеждания случай настоящият състав на съда намира, че
връчването не е извършено надлежно. На първо място съдът е приел редовност на
връчването на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК, на адрес, който не е адреса на
управление на дружеството по търговския регистър. Адресът на който е
било извършено връчването е гр. София, ул. „******,
а не апартамент 2, какъвто е
бил към онзи момент действителният адрес на управление на дружеството,
съобразно приложената по делото справка от Търговския регистър, поради което не може да се извърши редовно
връчване по чл. 50, ал.2 от ГПК.
Нещо повече, при така направеното отбелязване върху съобщението по
чл.131, ал.1 от ГПК не се установява, че дружеството е напуснало адреса си по
търговския регистър, за да се приеме, че е налице основанието на чл.50, ал.2 от ГПК за връчване на препис от исковата молба чрез прилагане на съобщението по
делото. За да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл. 50,
ал.2 ГПК чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е
напуснал адреса, вписан в търговския регистър без да впише новия си адрес. Не
са налице данни дали на адреса има или не отличителни знаци и обозначения на
търговеца, при липсата на които да се приеме, че търсената фирма е напуснала
адреса. За да се удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши проверка дали на адреса има табела
с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите
му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е
търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Тези
сведения следва да бъдат отразени от връчителя в
съобщението, вкл. и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали
търговецът е пребивавал на адреса.
Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без
отразяване кога и как са събрани сведения за това и извършена ли е обстойна
проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от търговеца, опорочава
връчването на съобщението. В този смисъл е съдебната практика Решение № №546/11
от 13.01.2012 г. на ВКС IV ГО, гр. дело № 508/2011 г. Видно от
приложените по делото съобщения, констатациите на връчителя,
че търговеца не се намира на адреса са извършени без проверка дали дружеството
е пребивавало на адреса, до кога, има ли офиси или други помещения на търговеца.
Освен това видно от приложените по делото писмени доказателства
към исковата молба – договор за изработване на подробен устройствен
план от 2012г. и Анекс към същия от дата 13.05.2015г. е посочено, че седалището
и адресът на управление ***.
На следващо
място следва да се отбележи, че за ненадлежното връчване на препис от исковата
молба, ведно с приложенията към нея, както и призовка за провелото се на
17.09.2018г. открито съдено заседание, на седалището и адреса на управление на
дружеството, а именно - гр. София, ул. „******,
ап. 2 се подкрепя и от свидетелските показания
на Д.К.и С.Л., които съдът намира са относими, непротиворечиви
и подркепени от останалия по делото доказателствен материал. Същите потвърждават, че не са
връчвани или залепяни уведомления от призовкар на
адреса на управление на НАТУ ООД, както и че дружеството е помещавало офис, намиращ
се на партерен етаж,в апартамент 2.
При това положение се налага
приемането на извод, че са налице предпоставките на чл. 240, ал.1 от ГПК за отмяна на постановеното от СРС неприсъствено решение поради
ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и призовките за
съдебното заседание по делото. Ето защо, молбата следва да се уважи, като
постановеното неприсъствено решение следва да се отмени и
делото да се върне за ново разглеждане по същество на друг състав на първоинстанционния съд от фазата на връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея.
Така мотивиран Софийският градски
съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т.
1 от ГПК неприсъственото Решение от 25.09.2018г. по гр. дело № 53230/2017г., по описа на СРС, 56-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на
друг състав на СРС от фазата на връчване препис от исковата молба и
приложенията към същата на ответника.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: