№ 6754
гр. София, 20.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Частно
гражданско дело № 20221110151092 по описа за 2022 година
Длъжникът е подал молба по чл. 248 ГПК с искане да се измени определението в
частта за разноските.
Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил опредлението, да го измени
или допълни сам в частта за разноските.
Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма. Има представен списък на
разноски по чл. 80 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна
Понастоящем спора, се свежда до това какъв е реда за определяне на дължимото
възнаграждение за защита на длъжник в заповедното производство. В тази връзка на първо
място следва да се има предвид, че според правилото на чл.78, ал.3 във вр. с ал.1 от ГПК
подлежащите на репариране разноски включват възнаграждение за един адвокат.
На следващо място следва да се има в предвид, че извършването на процесуални
действия в заповедното производство не е самоцелно и изолирано от последващото развитие
на делото. В този смисъл определянето на разноските за заповедното производство следва да
се съобрази с факта, че в границите на същото не се разрешава правен спор със сила на
пресъдено нещо, поради което размера на иска няма пряко отражение върху размера на
разноските дължими в полза на длъжника при постигане на положителен резултат от
действията му в отделните етапи на производство, като е важен вида на предприетата
защита.
Наред с това Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, не е предвиден ред за определяне на размер на минималните хонорари
платими от длъжник в заповедно производство, за разлика от тези платими от заявителя и
това не е случайно. Подаването на заявление за проверка на спорността на определено
задължение, е необходим етап от инициирането, съответно развитието на заповедното
производство, за което е необходима предварителна подготовка-посочване на фактически и
1
правни основания за претендираното вземане, и т.н., докато подаването на възражение по
чл.414 от ГПК, освен че не е задължително и не изисква подготовка или обосновка.
Предвид горното и при липса на изрична норма в Наредба №1/2004г.,
възнаграждението за ангажирането на адвокатска помощ в заповедното производство,
следва да се определи по аналогия измежду дейностите, които са най-близки като обем и
съдържание. Според съдът защитата при подаване на възражение по чл.414 от ГПК е най-
сходна по смисъл обем с действията описаните в чл.6, т.5, пр.последно от НМРАВ-съставяне
на други молби, за което се дължи възнаграждение в размер на 50лв., като доколкото са
изложени аргументи и ищецът не е подал иск в срок, съдът е определил 100 лв., което е
справедливо и обосновано възнаграждение за извършеното процесуално действие. По тази
причина по- голям размер на възнаграждението не се дължи и молбата е неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Д. М. по чл. 248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2