РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                                 №1334/23.7.2018г.2018г.

 

                                   Година 2018                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и  седми състав

На десети юли                                                   Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

       Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2876 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба от „О.С." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Г.М., против Наказателно постановление № В-0047441/16.05.2018г., издадено от Х.М.М. - Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,Шумен, Търговище, Разград и Силистра, упълномощен съгласно Заповед №171/09.03.2017г, с което на дружеството е наложено : 1. административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 500 лева на основание чл.222  от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 127, ал.3 от ЗЗП и 2.административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 500 лева на основание чл.221  от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 119, ал.1, т.1 от ЗЗП.

       С жалбата  се  иска отмяна на НП, като се сочи, че същото е  необосновано и неправилно.

    В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се представлява от процесуален представител –адв.А.М., която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП и в двата му пункта, като излага аргументи за това. 

    Представителят на органа издал НП, се явява и ангажира становище по делото, като оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

 

     С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

     На  25.09.2017г.   св.Й.П.    закупила  пелетна камина от търговеца  „О.С." ООД. Известно време след закупуването на камината, от нея започнал да се чува шум, поради което св.П. се свързала с по телефон с офис на търговеца и съобщила за случилото се. От търговеца били изпратени служители, които отремонтирали повредата. Камината работила една-две седмици и пак започнал да се чува шум. Св.П. отново се свързала с търговеца и отново съобщила за проблема. На 27.02.2018г. св.П. ***. Жалбата била заведена под вх.№  В- 03- 575/27.02.2018г. Към жалбата си св.П. приложила копие от фактура за покупка и  копие от гаранционна карта на системата за отопление. Във връзка с  така депозираната жалба, на св. св.И.А.-служител в КЗП извършила проверка, като изискала становище от търговеца и представяне на документи. По-късно била уведомена от потребителката, чрез кореспонденция по електронната поща, че потребителката е предявила своята рекламация по телефон на 11.12.2017г. пред лице представило се за служител на фирмата. При извършената документална проверка и проверка на място в търговски обект на въззивното дружество- магазин , находящ се в гр. Варна, бул. „Цар Освободител" № 263А св.А. установила, че в обекта се поддържа регистър за предявени рекламации, но в него нямало заведена рекламация на името на потребителката Й.П.. В хода на проверката св.А. установила още, че в издадената от търговеца гаранционна карта за процесната камина липсвала информация за правата на потребителите, произтичащи от чл.112-115 от Закона за защита на потребителите. При сравнение с гаранционната карта представено от търговеца, също било установено, че последната не отговаряла на изискванията на чл.119 от ЗЗП.

    С оглед на гореизложеното св.А. приела, че  търговецът „О.С." ООД е нарушил разпоредбата на чл.127, ал.3 от ЗЗП, която му вменявала в задължение при предявяване на рекламация задължително да я описва в регистъра, като на потребителя се издавал документ , като приела че нарушението е извършено на 11.12.2017г.Освен горното св.А. приела, че  търговецът е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1, т. 1, която му вменява задължение заявлението за предоставяне на търговска гаранция да съдържа задължително информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112- 115. Приела също, че това нарушение е извършено на 25.09.2017г., когато е закупена стоката и издадена гаранционната карта.

     На 03.04.2018г, св. А. съставила АУАН  срещу въззивното дружество. АУАН бил съставен в присъствието, предявен и връчен на управителя на въззивното дружество. Срещу АУАН постъпили възражения, които АНО преценил за неоснователни.

    Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното пред настоящата инстанция НП

   Съдът напълно кредитира показанията на св.Й.П., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

     Съдът кредитира показанията и на св.И.А., тъй като същите са последователни и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда доказателства.

    Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

     Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на свидетелките П. и А., дадени в с.з. , както  и от писмените материали по преписката-АУАН, КП, жалба до КЗП, копия от гаранционни карти, копие от регистър рекламации, становище, писма, обратни разписки, заповеди и от останалите приети по делото писмени доказателства.

 

        След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита следното :

 

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното в НП нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

       Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като видно от приложената по преписката заповед, издалото НП лице е компетентно, тъй като е оправомощено със заповед №171/09.03.2017г.АУАН също е съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката заповед.

      АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН.

 

        При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

 

        По пункт първи от НП - административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 500 лева на основание чл.222  от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 127, ал.3 от ЗЗП

                  

      Съдът намира, че в хода на АНП са допуснати  нарушения на процесуалните правила по този пункт от НП.

      Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, като задължително следва да са посочени дата и място на извършване, както  и обстоятелствата, при които същото е извършено  и да са визирани всички съставомерни факти.

      На първо място съдът констатира, че в обстоятелствената част на НП по отношение на този пункт не са посочени онези факти, от които да се направи изводът, че нарушението е извършено именно на 11.12.2017г., тъй като се съдържа единствено правният извод, че на тази дата потребителят е предявил рекламация по телефон, без каквито и да било факти и доказателства че именно на тази дата е предявена рекламацията по преписката не са ангажирани, а задължението за вписване е към момента на предявяването. В с.з.св.П. не можа да посочи, на коя дата точно се е обаждала по телефон. Да вярно е че св.А. сочи, че по електронен път се е сдобила с подобна информация, но по делото бе установено, че потребителката многократно е осъществявала телефонни разговори по телефонен номер, за който знаела, че е на търговеца. Поради това по преписката остана недоказано, че именно на тази дата посочена в НП е възникнало задължението за вписване на рекламацията в регистъра. Освен горното в НП се сочи, че  рекламацията  била предявена по телефон,     но на какъв телефон е станало това и този телефон на търговеца ли е и има ли общо със санкционираното ЮЛ не се сочи.

       На второ място в обстоятелствената част на НП липсват факти и пред кого е предявена същата, за да се прецени чие е било задължението да опише съответната рекламация, което следва да стане не в друг момент, а в момента на предявяването.Съгласно нормата на чл.127 ал.1 от ЗЗП, търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно.Съгласно посочената като нарушена ал.3 на чл.127 от ЗЗП, задължението да се опише предявената рекламация е за лицата по ал.1 на чл.127 от ЗЗП, т.е. не само за търговеца, а и за упълномощеното от него лице, ако такова има. Санкционната норма също разграничава отговорността на конкретното упълномощено ФЛ, от обективната дружествена отговорност, поради което безспорно следва да бъдат посочени фактите, от които да се прецени коя отговорност следва да бъде ангажирана.В конкретния случай не само че не е описано кой е приел рекламацията, за да се прецени чия отговорност следва да се ангажира,а  и не е ясно има ли упълномощено от санкционираното дружество лице, което също да приема рекламации.

      Съгласно разпоредбата на чл.122 от ЗЗП, потребителят има право на рекламация за всяко несъответствие на стоката с договореното и т.н.

      Съгласно разпоредбата на чл.124,ал.1 от ЗЗП, при предявяване на рекламацията на стоката потребителят може да претендира за възстановяване на заплатената сума, за заменяне на стоката с друга, съответстващото на договореното и т.н... Съгласно ал.2 на същия член, при предявяване на рекламацията потребителят може да претендира за извършване на услугата в съответствие с договора и т.н.

      Чл. 125 от ЗЗП регламентира и начинът на предявяване на рекламацията,  както и документите, които следва да бъдат приложени. Съгласно нормата на чл.125, ал.4 от ЗЗП при подаване на рекламация потребителят задължително прилага и документите, на които се основава претенцията: 1. касова бележка или фактура;2. протоколи, актове или други документи, установяващи несъответствието на стоката или услугата с договореното; 3. други документи, установяващи претенцията по основание и размер. Под т 3 .” други документи, установяващи претенцията по основание и размер” се има предвид договори, от които потребителя черпи права спрямо търговеца, гаранционни карти ,в които са описани начина за отстраняване на недостатъците, техния вид ,срокове. В случая по преписката няма данни потребителят да се е легитимирал по посочените по-горе способи , с прилагане на посочените документи.

    Нещо повече, според разпоредбата на чл.127, ал.4 от ЗЗП приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е закупена стоката. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя. В НП обаче не е посочено къде е била предявена рекламацията, за да се прецени дали тя обвързва търговеца със задължението да я впише в регистъра. Посочено единствено, че тя е предявена по телефон. На какъв телефон е била предявена, този телефон посочен ли е като такъв за приемане на рекламации, телефон на търговски обект на търговеца ли е, не е ясно, за да се прецени има ли извършено нарушение. На какъв телефон и има ли нещо обща с търговеца не можа да бъде установено и в с.з.

     В конкретния случай, съгласно съдържанието както на АУАН, така и на НП изобщо не може да се установи какво е било несъответствието на стоката с договора за продажба и има ли такова несъответствие. Визира се единствено, че от камината се чувало силен шум.

    Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, основно по отношение дата на извършване на нарушението и неговото авторство, винаги съставляват съществено процесуално нарушение, тъй като лишават нарушителя от възможността да разбере в какво е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. В тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не го е извършил, като е недопустимо съставомерни факти да се установяват едва в с.з., тъй като същите следва да бъдат визирани в самото НП, за да се преценява каква е била действителната воля на АНО, а не същата да се презюмира. В този смисъл е и константната практика на Административен съд Варна по идентични казуси- например Решение по к.адм. дело № 1377 по описа на съда за 2018 г.,

      С оглед гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС счита, че проверяваното НП следва да бъде отменено по този пункт от НП, като постановено при нарушение на процесуалните правила. 

 

    По пункт втори от НП - административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 500 лева на основание чл.221  от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 119, ал.1, т.1 от ЗЗП.

 

    Вмененото във вина на въззивника нарушение  по този пункт от НП е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя по този пункт от НП. Посочена е нарушената материално правни норма, като наказанието за допуснатото нарушение е ясно индивидуализирано.

   Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗП заявлението за предоставяне на търговска гаранция следва задължително да съдържа информация за:

      1. правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115, и посочва ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115, и по-точно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112 - 115;

      2. съдържанието и обхвата на търговската гаранция;

      3. съществените елементи, необходими за нейното прилагане, и по-специално: начините за предявяване на рекламации; срок на търговската гаранция; териториален обхват на търговската гаранция; име и адрес на лицето, предоставящо търговската гаранция, и име и адрес на лицето, пред което може да бъде предявена търговската гаранция, когато това лице е различно от лицето, предоставящо търговската гаранция.

        В конкретния случай жалбоподателят не оспорва, че предоставената от него търговска гаранция не съдържа правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115,

        Нарушението на нормата на чл. 119 ЗЗП е на формално извършване, съответно – за да е съставомерно то, не е необходимо настъпването на допълнителни вредоносни последици.

       Обстоятелството дали липсата на реквизитите в заявлението за гаранционно обслужване са се отразили или не на впоследствие реализираното гаранционно обслужване по никакъв начин не влияе на съставомерността на нарушението.

     Фактът, че липсващите реквизити са изводими от конкретната разпоредба на ЗЗП по никакъв начин не освобождава жалбоподателя от задължението му по закон да осигури посочването им в заявлението за предоставяне на търговска гаранция.

     Съдът намира, че в случая обстоятелството, че от оторизирания представител на продукта /камина / за РБ, а именно „Еко фабер бг“ ЕООД имало издадена гаранционна карта, в никой случа не изключва отговорността на въззивното дружество, тъй като тази гаранционна карта е издадена на търговеца „О.С." ООД, а не на потребителя.

    Настоящият  състав счита, че липсата на задължителни реквизити в издаденото от дружеството-въззивник заявление за предоставяне на търговска гаранция (гаранционна карта) се установява по несъмнен начин с простия прочит и на двете карти, копия от които са приложени по АНП – тази от 25.09.2017г, издадена по повод покупката от св.Й.П., и приобщената като доказателство в хода на проверката в обекта на 23.03.2017 г. Безспорно е обаче, че в картите липсва част – и то съществена - от задължителното съдържание, предвидено с чл. 119, ал.1, т.1 от специалния Закон. Изпълнението на императивно вменени от законодателя задължения не подлежи на коментар, а единствено на изпълнение, респективно – неизпълнението повлича ангажиране на административнонаказателна отговорност.

     АНО правилно е съотнесъл нарушената към санкционната норма. Чл. 221 от ЗЗП предвижда при нарушаване на разпоредбите на чл. 119 от ЗЗП на юридическите лица да бъде налагано наказание "имуществена санкция" в размер от 500 до 1500 лв. Определеният с наказателното постановление размер на наказанието – 500,00 лв., съвпада с установения в закона минимум и е съразмерна на характера на нарушението и степента, в която то накърнява обществените отношения. Именно чрез налагането на имуществена санкция в този размер биха се изпълнили целите на генералната и специалната превенция като за в бъдеще търговската практика на конкретния търговец бъде съобразена със закона.

    В конкретния случай не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Такова основание може да е налице единствено, когато това е съобразено със закона, като съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 ВКС ОСНК преценката за "маловажност" се прави само по законосъобразност и никога по целесъобразност, като в конкретния случай разпоредбата на чл. 119 ЗЗП е недвусмислена за задължителността за съдържанието на заявлението за търговска гаранция .

     Извършеното от въззивника административно нарушение не покрива характеристиките на "маловажен случай", тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима.

 

 

 

 

      С оглед всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното НП по пункт втори следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

      Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                             Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ пункт първи от Наказателно постановление № В-0047441/16.05.2018г., издадено от Х.М.М. - Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,Шумен, Търговище, Разград и Силистра, упълномощен съгласно Заповед №171/09.03.2017г, с което на „О.С." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Г.М. е наложено: административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 500 лева на основание чл.222  от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 127, ал.3 от ЗЗП и

 

       ПОТВЪРЖДАВА  пункт втори от Наказателно постановление № В-0047441/16.05.2018г., издадено от Х.М.М. - Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,Шумен, Търговище, Разград и Силистра, упълномощен съгласно Заповед №171/09.03.2017г, с което на „О.С." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Г.М. е наложено : административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 500 лева на основание чл.221  от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 119, ал.1, т.1 от ЗЗП.

 

 

      Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: