№ 5
гр. Велико Търново, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Йордан Воденичаров
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело №
20244110102999 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид:
Предявен е главен иск, чиято законова правна квалификация е в приложното поле на чл.
128, т.2 , вр. с чл. 242 от КТ.
Ищецът П. Ю. М. от гр.*** чрез пълномощника си адвокат В. С. от САК твърди , че
на 24.05.2024 г. е сключил на основание чл. 67, ал.1 , вр. с чл.70, ал.1 от КТ трудов договор с
ответника *** , със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК *********, представляван
от Т.Н.Х., по силата на който му е възложено да изпълнява длъжността „шофьор на
тежкотоварен автомобила-12 и повече тона“ с код по НКПД 83322005, с месторабота –
гр.***. Договорът му е прекратен на 15.08.2024 г. За времето от 01.07.2024 г. до 17.07.2024
г./ 18 дни/ въпреки положения от него труд, работодателят не му е изплатил дължимото
трудово възнаграждение в размер на 837 лева.
Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да му заплати тази сума , заедно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва до окончателното й изплащане , както и сторените по производството
разноски .
В о.с.з. пълномощникът му поддържа в писмен вид предявения иск.
Ответникът чрез пълномощника си адвокат В. Д. от ВТАК оспорва иска и моли да
бъде отхвърлен като неоснователен, с присъждане на разноските , с възражения, чието
градиво са обстоятелствата , че на 17.07.2024 г. ищецът отказал да изпълни трудовите си
функции със служебно поверения му товарен автомобил , оттогава фактически
преустановил явяването си на работа, отказал да се завърне въпреки проведените
разговори и считано от 15.08.2024 г. трудовия му договор е прекратен на основание чл.71,
ал.1 от КТ; задължението за изплащане на трудовото възнаграждение за търсения период е
погасено в резултат на факта на предварително преведена му на 14.07.2024 г. по банков път
от трето лице/***/ сума в размер на 5280 лева - плащане , извършено по нареждане на
работодателя , който освен това на 14.05.2024 г./ преди сключване на трудовия договор/ по
банков път предварително му е превел и сумата от 4830 лева, предвидена за погасяване на
бъдещи трудови възнаграждения.
1
Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Между страните на 24.05.2024 г. е сключен трудов договор на основание чл. 67, ал.1 ,
вр. с чл.70, ал.1 от КТ, по силата на който ищецът е приел да изпълнява при ответното
дружеството длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобила-12 и повече тона“ с код по
НКПД 83322005, с месторабота – гр.***, срещу задължението на работодателя да му
заплаща основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева до 25-то число на
следващия месец, заедно с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит – 0,6 % за всяка година трудов стаж – признат и документално
установен юридически факт/ вж. заверено копие на договорния документ с длъжностна
характеристика на л.18- л.22 от делото/.
Работодателят е превел по банковата сметка на ищеца на 14.05.2024 г. сумата 4830
лева с посочена правна причина / основание/ за/на платежната операция : „командировка 04
2024 г.“ – факт , безспорен и документално установен / вж. копие на преводно нареждане на
л.39 от делото/.
Ищецът е получил по банковата си сметка сумата от 5280 лева в резултат на
превод, извършен на 14.07.2024 г. / изпълнен от банката на 15.07.2024 г./ от *** , с посочена
правна причина / основание / за/ на платежната операция: „командировка 06.2024 г.“ – факт
, безспорен и документално установен/ вж. копие на преводно нареждане на л. 38 от делото
/.
Изложените факти позволяват да бъде направен извод за основателност на
предявения иск.
Няма спор , че за времето от 01.07.2024 г. до 17.07.2024 г. ищецът е полагал труд/
предоставял е работната си сила на работодателя / в изпълнение на възложената му по
трудовия договор длъжност- чл.124 от КТ. Следователно за ответника – работодател е
възникнало задължението да му заплати уговореното трудово възнаграждение, чиято
изискуемост съгласно договора е настъпила на 25.08.2024 г. – чл. 128, т.2, вр. с чл.242 от КТ,
чл.70, ал.1, вр. с чл.69 от ЗЗД.
В негова тежест е да установи факта на изпълнението му, понеже го твърди - чл.
154, ал.1 от ГПК, и то по начините ,уредени в нормативните хипотези , включени в
разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ.
Този факт не е установен по надлежен документален начин, запълващ някоя от тях .
Представените в тази предметна връзка две преводни нареждания не притежават желаната
от ответника доказателствена стойност поради информационното им несъответствие със
заявените от ищеца данни на претендираното вземане по основание /вид/ , размер и
време на изискуемост/съществуване/, още повече , че по повод на твърдението от кого и за
какво е превода на сумата от 5280 лева, се пораждат мисловни представи за
облигационните фигури на делегацията за плащане / изрично неуредена в ЗЗД/ или
евентуално на еднократното заместване в дълг/ чл.102 от ЗЗД/. Командировъчните пари са
друг вид вземане на работника , което не покрива вземането за трудово възнаграждение , а
се изплаща наред с него – чл. 215, вр. с чл.121 от КТ. Дори и да би се приело , че въпросната
сума включва и трудово възнаграждение / което е вярно , че би било логично според
обичаите в практиката /, преводният платежен документ указва , че се отнася за м. юни 2024
г. , а не за юли 2024 г. и няма нито едно добавъчно писмено доказателство в подкрепа на
възражението /твърдението /, че плащането има авансов характер, покриващо и времето на
претенцията.
Несериозно / защото противоречи на всякаква правна логика и на философията на
правилото на чл. 270, ал.2 от КТ / е и възражението /твърдението/ , че преведената на
14.05.2024 г. по банков път на ищеца сума от 4830 лева е предварително плащане,
2
предвидено за погасяване на трудови възнаграждения по трудовия договор от 24.05.2024 г.,
т.е. да се счита , че с него работодателят отнапред изпълнява основното си задължение ,
което би възникнало , включително и относно претендираното вземане . Съдът няма право
да правораздава по логически предположения, а само въз основа на преценката/ анализа/ на
събраните доказателства – чл. 235, ал.2, вр. с чл. 154, ал.1, вр с чл.153 и чл. 12 от ГПК.
Представената разпечатка от размяна на съобщения по социалната мрежа „Вайбър“ не
съдържа нито едно изявление на ищеца, годно да изпълни функцията на признание на
неизгодно за него обстоятелство в полза на защитната кауза на ответника. Какви са
обстоятелствата, разкриващи отношенията между страните извън времевия период на
претенцията е без всякаква правна стойност за предмета на спора .
По изложените съображения и доколкото ответникът не оспорва размера на
претендираното вземане , предявеният иск подлежи на уважаване в неговата цялост като
резултат на правораздавателната воля на съда.
Ответникът към датата на завеждане на делото/ 30.09.2024 г./ вече се е намирал в
положение на забава , поради което на това основание в полза на ищеца следва да бъде
присъдено и обезщетение в размер на законната лихва / чл.86, ал.1 от ЗЗД/, считано от
посочената дата до окончателното изплащане на сумата от 837 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, вр. с чл.359 от КТ и чл.1 от
Тарифата за ДТ, вр. с чл.71, ал.1 от ГПК, ответникът трябва да бъде осъден да заплати по
сметката на ВТРС сумата от 50 лева, представляваща следваща се държавна такса върху
уважения иск.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът би дължал на ищеца във вид на разноски
уговореното адвокатско възнаграждение за осъществената защита по делото, ако вторият
или пълномощникът му бе установил заплащането му, което обаче не е сторено/ на
представения документ „договор за правна защита е съдействие“ от 18.09.2024 г. е
отбелязано, че възнаграждението ще се плати по банков път в срок до 28.09.2024 г. , но няма
прибавен по делото платежен банков документ / , а този факт е предпоставка за възникване
на вземането/ вж. т.1 на ТР. № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ . По тази
причина не се присъжда.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2, във вр. с чл.242 от КТ, *** , със седалище и
адрес на управление: гр.*** , с ЕИК *********, представлявано от управителя Т.Н.Х.
да заплати на П. Ю. М. , с ЕГН: **********, от гр.***, *** сумата от 837 / осемстотин
тридесет и седем / лева , представляваща дължимо трудово възнаграждение за времето
от 01.07.2024 г. до 17.07.2024 г. , заедно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху тази сума , считано от 30.09.2024 г. до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК *** , със седалище и адрес на
управление: гр.*** , с ЕИК *********, представлявано от управителя Т.Н.Х. да
заплати по сметката на ВТРС сумата от 50 лева, представляваща следващата се
3
държавна такса върху уважения иск.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ВТОС , считано от днес-
02.01.2025 г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4