№ 382
гр. Русе, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20224500500518 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.17, ал. 5 от ЗЗДН във вр. с чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по жалба на Я. Х. Л., чрез адв. Б. Б., против решение №
964/06.07.2022 г. по гр. д. № 2050/2022 г. по описа на РРС, с което е
отхвърлена молбата му против В. Л. Н. за издаване на заповед за защита от
домашно насилие и налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН - задължаване на
ответницата да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие
спрямо детето В. Я. Л. и забрана на ответницата да приближава малолетното
дете на по-малко от 50 метра за определен от съда срок. В жалбата се твърди,
че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено
при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, като се
иска неговата отмяна и уважаване на молбата.
Въззиваемата В. Л. Н., чрез пълномощника си адв. Б. М., изразява
становище, че решението на районния съд е правилно, законосъобразно,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и надлежно
мотивирано, поради което въззивната жалба се явява изцяло неоснователна и
моли въззивната инстанция да я отхвърли. Претендира деловодни разноски.
1
Русенският окръжен съд, като обсъди събраните по делото гласни и
писмени доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира
за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по предявена от
жалбоподателя Я. Х. Л., в качеството му на баща и законен представител на
детето В. Я. Л. срещу В. Л. Н. молба за издаване на заповед за незабавна
защита от домашно насилие, като на ответницата бъдат наложени мерки за
защита съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН – да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо В. Я. Л. и да бъде забранено да
приближава детето на по-малко от 50 метра. Към исковата молба е приложена
и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, въз основа на която районният съд е
издал заповед по чл. 19 от ЗЗДН за незабавна защита до окончателното
произнасяне по делото, с която задължил В. Л. Н. да се въздържа от
извършване на актове на домашно насилие по отношение на малолетното
дете. В исковата молба и приложената декларация се твърди, че на 12.04.2022
г. по отношение на В. Я. Л. е извършен акт на домашно насилие от
ответницата, изразяващ се в удар с телефон по ръката на детето и заплаха, че
ако се обади на баща си да му каже за случилото се, „няма да има повече
майка и баба”. В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
извършеното от ответницата на процесната дата не представлява акт на
домашно насилие, а изложеното в декларацията на ищеца не отговоря на
действителното фактическо положение, установено по делото и не следва да
се цени като годно писмено доказателство, поради което е оставил без
уважение молбата за издаване на заповед за защита.
От съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен
материал не се установи твърдяният акт на домашно насилие, до който
законосъобразен и обоснован извод е достигнал и районният съд, поради
което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на обжалваното решение.
По делото не се спори, че Я. Х. Л. и В. Л. Н. са бивши съпрузи, а В. Я.
Л. е техен син, като упражняването на родителските права по отношение на
2
детето били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на
лични отношения със сина му, поради което са налице предпоставките на чл.
3 от ЗЗДН и обжалваното решение се явява допустимо.
В първоинстанционното производство, във връзка с установяване на
изложените в молбата за защита факти, са разпитвани свидетели, приети са
писмени доказателства - справка от тел. 112, докладна записка от 13.04.2022
г. на Второ РУ – Русе, доклад на отдел „Закрила на детето” при Дирекция
„Социално подпомагане” – гр. Русе, изготвен по повод на подаден сигнал от
13.04.2022 г. за извършено домашно насилие, характеристика на детето
изготвена от класния му ръководител и други, в съдебно заседание са
изслушани детето В. Л. и майката В. Н..
От доказателствата се установява, че на 12.04.2022 г. вечерта детето се
прибрало късно от игри навън, майка му започнала да му помага да подготви
домашните си за следващия ден, но В. отказал да учи. Момчето няколко пъти
разговаряло с баща си по телефона, за да се оплаче, че трябва да учи толкова
късно. Търсейки начин да убеди сина си да подготви уроците си, майката
взела телефона му, хвърлила го към дивана в стаята, той отскочил и ударил
детето по ръката. В. се обадил на баща си, разказал му за случилото се, а
бащата подал сигнал на тел. 112. Екип на Второ РУ – Русе посетил адреса,
установил, че е имало спречкване между майката и сина , но спрямо детето
не е оказано физическо насилие, което да го поставя в риск.
В тази връзка съдът намира за неоснователно основното възражение в
жалбата, че представената от ищеца декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
съдържа достатъчно данни, че е налице домашно насилие и че ответницата не
е провела насрещно доказване на изложените в декларацията факти.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН има обвързваща доказателствена сила,
но тя следва да се обсъди във връзка с всички останали доказателства по
делото. Макар и тя да съставлява самостоятелно доказателствено средство,
същата сама по себе си не може да обоснове извод за доказаност на тези
твърдения. Според разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЗДН в производството по
издаване заповед за защита са допустими всички доказателствени средства по
ГПК, а в ал. 3 е посочено, че когато няма други доказателства, заповедта се
издава само на основание декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона. Т. е. логиката
на законодателя е била, че към издаване на заповед за защита въз основа на
3
декларация се пристъпва само в случаите, в които няма други доказателства.
В противен случай, декларацията се преценява в съвкупност с останалите
събрани по делото доказателства. В настоящия случай съдът намира, че
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е оборена от
събраните по делото доказателства – свидетелските показания на Т.Г. и А.П.,
обясненията на майката, които са взаимно свързани и непротиворечиви и
изцяло се подкрепят от писмените доказателства по делото - докладна
записка от 13.04.2022 г. на Второ РУ – Русе, доклада на отдел „Закрила на
детето” при Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Русе и характеристиката
на детето от класния му ръководител. Правилно районният съд е преценил
изложеното от детето при изслушването му, съобразявайки ниската му
възраст и способността му да възприема и излага фактите през призмата на
детското самосъзнание и доколкото то още няма зряло разбиране за
ситуацията в отношенията между родителите му. Първоначално пред
полицаите В. е разказал, че той е повишил тон и майка му в яда си е хвърлила
мобилния телефон на леглото, който отскочил и го ударил по ръката. При
разговора си със социалните служители е заявил същото, докато в съдебно
заседание казва, че майка му е взела телефона и го е ударила, като на съда е
направило впечатление, че детето само е започнало да разказва това, преди да
е попитано. Следва да се отчете и отразеното в социалния доклад, че В. е
умен и би могъл да манипулира родителите си. Свидетелката Виолета
Иванова е била свидетел на разговора между бащата и детето, но не е пряк
очевидец на случката, за която се твърди, че е акт на домашно насилие.
Както правилно е посочил районният съд хвърлянето на телефона към
дивана от страна на майката, отскачането му и удара по ръката на детето, не е
умишлено деяние, което е целяло нанасяне на физическо увреждане на
детето, а е получено в резултат на случайно деяние. Чл. 2 ЗЗДН определя, като
домашно насилие всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат страните
по настоящото дело. За да бъде квалифициран един акт като акт на домашно
насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН той трябва е съзнателен, т. е. умишлен и да е
извършен с цел да накърни телесния или психически интегритет на
пострадалото лице, или с цел принудително да ограничи личния живот,
4
личната свобода и личните права на пострадалото лице. Мерките по реда на
ЗЗДН имат административен характер, поради което не следва да се
превръщат в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона
права. Предвидените в ЗЗДН ограничения биха били оправдани само при
наличие на категорични и безспорни данни за сериозна опасност от действия,
с които се застрашава или уврежда психическия, физическия и емоционален
интегритет на пострадалия, каквито данни в настоящия случай не се
установяват. По тази причина правилно районният съд е приел, че
извършеното от ответницата на 12.04.2022г. не представлява акт на домашно
насилие, съответно и не следва да бъдат налагани исканите мерки за защита
от домашно насилие.
От изложеното следва, че решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
В тежест на жалбоподателя са направените от ответницата разноски във
въззивната инстанция.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 964/06.07.2022 г. по гр. д. № 2050/2022
г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Я. Х. Л. от гр. Варна, ж.к. ”В.”, бл. 26, вх. 2, ет. 9, ап. 27, с
ЕГН **********, да заплати на В. Л. Н. от гр. Русе, ул. ”Ч.” № 29, бл. ”К.п.”,
вх. 4, ет. 1, ап. 17, с ЕГН ********** сумата от 550 лв. – деловодни разноски
за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5