Р Е Ш Е Н И Е
№ 2494
гр. Пловдив, 21 декември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
административно дело № 2660 по описа
на съда за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба на Г.К.В., ЕГН ********** с адрес ***, против Ревизионен акт №
Р-16001620004736-091-001/29.04.2021г., издаден от И.К.К.на длъжност началник
сектор - възложил ревизията и Е.К.С.на длъжност главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение №
378/12.07.2021г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” („ОДОП“) гр. Пловдив, в частта относно допълнително начислени Годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. в размер на 4 220,23 лв. ведно с
прилежащите лихви в размер на 855,84 лв., Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ за 2019г. в размер на 4 557,44 лв. ведно с прилежащите лихви в размер
на 460,84 лв., ЗДДС за периода от 22.12.2019г. до 31.12.2019г. в размер на
223,33 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 29,22 лв., ДОО за 2018г. в
размер на 4 617,60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 002,65
лв., ДОО за 2019г. в размер на 5 328,00 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 611,72 лв., ЗО за 2018г. в размер на 2 089,51 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 459,52 лв., ЗО за 2019г. в размер на
2 880,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 330,64 лв., ДЗПО – УПФ
за 2018г. в размер на 1 560,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
338,72 лв. и ДЗПО – УПФ за 2019г. в размер на 1 800,00 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 206,67 лв.
В жалбата се
релевират доводи, че процесният ревизионен акт е неправилен, незаконосъобразен
и необоснован. Според жалбоподателя, неправилно ревизиращият екип е приел, че Г.В.
е извършвала търговска дейност, от която е укривала печалба. Твърди се, че не е
съобразено обстоятелството, че се касае за продажба на стари и лични
наследствени части от народни носии. Иска се отмяна на обжалвания РА.
Ответникът по
жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрк. К., е на становище, че жалбата е
неоснователна. В писмени бележки излага допълнителни съображения. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Пловдив, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните
по делото писмени доказателства, намира следното:
Жалбата е
подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за
обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения
процесуален срок, поради което съдът намира същата за допустима. Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Ревизията е
образувана със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620004736-020-001 от
05.08.2020 г., изменяна със ЗИЗВР № 16001620004736-020-002 от 08.12.2020г. и
ЗИЗВР № 16001620004736-020-003 от 13.01.2021г., с която е възложено да се
обхванат задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г., ЗО за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019г., ДДС за периода от 22.12.2019г. до
31.12.2019г., ДОО за самоосигуряващи се за периода от 01.12.2018 г. до
31.12.2019г. и УПФ за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2019г.
Въз основа на
събраните доказателства е съставен РД №Р-16001620004736-092-001/26.02.2021г.,
срещу който е подадено възражение. Така изготвеният РД е послужил като
основание за издаване на Ревизионен акт №Р-16001620004736-091-001/29.04.2021г.
Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия по чл.119
ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да
издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил
ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална
дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на
ревизия).
В срока по
чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директор на дирекция “ОДОП” –
Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение
№ 378/12.07.2021г., с което РА е потвърден.
При така
установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен
орган, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила
за това.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното.
Жалбоподателят
е местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Към момента на
извършване на ревизията няма регистрация като едноличен търговец или като лице,
упражняващо свободна професия, занаятчийска или земеделска дейност. Няма
регистрация по ЗДДС, не е декларирало доходи и не е подавало декларация по чл.
50 от ЗДДФЛ за 2018 г. и 2019 г. За периода м. януари 2018 г. - м. декември
2018 г. лицето е безработно и получава обезщетение за безработица.
В хода на
ревизионното производство, въз основа на присъединени документи и данни,
събрани при проверка на РЛ, е констатирано, че през ревизирания период В. е
извършвала продажби на стоки чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД въз
основа на товарителници, а плащанията са получавани чрез наложени платежи или
пощенски парични преводи.
Съгласно
получени данни от „Еконт експрес“ ООД, Г.В. е получател по 610 бр. наложени
платежи за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. Общият размер на
получените от лицето суми от наложен платеж по години е както следва:
- за 2018 г. - 40 320,20 лева (9 872,00
лева, съгласно файл получени наложени платежи + 30 448,20 лева, съгласно файл
получени парични преводи);
- за 2019 г. - 53 800,10 лева (30 431,10
лева, съгласно файл получени наложени платежи + 23 369,00 лева, съгласно файл
получени парични преводи).
В хода на
ревизията е установено, че стоките са продавани по обяви във „Facebook" и
чрез сайт за продажба на носии, като контакт с клиентите е осъществяван чрез
приложението на „Facebook" -
Mesenger" и по телефон.
От РЛ са
изискани документи и писмени обяснения за закупените и предложени за продажба
стоки. В отговор са постъпили писмени обяснения Г.В., в които сочи, че
извършените покупки чрез „Еконт Експрес“ ООД са с цел обогатяване на личната
ѝ колекция от народни носии, а продажбите са на повтарящи се от
колекцията ѝ части от народни носии, наследство от баба ѝ и майка
ѝ. Това, което се повтаря в колекцията е продала, за да си закупи такива,
които ѝ липсват като фолклорна област. Заявява също, че това не се смята
за търговска дейност, както и че всичките носии са автентични и част от
колекцията ѝ.
Въз основа на
извършени насрещни проверки на „Еконт Експрес" ООД, представените от
куриерското дружество данни и документи на електронен носител, обяснения и
информация от ревизираното лице е установено, че през ревизирания период Г.В. е
извършвала търговска дейност по продажба на стоки (текстил, бъклица, газови
лампи, дрехи, дървен съд, дървено изделие, етнографско облекло, луковици,
мъниста, накит, носия, престилка, риза, сувенир, чекрък, гривна, джезве,
дървена изработка, дървено корито, дъска, книга, кърпа, метална купа, носия,
обеци, обувки, потури, пояс, престилка и елече, престилка и коланче, пръстен,
риза, сервиз за кафе втора употреба, стар накит, стар плат, стара алуминиева
купа, стара гривна, стара риза, стари джезвета, стари дрехи, стари лампи, стари
пафти, стари пафти с колан и престилка, стари хаванчета, стари чанове, стари
часовници, сувенир, сукман, часовник, чорапи, шишета и др.), доставяни чрез
куриерска фирма „Еконт Експрес" ООД. Сумите от продажбата на стоките са
изпращани от клиентите чрез услугата „наложен платеж" и чрез парични
преводи.
Получените от Г.В.
приходи (доходи) са установени след анализ на данните, изпратени на оптични
носители за изпратените пратки чрез куриерска фирма „Еконт Експрес" ООД и
изплатените суми на РЛ от наложени платежи и пощенски парични преводи. От
обясненията на куриерската фирма става ясно, че наложените платежи и ППП в
полза на РЛ са изплащани в брой, като по преписката са приложени копия на РКО и
разписки за получени суми от извършените доставки на стоки от изпращача (РЛ) на
получателя (различни лица), с подпис на РЛ.
Установени са
получени суми за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г., както следва: 2018
г. - 40 320,20 лв.; 2019 г. - 53 800,10 лв. Органите по приходите са приели, че
така посочените суми са от извършени продажби на стоки от Г.В., чрез
дружеството куриер „Еконт Експрес" ООД за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2019 г., като получените суми за приети за недекларирани приходи от
продажби с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периоди от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г.,
и в този смисъл са налице данни за укрити приходи/доходи от РЛ.
С цел
определяне размера на направените от РЛ разходи за закупуване на търгуваните
стоки през периода 2018 г. - 2019 г., органите по приходите изискали В. да
посочи кои от получените от нея стоки чрез куриерските услуги на „Еконт
Експрес" ООД са продадени на трети лица; за всяка от ревизираните години
2018 г. и 2019 г. да посочи стойността на получените стоки, които са продадени
на трети лица и стойността на получените стоки, които са за лична употреба; да
посочи кои от закупените стоки чрез куриерските услуги на „Еконт Експрес"
ООД са продадени в годината, в която са закупени и кои са налични към 31.12. на
съответната година, като посочи стойността им. Изискана е декларация за
средната надценка на търгуваните през периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г.
стоки чрез „Еконт Експрес" ООД.
В отговор от В.
са представени писмени обяснения, че е получила стоки чрез „Еконт Експрес"
ООД, в качеството си на колекционер на различни български народни носии и към
днешна дата същите тези стоки са налични, и не са продадени на трети лица. За
ревизирания период е продавала единствено и само наследени от нея народни
носии, които се повтарят и с тези суми след това е закупувала носии, които са
липсвали в колекцията ѝ. В тази връзка твърди, че не е извършвала
търговия с народни носии, поради което не може да предостави декларация за
средна търговска надценка.
От Г.В. не са
представени първични счетоводни документи за направените разходи при покупка на
продадените през ревизираните 2018 г. и 2019 г. стоки, не са посочени
доставчиците, от които същите са закупени, не е представена средна надценка на
търгуваните стоки, т.е. РЛ твърди, че срещу получените приходи не е извършило
разходи.
В хода на
ревизията органите по приходите са извършили насрещни проверки на осем
физически лица, от които РЛ е закупувало стоки, съгласно представената от „Еконт
Експрес" ООД информация за получени пратки от РЛ за периода 01.01.2018 г.
- 31.12.2019 г. От така събраната информация е направен извод, че закупените
стоки са продадени от Г.В. в годината, в която са закупени.
За установените
при ревизията за 2018 г. укрити приходи от продажби на стоки в размер на 40
320,20 лева, ревизиращият екип е определил съответстващите разходи в размер на
3 918,25 лева от които 3 396,00 лева балансова стойност на продадените стоки и
522,25 лева платени куриерски услуги.
За установените
при ревизията за 2019 г. укрити приходи от продажби на стоки в размер на 53
800,10 лева, ревизиращият екип е определил съответстващите разходи в размер на
13 409,15 лева от които 11 853,29 лева балансова стойност на продадените стоки
и 1 555,86 лева платени куриерски услуги.
Прието е, че
продажбите на стоки не са инцидентни сделки, а са осъществявани редовно и с цел
реализиране на приходи/доходи. На база горното органите по приходите са
направили извод, че лицето е извършвало търговски сделки по занятие, че
продажбата на процесните стоки е основна търговска дейност на лицето, че то е
данъчно задължено за целите на ЗДДФЛ лице и получените приходи от продажба
подлежат на облагане като търговски сделки по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ, във
връзка с чл. 48, ал. 2 от с.з., както и е достигнало облагаем оборот за задължителна
регистрация по реда на чл. 96, ал.1 от ЗДДС над 50 хил. лв. (50 914,00 лв.) към
30.11.2019 г., но не е подало заявление за регистрация по ЗДДС до 07.12.2019 г.
и не е начислявало ДДС за извършените от него продажби на стоки чрез куриерска
фирма „Еконт Експрес" ООД за периода от 22.12.2019 г. до 31.12.2019 г.,
като основанията за задължителна регистрация по ЗДДС не са отпаднали след
31.12.2019 г.
Годишната
данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е
определена, като така установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ.
Върху така определената данъчна основа е изчислен дължимият данък по чл. 48,
ал. 2 от ЗДДФЛ и прилежащите лихви, предмет на обжалване.
Ревизиращият
екип е констатирал, че Г.В. отговаря на изискванията за задължителна
регистрация с достигнат облагаем оборот за периода от 01.12.2018 г. до
30.11.2019 г. в размер на 50 914,00 лв., като поддържа оборот над 50 хил. лв. и
към 31.12.2019 г. Предвид така установения облагаем оборот за задължителна
регистрация по ЗДДС РЛ е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96,
ал. 1 от ЗДДС - изречение първо, най-късно до 07.12.2019 г., но не го е
направила.
С РА е
установен дължим ДДС в общ размер 223,33 лв. за извършените облагаеми доставки
на стоки чрез куриерска фирма „Еконт Експрес" ООД на територията на
страната за периода от 22.12.2019 г.до 31.12.2019 г. от Г.В.. За закъснението
при издължаване на данъка е начислена прилежаща лихва в размер на 29,22 лв., на
основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ.
В хода на
ревизионното производство органите по приходите са установили, че за периода
01.01.2018 г. - 31.12.2019 г. Г.К.В. не е декларирала извършване на стопанска
дейност и няма регистрация като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4,
ал. 3, т. 1,2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване. Лицето е имало
регистриран ЕТ „Г.В." по фирмено дело № 4250/28.06.1994 г. Поради липса на
пререгистрация същият е заличен в съдебния регистър, считано от 01.01.2012 г.
За ревизирания
период задълженото лице няма подадени уведомления по чл. 62 от КТ за сключени
трудови договори. За периода 01.01.2018 г. - 12.12.2018 г. В. е получавала
обезщетение за безработица, за което Националния осигурителен институт е подал
информация с декларации обр.1 (чл. 3, ал. 11, т. 2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ
/отм. ДВ, бр. 1 от 3 януари 2020 г./ ). За периода 13.12.2018 г. - 31.12.2019
г. ревизираното лице не е подало декларация обр. 7 във връзка със задължението
за внасяне на здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО
и е с прекъснати здравноосигурителни права.
За получените
доходи Г.В. не е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. и 2019 г. На
основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на Г.К.В. е връчено уведомление, с което
същата е уведомена, че осигурителния й доход, върху който се дължат
задължителни осигурителни вноски, ще бъде определен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а същия кодекс. От органите по приходите е определен
облагаем доход, както следва: за 2018 г. в размер на 36 401,95 лв.; за 2019 г.
в размер на 40 390,95 лв.
Допълнително
установените задължения за ЗОВ на жалбоподателката, в качеството ѝ на
самоосигуряващото се лице за 2018 г. и 2019 г., са в резултат на установения с
PA № Р-16001620004736-091-001/29.04.2021 г. осигурителен доход по реда на чл.
122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от с.з. Размерът на осигурителните
вноски е определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 (за фонд „Пенсии" - 14,8%)
и чл. 157, - ал. 1, т. 1, б. „в" (за ДЗПО - УПФ 5%) от КСО. При определяне
на задълженията за ЗОВ на В. е приложено ограничение до максималния месечен
размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година, тъй
като установеният с ревизията облагаем доход по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК
го надвишава. За невнесените в законоустановения срок задължения за ЗОВ, върху
годишния осигурителен доход за ревизираните години, са начислени дължимите
лихви.
В съдебното
заседание на 16.09.2022 г. е прието заключение по назначената
съдебно-графологична експертиза /СГрЕ/, изпълнено от вещото лице М.С., прието
без възражения от страните. В изпълнение на поставените задачи вещото лице
посочило, че след преглед на материалите по делото се установява, че в т. IV от
стр. № 890 до стр. № 951, № 953, № 972, № 979, № 989, № 1004, № 1005, № 1015,
няма положени подписи от името на Г.К.В.. В том V на стр. № 1329; в том VII
стр. № 1981; в том IX стр. №№ 2310, 2321, 2342, 2397, 2507, 2510, 2512; в том
XI без стр. №№ 3132, 3133, 3134; в том XII стр. №№ 3320, 3413, 3433, 3453,
3464, 3599, 3602, 3605 не са изпълнени от Г.К.В.. Всички останали изследвани
подписи са изпълнени от Г.К.В..
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира следното:
Основните възражения в жалбата се състоят в
обстоятелството, че извършените покупки чрез „Еконт Експрес“ ООД са с цел
обогатяване на личната ѝ колекция от народни носии, а продажбите са на
повтарящи се от колекцията и части от народни носии, наследство от баба ѝ
и майка ѝ.
По направените
възражения настоящият съдебен състав намира следното: по делото несъмнено са
установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК за провеждане на
ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. По делото не е спорно между
страните обстоятелството, че жалбоподателката не е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. и 2019 г. Същевременно, е изпращала множество куриерски пратки
до клиенти и е получила парични суми по наложен платеж и с пощенски записи,
документирани с РКО.
Съдът
констатира, че по делото са представени доказателства показващи изплащането в
брой на наложен платеж парични преводи. В тях са изписани имената на Г.В. и е
положен подпис, който не е оспорен от жалбоподателя. Действително, по почин на съда е назначена и изготвена СГрЕ, според
заключението на която в т. IV от стр. № 890 до стр. № 951, № 953, № 972, № 979,
№ 989, № 1004, № 1005, № 1015, няма положени подписи от името на Г.К.В.. В том
V на стр. № 1329; в том VII стр. № 1981; в том IX стр. №№ 2310, 2321, 2342,
2397, 2507, 2510, 2512; в том XI без стр. №№ 3132, 3133, 3134; в том XII стр.
№№ 3320, 3413, 3433, 3453, 3464, 3599, 3602, 3605 не са изпълнени от Г.К.В..
Така изготвеното заключение, обаче, не променя крайния извод на съда.
С оглед разрешаването на текущия
административноправен спор, необходимо тук на първо място е да се посочи
следното:
В спорното
съдебно производство, двете страни – данъчният субект и административният орган
са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални
действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на
истината относно фактите, релевантни за спорното право. Как се разпределя
доказателствената тежест при това положение между данъчния субект –
жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на
въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна
последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази
последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания
въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение: Доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да
реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като
го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
независимо от тава, дали в съдебното производство страните са ангажирали
някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на
съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено.
А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците,
които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
На следващо
място, без съмнение в случая следва да се съобрази и правилото възведено в чл.
124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен
акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните
доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи
доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно
законосъобразността на ревизионен акт издаден в производство по реда на чл. 122
от ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена сила на съдържащите
се в същия констатации.
Съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че
фактическите констатации на органите на приходна администрация по отношение на
посочените данъчни периоди са истинни, а направените въз основа на тях правни
изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която
преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В
следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
В хода на
съдебното производство на жалбоподателката многократно бе дадена възможност да
ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и оборващи фактическите
констатации на процесния РА, но такива не бяха ангажирани, независимо от
дадените ѝ от съда указания с разпореждането за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Настоящата
инстанция изцяло възприема така установената от органите по приходите
фактическа обстановка, изложена подробно в РД (и възпроизведена по-горе в
настоящото решение), която се подкрепя от приетите и приложени по делото
писмени доказателства, представляващи част от административната преписка.
Предвиденият в
чл. 122 и сл. от ДОПК особен ред за извършване на данъчна ревизия е приложим
във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на
съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно
противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от
проявлението на някой от фактите възведени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, се прилага
особения ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да
се установят и анализират, онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/,
които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се
установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази
данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие на
правоотношението. Това разбира се, в никакъв случай не означава, че следва да
бъдат напълно игнорирани основните принципи на облагане, възведени в съответния
материален закон.
Именно защото
са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, задълженията на
лицето за данъци и осигурителни вноски са определени при условията на чл. 122 –
124а от ДОПК.
Правилен е
изводът на органите по приходите, че извършените от ревизираното лице доставки
на стоки, са облагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, който определя като
такива всички доставки на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 и 9, когато са
извършени от данъчно задължено лице по този закон и са с място на изпълнение на
територията на страната, както и доставките, облагаеми с нулева ставка,
извършени от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон
предвижда друго.
При липса на
счетоводна отчетност на ревизираното лице съгласно Закона за счетоводството,
подходът на приходна администрация при определяне на оборота от дейността, въз
основа на данните получени от куриерска фирма „Еконт Експрес" ООД, се
явява напълно обоснован. Конкретният размер на този оборот за периода от
01.12.2018 г. до 30.11.2019 г. е в размер на 50 914,00 лв. Тези данни, налагат
да се приеме, че ревизираното лице е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв.
за последните дванадесет последователни месеци преди текущия, следователно е
трябвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС на основание
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 07.12.2019 г.
При това
положение, относно данъчните периоди, през които лицето е следвало да бъде
регистрирано по ЗДДС, ще намери приложение разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС, според която за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите,
когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и
облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на
услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на
срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали
основанията за регистрация.
Органът по
приходите правилно е приложил и установения в чл. 66, ал. 1 във връзка с чл.
67, ал. 2 от ЗДДС размер на данъка към определената от него по реда на чл. 122,
ал. 2 ДОПК основа, като обосновано с оглед цитирания чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е
прието, че данъкът е включен в договорената цена, при което размера му се
определя по формулата от чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.
Изложеното до
тук налага да се приеме, че презумпцията за вярност на фактическите констатации
на РА не е оборена с надлежни доказателствени средства в съдебното
производство. Процесуалното бездействие на жалбоподателя пред настоящата инстанция
води до недоказаност на твърденията изложени в жалбата и съответно до
неоснователност на жалбата в обсъжданата част.
Ето защо,
доколкото не се установява да са налице грешки при изчисления на данъчната
основа за облагане с пряк и косвен данък по чл. 122 от ДОПК, както и
допълнително установените задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, ДЗПО и ЗЗО, ведно с
прилежащите лихви (в размерите съгласно решението на горестоящия
административен орган) следва извод за правилно определена данъчна основа.
Същите следва да бъдат зачетени така както са определени с процесния РА, а
именно: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. в размер на 4 220,23 лв.
ведно с прилежащите лихви в размер на 855,84 лв., Годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г. в размер на 4 557,44 лв. ведно с прилежащите лихви в
размер на 460,84 лв., ЗДДС за периода от 22.12.2019 г. до 31.12.2019 г. в
размер на 223,33 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 29,22 лв., ДОО за
2018 г. в размер на 4 617,60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1
002,65 лв., ДОО за 2019 г. в размер на 5 328,00 лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 611,72 лв., ЗО за 2018 г. в размер на 2 089,51 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 459,52 лв., ЗО за 2019 г. в размер на 2 880,00
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 330,64 лв., ДЗПО – УПФ за 2018 г. в
размер на 1 560,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 338,72 лв. и ДЗПО
– УПФ за 2019 г. в размер на 1 800,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 206,67 лв.
Относно
задълженията за осигурителни вноски важи правилото на чл. 124а от ДОПК –
разпоредбите на чл. 122 - 124 се прилагат съответно и за установяване на
задължителни осигурителни вноски, т.е., безспорно установеното наличие на
основание по чл. 122, ал. 1, т. 2от ДОПК
налага извод за вярност на фактическите констатации на ревизионния акт и в
частта за задължителните осигурителни вноски. В този смисъл е и даденото
разрешени в Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. по тълк. дело № 8 от 2020
г. на Общото събрание на Първа и Втора колегия на ВАС. От страна на
жалбоподателката не са направени възражения в тази насока, освен общото
възражение за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Реализирането
на доходи от търговска дейност като едноличен търговец в размери, надвишаващи
прага за задължителна регистрация по ЗДДС предполага облагане по общия ред на
чл. 26 от ЗДДФЛ, съответно наличие на задължение за плащане вноски за ДОО и ЗО
за годишно изравняване.
Крайният извод
е, че жалбата е неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода
на настоящия правен спор и своевременно направеното искане, на ответника следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски, изчислени съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата ѝ редакция) в
размер на 3 175,80
(три хиляди сто седемдесет и пет лева и 0.80 ст.) лева.
Ето защо и на
основание чл. 172 ал. 2 от АПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.В., ЕГН **********, с адрес ***, против
Ревизионен акт № Р-16001620004736-091-001/29.04.2021г., издаден от И.К.К.на
длъжност началник сектор - възложил ревизията и Е.К.С.на длъжност главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
378/12.07.2021г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” („ОДОП“) гр. Пловдив, в частта относно допълнително начислени Годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. в размер на 4 220,23 лв. ведно с
прилежащите лихви в размер на 855,84 лв., Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ за 2019г. в размер на 4 557,44 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на
460,84 лв., ЗДДС за периода от 22.12.2019г. до 31.12.2019г. в размер на 223,33
лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 29,22 лв., ДОО за 2018г. в размер на
4 617,60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 002,65 лв., ДОО за 2019г.
в размер на 5 328,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 611,72 лв., ЗО
за 2018г. в размер на 2 089,51 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
459,52 лв., ЗО за 2019г. в размер на 2 880,00 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 330,64 лв., ДЗПО – УПФ за 2018г. в размер на 1 560,00 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 338,72 лв. и ДЗПО – УПФ за 2019г. в размер на 1
800,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 206,67 лв.
ОСЪЖДА Г.К.В., ЕГН ********** с адрес ***,
да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата в размер на
3 175,80 (три хиляди сто седемдесет и пет лева и 80 стотинки) лева
разноски, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/