№260043
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Силистра, 29.11.2022 г.
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение в откритото
заседание
проведено
на двадесет и
втори ноември през
две
хиляди и двадесет
и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. НЕДЕЛЧЕВ
1. ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ДОБРИНКА СТОЕВА
при
участието на съдебния
секретар Данаила Георгиева
и в
присъствието
на прокурора
, като
разгледа докладваното от съдия Т. Василева в. гр. д. №222/2020 г. по описа
на СОС
и за да
се произнесе, взе в
предвид следното:
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от Областна
дирекция на МВР, Силистра, представлявана от Юлиян Кръстев Караславов –
директор, чрез процесуален представител, против решение №209/26.03.2020
г.,постановено по гр. дело № 1934/2019 г.
на Силистренски районен съд,в частта, с която съдът е ОСЪДИЛ
ОД на МВР Силистра, да заплати на П.Т.П., ЕГН **********,***, сумата от
2 498.99/ две хиляди четиристотин деветдесет и осем лв. и 99 ст./ лева –
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 10.12.2016г.-09.12.2019г.,
заедно със законната лихва, считано от 10. 12. 2019 г. до окончателното
изплащане на задължението. ОСЪДИЛ Е ОД на МВР Силистра, да заплати на П.Т.П.,
ЕГН **********,***, сумата от 360.58/ триста и шестдесет лв. и 58 ст./ лева –
обезщетение за забава при заплащане на възнаграждение за извънреден труд,
дължимо за периода 10.12.2016г.-09.12.2019г.Присъдил е и съответни такси и
разноски в тежест на жалбоподателя пред настоящата инстанция.
Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно в тази част, поради нарушение на материалния закон и необосновано -
отменителни основания по чл.271 от ГПК, предвид което моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Според
изложените в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното решение като
противоречащо на материалния закон, районният съд неправилно приема, че е налице непълнота в специалната
нормативна уредба, която следва да бъде попълнена с прилагане разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Статутът на служителите в МВР се урежда със специалния
ЗМВР, в който законодателят изчерпателно посочвал техните права и задължения и
възнаграждения за положен труд, вкл. допълнителни такива. За процесния период
имао правна регламентация на нощния труд в ЗМВР и при наличието на специална
уредба субсидиарното приложение на НСОРЗ е незаконосъобразно. Прави възражение
за прекомерност на адв. възнаграждение на въззиваемата страна, претендира и
разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение. В с.з. пред тази
нистанция не се явява представител. Депозирана е писмена молба делото да се
греда в отсъствие на ОД на МВР, като са преповторени доводите в жалбата, заедно
с аргументи по повод постановеното
от СЕС решение от 24.02.2022 г. по дело дело С-262/20.
Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното
производство - П.Т.П., ЕГН **********,***,
не е депозирал писмен отговор по реда на чл .263 ГПК. Чрез процесуален
представител адв. С.Н. *** е предявил въззивна жалба срещу същото решение в
частта, с която е ОТХВЪРЛЕН като
неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 9 от Наредба № 7 / 15.
08. 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи, предявен от него против
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР СИЛИСТРА, за заплащане на сумата 277.00 /двеста
седемдесет и седем / лева, представляваща стойност на предписани му диоптрични
очила за корекция на зрението при работа с видеодисплеи, ведно със законната лихва,
считано от 10. 12. 2019 г. до окончателното изплащане на сумата.Счита, че в
тази част решението на РС е неправилно, излага доводи в тази насока, моли да
бъде отменено и постановено ново, с което да бъде уважена тази искова
претенция. В с.з. перд тази нистанция се представлява от адв. н., който оспорва
жалбата на ОД на МВР, поддържа депозираната от него жалба.
Въззиваемият
по тази жалба – ОД на МВР, гр. Силистра, също не е депозирал отговор по реда на
чл. 263 ГПК.
ОС, като
съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното:
Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт
и при спазени изисквания на чл. 259 и
сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред районния съд е заявена
искова претенция с правно основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР във връзка с
чл.187,ал.5, т.2 от ЗМВР , от П.Т.П., ЕГН **********, чрез адв. Н. ***, против ОДМВР, гр. Силистра, като моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати от сумата 2 498.99лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд в следствие преобразуването на нощен към дневен такъв за
периода 10.12.2016г.-09.12.2019г. заедно със законната лихва, считано от
10.12.2019 г. датата на предявяване на иска пред съда - до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира и обезщетение за
забава върху възнаграждението за извънреден труд в размер на 360.58лева за
периода 10.12.2016г.-09.12.2019г.
Заявена
е искова претенция и за сумата 277, 00 лева, представляваща стойността на
закупени от него диоптрични очива във връзка с работата му на видеодисплей.
Безспорно е по делото, че
ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през процесния период е заемал длъжността“полицейски
инспектор“ в група ОДЧ при РУ Силистра към ОДМВР-Силистра Безспорно е също
така, че за периода от 10.12.2016г.-09.12.2019г. той е полагал труд на смени по
график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е 1832
часа съобразно заключението на вещото
лице по назначената съдебноикономическа експертиза. Вещото лице е дало
заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с
коефициент 1, 143, разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 262 часа, който не е заплатен, а дължимото
възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 2
498.99лв., а лихвата за забава върху тази сума до датата на завеждане на делото
възлиза общо на сума в размер от 360.58 лева.
Основното възражение във
въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивки, а не КТ и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт,
която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не
са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за прилагане на коефициента
1, 143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното
преизчисление не се кумулира извънреден труд.
С определение от 04.06.2020 г, постановено по настоящото
дело, съдът, въз основа на
въведеното от въззивника оплакване за допуснато от първата инстанция
процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна, назначи допълнителна счетоводна експериза с
поставени конкретни параметри за преизчисление на стойността на нощния труд, по
която не беше внесен определеният депозит, поради което и няма да бъде взета
предвид при решаване на делото.
На основание чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, едно от които е за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 от ЗМВР, Доп. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.). Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумарно на тримесечие (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, ДВ, бр. 14 от 2015 г.). Работата извън
редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР в редакцията от ДВ, бр.
14 от 2015 г.). Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ съдържа дефиниция на
понятието "извънреден труд"- това е трудът, който се полага от
работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън
установеното за него работно време. В чл. 50а от ЗДСл е посочено, че извънреден
е трудът, който се полага от държавния служител, извън установеното за него
работно време, освен в случаите на чл. 50 от ЗДСл, въз основа на мотивирана
писмена заповед на органа по назначаването. В ал. 2 на същия законов текст е
налице препращане към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е
положил извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното
време. Безспорно ищецът има качество държавен служител – полицейски орган по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Чл. 187, ал. 3 от МВР е предвидил, че
при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен
труд са максимално допустимите, но не и че това нормалната продължителност на
работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът, че законодателят е
използвал термина "средно 8 часа" за всеки 24-часов период. Поради
това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на
работното време през нощта за държавните служители – полицейски органи е 8 часа
и е равна на нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че
в ЗМВР не е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през
нощта. За процесния период са действали няколко наредби на министъра на
вътрешните работи - Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018 г., като само наредбата от 2014 г. съдържа правило, че при
сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се
умножава по коефициент 0, 143, като полученото число се събира с общия брой
отработени часове през отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и
начинът на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ,
ЗМВР или ЗДСл. То е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на
работещите по трудови правоотношения това става чрез НСОРЗ и Наредбата за
работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Чл. 9а, ал. 4 от последната
предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по
графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента п о чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда
отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който
е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149
от КТ пред инспекцията по труда. Нормата на чл. 9г от НРВПО е в сила от
01.01.2018 г., но разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е с това съдържание от
2007 г., когато е приета и не следва да се изключва от приложение за работещите
до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на
дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между
двете величини формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове,
издадени на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, с
изключение на наредбата от 2014 г., не съдържат регламентация, аналогична на
тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по – конкретно НСОРЗ.
С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители, вкл. и
тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то настоящият състав намира, че за
неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта - чл. 46, ал. 2 от ЗНА. В
случая става дума за непълнота, а не за празнота на законов акт, както изрично
е посочено в цитираната разпоредба на Закона за нормативните актове. След като
е безспорно, че полицейските служители са държавни служители, то за неуредените
случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните разяснения,
дадени в т. 23 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов –ДВ,
бр. 69/2008 г., отм. – ДВ - бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото
няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Чл. 50а, ал. 2 от ЗДСл също препраща
към КТ, относно отчитането и заплащането на извънредния труд. При липсата на
нормативно уредена нормална продължителност на работното време през нощта за
полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл. 140, ал.
1 от КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица. В цитираните във въззивната жалба
на ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата,
следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания
нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1, 143. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто
правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще
се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове
(след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението
в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не
намира приложение по отношение на държавните служители в МВР и че след
превръщането на нощните часове в дневни не се кумулира извънреден труд.
Производството по настоящото
дело беше спряно по реда на чл. 631, ал.1, изр.1 ГПК, до решаване на дело
С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В постановеното от СЕС решение от 24.02.2022 г. е прието, че чл. 8 и
чл. 12, буква "а" от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работници в публичния сектор е по - кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза
на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд.
В националното законодателство изобщо не съществува до 2020 г. (вкл. и през
исковия период) норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на
държавните служители в системата на МВР, така, че отговорът на този въпрос не
променя становището на настоящия състав. В тази връзка са изложени мотиви в
решението. От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0, 25 лева
за всеки отработен час и ободряващи напитки, според съдът, не може да
компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла, вложен в решението на
СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена и в чл. 8 от
НСОРЗ, и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително
възнаграждение в този размер за всеки отработен част нощен труд, което води до
извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители
в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране
на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в
дневни. Това означава, че посоченото допълнително заплащане от 0, 25 лева на
час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин, различен
от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността
на служителите в МВР, с оглед по–голяма продължителност на нощния труд.
Останалите, посочени от въззивника придобивки - ранно пенсиониране, безплатна
храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи
конкретно тежестта на полагания нощен труд. По отношение на приетото от СЕС, че
чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава –
членка нормалната продължителност на нощния труд от седем част за работниците
от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл.
полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че
до 2020 г. няма определена нормална продължителност на нощния труд за
полицаите, такава е определена по - късно. Изложените доводи от въззивника за
специфичния характер на работа на служителите в МВР, свързана със защита
правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване
на обществения ред, с което се обосновава различното третиране не могат да
бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от
закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в
дневен. Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани именно
със специфичния характер на длъжността. Показателно е, че до м. август 2016 г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането
му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори
да се приеме, че такава е налице, както бе посочено по – горе в полза на
служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на особената
тежест на положения нощен труд.
С оглед на горното и като взе предвид обстоятелството,
че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно
съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд в своето решение,
съдът намира, че същото следва да бъде
потвърдено
в частта, с която съдът е ОСЪДИЛ ОД на
МВР Силистра, да заплати на П.Т.П., ЕГН **********,***, сумата от 2 498.99/ две
хиляди четиристотин деветдесет и осем лв. и 99 ст./ лева – възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 10.12.2016г.-09.12.2019г., заедно със
законната лихва, считано от 10. 12. 2019 г. до окончателното изплащане на
задължението. ОСЪДИЛ Е ОД на МВР Силистра, да заплати на П.Т.П., ЕГН **********,***,
сумата от 360.58/ триста и шестдесет лв. и 58 ст./ лева – обезщетение за забава
при заплащане на възнаграждение за извънреден труд, дължимо за периода
10.12.2016г.-09.12.2019г., както и в частта, с която е ОСЪДИЛ ОД НА МВР, гр.Силистра, да заплати на П.Т.П., ЕГН **********,
сумата от
100.00 / сто / лева – разноски по гр.д.№ 1934/2019г. по описа на СРС.
Предявената от ищеца в
първонистанционното производство жалба срещу решението на РС касае заявената от
него претенция срещу същия ответник – ОД на МВР, гр. Силистра, да му бъде
заплатена стойността на заплатената от него сума от 277 лева за закупуване на
предписаните му диоптрични очила за корекция на зрението за работа с с
видеодисплеи. Позовава се на чл. 9, ал. 2
от НОЗБУТРВ, съгласно който
работодателят осигурява за своя сметка средства за корекция на зрението на
работещите за работата им с видеодисплей, ако са предписани от специалисти по
очни болести при прегледи по ал. 1 от същия текст, в който е посочено, че
прегледите се организират от работодателя и те са веднъж на три години за лица
до 40 г. възраст и веднъж годишно за тези над тази възраст. Въззивникът П. е
над 40 годишна възраст. Същият не оспорва, че на организираните през 2018 г.
прегледи на очен специалист не се е явил. Посетил е същия лекар през октомври
2019 г. и по изписаната от него рецепта си е закупил през ноември същата година
очилата , чиято стойност претендира.
Вярно е, че въззивникът не е посетил прегледите през 2018 г., но е вярно и че
работодателят не е изпълнил задължението си да осигури ежегоден преглед на
лицето поради възрастта му. Освен това,
същият несъмнено е правоимащ , видно от приложения по делото пред първата инстанция
списък на лицата, получаващи възнаграждение за работа с видеодисплей. Развитите
от ответника по иска съображения, че няма как да е изпълнено условието па
наредбата лицето да работи с
видеодисплеи през половината от работното време, тъй като същият дава 24 часови
смени и неговата длъжностна характеристика не предполага да работи с
видеодисплеи в 12 от тях непрекъснато. Преди всичко става ясно, че конкретно
измерване на продължителността на работа на служителите с видеодисплеи нито е
извършвано , нито е възможно.Именно длъжностната му характеристика, приложена
по делото, предполага обработката на голям по обем информационен поток, който
по негови думи, неоспорени от ответната страна,
тече главно чрез видеонаблюдение върху пет монитора. Очевидно е, че естеството
на работа предполага различна продължителност на наблюдението на
видеодисплеите, но да се счита, че ищецът има възможност да си почине от тази
работа през следващите три дни почивка след всяко 24 часово дежурство нито е
резонно, нито е някъде нормативно определено. В наредбата не е посочено, че
трябва работата с видеодисплея да е с продължителност половината работно време
непрекъснато. Очевидно е, че може да има прекъсвания. Не е състоятелен и
доводът на ответника за недължимост на сумата по този иск, че диоптърът на
ищеца е непроменен от встъпването му в длъжност в МВР, както и че същият страда
от заболяване, което допълнително уврежда зрението. Преди всичко, отпускането
на средства за закупуване на очила няма за цел
само да обезщети увреденото от работа с видеодисплеи зрение на работника
, а и да избегне влошаването му. Дори и
да няма промяна в диоптрите, съвсем резонно е да се закупуват очила и при
непроменен диоптър, ако предишните са унищожени или изгубени или има
съпътстващи заболявания, като астегматизъм, глаукома и т.н. Такива условия да
се отпускат средства само при промяна на диоптъра не са поставени никъде
нормативно. Районният съд съвсем правилно е отбелязъл, че не в НОЗБУТРВ или
Закона за безопасни и здравословни условия на труд е правното основание за
присъждане на сумата. Правното основание на този иск е разпоредбата на чл.59 ЗЗД, но тъй като
фактическите основания са непроменени, правото на защита на въззиваемия по тази
жалба не се нарушава с промяната на правната квалификация на исковата претенция
пред тази инстанция.
Ето защо, съдът счита, че
исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, поради което
решението на РС следва да бъде отменено в тази част и ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 277 лв., представляваща стойността на закупените
от него очила, ведно със законната лихва от предявяване на иска- 10.12.2019 г.
до заплащането и.
В жалбата е направено възражение за прекомерност на адв. хонорар на
ответната страна. Всъщност , по делото няма твърдения, нито доказателства за
заплатен такъв,
няма и направено искане за заплащане на разноски от страна на ищеца в
първоинстанционното производство.
Мотивиран от горното,
Окръжен съд – Силистра
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№209/26.03.2020 г.,постановено по гр. дело № 1934/2019 г. на Силистренски районен съд,в частта, с която
съдът е ОСЪДИЛ ОД на МВР Силистра, да
заплати на П.Т.П., ЕГН **********,***, сумата от 2 498.99/ две хиляди
четиристотин деветдесет и осем лв. и 99 ст./ лева – възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 10.12.2016г.-09.12.2019г., заедно със законната
лихва, считано от 10. 12. 2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪДИЛ Е ОД на МВР Силистра, да заплати на П.Т.П., ЕГН **********,***, сумата
от 360.58/ триста и шестдесет лв. и 58 ст./ лева – обезщетение за забава при
заплащане на възнаграждение за извънреден труд, дължимо за периода
10.12.2016г.-09.12.2019г.,
както и в
частта, с която е ОСЪДИЛ ОД НА МВР,
гр.Силистра, да заплати на П.Т.П., ЕГН **********, сумата от 100.00 /
сто / лева – разноски по гр.д.№ 1934/2019г. по описа на СРС.
ОТМЕНЯ
решение №209/26.03.2020 г.,постановено по гр. дело № 1934/2019 г. на Силистренски районен съд,в частта, с която
Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан иска с правно
основание чл. 9 от Наредба № 7 / 15. 08. 2005 г. за минималните изисквания за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
видеодисплеи, предявен от П.Т.П., ЕГН ********** *** против Областна Дирекция
на МВР, гр. Силистра, за заплащане на
сумата 277.00 /двеста седемдесет и седем / лева, представляваща стойност на
предписани му диоптрични очила за корекция на зрението при работа с
видеодисплеи, ведно със законната лихва, считано от 10. 12. 2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР, гр. Силистра, да заплати на П.Т.П., ЕГН **********,***,
сумата от 277 / двеста седемдесет и седем/ лева, представляваща стойност на
предписани му диоптрични очила за корекция на зрението при работа с
видеодисплеи, ведно със законната лихва, считано от 10. 12. 2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.