Производството
е по реда на глава XX от НПК.
Обвинението е повдигнато с внесен от РП-Кюстендил,
ТО-Дупница обвинителен акт, срещу подсъдимия С.Д.В. – 48
години, роден на *** ***, българин, български гражданин, с адрес гр. Дупница,
ул. „Евтим Трайчев“ №1А, безработен, с основно образование, неженен, осъждан, с
ЕГН **********, за това, че:
За периода от месец ноември 2019 г, до
месец септември 2020 година в гр. Дупница, след като е осъден с Решение № 449/19 г. на ДнРС по гр. д. №
2418/18 г., влязло в законна сила на 31.07.19 г. да издържа свои низходящ –
детето си Н.С.В., като му заплаща издръжка в размер на 150,00 лв. месечно,
съзнателно повторно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече
месечни вноски, а именно: за месеците ноември и декември на 2019 г,
януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември на 2020 г.,
общо 11 неплатени месечни издръжки на обща стойност 1650 лв. и
деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с Присъда № 55/02.07.2019
г., по НОХД № 1357/18 г., на РС-Дупница, влязла в законна сила на 18.07.2019 г.
за друго престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. с ал.1, вр.- с л. 28
ал.1 от НК и му е наложено наказание „Пробация“, включващо следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес и „Задължителни срещи с
пробационен служител“ за срок от шест месеца, както и наказание „Обществено
порицание“ - престъпление по чл. 183, ал. 4, във вр. с
ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата иска от съда да признае подсъдимия за виновен и поддържам
обвинението, като сочи, че същото е доказано от обективна и субективна страна.
Предлага на съда наказанието на подсъдимия да бъде „лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца, изтърпяването на което да се отложи по реда на чл. 66, ал.1
от НК, за изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият се защитава сам, като
принципно не оспорва обвинението, заявява, че съжалява за стореното и пледира,
че ще си търси нова работа, за да плаща занапред дължимата издръжка.
В последната си дума подсъдимият моли
съда да прецени размера и вида на наказанието му.
Съдът, като прецени
събраните по делото гласни доказателствени средства, писмените
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Д.В. е на
48 години. Роден е на *** ***, същият е българин, български гражданин, с адрес:
гр. Дупница, ул. „Евтим Трайчев“ №1А. В. е безработен, с основно образование,
неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият и свидетелката Л.Л.В. живели
на съпружески начала около 10 години, в периода от 2001 г., до 2011 г. През
този период от съжителството им се родили двете им деца – С. С.В. и Н.С.В.,
съответно на 17 години и на 12 години към момента.
След като се разделили през 2011 г., св.
В. завела през 2012 г. гражданско дело срещу подсъдимия за родителски права и издръжка
на двете малолетни към онзи момент деца. С Решение от 11.06.2012 г., по гр.д. №
180/2012 г., по описа на РС-Дупница С.В. бил осъден да заплаща издръжка на
всяко от децата си. По-късно по отношение размера на дължимата на малолетното
дете Н.В. издръжка било постановено Решение № 449/19 г., по гр. д. № 2418/18
г., на РС-Дупница, влязло в законна сила
на 31.07.19 г., с което размерът на дължимата от подсъдимия издръжка е
изменен на 150,00 лв. месечно.
Подсъдимият е осъждан няколко пъти за
неизпълнение на задълженията си за издръжка на децата си, вкл. с Присъда № 55/02.07.2019 г., по НОХД №
1357/18 г., на РС-Дупница, влязла в законна сила на 18.07.2019 г., с която
за друго престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. с ал.1, вр.- с л. 28
ал.1 от НК и му е било наложено наказание „Пробация“, включващо следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес и „Задължителни
срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, както и наказание
„Обществено порицание“. Въпреки че е осъден за друго такова престъпление подсъдимият
С.В. отново не заплатил дължимата от него издръжка на детето му Н.С.В., в
размер на две и повече месечни вноски, а именно: за месеците ноември
и декември на 2019 г и януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и
септември на 2020 г., общо 11
неплатени месечни издръжки на обща стойност 1650,00 лв.
С оглед на това св. В., в качеството си
на майка и законен представител на малолетната си дъщеря Н.В. ***. По жалбата
било образувано настоящото наказателно производство. Преди него по друга жалба
на свидетелката В. било образувано и друго наказателно производство за неплатени
издръжки на непълнолетното им дете С. С.В., по НОХД № 860/2020 г., по описа на
РС-Дупница, което приключило със споразумение, в сила от 15.12.2020 г. В хода
на същото подсъдимият изплатил цялата дължима за сина му издръжка в размер на
1200 лева. Наред с това на следващия ден – 16.12.2020 г. в открито съдебно
заседание по настоящото НОХД 1008/2020 г, по описа на РС-Дупница, Н.О., V-състав подсъдимият заплати и
част от дължимата на дъщеря му Н.В. издръжка, а именно сумата от 600,00 лева,
от общо дължими за процесния период - 1650,00 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на обясненията и съдържащото се в тях
самопризнание на подсъдимия, относно обстоятелството, че не е заплащал
дължимата издръжка. Тези негови обяснения съвпадат изцяло с изложеното непосредствено
пред съда от св. В., относно размера на дължимите и частично заплатени едва в
хода на наказателното производство издръжки на детето Н.В.. Казаното от нея
пред съда е логично, последователно, непротиворечиво и според съда напълно
достоверно. В нито един момент показанията на свидетелката не влизат в колизия
с информацията съдържаща се в събраните множество писмени доказателства. Наред
с това съдът основава изводите си и върху събраните в хода на ДП и настоящото
съдебно производство, вкл. приложени по гр.д. № 2418/18 г., по описа на
РС-Дупница писмените доказателства, сред които Решение № 449/19 г., по гр. д. № 2418/18 г., на РС-Дупница, свидетелство за съдимост, акт за раждане на
детето Н.В., както и останалите писмени доказателствени материали, които съдът
прочете и приобщи към доказателствения материал по делото, по реда на чл. 283
от НПК. Всички събрани гласни и писмени доказателства се подкрепят и допълват,
не си противоречат и не се изключват в никаква степен.
Съдът намира, че доказателствената съвкупност
по делото е еднопосочна – подсъдимият потвърждава сам обстоятелството, че не е
заплатил дължимата издръжка, макар да е бил наясно, че я дължи по силата на
влязло в сила съдебно решение. Установява се от доказателствата, че е налице
посочената в обвинението повторност на деянието по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като същият е бил вече осъден за деяние по чл. 183, ал. 4, вр. с ал.1,
вр. с чл. 28, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „Пробация“,
включващо следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес и „Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 6 /шест/ месеца,
както и наказание „Обществено порицание“. Съдът намира за установено и
доказано, че подсъдимият не е бил в обективна невъзможност да плаща на дъщеря
си определената от съда издръжка, която е изплатил само частично до момента, в
хода на настоящото наказателно производство, в размер на 600 лева. Налице са изложени
от него данни в обясненията му, че е болен и е в трайна неработоспособност, но
в същото време твърди, че не е трудоустроен от ТЕЛК, че желае и може да работи
и че нарочно не се е явил на преглед, за да работи. Няма никакви обективни
данни здравословното му състояние да е довело до трайна обективна невъзможност в
посочения времеви период да се труди и да издържа низходящите си. Напротив има
данни, че дори в миналото когато е работил като инструктор, подсъдимият В. също
не е заплащал дължимите издръжки на децата си.
При така установените
фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:
От обективна страна
подсъдимият С.В. е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал.4, вр. с
ал. 1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че:
за периода от месец ноември 2019 г, до
месец септември 2020 година в гр. Дупница, след като е осъден с Решение № 449/19 г. на ДнРС по гр. д. №
2418/18 г., влязло в законна сила на 31.07.19 г. да издържа свои низходящ –
детето си Н.С.В., като му заплаща издръжка в размер на 150,00 лв. месечно,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно: за месеците ноември и декември на 2019 г, януари,
февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември на 2020 г., общо 11
неплатени месечни издръжки на обща стойност 1650 лв. и
деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с Присъда № 55/02.07.2019
г., по НОХД № 1357/18 г., на РС-Дупница, влязла в законна сила на 18.07.2019 г.
за друго престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. с ал.1, вр.- с л. 28
ал.1 от НК и му е наложено наказание „Пробация“, включващо следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес и „Задължителни срещи с
пробационен служител“ за срок от шест месеца, както и наказание „Обществено
порицание“ - престъпление по чл. 183, ал. 4, във вр. с
ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че са доказани всички
елементи на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, а именно – на първо място е безспорно и доказано, че подсъдимият е възходящ,
баща на малолетната Н.В.. По-нататък е установено безспорно, че същият е осъден
с влязло в сила на на 31.07.19 г. решение на РС-Дупница, да заплаща издръжка на
низходящата си в размер на 150,00 лева месечно, че същият е мъж на средна
възраст, който е способен да работи, но в момента е безработен. Бил е наясно,
че дължи месечна издръжка на малолетното си дете Н.В. за посочения период, но
въпреки това не я е заплатил изцяло до момента, въпреки че е заплатил по-късно
цялата такава дължима за сина му С.В..
Престъплението по чл. 183 НК е типично
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие, и то е трайно и непрекъснато в определен период от време, в случая
с повторното неплащане на дължимата издръжка за месеците: ноември и декември на 2019
г, януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември на 2020 г., вкл., общо 11 неплатени
месечни издръжки на обща стойност 1650 лв. В този смисъл виж. Решение
№ 300 от 29.05.1992 г. по н. д. № 240 / 92 г. на Върховен съд на РБ, I н. о.,
докладчик съдия Пламен Тодоров, Решение № 135 от 17.06.2016
г. по н. д. № 455 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. Отделение и
др. Престъплението по чл. 183 НК се явява довършено ("прекратено"
по смисъла на чл. 80, ал. 3 НК) в момента, в който по-нататък деецът
изпълни задължението си за издръжка или то бъде погасено (напр. поради
навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си;
при смърт на издържаното лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг).
виж Решение № 300 от 29.05.1992 г. по н. д. № 240 / 92 г. на
Върховен съд на РБ, I н. о., докладчик съдия Пламен Тодоров и Решение
№ 361 от 21.10.2008 г. по н. д. № 362 / 2008 г., III н. о. на ВКС.
Поради липсата в хода на настоящото наказателно
производство на пълно и цялостно заплащане на сумата, която подсъдимият дължи
на дъщеря си за издръжка, за него не са налице предпоставките за приложение
на привилегирования състав на чл. 183, ал. 3 от НК, по смисъла и
на ТР № 19 / 27.03.1974 г., по н.д. № 12 / 1974 г. ОСНК, на
ВС , при каквото последващо пълно изпълнение на задължението
за издръжка, законът предвижда да не му се наложи наказание.
От субективна страна
съдът намира, че деянието е извършено при пряк умисъл от страна на С.Д.В., тъй
като същият е съзнавал обществено опасните последици на деянието си, вкл. че
вече е бил осъден за друго престъпление по чл. 183, ал.4, вр. ал.1 от НК и е
целял тяхното настъпване, имал е психическата възможност да се въздържи от
извършване на деянието си, но умишлено не го е сторил.
По наказанието:
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия съдът прие, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Въпреки това съдът на първо място отчита положително
направеното от подсъдимия самопризнание още в хода на ДП относно дължимите суми,
както и частичното погасяване на дължимата издръжка в размер на 600 лева. Наред
с това взема предвид оказаното от същия
съдействие в хода на цялото наказателно производство и добра процесуална
дисциплина, влошеното му здравословно състояние през последните няколко години,
за което сочи косвено в показанията си и св. В., и не на последно място изразеното
намерение на В. да започне да плаща редовно бъдещите дължими месечни издръжки
на детето си. Израз на последното е осъщественото частично плащане.
Като сериозно отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчита това, че подсъдимият е неколкократно осъждан извън
осъждането взето предвид и обусловяващо повторност на деянието предмет на
настоящото производство.
Доколкото обаче същият изразява
категорично и недвусмислено според съда, желанието си да започне работа, което
евентуално би създало за него реална възможност да изпълнява задълженията си
месечно, то съдът намира, че налагането на наказание „лишаване от свобода“ не е
целесъобразно, тъй като от това би било най-ощетено самото дете, при положение,
че родителят му няма да има обективна възможност да работи, за да осигурява
средства за издръжката й. Ето защо, съдът намира, че наказанието, което следва
да се наложи на С.В., по реда на чл. 183, ал. 4, вр. с ал.1, вр с чл. 54 от НК,
при значителен превес на смекчаващите обстоятелства и за пълноценно постигане
на целите заложени в чл. 36 от НК е алтернативно предвиденото от законодателя
друго наказание - „Пробация” по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 НК със следните
мерки:
1. На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1,
вр. с чл. 42б, ал.1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящ
адрес", за срок от 6 /шест/ месеца, с периодичност два пъти
седмично;
2. На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - "Задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок
от 6 /шест/ месеца;
Наред с това следва да му бъде наложено
и кумулативно предвиденото наказание "Обществено порицание", което
да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното табло в община Дупница,
за срок от 1 (един) месец.
При тези мотиви, съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: