Р Е Ш Е Н И
Е
№ 40
гр. Велико
Търново,12.02.2021 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с
участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по
касационно наказателно-административен характер дело № 10001 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът „Елит
-94“ ЕООД – град Горна Оряховица, чрез процесуалния си представител адв.М. от
РАК е обжалвал като неправилно решение №514/04.11.2020 г., постановено по АНД №1090/2020
г. по описа на Великотърновският районен съд.
Касаторът
прави оплакване за неправилност на решението на въззивния съд поради нарушен
закон и съществено нарушение съдопроизводствени правила – касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.
Първото
оплакване касае неправилния извод на съда за формалната законосъобразност на
оспореното наказателно постановление с оглед липсата на датата на извършване на
претендираното нарушение.
Сочи се и,
че съдът неправилно не е установил нарушаването на разпоредбата на чл.40, ал.2
от ЗАНН, което е било достатъчно основание да отмени процесното пред него
наказателно постановление.
Най – сетне
касаторът поддържа и неправилната преценка на съда за съставомерност на
нарушението. В това отношение в касционната жалба се сочи, че приетата за
нарушена разпоредба на чл.57б, ал.13, т.1 от ЗАДС изисква регистрираното лице
да уведоми писмено директора на компетентната териториална дирекция за всяка
промяна в искането в 14 дневен срок от настъпването и. При така формулираното
задължение на преценка подлежи въпроса какви данни е съдържало искането за
регистрация на съответния обект и дали установените при проверката нови
обстоятелства са подлежали на вписване в такова искане. Според приложение №7а
към чл.37а, ал.1 и 2 от ППЗАДС, което според касатора е приложимо за обекта му,
описаните в АУАН обстоятелства не подлежат на вписване в искането по чл.57б,
ал.12 от ЗАДС. Съответно, при положение, че сочената от НО разпоредба визира
данни по конкретно искане /за регистрация на обекти за компресиране на газ за
продажби на крайни потребители за битови или стопански нужди/, е следвало да
бъде съобразено, че посочените данни в АУАН не подлежат на вписване в нито една
от точките по това искане и съответно дружеството не може да носи отговорност
за нарушаването на чл.57б, ал.13, т.1 от ЗАДС. Всъщност чл.46, ал.3 от ЗНА
постановява, че нормите следва да се тълкуват стриктно, а не разширително с
оглед на това, че става въпрос за норми, които вменяват отговорност.
Наказващият орган изобщо не е изследвал искането по чл.57б, ал-2 от ЗАДС, като
този документ липсва, а претендираното нарушение може да се установи само ако е
налице конкретно искане, спрямо което да се установят конкретни факти. Моли за
отмяната на решението и на потвърденото с него постановление.
Ответникът
по касация Териториална дирекция „Дунавска” при Агенция Митници не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът
дава заключение за основателност на жалбата с оглед липсата на дата на
извършване на нарушението, която да е отразена в постановлението, като извън
това намира, че нарушението е несъставомерно.
Административният
съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно
чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
С решението
на районният съд, което е предмет на касационен контрол, е потвърдено като
законосъобразно наказателно постановление №318 от 12.06.2020 година на началник
отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ в ГД „Митническо
разузнаване и разследване“ при ЦУ на Агенция „Митници“, с което на касатора за
нарушение на чл.57б, ал.13, т.1 от ЗАДС и на основание чл.111, ал.1 от ЗАДС е
наложена имуществена санкция от 500 лв.
За да
постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна след оценка на
събраните по делото доказателства, че според обстоятелствената част на
процесното пред него НП, на 18.12.2019 година в 10 часа в село Полски Сеновец,
област Велико Търново, УПИ 034025, служители на ГД „МРР“, отдел „МРР Дунавска“
извършили проверка на станция за компресиране на природен газ, която е
стопанисвана от касатора. Последният безспорно е регистрирано лице по смисъла
на чл.57а, ал.1, т.2 от ЗАДС с регистрационен номер BG00430050022 от 31.05.2018 година. Описано е, че при проверката е установено
наличие на ремарке, състоящо се от три броя пакети с по 24 бутилки за зареждане
с природен газ, което се наричало „буферен съд“ от касатора. Било констатирано
наличието на две тръби, излизащи от компресорната станция за захранване на
колонката за зареждане на моторно гориво, където се намирали средствата за
измерване и контрол, респ. точка за контрол 3 и точка за контрол 4 с две
подобни тръби, водещи до т.н. „буферен съд“.
Тръбопроводът от компресорната станция до буферният съд е бил подземен,
като до този съд излизали две тънки тръби, които също се раздвоявали и в края
на всяка тръба били монтирани червен и черен маркучи, наподобяващи тези, които
служат за зареждане на автомобилите. Червените маркучи били свързани с
„буферния съд“, а черните не били свързани с нищо, което водело до възможността
да се извежда природна газ чрез тези два черни маркуча, без акцизната стока да
е преминала през средство за измерване и контрол при възможността за
заобикалянето му. описано е, че е представен план на обекта с обозначени
местоположение и предназначение на помещенията, съоръженията и съдовете с обема
им, както и местоположението на съответните измервателни уреди. Описано е и, че
е разгледана техническата документация на обекта, при което пък било
установено, че в тази документация не е отразен т.н. „буферен съд“ и
изградената тръбна арматура с отклонението от компресорната станция.
От правна
страна съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от съответно оправомощени за
това лица и в рамките на законоустановените срокове. Съдът е приел, че
административно-наказателното производство е протекло без съществени
процесуални нарушения, като фактите са установени правилно, а и доказателствата
потвърждават тези факти.
По същество
съдът е приел, че правилно НО е приложил материалния закон, като е приел
нарушаване на разпоредбата на чл.57б, ал.13, т.1 от ЗАДС. В това отношение е
изтъкнал, че съгласно чл.57б, ал.1 от ЗАДС лиц.ата по чл.57а, ал.1, т.1-3 с
изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват
продажби на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво,
подават искане за регистрация до директора на ТД по седалище и адрес преди
започване на дейността. Посочено е, че реквизитите на искането са отразени в
чл.57б, ал.6 от ЗАДС, като т.8 касае прилагането на точното местонахождение на
обекта или мрежата, от която на територията на съответното митническо
учреждение се извършва продажбата на природен газ, а т.9 касае прилагането на
план на обекта или мрежата. Цитиране е текста на чл.57б, ал.13, т.1 от ЗАДС,
като е посочено, че като не е подадена декларация в посочения 14 дневен срок за
промяната на данни, то е нарушена тази разпоредба. Съдът е приел, че правилно е
приложена санкционната разпоредба на чл.111, ал.1 от ЗАДС.
Решението е
правилно.
Според
разпоредбата на чл.111, ал.1 от ЗАДС, на който състав се е позовал
административно-наказващият орган „Лице, което не спази срока за уведомяване
при промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на
данъчния склад или удостоверението за регистрация по този закон, се наказва с
имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.“.
Правилно
съдът е приел, че е налице нарушение на чл.57б, ал.1, т.13 от ЗАДС, тъй като
реквизитите на искането и необходимите документи са посочени изчерпателно в
разпоредбата на чл.57б, ал.6, като в т.8 изисква прилагането към искането на описание
на точното местонахождение на обекта или мрежата, от която на територията на
съответното компетентно митническо учреждение се извършва продажбата на
природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво за лицата по ал.
2. Съответно според т.9 към искането се прилага план на обекта или мрежата, от
която на територията на съответното компетентно митническо учреждение се
извършва продажбата на природен газ за битови или стопански нужди и за моторно
гориво, с обозначени местоположение и предназначение на помещенията,
съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните
уреди за лицата по ал. 2; В случая е налице схема, от която се установява, че
двете отклонения, водещи до т.н. “буферен“ съд липсват. Обосновано при това е
прието, че не е изпълнено задължението променените обстоятелства да бъдат
заявени чрез уведомяването на компетентната териториална дирекция /ТД
„Дунавска“/ в законовия срок.
Правилно
съдът приема и, че не са налице основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН, като
в това отношение настоящата инстанция споделя изцяло аргументите на районният
съд, които не е необходимо да се преповтарят.
Неоснователни
са оплакванията на касатора за несъобразяване от страна на съда на разпоредбата
на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Актът е подписан от представител на дружеството на
датата на издаването и връчването му – лист 10 от първоинстанционното дело.
Правилното
решение следва да остане в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №514/04.11.2020 г., постановено по АНД №1090/2020 г. по описа на
Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Особено
мнение на съдия Росен Буюклиев:
Намирам
изводите на мнозинството от касационния състав за неправилни, съответно
решението на районният съд за неправилно като постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, което е отстранимо при ново
разглеждане на делото – аргумент от разпоредбата на чл.348, ал.3, т.1 във
връзка с ал.4 от НПК.
Районният съд
в нарушение на чл.107, ал.2 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН не е събрал
доказателства за обстоятелства, наличието на които има значение за разкриване
на обективната истина. Макар и бланкетно, още в първоначалната жалба е
поддържано от настоящият касатор, че не са съобразени всички факти, които имат
значение за случая, като именно съгласно посочената разпоредба на НПК районният
съд е следвало в изпълнение на принципа на служебното начало да събере
доказателства.
Наказващият
орган обосновава санкцията със състава на чл.111, ал.1 от ЗАДС, според който „Лице,
което не спази срока за уведомяване при промени в обстоятелствата, при които е
издаден лицензът за управление на данъчния склад или удостоверението за
регистрация по този закон, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до
2500 лв.“.
За да се
установи при какви обстоятелства е издадено удостоверението за регистрация по
чл.57а, ал.1 от ЗАДС съдът е следвало да го събере служебно или да задължи
ответника, чиято е тежестта да установи нарушението, да го представи. Извън
това, след като се твърди в обстоятелствените части на акта за установяване на
нарушението и на наказателното постановление, че е нарушена разпоредбата на
чл.57б, ал.13, точка 1 от ЗАДС, която визира променени данни в първоначалното
искане, то съдът е бил длъжен да събере това искане в едно с приложенията към
него, за да установи какви данни са отразени и дали констатираното от
митническите органи представлява промяна в първоначално заявените данни в това
искане. В това отношение следва да се
посочи, че действително, както твърди касаторът, исканията за издаване на
удостоверение за регистрация като форма са нормативно определени в приложение
№7а към чл.37а, ал.1 и 2 от ППЗАДС, като от събраните от съда доказателства не
става ясно приложената скица на лист 17 – 18 от делото дали изобщо е част от
искането на дружеството - касатор за издаване на удостоверение, и какво именно
обстоятелство тя е установявала.
Най – сетне,
съдът изобщо не е обсъдил писмените обяснения на представителя на дружеството
касатор /лист 15 гръб от делото/, от съдържанието на които се установява, че се
е твърдяло издаването на протокол №19BG4303A012414 от
28.03.2019 година по повод на пускането в експлоатация на колонка в процесния проверяван
обект. Този споменат в обясненията протокол също е следвало да се събере от
съда служебно, за да се установи от съдържанието му дали към този момент на
митническата администрация са били известни обстоятелствата, описани в
обстоятелствените части на акта за установяване на нарушение и на наказателното
постановление и оттам да се констатира дали са спазени давностните срокове по
чл.34 от ЗАНН. Всички тези процесуални пропуски на съда са довели до
неизясняване на релевантни за предмета на доказване обстоятелства и са израз на
съществено нарушени съдопроизводствени правила, които налагат отмяна на
решението и връщане на делото на друг състав на същия съд за ново произнасяне.
Съдия: