Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 26.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и седми юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на
секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1925 по описа на ВРС за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск от „Е.8.“ ЕООД
ЕИК *********, с адрес: ***3, представлявано
от Петрана Добрева Куцарова за осъждане
на ответника ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ
ЕИК *********,
със
седалище ***,представлявано от А. Петров Личев и Румен Кирилов
Димитров да заплати на ищеца сумата от 3383,28
лв., представляваща частичен иск от общо 7 726.60 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на стоп
десен, габарит заден десен, фар мъгла заден десен, броня задна, парктроник
броня задна десен, панел десен, колона задна дясна, датчик дистанция ляв заден,
конзоли десни задна броня - 2бр, управление
парктроник и броня задна PVC на собствения
на ищеца л.а. марка „Мерцедес Г550“, с рег.№ ХХХХ, причинени в резултат на реализирано на 24.09.2018г.
ПТП в гр. В., по пътя за м-ст „ХХХХ“, което ПТП по
вина на водача на лек автомобил марка „Пежо 207“, с рег. № ХХХХ, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
Исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира заплащане и
съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Обстоятелства,
от които произтича претендираното право: В исковата си молба ищецът
излага, че на 24.09.2018г. предоставил фирмения л.а. марка „Мерцедес
Г550“, с рег. № ХХХХ на П. Х.. На същия ден около 13.00
часа, в гр. В., на пътя за м-ст „ХХХХ“, управлявайки
фирмения лек автомобил П. Х. претърпял ПТП. Срещу него се движел моторист, но
т.к. пътят бил тесен, Х. намалил скоростта, за да може да се разминат безопасно
с моториста. В този момент отзад го блъснал л.а. марка „Пежо 207“, с рег.№ХХХХ,
управляван от Н. За настъпилото ПТП бил съставен Двустранен констативен
протокол за ПТП. Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/23/118001438058 от застрахователна компания ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“, със срок на действие 14.05.2018г. -
13.05.2019 г., която полица била действаща към датата
на ПТП. За настъпилото ПТП бил уведомен застрахователя на виновния водач, като
същият на 28.09.2018 г. извършил оглед на автомобила,
изготвил снимков материал и съставил Опис по щета с № 0410-090-0205/2018г. В описа по щетата, като увредени детайли били
описани: стоп десен, габарит заден десен, фар мъгла заден десен, броня задна,
парктроник броня задна десен, панел десен, колона задна дясна. На 01.10.2018г. се извършил допълнителен оглед на
автомобила, като в описа на увредените детайли се описали: датчик дистанция ляв
заден, конзоли десни задна броня -2бр, управление
парктроник и броня задна PVC. За претърпените
вреди ответното дружество изплатило обезщетение в размер на 1 273,40 лв. След проведеното проучване представляващият на
ищцовото дружество установил, че сумата необходима за възстановяване на
автомобила е в размер на 9 000 лв. Увредените части били оригинални, поради което
счита, че следва същите да бъдат подменени с оригинални.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. В него изразява становище за неоснователност на иска, като го оспорва изцяло по основание и размер. Твърди, че не е налице
правно основание за възникването на твърдяното материално право - предмет на депозирания осъдителен иск, а именно
наличието на валидно възникнало вземане на ищцовото към ответното дружество в
посочения в исковата молба общ размер от 7 726,60 лв. Не са налице предпоставките, необходими за
ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
за допълнително заплащане на исковата сума.
Ответникът признава, че към 24.09.2018г. и към настоящия момент между „Евромил“ ЕООД /“Евромил“ ООД от 10.12.2018г./ с ЕИК *********
и ответното дружество съществува валидно облигационно правоотношение по
застрахователна полица №
BG/23/118001438058
от 14.05.2018г. за застраховка „Гражданска
отговорност“ на лек автомобил марка „Пежо“, модел „207“
с peг. № ХХХХ със срок на
застраховката от 14.05.2018г. до 13.05.2019г., както и факта на
осъществилото се на 24.09.2018г. пътно - транспортно произшествие с водач на застрахованото
МПС О. Н., че представител на ищеца е подал уведомление за регистриране на щета
до застрахователя ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, в което сочи, че на 24.09.2018г. в гр. В., местност „ХХХХ“, по време
на движение, автомобилът му е бил блъснат отзад от застрахованото при ответника
МПС, Застрахователят е извършил опис и техническа експертиза по щета № 0410-090-0205/2018, два огледа на 28.09.2018г. и
01.10.2018г., изготвен бил и снимков материал, при което били констатирани
посочените в исковата молба повреди по МПС. В резултат на извършена калкулация
на необходимата за ремонт сума, в съответствие с разпоредбите на КЗ и Наредба №
24 от 08.03.2006г., застрахователят надлежно изплатил на ищеца сумата от
1 273,40 лв. на 03.12.2018г., с което е изпълнил в цялост задължението си
за обезщетяване.
Твърди, че отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им.
Твърди, че съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49 от
16.10.2014г. за
задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз,
издадена от Комисията за финансов надзор, обезщетението за вреди на моторни
превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства съгласно
приложения № 1-6 от Наредба № 24 от 08.03.2006г. за задължителното застраховане по
чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства. Съобразно § 3,
ал. 1 от ПЗР на Наредба № 49
от 16.10.2014г., Наредба № 24
от 08.03.2006г. се отменя с изключение на чл. 15, ал.
4 и приложения
№ 1 - 6, в които именно се съдържа
установената методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на моторни превозни средства. Сочи, че съгласно константната
касационна практика, методиката представлява указание за изчисляване на размера
на щетите на МПС в случаите, когато не са представени фактури за извършен
ремонт в сервиз. Само ако пострадалият представи доказателства за причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие имуществени вреди и за извършен в
специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за
ремонта средства при условие, че те отразяват реалната възстановителна
стойност. Застрахователното обезщетение следва да репарира действителните вреди
към датата на процесното ПТП и не следва да води до неоснователно обогатяване
на ищеца за сметка на застрахователя.
Навежда твърдения, че при
наличието на щети на посочената от ищеца стойност -
9000 лв., е необходимо да бъде съобразена разпоредбата
на чл. 390, ал. 2 от КЗ, съгласно която тотална щета на
моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Сочи, че
застрахователят ще следва да репарира претърпените вреди при условията на
тотална щета, което от своя страна влече като последица възникване на
задължение за пострадалия по чл. 390, ал. 1 от КЗ, а именно
да представи на застрахователя удостоверение от компетентните органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална
щета, че инициирането на административната процедура не е поставено в
зависимост от това, дали застрахователят е изискал документа за дерегистрация или не, а предприемането ѝ е в
правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е
представянето на предвидените в закона доказателства. Изпълнението на това
задължение, както и установяването на стойността на запазените части, възли и
агрегати, предпоставят правилно начисляване и
изплащане на застрахователно обезщетение при условията на „тотална щета“. Сочи,
че предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета
на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му,
каквото до момента не е представено.
В условията на евентуалност моли,
в случай, че съдът приеме, че застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ на деликвента дължи застрахователно
обезщетение над вече изплатеното, сумата за доплащане да бъде намалена в
съответствие с процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на ищцовия автомобил като участник в ПТП на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като водачът е нарушил разпоредбата на чл. 24 от ЗДвП като е
намалил рязко скоростта си на движение без преди това да се е убедил, че с това
си действие няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че
няма да затрудни излишно тяхното движение. Оспорва
изключителната вина на водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел „207“ с per. № ХХХХ О. Н. за реализираното ПТП. Счита, че не
следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ за обезщетяване на всички понесени от пострадалия имуществени
вреди. Твърди, че представения двустранен констативен протокол за ПТП от 24.09.2018г. не е надлежен документ, който да
обуслови изключителна вина на водача на застрахования при ответното дружество
автомобил. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва
протокол за ПТП от 24.09.2018г. досежно
неговото съдържание. Твърди, че механизмът на ПТП, описан в протокола, не се
ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било
реализирано в присъствие на служител на МВР, а не са налице данни
местопроизшествието да е било посетено от служител на МВР и в последствие.
Оспорва изцяло акцесорния иск за присъждане на законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен по
аргумент от неоснователност на главния иск.
Съдът, като
прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че към 24.09.2018г. и към настоящия момент между „Евромил“
ЕООД /“Евромил“ ООД от 10.12.2018г./ с ЕИК ********* и ответното дружество
съществува валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица № BG/23/118001438058 от 14.05.2018г. за застраховка „Гражданска
отговорност“ на лек автомобил марка „Пежо“, модел „207“
с peг. № ХХХХ със срок на застраховката от
14.05.2018г. до 13.05.2019г., както и факта на осъществилото се на 24.09.2018г. пътно - транспортно произшествие с
водач на застрахованото МПС О. Н. като в гр. В., местност „ХХХХ“, по време на
движение, автомобилът на ищеца е бил блъснат отзад от застрахованото при
ответника МПС, че представител на ищеца е подал уведомление за регистриране на
щета до застрахователя ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД вследствие на ПТП от 24.09.2018г., че Застрахователят е извършил опис и техническа експертиза по
щета № 0410-090-0205/2018, два огледа на 28.09.2018г. и
01.10.2018г., изготвен е и снимков материал, при което били констатирани
повреди по МПС: стоп
десен, габарит заден десен, фар мъгла заден десен, броня задна, парктроник
броня задна десен, панел десен, колона задна дясна, датчик дистанция ляв заден,
конзоли десни задна броня - 2бр, управление
парктроник, броня задна PVC, че в резултат на извършена калкулация на необходимата за
ремонт сума, застрахователят е изплатил на ищеца сумата от 1 273,40
лв. на 03.12.2018г.
Същото се
потвърждава и от представените по делото: Опис по щета
№0410-090-0205/28.09.2018 г.; Опис по щета №0410-090-0205/01.10.2018 г. и
Двустранен констативен протокол за ПТП от 24.09.2018 г.; Застрахователна полица
№BG/23/118001438058 валидна за периода от 14.05.5018 г.
до 13.05.2019 г.; Уведомление за щета на МПС; Техническа експертиза по щета №
0410-030-0205/2018; Доклад по щета № 0410-090-0205/2018г.
По
делото е представено Свидетелство за регистрация Част І на процесния л.а. марка
„Мерцедес Г550“, с рег. № ХХХХ, от което е видно, че същият е с дата на
първоначална регистрация 2015 г.
От изслушаната и
приета по делото съдебна авто-техническа
експертиза на вещото лице А.В. се установява следният механизъм на
причиняване на процесното ПТП: Лек автомобил „Мерцедес
Г550“ с ДК N: ХХХХ, с водач П. Х. се движил
по посока към м-ст „ХХХХ“. Зад него в същата посока
се е движил лек автомобил „Пежо 207“, с ДК N: ХХХХ, с водач О. Е. Н. При разминаване с насрещно
движещ се мотоциклет, водачът на лек автомобил „Мерцедес Г550“ с ДК N: ХХХХ намалява скоростта, при което движещият се зад
него лек автомобил „Пежо 207“, с ДК N: ХХХХ го блъска в задната част. Механизмът на
настъпване на ПТП е сблъскване на две попътно движещи се превозни средства. За
лек автомобил „Мерцедес Г550“ с ДК N: ХХХХ ударът е в задната част
на автомобила. За лек автомобил „Пежо 207“, с ДК N: ХХХХ ударът е в предната част на автомобила.
Вследствие на удара настъпват материални щети по автомобила. Експертизата
приема установените от представителя на застрахователя и видими на
предоставения снимков материал увреждания: Стоп десен, Габарит заден десен, Фар
мъгла заден десен, Броня задна, Парктроник броня
задна десен, Панел десен, Колона задна дясна, Датчик дистанция заден ляв,
Конзоли задна броня десни 2 бр., Парктроник
управление, които увреждания са в следствие на непосредствен удар или на последващите ги измествания и деформации на детайлите и е
възможно да са получени по степен и вид при процесното събитие и са в причинно -
следствена връзка с него.
Общата стойност на щетите поотделно и като обща сума, като се определи
стойността на частите, изчислена по средни пазарни цени за оригинални части към
датата на произшествието, като при определяне на средната пазарна цена на труда
използва цената предлагана в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за
качество, а именно два сервиза, които да притежават европейски сертификат за
качество ISO 9001:2008, както и два сервиза, които не
притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, е в размер на 4 910,65
лв.
Общата
стойност на щетите поотделно и като обща сума, като се определи стойността на
частите, изчислена съгласно наредба N:49 и Методиката приета към нея,
е в размер на 3090.40 лв.
Общата стойност на щетите поотделно и като обща сума, като се определи
стойността на частите, изчислена по средни пазарни цени като бъдат отчетени
като цени на вложените части, боя, материали и труд от алтернативни доставчици,
е в размер на 4 656.68
лв.
Общата стойност на щетите поотделно и като обща сума,
като се определи стойността на частите, изчислена по средни пазарни цени, като
бъдат отчетени като цени на вложените части, боя, материали и труд от два
алтернативни доставчици и от два доставчици на оригинални части, респ. сервизи,
предлагащи ремонт с алтернативни и/или оригинални части, е в размер на 4656.68 лв., което включва следните позиции:
Средна
пазарна стойност на лек автомобил „Мерцедес Г550 4 Матик“, с ДК N: ХХХХ към датата на
застрахователното събитие -24.09.2018 г. е в размер на 157 000
лв.
Средна пазарна стойност на лек автомобил „Мерцедес
Г550 4 Матик“, с ДК N: ХХХХ към датата на застрахователното събитие с
намаляване на офертната цена - 24.09.2018 г. е в размер на 151 000
лв.
От така изложената
фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми,
съдът стигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.477, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска
отговорност“
застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл. 477,
ал. 2 от ГПК по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. За възникване на правото на
обезщетение и успешното провеждане на исковете с правна
квалификация чл.477, ал.1 КЗ ищецът следва
да установи в условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя-ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането
на противоправно деяние (виновно причинено от водача на автомобил л.а. Фолксваген Голф с ДК № ХХХХ Й. Н.), от което като пряка
и непосредствена последица са настъпили твърдените вреди в правната сфера на ищеца в претендирания размер.
Ответникът, за
отхвърляне на предявения иск, следва да докаже изпълнение на задължението за възстановяне на
претърпените вреди, както и направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
По делото безспорно се
установи, че на 24.09.2018г. е настъпило пътно -
транспортно произшествие с водач на застрахованото МПС л.а. марка „Пежо 207“, с рег.№ХХХХ
(собственост на „Евромил“ ЕООД /“Евромил“ ООД от 10.12.2018г./ с ЕИК *********) – О. Н. като в гр. В., местност „ХХХХ“, по време на движение, автомобилът
на ищеца марка „Мерцедес Г550“, с рег. № ХХХХ е бил блъснат отзад от застрахованото при ответника МПС. За претърпяното ПТП бил съставен двустранен
констативен протокол за ПТП, в който като виновен водач била посочена О. Н.,
управлявала л.а. марка „Пежо 207“, с рег.№ХХХХ.
Към 24.09.2018г. между „Евромил“ ЕООД /“Евромил“ ООД от 10.12.2018г./ с ЕИК ********* и ответното дружество
съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица № BG/23/118001438058 от 14.05.2018г. за застраховка „Гражданска
отговорност“ на лек автомобил марка „Пежо“, модел „207“
с peг. № ХХХХ със срок на застраховката от
14.05.2018г. до 13.05.2019г. Представител на ищеца е подал
уведомление за регистриране на щета до застрахователя ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД
вследствие на ПТП от 24.09.2018г. и Застрахователят
извършил опис и техническа експертиза по щета № 0410-090-0205/2018, два огледа на 28.09.2018г. и 01.10.2018г. като е
изготвен и снимков материал, при което били констатирани повреди по МПС: стоп десен,
габарит заден десен, фар мъгла заден десен, броня задна, парктроник броня задна
десен, панел десен, колона задна дясна, датчик дистанция ляв заден, конзоли
десни задна броня - 2бр, управление
парктроник, броня задна PVC. В резултат на извършена
калкулация на необходимата за ремонт сума, застрахователят е изплатил на ищеца
сумата от 1 273,40
лв. на 03.12.2018г., че
По делото останаха недоказани направените от ответника възражения за
съпричиняване, доколкото от ответника не се ангажираха доказателства в тази
връзка.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал.2 от КЗ тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за
необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз
основа на:
1.
издадена от сервиз проформа фактура – при
възстановяване в натура на вредите, или
2.
експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение.
В
настоящия случай експертизата е определила пазарната стойност на автомобила на 157000
лв. Като необходими разходи за възстановяване в натура на вредите експертизата,
позовавайки се на цени след справка в сервизи, като най-висока възможна
стойност посочва сумата от 4910,65 лв. Вследствие на така изложеното съдът
заключва, че не е
налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 от КЗ, тъй като стойността на разходите
за необходимия ремонт не надвишават със 70
на сто действителната му стойност.
Методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е въведена
съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/8.03.2006 г.
на КФН. Тази наредба е отменена с Наредба № 49/16.10.2014г., но в последната е
запазено действието на чл. 15 ал. 4 и приложения 1 – 6 от старата наредба.
Разпоредбата на чл. 273, ал. 2, пр. 2 КЗ
/отм./ е възпроизведена в чл. 15, ал. 4 на
Наредбата и препраща към приложения № 1-6.
По
силата на чл. 2 от Методиката - Приложение № 1 на Наредба № 24/8.03.2006 г., същата се прилага от
застрахователите и от Гаранционен фонд и урежда и взаимоотношенията между трети
лица, претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който дължи
застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл. 249, т. 1 КЗ /отм./ - чл. 3, ал. 1, т. 1 на
Методиката.
В
разпоредбата на чл. 4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите,
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
Посочените
норми, съпоставени със законовоустановеното правило,
че обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен
до застрахователната сума по договора, налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за
застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите,
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице.
Отделно
от горното, в настоящия случай съдът намира, че не е удачно използването на
методологията за определяне размера на причинените вреди, доколкото, видно от
датата на първоначална регистрация на увредения лек автомобил, същият е бил на
по-малко то 4 години към датата на настъпване на ПТП, т.е. следва да се
изчислят цени за оригинални резервни части, а не за алтернативни такива, поради
и което именно цената на оригиналните части следва да се вземе предвид при
определяне окончателната цена за възстановяване на вредите. Поради това съдът
намира, че действителната стойност на частите е тази изчислена по средна
пазарни цени на труд (два сервиза, които да притежават европейски сертификат за
качество ISO 9001:2008, както и два
сервиза, които не притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008) и при която оценка е използвана цена на
оригинални части и е в размер на 4910.65 лв. Между страните е прието за безспорно,
че от тази сума са заплатени 1 273,40
лв., или остават дължими 3637,25 лв.
Ищецът е предявил частично претенцията си за сумата
от 3383,28 лв. от обща сума в размер на 7726,60 лв.
В светлината на изложеното, съдът намира, че ищецът
доказа частично предявената си искова претенция в размер на 3383,28 лв. при
условията на пълно и главно доказване, като безспорно се установи реализирането на
противоправното деяние (виновно
причинено от водача на л.а.
марка „Пежо 207“, с рег.№ХХХХ О. Н.), от
което като пряка и непосредствена последица са настъпили
в правната сфера на собственика на увредения автомобил вреди в размер
на 4910,65 лв., от които остават незаплатени 3637,25 лв., поради и което исковата претенция следва
да бъде изцяло уважена за сумата от 3383,28 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 06.02.2019 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума.
С оглед изхода на правния спор и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството.
Съгласно представените доказателства за извършени разноски ищецът е сторил
такива в общ размер на 870,33 лв., както следва: 135,33 лв. – държавна такса, 175,00
лв. – депозит за вещо лице, както и 560,00 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ ЕИК *********, със седалище ***,представлявано от А. Петров Личев и Румен Кирилов
Димитров ДА ЗАПЛАТИ „Е.8.“ ЕООД
ЕИК *********, с адрес: ***3, представлявано
от Петрана Добрева Куцарова сумата от сумата
от 3383,28 лв. (три хиляди триста
осемдесет и три лева и двадесет и осем стотинки), представляваща частичен
иск от общо 7 726.60 лева (седем хиляди седемстотин двадесет и шест лева
и шестдесет стотинки),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в
увреждане на стоп десен, габарит заден десен, фар мъгла заден десен, броня
задна, парктроник броня задна десен, панел десен, колона задна дясна, датчик
дистанция ляв заден, конзоли десни задна броня -
2бр, управление парктроник и броня задна PVC
на собствения на ищеца л.а. марка „Мерцедес Г550“, с рег.№ ХХХХ, причинени в резултат на реализирано на 24.09.2018г. ПТП в гр. В., по пътя за м-ст „ХХХХ“, което ПТП по вина на водача на лек автомобил
марка „Пежо 207“, с рег. № ХХХХ,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно
със законната лихва от датата на Исковата молба до окончателното изплащане на
сумата., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ ЕИК *********, със седалище ***,представлявано от А. Петров Личев и Румен Кирилов
Димитров ДА ЗАПЛАТИ на „Е.8.“ ЕООД
ЕИК *********, с адрес: ***3, представлявано
от Петрана Добрева Куцарова сумата 870,33 лв. (осемстотин и седемдесет лева и тридесет и три
стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски
в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: