№ 30
гр. Варна, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20223001000447 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по ВЖ вх.№123471/16.11.2021г., депозирана от В. И. П.,
ЕГН **********, Варна, чрез адв.П.С. от САК, срещу решение
№384/21.10.2021г., постановено по ТД №1102/2020г. по описа на ВОС, ТО, с
което е отхвърлен изцяло предявеният от В. И. П. срещу застрахователя ЗАД
БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД иск за осъждане на
застрахователното дружество да заплати обезщетение за понесени от ищцата
неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на С И П при ПТП
на 09.05.2016г. В жалбата се излага, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила.
Твърди се, че съдът е отхвърлил иска като превратно е приложил
постановките на ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС.
Не се обжалва възприетата от съда фактическа обстановка по спора
както и правните изводи на съда във връзка с непозволеното увреждане.
Твърди се обаче, че пред съда са събрани достатъчно доказателства, от които
се установява материалната легитимация на ищцата за търсеното
обезщетение за неимуществени вреди, които съдът не е обсъдил задълбочено.
Въззивникът поддържа, че в обжалвания съдебен акт не са аргументирани
1
достатъчно изводите на съда за липса на легитимация на ищцата по иска.
Твърди се, че това води до необоснованост и неправилност на постановения
акт по същество. Сочи се относима към спора съдебна практика във връзка с
ТР №1/2018г. на ОСГНТК на ВКС и ППВС от 1961г. и 1969г. Твърди се, че са
налице предпоставките за основателността на иска, а именно: наличие на
изградена трайна, дълбока и емоционална връзка между ищцата и нейния
брат както и проявление на неимуществените вреди в правната сфера на
ищцата, че тези вреди надхвърлят нормално присъщите за отношенията
между брат и сестра. Въззивникът излага, че разпитаните по делото свидетели
както и изслушаната психологическа експертиза сочат на установена силна
емоционална връзка между двамата, чието нарушаване поради смъртта на С
П, е довело и продължава да предизвиква неимуществени вреди от различен
характер и интензитет у ищцата.
Сочи, че съдът неправилно не е кредитирал допълнителното
заключение на СПхЕ като базирано на свидетелски показания, дадени от
заинтересовани лица. Заключението на повторната СПЕ на в.л.М Р не било
оспорено от страните и е изготвено въз основа на цялостна преценка
доказателствата по делото, вкл. предходно заключение както и проведени
двукратно прегледи на ищцата. Съдът неправилно не е кредитирал и част от
свидетелските показания предвид възможната им заинтересованост; не е ясно
как са кредитирани показанията на свидетеля П Д. Съдът частично е
кредитирал показанията на св.К И и на св.И П., на основание чл.172 ГПК, а
същите съдържат съществени за спора изявления за относими по делото
факти. Освен това се твърди, че към момента на разпита не са били налице
обстоятелства за заинтересоваността на св.К.И, което съдът не е отчел като е
отказал да кредитира същите изцяло. Изолирано от останалите доказателства
съдът е ценил и свидетелските показания, че брат и сестра са живели заедно
15 години преди смъртта на П. В жалбата си въззивникът подробно
перифразира част от събраните гласни доказателства, за да аргументира
липсата на задълбоченото им обсъждане при мотивиране на акта.
Претендира отмяна на решението като неправилно и вместо това
уважаване на иска до размера от 50 000 лева, предявени частично от 150 000
лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането
15.05.2010г. до окончателното изплащане. Претендира и сторените разноски в
двете производства.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на ВЖ, депозиран от ЗАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп АД, чрез адв.Б.Д, за неоснователност на
жалбата.
Въззиваемата страна счита, че постановеното от ВОС решение
съответства на постановките на ТР №1/2018г. на ВКС както и на събраните и
пълно обсъдени от съда доказателства. Твърди, че по делото не е установена
особено близка връзка между починалия и претендиращата обезщетение ищца
както и действително претърпени вреди, които надхвърлят по интензитет и
2
времетраене вреди, които са нормално присъщи за съответната родствена
връзка. Страната сочи, че действително от събраните доказателства се
установява близостта между брата и сестрата, но в обичайната форма и
проявление. Тези обстоятелства, установени посредством пълен анализ на
събраните доказателства, са били преценени от съда задълбочено. Поради
това страната претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
обжалвания съдебен акт. Претендират се сторените в производството
разноски.
В съдебно заседание не се явява представител на въззивника В. П., но с
писмена молба пълномощникът ѝ адв.С. поддържа жалбата.
Насрещната страна се представлява в заседанието от адв.Б.Д, която
поддържа становището от отговора за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е
било образувано по искова молба на В. И. П. срещу ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП АД, за осъждане на застрахователното дружество да
заплати на ищцата в качеството на сестра на починалото при ПТП на
09.05.2016г., лице - С П, обезщетение за понесените неимуществени вреди в
общ размер на 150 000 лева, от които се поддържа частичен иск за сумата от
50 000 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане, считано от датата на
увреждането. Предявеният като частичен иск е изменен от 30 000 лева на
50 000 лева с допълнителна искова молба. Поддържат се твърдения за
изключително силна духовна близост между ищцата и нейния брат,
прекъсната преждевременно със смъртта му при процесното ПТП.
С отговора на исковата молба ответното дружество чрез пълномощника
си по делото е оспорило основателността на иска. Оспорва предпоставките,
при които ищцата се явява правоимащо да претендира обезщетение за
неимуществени вреди лице съгласно постановките на ТР №1/2016г. на
ОСГНТК на ВКС. Твърди се освен това, че разширеният кръг правоимащи
лица по тъкувателното решение не може да бъде отнесен към събития, които
са настъпили преди приемане на тълкувателния акт, т.е. не може да
преурежда заварени отношения. Въвежда възражение за съпричиняване на
вредите от пострадалия П, който не бил с поставен обезопасителен колан
и/или от водача на насрещно движещия се автомобил, което е основание за
ангажиране отговорността на неговия застраховател на ГО. Оспорва като
прекомерен претендирания размер обезщетение. Оспорва дължимостта на
лихви от датата на ПТП като релевира и възражение за погасяването им по
давност.
Съдът, въз основа на изложените от страните доводи и възражения,
събраните доказателства, в пределите на въззивното производство, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
3
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение
правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
Решението е обжалвано изцяло, поради което и преценката на фактите е
в обема на първоинстанционното производство като въззивният съд следва да
формира свои изводи относно материалната легитимация на ищцата, размера
на обезщетението за неимуществени вреди, съотв. наличието на основание за
намаляването му поради съпричиняване съгл.чл.52 ЗЗД.
Спрямо процесното застрахователно правоотношение приложение
намират разпоредбите на КЗ /отм./, тъй като застрахователната полица е
сключена на дата, предхождаща влизане в сила на новия КЗ на 01.01.2016г.,
съгласно пар.22 от ПЗР на КЗ /2016г./ Независимо от посочване приложими
разпоредби от новия КЗ, вместо тези по гл.IV от КЗ /отм./, това не се отразява
на правилността на постановеното решение.
Процесуалната легитимация на ищцата следва от въведените твърдения
за понесени неимуществени вреди, резултат от смъртта на С П. Искът е
разгледан при наличие на процесуалните предпоставки за това.
Не се спори относно настъпване на застрахователно събитие на
09.05.2016г. на автомобилен път II - 13 в землището на гр.Кнежа, по
направление гр.Кнежа –гр.Искър, при което загинал както водачът на
автомобила П Ж П., така и пътникът на предна дясна седалка С П, пътуващи в
л.а.Дачия Логан с ДК №Х ХХХХ ХХ, собственост на Евробилд АД, гр.Бургас.
Не се оспорва механизма на настъпване на вредите, независимо от
прекратяване на досъдебното производство №98/2016г. на Окръжна
прокуратура –Плевен поради смъртта на виновния за произшествието водач
П П..
Не се спори относно качеството на ищцата на сестра на починалото
лице. Това обстоятелство се установява и от приложеното удостоверение за
наследници, издадено от Столична община, 10-ти район Триадица.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по риска
Гражданска отговорност на водача, виновен за настъпването на ПТП П П.
както и покритие по полицата към датата на процесното събитие, настъпило
на 09.05.2016г.
Не се установени възраженията на застрахователното дружество за
наличие на съпричиняване на вредите от пострадалия. Напротив, от
приложеното по делото Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 29.09.2016г. на ОП-гр.Плевен, се установява, че трупът на С
П е открит на предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан и
4
активирана въздушна възглавница. Други доказателства, относно евентуално
виновни действия на водача на насрещно движещото се МПС Фолксваген
Пасат и/или съпричиняване на вредите от последния, не са ангажирани.
От проведената САТЕ /л.203 и сл./, чиито заключения не са оспорени от
страните, се установява, че причина за настъпилото ПТП е навлизане на
л.а.Дачия Логан в лявата лента за движение, в която правомерно се е движил
л.а.Фолксваген Пасат. /отговор на въпрос №4/ Освен това следва да се вземе
предвид и отговора, даден от вещото лице в т.3 от САТЕ, че л.а.Дачия се е
движил с превишена скорост от 101.12 км./час, докато насрещно движещото
се МПС – с 68.69 км./час. Ударът е бил силен и фронтален като при същия е
настъпила смъртта както на водача на л.а. Дачия, така и на пътникът до него С
П. Към момента на сблъсъка, л.а. Дачия се движил неконтролируемо по
пътното платно. /л.224, експертиза/ Произшествието е настъпило поради
закъсняла реакция за предприемане на спиране от страна на водача П П. /с
л.а.Дачия/. Съгласно т.4 от комплексната експертиза, по време на огледа на
ПТП в същия автомобил са намерени две лица с поставени предпазни колани.
Поради това вещото лице прави заключение, че С П е бил с поставен колан
при настъпване на сблъсъка с насрещния автомобил. Получените от
пострадалия съчетани увреждания гърди, корем, глава, са могли да бъдат
получени и с колан. Независимо от това, причина за смъртта на лицето са
тежките травматични увреждания в областта на гръдния кош, а именно:
счупване на гръдна кост, счупване на 1-10 ребра от двете страни по три
линии, контузия и разкъсване на белия дроб, разкъсване на дясна сърдечна
камера, излив на кръв в плеврални кухини, разкъсване на черен дроб и излив
на кръв в коремна кухина, счупване на таза. Причина за смъртта е
несъвместимата с живота травма на жизненоважни органи. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на П, която е
настъпила на място.
Въз основа на горното съдът намира, че са установени материалните
предпоставки на деликта както и предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя на деликвента – ответното дружество,
съгласно чл.226 и чл.223 от КЗ /отм./
С оглед принципа за справедливо обезщетяване на неимуществените
вреди, при твърдения за настъпили такива, съдът следва да извърши преценка
за легитимацията на претендиращия и паричния еквивалент на вредите.
По отношение легитимацията на ищцата като правоимащо лице по
смисъла на ТР №1/2016г. на ОСГТК на ВКС:
Съобразно разрешението, дадено в тълкувателно решение №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС, задължително за съдилищата, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. /деца, съпруг
и родители/ и Постановление №5 от 24.11.1969г. на ПВС /отглеждано, но
неосиновено дете, отглеждащия го и лицето, което съжителства на
5
съпружески начала с починалия/ и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В мотивите на тълкувателния акт изрично е посочено, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в посочените
две Постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаване
на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, наред с
най-близките или вместо тях. Изложено е още, че в традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
баби/дядовци и внуци, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. В този контекст съдът сочи, че право на
обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик е
справедливо да се признае, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Тези обстоятелства не се презюмират и
подлежат на пълно и главно доказване от ищеца, указания за което са му
дадени с изготвения от първата инстанция доклад на спора.
Поради това въззивната инстанция следва да обсъди доказателствата
и формира собствени изводи за наличието на особено близка връзка между
починалия и ищеца както и претърпени действително морални вреди от
последния, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално
присъщите за такъв вид родствена връзка.
Въззивният съд възприема като обективни и непосредствени
изслушаните пред първата инстанция свидетелски показания, от които се
установява, че между брат и сестра е съществувала силна емоционална
връзка, двамата са отраснали заедно като деца, били в много добри
отношения помежду си, помагали си и търсили постоянно контакт един с
друг. Последните 15-16 години преди катастрофата не са живеели заедно и
всеки от тях имал свое семейство и кръг от познати, но често си гостували.
Ищцата заживяла в гр.Варна след 20-та си годишнина, а С останал в
гр.Белене, където живеел заедно с родителите си. Според тримата свидетели,
В. и С се чували всеки ден, подкрепяли се и се допитвали за всякакви
житейски въпроси. На всички празници семействата им си гостували –ту в
Белене, ту във Варна. Лятото семейството на С прекарвало около две седмици
в дома на В., а през това време децата на В. били при баба си и дядо си в
Белене. С често транспортирал децата в една от двете посоки като
едновременно с това носил на В. провизии, храна, консерви, приготвени от
родителите им. Вестта за смъртта му довела В. до силен шок и дълбоко
6
страдание. Тя плачела непрекъснато, блъскала си главата, депресирала се,
ограничила контактите си, занемарила външния си вид, а в резултат на
непрекъснатото напрежение и тревожност, се разделила и с бащата на
второто си дете – К. Св.П Д, колежка на В., сочи че дълго след погребението
на брат си не искала да пуска музика в заведението, където работела.
Чувствала се сама и подтисната от загубата на един от най-близките си хора.
Тези показания съвпадат с отразеното в основната СПхЕ /л.194 по
делото/, поради което съдът ги кредитира като достоверни. Според
заключението, ищцата е умерено емоционална, чувствителна, със занижена
стресоустойчивост спрямо конкретното събитие. Налице са данни за
тревожност, страхове, безпокойство в миналото, умерено активни към
момента на интервюто /август 2021г./. Регистрира се тежко изразена реакция
на стрес. Ищцата не е предприела мерки за справяне със състоянието си,
въпреки ограничените ресурси за това. Няма данни да е търсила
психиатрична или психологическа помощ. Вещото лице препоръчва
психотерапевтична работа в посока справяне с напрежението и тревожността.
Съгласно заключението, смъртта на Св.П е довело до нарушаване цялостното
функциониране на ищцата – нарушил се сънят , храненето, начинът на
живот, взаимоотношенията с близките. Започнала да употребява повече
алкохол без данни за развитие на зависимост. Проявилите се непосредствено
след смъртта на брат психически травми не са преодолени, макар да са
притъпени по сила и интензитет към настоящия момент. В идентична насока
са и свидетелските показания. Няма развитие на психическо разстройство.
С допълнителната СПхЕ /на л.259 и сл./ вещото лице характеризира
конкретно връзката между ищцата и брат като дълбоко емоционална, над
нормалното за тези родствени връзки. Сочи, че тази връзка имала както
битово, така и емоционално изражение. Вещото лице обобщава, че е налице
претърпяна от загубата на брата вреда за ищцата, която не е преработена към
момента на интервюто. При освидетелстваната се наблюдава сложно
разстройство на скръбта – представлява патологична реакция на загуба,
свързана с дългосрочна физическа и психо-социална дисфункция. Хората в
това състояние изпитват тежки симптоми на скръб в продължение на поне
шест месеца. При ищцата вещото лице заключава, че това състояние е
продължило по-дълго от обичайното.
При съвкупния анализ на събраните доказателства въззивният съд
достига до идентични правните изводи на сторените от първата инстанция.
Действително, по делото се установява, че ищцата е преживяла тежко
загубата на своя брат като страданието не е преработено до момента.
Установява се, че двамата са били силно емоционално привързани през целия
си съвместен живот, а и след това са поддържали постоянен контакт.
Независимо от това, отношенията им не надхвърлят характерните и типични
за обществото при тази родствена връзка. Липсват онези обективни житейски
събития/обстоятелства/, които биха свидетелствали за чрезмерна,
7
изключителна привързаност между брат и сестра, съответно за интензитет на
понесената болка и страдание от смъртта на единия, които надхвърлят
обичайното. Типичната за обществото ни връзка се проявява обичайно в
загриженост, взаимопомощ, обич, разбирателство и уважение. Именно за
такива отношения свидетелстват събраните доказателства. Те обаче не са
достатъчни да оправдаят присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, каквото се следва съгласно постановките на цитираните две
постановления на ВКС само на най-близките. Справедливостта по смисъла на
чл.52 ЗЗД и ТР №1/2018г. на ОСНГТК не допуска обезвреда на моралните
вреди, понесени от родственик, които не надхвърлят предполагаемите.
Тълкувателният акт допуска покритие само на онези болка и страдание, които
могат да се характеризират с продължителност и интензитет повече от
обичайното.
Съдът намира, че в случая не се установява застрахователното
събитие да е накърнило по такъв начин емоционалната сфера на ищцата, че
това да съответства обективно на претърпени от нея силни болки и страдания
надхвърлящи нормално присъщите при подобни събития. Установената
родствена връзка не е достатъчна за присъждане на обезщетение както не е
достатъчна и установената привързаност и обич между брата и сестрата.
Установените отношения между двамата приживе не надхвърлят нормално
присъщите за съответната връзка. Описаното от психолога депресивно
състояние на ищцата не е резултат единствено от загубата на брат , а се
дължи на съвпадение на еднопосочно действащи причини, вкл.характер на
ищцата, темперамент, раздяла с втория съпруг и баща на малкото дете,
неудовлетвореност и загуба на мотивация. Ищцата е напуснала бащиния си
дом, в който е живял и починалия П, още на 20 години. Изградила е
самостоятелен живот в друг град; има свое семейство; не е била зависима от
грижата на брат си нито обратното. Изградените между тях отношения не
надхвърлят типичните за обществото ни. По тези съображения въззивният
съд намира, че в настоящия случай няма основание да се направи изключение
от разрешението, залегнало в постановления №4/61г. и №5/69г. на Пленума на
ВС, съотв. да се признае на ищцата легитимация по иска. Горното сочи, че
претенцията ѝ следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна.
Поради идентични правни изводи решението на ВОС следва да бъде
потвърдено изцяло.
С отхвърляне на иска не стои въпроса за обсъждане основателността
на акцесорната претенция за лихви, съотв.възражението за изтекла
погасителна давност.
В полза на въззиваемата страна се следват сторените и претендирани
в производството разноски за адв.възнаграждение в размер на 1200 лева, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от изложеното, съдът на основание чл.271 ГПК
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №384/21.10.2021г., постановено по т.дело
№1102 по описа за 2020г. на ВОС, ТО.
ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН **********, Варна, да заплати на ЗАД
БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД, ЕИК *********, София,
сторените във въззивното производство разноски за адв.възнаграждение в
размер на 1200 /хиляда и двета/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
1 месечен срок от връчване преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9