Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново,
27.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Димо Колев
Секретар Албена Шишманова
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 1367 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен
е иск с право основание чл. 108 ЗС.
Ищците
основават исковата си претенция на твърдения, че по наследство от ***С.,
починал на 17.09.2013г., са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. В***,
представляващ гараж № 3, в партера на жилищен блок „***”. Сочат, че през 2011г.
предназначението на имота е променено и съгласно удостоверение №
319/27.12.2011г. представлява магазин за промишлени стоки. Твърдят, че на
15.01.2012г. техният наследодател е сключил с трето за делото лице /„***” ЕООД/
договор за наем за процесния обект. Посочват, че след м. март 2012г. обекта е
започнал да се ползва от ответното дружество, без между него и техния
наследодател да е подписан договор за наем. Ищците твърдят, че не са сключвали
договор за наем с ответника, поради което същият ползва спорния имот без да има
правно основание. Предвид на изложеното искат от съда да осъди ответника да им
отстъпи собствеността и предаде владението върху процесния имот, като им
заплати сторените от тях разноски.
Ответникът
в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба и не се явява в
съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид наличните по
делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
От
удостоверение за наследници № УГ01-9258/29.12.2016г. на Столична община се
установява, че ищците по делото са наследници по закона на ***С., починал на
17.09.2014г., като първата от тях е негова съпруга, а вторият – негов син. От
констативен нотариален акт № 62, том 2, по дело №552/1979г. по описа на ВТРС е
видно, че прекият на ищците наследодател на основание покупко – продажба и
наследство е признат за собственик на процесния недвижим имот, представляващ
гараж № 3, находящ се в гр. В***, блок „***“. От Удостоверение № 319/27.12.2011г.
за въвеждане в експлоатация на строеж на гл. архитект на Велико Търново се
установява, че е извършена промяна в предназначението на процесния имот от
гараж на магазин за промишлени стоки. От представената от ищците схема №
15-797501/31.10.2018г., издадена от СГКК гр. В. Търново /лист 62/ се
установява, че по сега действащия кадастрален план на града процесния имот
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.513.89.4.11, с
предназначение на имота - за търговска дейност.
С
договор за наем от 15.01.2012г. наследодателят на ищците е отдал под наем
въпросния обект на трето за делото лице - „***“ ЕООД за срок от две години,
като между тях е постигната уговорка, че наемателят не може да преотдава
помещението под наем, без изричното писмено съгласие на наемодателя /чл. 14 от
договора за наем/. От нотариална покана с рег. № 9007, том 4, акт 148 от
21.12.2017г. на нотариус Д. Тютюнджиева е видно, че ищците са поискали от
ответното дружество да освободи и да им предаде процесния имот, тъй като ползва
същия без законово основание. Ответника е отказал да получи нотариалната
покана, но е бил запознат с нейното съдържание, което е надлежно удостоверено с
приложената нотариална разписка от 10.01.2018г. Ищецът е представил по делото 4
бр. фискални бонове от фискално устройство с № ZK080879, издадени в периода
12.02.2018г. - 13.09.2018г., в които като адрес на търговския обект е посочен
адреса на процесния имот, а като наименование на търговеца – фирмата на
ответното дружество.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите ***и ***,
водени от ищците. Свидетелката ***сочи, че спорният недвижим имот работи от
години като търговски обект за хранителни стоки. При последното ѝ преминаване
търговският обект не е работил и не знае дали в него все още има оборудване.
Свидетелят ***, който е наемател на апартамент на ищците, сочи че до есента на
2018г. в процесния имот са се продавали закуски. Оттогава обекта не работи, но
и към настоящият момент в него има кафе машина и друго оборудване. Свидетелят
знае от ищеца, че той няма ключ за магазина и не може да влезе в него.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС. За да
бъде основателен искът за ревандикация следва да са налице три предпоставки:
ищецът да е собственик на спорната вещ, тя да бъде във владение или държане на
ответника и той да не владее или държи веща на правно основание. Доказването на първите две предпоставки е в тежест на
ищеца, а при тяхното установяване в тежест на ответника е да докаже, че има
основание да упражнява фактическа власт върху вещта.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че ищците са собственици на спорния имот на твърдяното от тях
основание - наследствено правоприемство. Представеният по делото констативен
нотариален акт безпротиворечиво установява, че прекият на ищците наследодател ***С.
е бил изключителен собственик на процесния имот на основание възмездна сделка и
наследство. След смъртта му, настъпила 17.09.2014г., този имот като част от
наследственото му имущество е преминал в патримониума на ищците. Последните са
наследници по закон на починалия си наследодател и са призовани към наследяване,
тъй като са такива от първи ред /син – чл. 5 ЗН и съпруга – чл. 9 ЗН/. По
делото не са представени доказателства за изрично приемане на наследството по
см. на чл. 49 ал. 1 ЗН, но същото може да бъде прието и с конклуденти действия,
които следва да са такива, че категорично да установяват волята на наследника
за това. Междувпрочем факт на приемането на наследството не е спорен между
страните. Нещо повече, отправеното до съда искане за предоставяне на петиторна
защита основано на твърдения, че ищците са собственици на процесния имот по
наследяване, несъмнено предполага тяхното намерение за приемане на оставеното
им от прекия наследодател наследството. По тези съображения съдът намира, че
ищците в условията на пълно и главно доказване установиха по делото, че са
собственици на основание наследяване по закон на спорния имот.
На следващо място от събраните по делото доказателства
категорично се установи, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху
собствения на ищците имот. В тази връзка по делото са представени нотариална
покана до ответника, 4 бр. фискални бонове и са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетели. Отправянето на покана за освобождаване на обекта
предполага неговото използване, което се потвърждава и от приложените първични
счетоводни документи. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № 18 от
13.12.2006г. задължителен реквизит в тях е наименование и адрес на търговския
обект. В случая последният съвпада с адреса на процесния имот, а издател на
тези фискални бонове е ответното дружество. Осъществяването на търговска
дейност от ответника в спорния обект в периода на издаване на фискалните бонове
/12.02.2018г. - 13.09.2018г./ се установява и от показанията на свидетелите ***и
***, на които съда няма причина да не даде вяра, а и те кореспондират с
обсъдените писмени доказателства. Извършването на търговска дейност от
ответника очевидно сочи на упражняване на фактическа власт върху имота на
ищците към датата на предявяване на иска /10.05.2018г./. Без значение е, че към
момента търговската дейност в обекта е преустановена, тъй като в него все още
се намира оборудване на ответника. Съхранението на вещи в спорния имот, служещи
за осъществяване на търговската му дейност, е доказателство, че същият не е
преустановил упражняването на фактическата власт върху него. Дори да се приеме,
че ответното дружество не държи към настоящия момент процесния имот, след като
процесуалният закон допуска принудително изпълнение на осъдителното решение по ревандикационния
иск, не само срещу осъдения ответник, но и срещу трето лице, което е придобило
владението върху имота след предявяване на иска по чл.108 ЗС /аргумент от чл. 435, ал. 5 ГПК и чл. 523, ал. 1 ГПК/, обстоятелството дали ответникът по този иск е престанал да владее спорния
имот в хода на процеса, не е основание за отхвърляне на предявения против него
ревандикационен иск /Решение №9/24.06.2013г. по гр.д.№301/2012г. на ВКС, ГК, I г.о/.
Ответникът, чиято е тежестта да докаже, че владее или
държи имота на годно за това правно основание, нито е релевирал по делото
подобни възражения, нито е ангажирал доказателства за тяхното установяване.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че ищците успешно са провели по делото петиторната си
защита, поради което като основателен и доказан предявения от тях
ревандикационен иск спрямо ответника следва да бъде уважен изцяло. Съгласно
задължителната тълкувателна практика на ВКС - т. 2А от ТР № 4/14.03.2016г. по
тълк. дело № 4/2014г. на ОСГК при предявен осъдителен иск по чл. 108 ЗС съдът
дължи произнасяне с отделен установителен диспозитив за принадлежността на
правото на собственост към патримониума на ищеца.
При този изход на делото претенцията на ищцовата страна
за разноски се явява основателна. По делото се доказа, че ищецът е извършил
разноски за държавна такса в размер на 184,95 лв. и възнаграждение за един
адвокат – 780лв. Тези разноски в общ размер на 964,95 лв. следва да бъдат
понесени от ответника по делото.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на „ДИД 1990” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Бачо Киро” № 5, вх. В, че С.К.П., ЕГН:
********** и С.В.С., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** са собственици на
основание наследяване по закон на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
10447.513.89.4.11 по КККР на гр. В. Търново, одобрени със Заповед РД-18-86/19.09.2008г.
на изп. директор на АГКК, който обект се намира в сграда № 4, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10447.513.89, с административен адрес на обекта –
гр. В***, ет. 0, обект 3, с предназначение на обекта - за търговска дейност, с
площ от 20 кв.м., с прилежащи части - 1,70 % идеални части от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж:
10447.513.89.4.10., под обекта: няма и над обекта: 10447.513.89.4.2., съгласно схема
№ 15-797501/31.10.2018г., издадена от СГКК гр. В. Търново, а ПО НОТАРИАЛЕН АКТ №
62, том 2, по дело №552/1979г. по описа на ВТРС, представляващ НЕДВИЖИМ ИМОТ,
находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Марно Поле“ № 19, представляващ гараж №3,
в партера, находящ се в блок „***“, при следните граници: гаража на Илия Минков
Иванов, коридор, двор и ул. „Иван Александър“, целия гараж от двадесет
квадратни метра, 1,70% едно и седемдесет
на сто идеални части от общите части на сградата, право на строеж върху държавно
дворно място 1,70% - едно и седемдесет на сто квадратни метра от парцел VIII в
квартал 113, при граници на парцела: групов строеж Писаров-С.,***, като цялото
дворно място е от 340 кв. м. и ОСЪЖДА „ДИД 1990” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Бачо Киро” № 5, вх. В да
ПРЕДАДЕ на С.К.П., ЕГН: ********** и на С.В.С., ЕГН: **********, двамата с
адрес: ***, владението на описания имот,
на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА
„ДИД 1990” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Бачо Киро” № 5, вх. „В“ ДА ЗАПЛАТИ на С.К.П., ЕГН: ********** и
на С.В.С., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, СУМАТА от 964, 95 лв.
/деветстотин шестдесет и четири лева и
деветдесет и пет стотинки/ - представляваща направените по настоящото дело
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: