Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С Присъда № .....10.09.2009 г. по НОХД № ../2009 г. Г. районен съд е признал подсъдимия С. С. А., роден на 27.11.1970 г. в гр. С., с постоянен адрес с. Ц. и., общ. С., У. 9 септември, № 12, българин, бълг. Гражданин, живущ на съпружески начала, осъждан, с начално образование, неработещ, с ЕГН * за виновен в това, че на 15.06.2008 г. в с. К., общ. С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у П.Н. В.като с това й причинил имотна вреда в размер на 390 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 36 НК го осъжда на една година и два месеца „лишаване от свобода”, които да изтърпи при първоначален „общ” режим на основание чл. 41, ал. 6 НК вр. чл. 57, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, в затвор. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 НК определя на С. С. А. със снета самоличност общо наказание измежду наложените му с настоящата присъда и НОХД ../2009 г. на ГОРС в размер на по-тежкото, а именно една година и два месеца „лишаване от свобода”, които да изтърпи при „строг” режим на основание чл. 25, ал. 4 НК, в затвор. На основание чл. 25, ал. 3 НК приспада изтърпяната част от наказанието „пробация” по НОХД 97/2009 г. на ГОРС като два дни „пробация” се зачитат за един ден „лишаване от свобода”. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК приспада от наказанието „лишаване от свобода” времето, през което С. С. А. е бил задържан считано от 09.07.2009 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода”. На основание чл. 189, ал. 3 НПК осъжда С. С. А. да заплати направените по делото разноски в размер на 65 лева в полза на държавата и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Против тази присъда е постъпила жалба от С. С. А.. В нея се твърди, че не е съгласен с присъдата и моли да бъде насрочено заседание, в което да бъде разгледана жалбата му, като претендира, че не е съгласен с размера на наказанието. В писмената си защита твърди, че бил помолил съда делото да се разглежда по реда на чл. 27 НПК. Въпреки това съдът не му уважил молбата и затова моли съда делото да бъде разгледано на ново и то по чл. 27 НПК, тъй като семейното му положение било трудно – имал три деца и живеел на квартира със съпругата си, съжалявал за извършеното, не бил добре със здравето и е искал приложението на чл. 55 НК. О. П. В. Т. чрез своя процесуален представител заема становище жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като е неоснователна, не бил направил искане за преминаване по реда на Глава 27 НПК видно от приложения протокол по делото, присъдата и наложеното наказание са съобразени със закона, степента на обществена опасност на деянието и дееца. Като разгледа направените в жалбата оплаквания, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност В. окръжен съд приема за установено следното: Свидетелката В. и свидетелят М. живеели на съпружески начала и се занимавали с изкупуване на билки, събирали билки и наемали за работа лица срещу възнаграждение също да събират билки. Подсъдимият А. бил техен познат и работел при тях срещу заплащане като събирал билки.Св.Мичев закупил лек автомобил „Москвич 412”, версия „Седан” с ДК № Р ... РА от свидетелката Х... като покупката била извършена, но документално лекият автомобил не бил нотариално прехвърлен, т. е. сделката не била приключена. На 15.06.2008 г. подсъдимият А. поискал от свидетелката В. да му направи услуга като му даде л. а. Москвич да откара пострадал работник от гората с цел да му бъде указана медицинска помощ, тъй като твърдял че той бил претърпял злополука. И тъй като А. работел известно време при В. и го познавала във връзка с търговската дейност, която извършвала решила да му помогне за пострадалото лице като поставила в л. а. Москвич акумулатор, заредила го с гориво и го предоставила на подсъдимия, за да помогне, но до вечерта автомобилът не бил върнат на В.. Свидетелят М. се върнал вечерта и видял, че автомобилът липсвал като В. му разказала, че го предоставила на подсъдимия А. с цел указване помощ на пострадало лице. М.се ядосал и започнал да издирва автомобила и тъй като В. знаела, че А. е от с.Царски извор отишла да го търси там, но не намерила нито подсъдимия нито лекия автомобил, за което уведомила свидетеля М. след като се прибрала. От своя страна подсъдимият А. след като взел автомобила от свидетелката В. с някаква жена потеглил от с. К. към с. Д. като употребили значително количество алкохол. В с. Драганово, като се движили по улица „Св. Св. К. и М.” № 12 посока север, били спрени за проверка от органите на МВР Г. О. и при извършената проверка за алкохол с техническо средство „Алкотест 7410+” била отчетена концентрация на алкохол в кръвта на водача /подсъдимия/ от 1,86 промила. Бил съставен Акт за установяване на административно нарушение и образувано НП срещу подсъдимия по чл. 343б, ал. 1 НК, което приключило с присъда на 21.04.2009 г. по НОХД 97/2009 г. Подсъдимият, въпреки че знаел, че автомобилът не е негов решил да го продаде. За тази цел в с. Д.намерил свидетелят С., който го закупил за сумата от 350 лева с намерение да го продаде за отпадъчно желязо и по този начин да реализира доходи за себе си. Документите на автомобила и регистрационните табели свидетелят С. предал на подсъдимия А., а акумулаторът бил взет от друго лице – неустановено. Още същия ден автомобилът бил продаден на пункт за вторични суровини в с. Д., за което била изготвена покупко-изплащателна разписка като за продавач бил вписан познат на свидетеля С. лицето – А. К.. Свидетелят М. продължил да издирва автомобила си като започнал да проверява и пунктовете за отпадъчно желязо. В пункта в с. Д. той познавал отговорника св. Т. и там разпознал лекия си автомобил, който вече бил частично разкомплектован и липсвали части. Обадили се в РУ на МВР Г. О.. Пристигнали двама полицаи – свидетелите К. и М. като бил съставен протокол от 16.06.2008 г. за предаване на автомобила на свидетеля и тъй като автомобилът бил разкомплектован не било възможно да бъде откаран на собствен ход, за това свидетеля М. се уговорил със свидетеля Т. да остане при него, за да го комплектова, но след няколко дни дошло лице, което казало, че работи при свидетеля М. и взел автомобила, но в действителност това лице не било изпратено от него. В първата съдебна инстанция е изслушана СОЕ и вещото лице е дало заключение за стойността предмет на престъплението в размер на 390 лева. При така описаната фактическа обстановка от обективна и субективна страна подсъдимият С. С. А. на 15.06.2008 г. в с. К., общ. С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у П.Н. В. като обяснил, че има пострадало лице и за неговото транспортиране е необходимо да му предостави ползвания от нея л. а. Москвич с ДК № Р... РА, собственост на Р. С.Х. от с. Д., общ. Б., с което причинил имотна вреда на В. в размер на 390 лева. При даване на обяснения от страна на подсъдимия в съдебно заседание в първата съдебна инстанция първоначално той твърди, че е продал колата на някакъв човек, но след това заявява, че не било продажба а взел пари от някакъв човек и я оставил там. Бил в паника тъй като бил спрян от КАТ и бил „доста сръбнал”. Не отрича, че този човек с неустановен самоличност му дал 350 лева за колата. Твърди, че бил оставил колата докато му възстанови парите, но не обяснява за каква цел са му били тези пари – въобще обясненията му са объркани и непоследователни. По делото е разпитан свидетелят Р. С., който твърди, че подсъдимият му бил продал колата и че той не го познавал до този момент. Твърди, че му дал за нея 350 лева, т. е. обясненията на подсъдимия в съдебно заседание не отговарят на истината. Той е взел чуждото превозно средство с измама, като е твърдял, че е необходимо извозването на пострадал човек, а всъщност с жена с неустановена самоличност се е разхождал с него, след употреба на алкохол, в резултат на което е спрян от служителите на КАТ и е установено това нарушение, след което е съставен АУАН и образувано НП. Владението над автомобила подсъдимият е придобил по престъпен начин като е въвел в заблуждение свидетелката В., като твърдял, че му трябвал за да превози до болницата пострадал човек. Като създал у нея неверни представи относно факти от действителността. В конкретния случай А. е преследвал единствено престъпна цел, а именно той е измамил Венкова да му предаде автомобила, като е имал намерение не да го ползва според твърдяното от него а да го продаде, т. е. от субективна страна той е действал умишлено при пряк умисъл, разбирал е свойството и значението на извършеното и е целял престъпния резултат. Първата съдебна инстанция е стигнала до единствения законосъобразен и правилен извод, че от субективна и обективна страна той е извършил състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, т. е. е възбудил в заблуждение свидетелката В.,като й обяснил, че има пострадало лице ,за което е било необходимо транспортиране, да му предостави л. а. Москвич, който е продал с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 350 лева. Известно е, че измамата по смисъла на НК предполага наличие на установени няколко групи обстоятелства, а именно деецът умишлено и с конкретни действия да е въвел в заблуждение лицето от което се стреми да получи имотна облага – в случая е въвел в заблуждение св.Венкова, че има пострадало лице което се нуждае от предвижване до болнично заведение за оказване на медицинска помощ в резултат на което тя му дала л.а. Москвич да превози лицето, а той се възползвал от това като първоначално използвал автомобила за лични нужди, а след това го продал на трето лице за сумата от 350 лв.подсъдимият видно от доказателства въобще не е имал намерение да превозва каквото ида било пострадало лице тъй като такова липсва, напротив измамил св.Венкова с твърденията си за такова лице и по престъпен начин се снабдил с автомобила в резултат на което набавил за себе си имотна облага в размер на 350 лв., като продал това МПС. При определяне обществената опасност на деянието и дееца съдът е преценил, че тя е средно висока и с оглед наличието на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства е наложил наказание на подсъдимия А. в размер на една година и два месеца „лишаване от свобода”, които да изтърпи при първоначален „строг” режим. Това наказание е справедливо и законосъобразно наложено от първата инстанция, тъй като видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия А. той е многократно осъждан. Отчетени са частичните му самопризнания като смекчаващо вината обстоятелство. Видно по делото в съдебно заседание той е бил със служебен защитник в лицето на адв. Д. Д.. При разглеждане на делото същият е ползвал правна защита и е могъл да поиска разглеждане на делото по реда на Глава 27 НПК, но такова искане не е направено видно от приложените протоколи за проведеното съдебно заседание, а и по делото не са налице условията за приложението на чл. 55 НК – изключително и многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В самите частични признания на подсъдимия той първоначално твърди ,че е продал автомобила, в последствие се отрича от това, въпреки че свидетелят купувач твърди, че е извършил сделка покупко-продажба и е дал 350 лева, същият не дава никакви обяснения защо е заблудил и чрез измама е взел автомобила от свидетелката Венкова, тъй като няма болно лице, което да е имало нужда от транспортиране с превозното средство. Не би могло да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като видно от свидетелството му за съдимост са му били налагани наказания „лишаване от свобода” които са били изтърпявани ефективно и по отношение на тези наказания липсва реабилитация по реда на чл. 87 НК.Дори и да живее на съпружески начала , наличие на деца, а такива не е доказано да има и да се грижи за тях не е основание да се счита, че се многобройно и изключително смекчаващо вината обстоятелство. По НОХД .../2009 г. на ГОРС на него му е наложено наказание „пробация”, а по настоящото дело му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на една година и два месеца при първоначален „строг” режим, което да изтърпи в затвор. Налице са законните предпоставки на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 НК да му бъде определено едно общо наказание – най- тежкото, а именно една година и два месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ” режим. Правилно по реда на чл. 25, ал. 3 НК съдът е приспаднал изтърпяното наказание „пробация” по НОХД../2009 г. на ГОРС като два дни „пробация” се зачетат за един ден „лишаване от свобода”, а на основание чл. 59, ал. 1 е приспаднал наказанието „лишаване от свобода” за времето през което А. е бил задържан под стража за времето от 09.07.2009 г. до влизане на присъдата в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 338 и чл. 334, т. 6 НПК, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № .../10.09.2009 г. по НОХД № ../2009 г. Г. районен съд. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |