Р Е Ш Е Н И Е
№................, град Шумен,
10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен
съд в публичното заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Росица Цветкова
при секретаря Р. Хаджидимитрова
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова адм. дело №496 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК, образувано въз основа на жалба от „Б.О.Б.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ...., представлявано от управителя И.
Д.Г., чрез пълномощник адвокат Д. С. при САК, срещу Ревизионен акт /РА/
№Р-03002714002192-091-001/12.06.2019 г., издаден от Началник на сектор при ТД
на НАП гр.Варна и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Варна,
потвърден изцяло с Решение №187/13.09.2019 г. на Директор Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ град Варна при ЦУ на НАП, с който са
установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2013 г. в
размер на 523.35 лв. и за ДДС по ЗДДС за м.04.2014 г., за м.05.2014 г., за
м.07.2014 г., за м.08.2014 г., за м.09.2014 г. и за м.10.2014 г. в размер на
72 848.45 лв. главница и лихви в размер на 44 301.40 лв.
Жалбоподателят твърди, че в
ревизионното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са
били налице основания за спиране на производството, ревизираното лице било
лишено от право на защита, както и събраните доказателства са ценени
едностранно от ревизиращия екип. Излагат се и доводи, че незаконосъобразно органът
по приходите не е признал извършени разходи от дружеството за наем на
апартамент, който се е ползвал от управителя на дружеството при сключване на
сделки в град София и друга търговска дейност. Твърди се, че е са налице
тристранни операции по смисъла на чл.15 от ЗДДС с BEST
OIL GREECE и ASCO
GROUP Gmbh,
поради което незаконосъобразно органите по приходите са начислили ДДС, както и
незаконосъобразно не е признат данъчен кредит по доставки от „Б.Г.БГ“ ЕООД, „Д“
ЕООД и „А.Г.“ ЕООД. С оглед гореизложеното жалбоподателят моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалвания РА, както и да му
присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, редовно
призован, за него се явява гл. юрисконсулт М. К., редовно упълномощена, която излага
становище за законосъобразност на ревизионния акт, поради което моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи от фактическа страна следното:
На
основание заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-03002714002192-020-01/05.11.2014
г., издадена от Д.К., на длъжност Началник на сектор в ТД на НАП град Варна, е
възложено извършването на ревизия на оспорващото дружество за корпоративен
данък за 2013 г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.02.2014 г.
до 31.10.2014 г. Заповедта е подписана като електронен документ, в срока на
валидност на електронният подпис на издателя, констатирано в съдебното
заседание по делото на 21.01.2020 г. и връчена на 06.11.2014 г., съгласно
инкорпорираната в ЗВР разписка, като срокът на ревизията е тримесечен от датата
на връчване на заповедта. С последваща Заповед за
изменение на ЗВР от 05.02.2015 г., издадена от Д.К., началник сектор при ТД на
НАП град Варна, на основание чл.112 ал.2
т.1, чл.113 ал.3
и чл.114 ал.2 от ДОПК, е определен нов срок за приключване на ревизията – до 06.04.2015
г. Тази Заповед е подписана като електронен документ, в срока на валидност на
електронния подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на
21.01.2020 г. и е връчена по електронен път, съответно на 12.02.2015 г. на
дружеството, съгласно инкорпорираната в заповедта разписка.
Със Заповед
№Р-03002714002192-023-001/06.03.2015 г. на Началник сектор при ТД на НАП е
спряно производството, считано от 06.03.2015 г. до получаване на отговор от
данъчната администрация в Гърция и Германия, като със Заповед от 06.11.2015 г.
производството е възобновено, като е определен нов срок за приключване на
ревизията до 07.12.2015 г. И тази заповед е подписана като електронен документ,
в срок на валидност на електронен подпис и е връчена по електронен път на
дружеството на 10.11.2015 г., съгласно разписката в заповедта. Със Заповед
№Р-03002714002192-023-002/13.11.2015 г. на Началник сектор при ТД на НАП е
спряно производството, считано от 13.11.2015 г. до приключване на
производството в ТСБОП – Велико Търново, като със Заповед от 02.04.2019 г.
производството е възобновено, като е определен нов срок за приключване на
ревизията до 30.04.2019 г. Тази заповед е връчена по електронен път на
дружеството на 03.04.2019 г.
В хода
ревизията са изпратени искания за насрещни проверки, писмени обяснения от трети
лица, както и искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от
данъчно-задълженото лице.
По ЗКПО: Ревизиращият екип е установил, че ревизираното
лице за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. е
подало ГДД по чл.92 ал.1 от ЗКПО, в която е декларирало счетоводен финансов
резултат /загуба/ -166 378.00 лв. и формиран данъчен финансов резултат
-153 530.64 лв. Било е установено, че за проверявания период дружеството е
отчело разходи по пет броя фактури -№10…143/07.01.2013 г., №10…151/05.02.2013
г., №10…162/05.03.2013 г., №10…172/01.04.2013 г. и №10…202/04.06.2013 г.,
издадени от „П.“ ЕООД град София за получени услуги за наем на апартамент в
град София и изразходваните консумативи на обща стойност 5233.54 лв. С тази
сума е намален финансовия резултат на дружеството за 2013 г. Изпратено е искане
за представяне на документи и обяснение от трето лице „П.“ ЕООД град София,
което в отговора е посочило, че апартаментите, предоставяни под наем на
дружеството, са със жилищно предназначение и се ползват за жилищни нужди. Въз
основа на това и доколкото не са били представени командировъчни документи,
свързани с дейността на дружество,
е прието, че разходите общо в размер на 5233.54 лв.
за наетия апартамент и съпътстващите му разходи не са свързани с дейността на
дружеството, поради което и на основание чл.26 т.1 от ЗКПО същите не са
признати за данъчните цели и с посочената сума е увеличен финансовият резултат
за 2013 г. на дружеството. Въз основа на това е определена данъчна загуба
-148 297.10 лв., вместо декларираната -153 530.64 лв., като на
основание чл.70 ал.1 от ЗКПО подлежаща на приспадане през следващите години е
установена данъчна загуба в размер на -148 297.10 лв.
По ЗДДС:
Допълнително начислен ДДС за данъчен период
месец юли и месец август 2014 г.
В хода на
ревизията е установено, че дружеството е декларирало ВОД на стоки - боб,
доставки по чл.7 от ЗДДС, облагаеми с нулева ставка на данъка към BEST OIL
GREECE LTD с VIN EL800441827 по три броя фактури - №30…178/23.07.2014 г. с
данъчна основа 55 741.25 лв., №30…179/23.07.2014 г. с данъчна основа
56 328.00 лв. и №30…180/12.08.2014 г. с данъчна основа 56 328.00 лв.
или общо 168 397.25 лв. Въз основа на
представените първични счетоводни документи, както и обмен на информация с
данъчната администрация на Гърция /от която няма отговор/ и Германия, е
установено, че BEST OIL GREECE
LTD е регистрирано за целите
на ДДС в Гърция с идентификационен номер по ДДС EL800441827.
Стоките, предмет на продажбите по посочените фактури, се транспортират от
България до друга страна – държава-членка на ЕС Германия. Всяка от посочените
три броя фактури е била придружена с инвойс фактура,
съответно с №№89/23.07.2014 г., 90/23.07.2014 г. и 92/12.08.2014 г. и трите с
издател BEST OIL GREECE LTD и краен купувач ASCO GROUP Gmbh /Германия/ с VIN DE256557678, за последваща доставка на стока – боб със същия предмет на
доставка и стойност, без начислен ДДС. От немската данъчна администрация е
получен отговор, в който е посочено, че с фирмата ASCO GROUP Gmbh не може да се осъществи контакт, тъй като адресите и
телефоните не са активни, като последната данъчна декларация от дружеството е
получена за първото тримесечие на 2015 г. В данъчната декларация през месец юли
2014 г. са отразени ВОП, но от месец август 2014 г. няма такива.
Въз основа на това, както и извършения
анализ на международните товарителници, органът по приходите е приел, че са
налице случаи, при които има две последователни доставки на едни и същи стоки,
които са предмет на един единствен вътреобщностен
превоз, който може да бъде отнесен само към една от двете доставки, която
съответно ще бъде единствено освободена по силата на член 138, параграф 1 от
Директивата за ДДС. Изведен е изводът, че собствеността на стоките се прехвърля
от ревизираното лице към BEST OIL GREECE LTD в България, чрез предаването и чрез
превозвача, както и дружеството няма никакви права по контрол и движението на
стоката след натоварването и в град Русе
и Велико Търново, както и че транспортните разходи са за сметка на купувача ASCO
GROUP Gmbh. При това положение транспортният документ
следва да се отнесе към втората доставка, а именно между BEST OIL GREECE LTD и ASCO
GROUP Gmbh. Предвид горното е прието, че не е
изпълнена разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗДДС и не са налице вътреобщностни
доставки на стоки по трите фактури. На основание чл.17 ал.2 от ЗДДС и чл.82
ал.1 от ЗДДС е начислен допълнителен ДДС в размер на 22 413.85 лв. за данъчен период месец юли 2014 г. и в размер на
11 265.60 лв. за данъчен период месец август 2014 г. и са начислени
съответните лихви.
Непризнато
право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Д“ ЕООД
Относно непризнат данъчен кредит по фактура
№10…04/24.04.2014 г., издадена от „Д“ ЕООД с предмет „стоки по опис“ на
стойност 79 920.00 лв. и ДДС 15 984.00 лв. ревизиращият екип е
установил, че към фактурата липсва опис на стоката, както и доказателства, установяващи
получаването на стоката, както и не е налице плащане по процесната
фактура. С оглед на това е прието, че не е извършена доставката по посочената
фактура, поради което не е признато право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 15 984.00 лв. на основание чл.70 ал.5 и чл.68 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДДС.
Непризнато
право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Б.Г.БГ“ ЕООД
В хода на
проверката е установено, че дружеството – жалбоподател за ревизирания период е
ползвал данъчен кредит по общо шест броя фактури, с посочения доставчик. Прието
е, че по фактура №30…5/30.10.2014 г., която документира доставка на стока – 100
тона нерафинирано олио, с данъчна основа
100 000.00 лв. и ДДС в размер на 20 000.00 лв., не е налице
реална доставка на стоката, тъй като доставчикът не е разполагал с такова
количество олио, предмет на фактурата, липсват документи за превоз на стоката и
че стоката е била налична към момента на издаване на фактурата. С оглед на това
за дружеството не е налице право на данъчен кредит в размер на 20 000.00
лв. за данъчен период месец октомври 2014 г.
По фактура №30…3/12.03.2014 г., която
документира доставка на стока –олио, с данъчна основа 1 000 000.00 лв. и
ДДС в размер на 200 000.00 лв., е установено, че такава фактура с такъв
номер и дата не е издавана от доставчика „Б.Г.БГ“ ЕООД. Прието е, че не е
налице реална доставка на стоката, с оглед на това за дружеството не е налице
право на данъчен кредит.
Установено е, че по фактура №30…3/23.10.2014
г., която документира доставка на стока – принтери, с данъчна основа 1 000 000.00
лв. и ДДС в размер на 200 000.00 лв., не е налице реална доставка на
стоката. Установено е, че предходен доставчик „М.К.“ ЕООД не е осъществил
доставка към „Б.Г.“ ЕООД на стока - принтери, поради което този доставчик не е
разполагал с тази стока, за да я достави на дружеството – жалбоподател.
Установено е също, че по тази фактура не е извършено плащане, както и към
същата фактура е издадено КИ №30…7/22.12.2014 г. от оспорващия.
Тъй като фактури №30…3/12.03.2014 г. и
№30…3/23.10.2014 г., отразени с право на пълен данъчен кредит в СД за ДДС и
дневник за покупките за данъчен период месец септември и месец октомври 2014
г., са сторнирани от дружеството – жалбоподател в СД
за ДДС и ДП за данъчен период месец декември 2014 г., ревизиращият екип е
приел, че се дължат лихви за ползвания неправомерен данъчен кредит по
посочените фактури в размер на 5124.80 лв. за данъчен период месец септември
2014 г. и в размер на 3 397.50 лв. за данъчен период месец октомври 2014
г.
По
фактури, издадени от „А.Г.“ ЕООД
Относно непризнат данъчен кредит по фактура
№0…160/07.04.2014 г., издадена от „А.Г.“ ЕООД с предмет „Влекач Рено Премиум“ на стойност 14 000.00 лв. и ДДС 2 800.00 лв. и
издадено към нея КИ №2/30.04.2014 г. ревизиращият екип е установил, че КИ е
издадено поради разваляне на сделката, както и не са представени никакви
доказателства, включително и регистрация в КАТ, че ревизираното дружество е
придобило „Влекач Рено Премиум“, съгласно предмета на
фактурата. С оглед на това е намален размерът на ползвания данъчен кредит за
данъчен период месец април 2014 г. със сумата в размер на 2 800.00 лв.
По
фактури, издадени от „М.К.“ ЕООД и „Мак Импекс“ ЕООД
Установено е, че ревизираното дружество е
декларирало КИ №0…6/29.05.2014 г., издадено от „М.К.“ ЕООД през данъчен период
месец юни 2016 г. и КИ №11/30.10.2014 г., издадено от „М.И.“ ЕООД през данъчен
период месец ноември 2014 г. Съгласно чл.124 ал.5 от ЗДДС дружеството е
следвало да отрази издадените му КИ в дневника за покупките за данъчния период,
през който са издадени, поради което е прието, че следва да бъдат начислени
лихви в размер на 54.58 лв. за данъчен период месец май 2014 г. от 17.06.2014
г. до 14.07.2014 г. и в размер на 176.61 лв. за данъчен период месец октомври
2014 г. от 15.11.2014 г. до 15.12.2014 г.
По
фактури, издадени от „СТ В.“ ЕООД
Установено е от ревизиращия екип, че по
фактури №5874/02.03.2012 г. и №6389/02.08.2012 г., издадени от „СТ В.“ ЕООД, с
предмет наем по Договор за наем на недвижим имот от 09.02.2012 г., дружеството
е издало две КИ с №№8634/21.05.2014 г. и 8635/21.05.2014 г. на обща стойност на
начисления ДДС 385.00 лв. с основание прекратяване на Договора за наем и сторниране на платения депозит по договора. Констатирано е,
че КИ не са декларирани в дневниците за покупки от ревизираното дружество или
следващи данъчни периоди, както и няма извършени плащания между страните, с оглед
на което и на основание чл.124 ал.5 от ЗДДС следва да бъде намален размерът на
ползвания данъчен кредит за месец май 2015 г. със сумата в размер на 385.00 лв.
Въз основа на извършените констатации и
приложените доказателства, е съставен Ревизионен доклад
/РД/ №Р-03002714002192-092-001/14.05.2019 г., издаден от органите по приходите
при ТД на НАП-Варна, овластени със заповедта за възлагане на ревизия. Докладът
е подписан с електронен подпис, в срока на валидност и е връчен на ревизираното
лице на 15.05.2019 г. по електронен път, видно от разписката. С РД по ЗКПО е увеличен
финансовият резултат за 2013 г. на дружеството със сумата в размер на 5233.54
лв. - разход за наетия апартамент и съпътстващите му разходи, тъй като същите
не са признати за данъчните цели. Въз основа на това е определена данъчна
загуба -148 297.10 лв., вместо декларираната -153 530.64 лв., като на
основание чл.70 ал.1 от ЗКПО подлежаща на приспадане през следващите години е
установена данъчна загуба в размер на -148 297.10 лв.
С РД по
ЗДДС са установени следните задължения:
1.За
данъчен период от 01.04.2014 г. до 30.04.2014 г., с оглед непризнат данъчен
кредит в размер на 15984.00 лв. по фактура №10…4/24.04.2014 г., издадена от „Д“
ЕООД и намален размер на ползван данъчен кредит със сумата в размер на 2800.00
лв. по фактура №0…160/07.04.2014 г. във връзка с издадено КИ №0…2/30.04.2014
г., издадено от „А.Г.“ ЕООД, е установено задължение за ДДС в размер на
18 784.00 лв., ведно с лихва в размер на 9524.16 лв. за забава.
2.За
данъчен период от 01.05.2014 г. до 31.05.2014 г. е начислена лихва за просрочие в размер на 54.58 лв., във връзка с включено КИ
№6/29.05.2014 г., издадено от „М.К.“ ЕООД в по-късен данъчен период, а именно
месец юни 2014 г., както и е намален размерът на ползвания данъчен кредит в
размер на 385.00 лв. по фактури №5874/02.03.2012 г. и №6389/02.08.2012
г., издадени от „СТ В.“ ЕООД, с предмет наем по Договор за наем на недвижим
имот от 09.02.2012 г., дружеството е издало две КИ с №№8634/21.05.2014 г. и
8635/21.05.2014 г.
3.За
данъчен период от 01.07.2014 г. до 31.07.2014 г. е начислено ДДС в размер на
22 413.85 лв., тъй като не са признати като вътреобщностни
доставки /ВОД/ на стоки по два броя фактури - №30…178/23.07.2014 г. с данъчна
основа 55 741.25 лв. и №30…179/23.07.2014 г. с данъчна основа
56 328.00 лв. към BEST OIL GREECE LTD с VIN EL800441827, ведно с лихва в размер на 10 790.46 лв. за забава.
4.За
данъчен период от 01.08.2014 г. до 31.08.2014 г. е начислено ДДС в размер на
11 265.85 лв., тъй като тъй като не са признати като вътреобщностни доставки на стоки по фактура
№30…180/12.08.2014 г. с данъчна основа 56 328.00 лв. към BEST OIL GREECE LTD с VIN EL800441827, ведно с лихва в размер на 5 329.78 лв. за забава.
5.За данъчен период от 01.09.2014 г. до 31.09.2014
г. е начислена лихва за просрочие в размер на 5 124.80
лв., във връзка с непризнато право на данъчен кредит по фактура
№30…3/12.03.2014 г., издадена от „Б.Г.БГ“ ЕООД и по която е издадено КИ.
6.За
данъчен период от 01.10.2014 г. до 31.10.2014 г. е установен ДДС в размер на
20 000.00 лв., с оглед непризнат данъчен кредит по фактура №30…5/30.10.2014
г., издадена от „Б.Г.БГ“ ЕООД. Начислена лихва в размер на 3 397.50 лв.
във връзка с фактура №30…3/23.10.2014 г., издадена от „Б.Г.БГ“ ЕООД и по която
е издадено КИ, както и е начислена лихва в размер на 176.61 лв. във връзка с
включено КИ №10…11/30.10.2014 г., издадено от „М.И.“ ЕООД в по-късен
данъчен период, а именно в месец ноември 2014 г. Върху начисленото ДДС е
определена и лихва за просрочие в размер на
9 127.72 лв.
В срока по
чл.117 ал.5 от ДОПК ревизираното лице е подало възражение срещу ревизионния
доклад, с което е оспорило всички констатации и установени задължения, като са
били приложени и писмени доказателства.
Ревизията е
приключила с издаване на РА №Р-03002714002192-091-001/12.06.2019 г. от Д.К. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Милена Минева на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2
от ДОПК. В РА са обсъдени обстойно представеното възражение и
приложените нови счетоводни документи, като ревизиращият екип е приел същите за
неоснователни. Въз основа на това и на основание чл.119 ал.2 от ДОПК с процесния РА е установен корпоративен данък за 2013 г. в
размер на 523.35 лв. и 0 лв. за внасяне; ДДС за данъчен период месец април 2014
г. в размер на 18 784.00 лв. и лихва в размер на 9 675.49 лв.; ДДС за данъчен
период месец май 2014 г. в размер на 385.00 лв. и лихва в размер на 246.58 лв.;
ДДС за данъчен период месец юли 2014 г. в размер на 22 413.85 лв. и лихва в
размер на 10 971.03 лв.; ДДС за данъчен период месец август 2014 г. в размер на
11 265.60 лв. и лихва в размер на 5 420.54 лв.; ДДС за данъчен период месец
септември 2014 г. в размер на 0 лв. и лихва в размер на 5 124.80 лв. и ДДС за
данъчен период месец октомври 2014 г. в размер на 20 000.00 лв. и лихва в размер
на 12 862.96 лв.
РА е
подписан с електронен подпис, в срока на валидност на удостоверението и е
връчен на ревизираното лице електронно на 24.06.2019 г., съгласно извършеното
отбелязване в него.
Срещу РА е
подадена жалба вх. №31147/08.07.2019 г. до Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна, който с Решение №187
от 13.09.2019 г. е потвърдил ревизионния акт в цялост, като обстойно са
обсъдени и представените с жалбата допълнителни счетоводни документи от
дружеството. Решението е съобщено на жалбоподателя на 19.09.2019 г. по
електронен път, който недоволен е депозирал жалба срещу РА на 04.10.2019 г.
чрез административният орган пред Административен съд – Шумен.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установи,
че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно и в съответствие с
нормативните изисквания.
По ЗКПО: Вещото лице е посочило, че са налице 5 броя фактури
за наем за периода м. януари - м. април 2013г. и за съпътстващи разходи,
всичките с издател „П.“ ЕООД и получател дружеството - жалбоподател, както
следва: фактура №**********/07.01.2013 г. за сумата общо в размер на 1081.67
лв., от които 1000.00 лв. наем и 81.67 лв. съпътстващи разходи; фактура №**********/05.02.2013
г. за сумата общо в размер на 1220.32 лв., от които 1000.00 лв. наем и 220.32
лв. съпътстващи разходи; фактура №**********/05.03.2013 г. за сумата общо в
размер на 1321.22 лв., от които 1000.00 лв. наем и 321.22 лв. съпътстващи
разходи; фактура №**********/01.04.2013 г. за сумата общо в размер на 1286.20
лв., от които 1000.00 лв. наем и 286.20 лв. съпътстващи разходи и фактура №**********/04.06.2013
г. за сумата общо в размер на 324.13 лв., от които 0 лв. наем и 324.13 лв.
съпътстващи разходи, като сумите са без ДДС. Вещото лице дава заключение, че
съпътстващите разходи по ф-ра №**********/05.02.2013 г.
и по ф-ра №**********/05.03.2013 г. са отчетени по
счетоводна с-ка 601 „Разходи за материали”, а
останалите суми по другите фактури са осчетоводени по счетоводна с-ка 602 „Разходи за външни услуги”, като не са налице други
документи, които да удостоверяват командироване и да са приложени към фактурите
за наем. Със сумата в размер на 5233.54 лв. е намален счетоводният финансов
резултат за 2013 г., който резултат се посочва в ГДД.
По ЗДДС вещото лице дава заключение, че за данъчен период
месец април 2014 г. по фактура №**********/24.04.2014 г., издадена от Д ЕООД с
предмет „стоки” с данъчна основа 79 920.00 лв. и ДДС в размер на 15 984.00
лв. е отказано право на данъчен кредит на дружеството в размер на 15 984.00
лв. При справка в счетоводството на дружеството е представено копие от фактура
№**********/16.04.2014 г. с издател „Примера” ООД гр.Аксаково и получател „Б.О.Б.”
ЕООД за услуга съхранение на стока на обща стойност в размер на 1500.00 лв. с
ДДС, както и копие от фактура №**********/24.04.2014 г. издадена от „В.” ООД
гр.Шумен и получател „Б.О.Б.” ЕООД с предмет „почистване на боб” на стойност
1200.00 лв. с ДДС. По данни от счетоводството на дружеството на 16.04.2014 г. „Б.О.Б.”
ЕООД и „Д” ЕООД се договарят, че бобът, който се съхранява в гр.Аксаково ще
бъде продаден на „Б.О.Б.” ЕООД , като дружеството поема разходите за съхранение,
за които е издадена фактурата от „Примера” ООД.
На
23.04.2014 г. количеството от 24,58 т. боб е транспортирано от „В.Л.” ЕООД с
фактура №10021/23.04.2014 г. /приложена по делото/, след което е почистен от
„Вяра 2001” ЕООД с фактура №**********/24.04.2014 г. На 24.04.2014 г. се издава
процесната фактура от „Д“ ЕООД на жалбоподателя.
Вещото лице
дава заключение, че за данъчен период месец април 2014 г. по фактура по фактура
№160/07.04.2014 г. издадена от „А.Г.” ЕООД, във връзка с издадено към нея КИ
№2/30.04.2014 г. с ДДС в размер на 2800.00 лв. за влекач „Рено Премиум” е отказано право на данъчен кредит за посочената
сума ДДС по КИ. По отношение на тази фактура на експертизата е представено
копие от фактура №**********/01.08.2014 г. издадена от “Б.О.Б.” ЕООД с получател
„Н.П.” ЕООД с предмет „Влекач Рено Премиум” с данъчна
основа 16333.33 лв. и ДДС в размер на 3266.67 лв.
Вещото лице
е посочило, че за данъчен период месец май 2014 г. е отказано право на данъчен
кредит на дружеството по фактури №58/02.03.2012 г. и №6389/02.08.2012 г. във
връзка с издадени към тях КИ с номера №8634/21.05.2014 г. и №8635/21.05.2014 г.
с ДДС в общ размер от 385.00 лв.
За данъчен
период месец октомври 2014 г. вещото лице е посочило, че на дружеството –
жалбоподател е отказано право на данъчен кредит по фактура
№**********/30.10.2014 г., издадена от „Б.Г.БГ” ЕООД с предмет „нерафинирано
слънчогледово олио-наливно” – 100 т. с данъчна основа 100000.00 лв. и ДДС в
размер на 20000.00 лв., поради недоказано наличие на реална доставка. В тази
връзка вещото лице подробно е описало всички приложени по делото товарителници,
описани в самия РД за извършен превоз на олио след 01.11.2014 г. –л.15-16 от
РД, ведно с приложените пътни листи, както и товарителници и експедиционни
бележки при извършена справка на документацията, находяща
се в ТС БОП Велико Търново по преписка №366 БОП-1/2015 г. на Сектор БОП Велико
Търново, и е дало заключение, че има съставена фактура №*********/10.11.2014 г.
с издател „Н.П.” ЕООД и получател „Б.О.Б.” ЕООД за транспортни услуги
с.Ясен-П.Тръмбеш с автомобили Н4240ВМ, СА 0644ХТ на 08.11.2014 г. и с
автомобили Н4240ВМ, СА 0644ХТ на 09.11.2014 г. за 155.52 тона нерафинирано
слънчогледово олио-наливно, както и фактура №**********/10.11.2014 г., издадена
от „Б.Г.БГ” ЕООД с предмет „нерафинирано слънчогледово олио-наливно” -155.52 т.
с ед.цена 1252.00 лв. с данъчна основа 194711.04 лв. и ДДС в размер на 38942.21
лв. на обща стойност 233 653.25 лв. При съпоставка на описаните количества
олио по товарителниците и експедиционните бележки се установява, че на
08.11.2014 г. и на 09.11.2014 г. са извозени от с.Ясен до П.Тръмбеш 155.52 т.
олио, количество съответстващо на количеството олио фактурирано в фактура
№**********/10.11.2014 г. от което следва, че товарителниците с номера
№009665/01.11.2014 г. на стойност 25 180.00 кг. олио, №701606/01.11.2014 г.
на стойност 30 240.00 кг. олио, ведно с приложените експедиционни бележки,
или на обща стойност 55 420.00 кг. олио разтоварени на пристанище
Варна-Запад са количества от фактурираните 100 тона олио по фактура
№**********/30.10.2014 г.
От
заключението на вещото лице се установи, че всички доставчици на „Б.О.Б.” ЕООД
са регистрирани по ЗДДС и са включили издадените от тях фактури в дневниците си
за продажби за периодите за които се отнасят, с изключение на фактура
№**********/12.03.2014 г., издадена от „Б.Г.БГ” ЕООД, която не е включена в
дневника за продажби.
Вещото лице
е изготвило подробна „Справка за доставеното и продаденото количество боб през
2014 г.“ /Приложение №1 към заключението/ и „Справка за доставеното и
реализираното количество сурово олио през 2014 г.“ /Приложение №2 от заключението/.
Съгласно тези справки през 2014 г. са доставени 160 120.00 кг. боб,
продадени са 146 370.00 кг. и са бракувани 13 750.00 кг. боб или общо 160 120.00
кг. През 2014 г. са доставени 1 772 740.00 кг. олио, от които 485 100.00
кг. са доставени за съхранение за базата в П.Тръмбеш, а са реализирани 1 773 020.00
кг. олио, от които 485 100.00 кг. са реализирани от съхраняваното олио в
П.Тръмбеш.
Подробно в
заключението вещото лице е посочено отразяване на фактурите, по които е
отказано данъчен кредит по счетоводни записи и период на ползван данъчен
кредит.
Вещото лице
е посочило в случай, че по фактура №**********/30.10.2014 г. бъде призната
доставка за само 55 420.00 кг., то тогава признатото ДДС по фактурата е 11 084.00
лв. /55420 х 20%/, а непризнатото ДДС е в размер на 8 916.00 лв. /20000-11084/.
Тогава за данъчен период м. октомври 2014 г. ще се прибави 8 916.00 лв.
главница и 4 140.97 лв. лихва за период 15.11.2014 г.-12.06.2019 г.
От така
установено фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Оспореният
в настоящото производство РА е издаден надлежно от оправомощената
Д.К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Милена Минева на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията,, в
съответствие с нормата на чл.119 ал.2
от ДОПК.
Съдът
приема, че в ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. При ревизията са връчени по надлежния ред искания за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице, във връзка с които са
представени и писмени обяснения и писмени доказателства както от ревизирания,
така и от третите лица. Получените сведения са приобщени по установения ред към
административната преписка.
В тази
връзка направеното възражение от жалбоподателя, че не са били налице основания както
за спиране, така и за възобновяване на ревизионното производство, тъй като
образуваното досъдебно производство пред ТСБОП-Велико Търново не покрива
хипотезата на чл.34 ал.1 т.2 от ДОПК, а към момента на възобновяването не е
приключило това досъдебно производство, съдът намира за неоснователно.
Заповедта от 13.11.2015 г., с която е спряно производството, е била надлежно
връчена на ревизираното лице по електронен път на 01.12.2015 г. Тази заповед,
съгласно чл.34 ал.5 от ДОПК подлежи на самостоятелен съдебен контрол, от който
ревизираното лице не се е възползвало в законоустановения
14-дневен срок, и заповедта е влязла в сила. Действително към момента на
възобновяване на ревизионното производство – 02.04.2019 г., както и към
настоящия момент досъдебното производство пред ТСБОП не е приключило.
Независимо от това, съдът намира, че не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като и съобразно разпоредбата на чл.35 от ДОПК в
правомощието на органа е да възобнови производството. Съществено би било, ако
при спряно производство са извършвани действия от органите по приходите,
каквото в настоящото производство не е налице. Събраните в хода на
производствата доказателства, включително и тези, находящи
се по досъдебното производство, са връчени на ревизираното лице, поради което
не е налице и нарушено право на защита.
1. По ЗКПО:
С оспорения
РА са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2013
г. в размер на 523.35 лв., който не подлежи на внасяне, тъй като дружеството е
декларирало загуба за 2013 г. Разходи, общо в размер на
5233.54 лв. за наетия апартамент и съпътстващите му разходи по пет броя фактури
е прието, че не са свързани с дейността на дружеството, поради което и на
основание чл.26 т.1 от ЗКПО същите не са признати за данъчните цели и с
посочената сума е увеличен финансовият резултат за 2013 г. на дружеството. Въз
основа на това е определена данъчна загуба -148 297.10 лв., вместо
декларираната -153 530.64 лв. с ГДД, като на основание чл.70 ал.1 от ЗКПО
подлежаща на приспадане през следващите години е установена данъчна загуба в
размер на -148 297.10 лв.
Съгласно нормата
на чл.26 т.1 от ЗКПО, счетоводните разходи, които не са свързани с дейността, не се
признават за данъчни цели. За да бъде признат разход за данъчни цели, ЗКПО
поставя допълнителни кумулативни изисквания, в т. ч. извършването му да е пряко
свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице;
разходите да са документално обосновани; да е налице съпоставимост на приходи и
разходи; разходът да е пряко отноС.към отчетния
период, за който е намален финансовия резултат. Същевременно в закона липсва
легална дефиниция на понятието стопанска/икономическа дейност и като такава се
възприемат сделките, извършвани по занятие, изброени в чл. 1 от
Търговския закон, при отчитане на факта, че изброяването не е
изчерпателно.
В случая
ревизираното лице безспорно осъществява търговска дейност със стоки. От
приложения по делото Договор от 13.11.2012 г., сключен между дружеството –
жалбоподател, в качеството на наемател и „П.“ ЕООД град София, в качеството на
наемодател, се установи, че наемодателят е предоставил на наемателя за временно
ползване апартамент №9 на етаж 3 от недвижим имот, находящ
се в град София, бул. Симеоновско шосе №110, дом №15.
Договорът е сключен за срок от шест месеца, считано от 15.11.2012 г. Договорена
е наемна цена в размер на 1000.00 лв. месечно, както и всички разходи по
ползването на имота са за сметка на наемателя. Въз основа на този договор са
издадени и процесните 5 броя фактури за наем за
периода м. януари - м. април 2013 г. и за съпътстващи разходи, всичките с
издател „П.“ ЕООД и получател дружеството – жалбоподател - фактура №**********/07.01.2013
г. за сумата общо в размер на 1081.67 лв.; фактура №**********/05.02.2013 г. за
сумата общо в размер на 1220.32 лв.; фактура №**********/05.03.2013 г. за
сумата общо в размер на 1321.22 лв.; фактура №**********/01.04.2013 г. за
сумата общо в размер на 1286.20 лв. и фактура №**********/04.06.2013 г. за
сумата общо в размер на 324.13 лв., от които 0 лв. наем и 324.13 лв.
съпътстващи разходи, като сумите са без ДДС. Въз основа на изисканото обяснение
от трето лице „П.“ ЕООД се установява, че наетият апартамент се използва за
жилищни нужди. Хода както на
ревизионното производство, така и в съдебното, не се ангажираха други
доказателства от оспорващия, че наетият апартамент е ползван във връзка с
дейността на дружеството. Както и вещото лице е установило, липсват каквито и
да са други документи, които да удостоверяват командироване на управителят на
дружеството за сключване на сделка и да са приложени към фактурите. В тази
връзка и от показанията на свидетеля С.П. не се установи по категоричен начин
този апартамент да е ползван за офис на дружеството, както и не се установи за
сключването на точно кои сделки е използван от управителя. С оглед на това
съдът намира, че разходите, свързани с плащането на наемната цена за този апартамент
и съпътстващите разходи към него, не могат да бъдат обвързани със стопанската
дейност на дружеството, поради което жалбата в тази част, касаеща
увеличението на финансовия резултат за дружеството за 2013 г. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
2.По
ЗДДС.
За данъчен период от 01.04.2014 г. до 30.04.2014 г.
С РА по
ЗДДС за данъчен период от 01.04.2014 г. до 30.04.2014 г., с оглед непризнато
право на данъчен кредит в размер на 15984.00 лв. по фактура №10…4/24.04.2014
г., издадена от „Д“ ЕООД и намален размер на ползван данъчен кредит със сумата
в размер на 2800.00 лв. по фактура №0…160/07.04.2014 г. във връзка с издадено
КИ №0…2/30.04.2014 г., издадено от „А.Г.“ ЕООД, е установено задължение за ДДС
в размер на 18 784.00 лв., ведно с лихва в размер на 9524.16 лв. за
забава. Основанието, прието от ревизиращия орган, е липса на осъществени реални
доставки и по двете фактури.
По отношение на фактура
№10…4/24.04.2014 г., издадена от „Д“ ЕООД град София
От
приложената по делото фактура №10…4/24.04.2014 г. се установи, че в същата е
вписано издател „Д“ ЕООД град София и получател „Б.О.Б.“ ЕООД ***. В нея не е
посочен предмета на доставката, а е вписано „стоки под опис“ и обща стойност в
размер на 79 920.00 лв. и ДДС в размер на 15 984.00 лв. Към самата
фактура няма приложен опис на стоките, нито друг документ, установяващ
количество и единична цена на тези стоки.
Установено
е, че за посочения период „Д“ ЕООД град София е посочило в дневника за продажби
по ЗДДС издадената фактура №10…4/24.04.2014 г. на дружеството – жалбоподател с
данъчна основа 79 920.00 лв. и ДДС в размер на 15 984.00 лв.
В тази
връзка, както и е посочило и вещото лице в заключението, по делото са приложени
фактура №**********/16.04.2014 г. с издател „Примера” ООД гр.Аксаково и
получател „Б.О.Б.” ЕООД за услуга „съхранение на стока“ на обща стойност в
размер на 1500.00 лв. с ДДС, както и фактура №**********/24.04.2014 г.,
издадена от „В.” ООД гр.Шумен и получател „Б.О.Б.” ЕООД с предмет „почистване
на боб” на стойност 1200.00 лв. с ДДС. Тези две фактури не могат да бъдат
отнесени и не установяват, че вписаните в тях услуги са по отношение на
извършена доставка по процесната фактура. В първата
фактура, с издател „Примера“ ООД въобще не е посочен видът на стоката, която е
приета за съхранение, както и количеството на стоката. Във втората фактура,
издадена от „В.“ ООД също няма посочено количество на почистения боб. По делото
е приложена и фактура №10021/23.04.2014 г., издадена от „В.Л.” ЕООД град София,
в която е посочено извършване на „транспортна услуга“ на обща стойност в размер
на 360.00 лв. с включен ДДС. Към тази фактура обаче няма приложени други
документи – товарителница или спедиционна бележка, от
които да се установи вида и количеството на стоката, включително и дестинацията
на превоза.
В
заключението си вещото лице напълно коректно е посочило, а то е приложено и
като кореспонденция към заключението, че по „данни от счетоводството на
дружеството на 16.04.2014 г. „Б.О.Б.” ЕООД и „Д” ЕООД се договарят, че бобът,
който се съхранява в гр.Аксаково ще бъде продаден на „Б.О.Б.” ЕООД , като
дружеството поема разходите за съхранение, за които е издадена фактурата от
„Примера” ООД. На 23.04.2014 г. количеството от 24,58 т. боб е транспортирано
от „В.Л.” ЕООД с фактура№10021/23.04.2014 г.“ За тези извършени договорки между
страните липсват каквито и да са доказателства.
По
делото са приложени и пет броя Приемо-предавателни
протоколи с дати от 27.02.2014 г. и 28.02.2014 г., удостоверяващи приемането и
предаването на съответно количество зрял боб между жалбоподателя, като
получател и „Д“ ЕООД като доставчик, които обаче могат да се отнесат към сключения
Договор за покупко-продажба от 27.02.2014 г. между същите страни на
130 520 кг. зрял боб и при единична цена 2.70 лв. без ДДС за килограм. По
отношение на тази доставка е издадена и фактура №10…1/28.02.2014 г. с предмет
130 520 кг. „зрял боб“ на стойност 352 404.00 лв. и ДДС
70 480.80 лв., по която фактура ревизиращият екип е признал ползвания от
жалбоподателя данъчен кредит в размер на 70 480.80 лв.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че по процесната фактура
не се установи по категоричен начин да е извършена реална доставка на стока
„боб“, както твърди жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки
или услуги по облагаема доставка. При липса на облагаема доставка по смисъла на
чл.6 и чл.12 от ЗДДС не възниква и данъчно събитие по чл.25 ал.2 от ЗДДС. При
това положение съдът намира, че е налице хипотезата на чл.70 ал.5 от ЗДДС, а именно
не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно и
правилно органът по приходите не е признал право на данъчен кредит на
жалбоподателя по
отношение
на фактура №10…4/24.04.2014 г., издадена от „Д“ ЕООД град София за сумата в
размер на 15 984.00 лв.
По отношение на фактура №0…160/07.04.2014 г.,
издадена от „А.Г.“ ЕООД град Велико Търново
От
приложената по делото фактура №0…160/07.04.2014 г. се установи, че в същата е
вписан като доставчик „А.Г.“ ЕООД град Велико Търново и получател „Б.О.Б.“ ЕООД
***. В нея е посочен като предмет на доставката „Влекач „Рено Премиум 420 ДЦИ“ и рама №VF622GVА000137914, на стойност в размер на 14 020.00
лв. и ДДС в размер на 2 800.00 лв. Тази фактура е отразена в дневника за
покупки за месец април 2014 г. от дружеството с посочен предмет „доставка на
Влекач Рено Премиум“ и по тази фактура за през месец
април е ползван данъчен кредит от жалбоподателя в размер на 2 800.00 лв.
От „А.Г.“
ЕООД град Велико Търново е издало КИ №0…2/30.04.2014 г. към фактура
№0…160/07.04.2014 г. за 14 000.00 лв. и ДДС в размер на 2 800.00 лв.,
което е включено в дневника за продажби на „А.Г.“ ЕООД град Велико Търново за
данъчен период месец април 2014 г. Това КИ не е декларирано от ревизираното
лице. В изисканите писмени обяснения от третото лице „А.Г.“ ЕООД управителят е
посочил, че КИ е издадено поради разваляне на сделката за доставка на Влекач
„Рено Премиум“ по фактура№0…160/07.04.2014 г.
От
изисканата справка от ОД на МВР Сектор КАТ град Шумен бе представен Договор за
покупко-продажба на МПС от 25.08.2014 г., с нотариална заверка на подписите,
сключен между „А.Г.“ ЕООД град Велико Търново, в качеството на продавач и „Н.П.“
ЕООД град София, в качеството на купувач, с който е прехвърлена собствеността
върху товарен автомобил – Влекач, марка „Рено“, модел „Премиум“
420 ДЦИ, с рег. №ВТ 8043ВС, и с рама №VF622GVА000137914, който напълно съответства на посоченото
МПС в процесната фактура. От приложената Справка за
ПС се установи, че процесното МПС е регистрирано като
собственост на „А.Г.“ ЕООД град Велико Търново на 12.09.2013 г. и е
регистрирано на друг собственик на 01.10.2014 г. с ЕИК ..., който съответства
на ЕИК на „Н.П.“ ЕООД град София. Видно от разпечатката от ТР управител и
представител на „Н.П.“ ЕООД е И.Г., който е и представляващ дружеството –
жалбоподател.
В хода на
съдебното производство не се представиха доказателства и не се установи
жалбоподателят да е придобил собствеността върху посоченото ПС, както и да е
осъществена реално доставката по фактура №0…160/07.04.2014 г., издадена от „А.Г.“
ЕООД към ревизираното лице.
Кредитното
известие е сторно документ, с който се намалява
данъчната основа на доставка или се нулира данъчната основа при развалянето на
доставка, за която доставка вече е издадена фактура. В случая, доставчикът на „А.Г.“
ЕООД е нулирал доставките по издадената от него фактури към ревизираното лице.
При неосъществени /развалени/ доставки, получателят на първоначално издадените,
но нулирани фактури, не може да претендира приспадане на данъчен кредит, тъй
като сторнирането им /издаването на кредитни
известия/ показва, че не е настъпило данъчното събитие, което е отразено в тях.
Предвид изложеното, правилно в ревизионния акт е прието, че не е налице реална
сделка по процесната фактура, с оглед на което
законосъобразно и в съответствие с чл.124 ал.5 от ЗДДС е намален размерът на
ползвания данъчен кредит за данъчен период месец април 2014 г. със сумата в
размер на 2 800.00 лв.
За данъчен период 01.05.2014 г. – 31.05.2014
г.
От „М.К.“ ЕООД е издадено КИ №0…6/29.05.2014 г. с данъчна основа
-35 000.00 лв. и ДДС -7 000.00 лв., което е декларирано от
жалбоподателя през данъчен период месец юни 2014 г. Съгласно разпоредбата на
чл.124 ал.5 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по
този закон. С оглед на това и на основание чл.175 от ДОПК законосъобразно е
начислена лихва в размер на 54.58 лв. за данъчен период месец май 2014 г. за
периода от 17.06.2014 г. до 14.07.2014 г.
По отношение на фактури с №№0…5874/02.03.2012
г. и 0…6389/02.08.2012 г., издадени от „Ст В“ ЕООД
град Велико Търново
От
приложените по делото фактури с №№0…5874/02.03.2012 г. и
0…6389/02.08.2012 г. се установи, че същите са издадени от „Ст
В“ ЕООД град Велико Търново и с получател дружеството – жалбоподател с
основание депозит по Договор, на стойност 1 250.00 лв. и ДДС в размер на
250.00 лв. Съгласно Договор за наем на недвижим имот от 09.02.2012 г., сключен
между „Ст В“ ЕООД град Велико Търново, в качеството
на наемодател и „Б.О.Б.“ ЕООД ***, в качеството на наемател, наемодателят е
предоставил на наемателя за временно ползване недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ул.М. №5, склад №92А и е
договорена наемна цена в размер на 1 250.00 лв. без ДДС, платима до 5-то
число на текущия месец. Договорът е прекратен по взаимно съгласие, считано от
16.07.2012 г.
„Ст В“ ЕООД град Велико Търново, във връзка с прекратяване
на Договора, е издало две КИ с №№8634/21.05.2014 г. с данъчна основа в
размер на 1250.00 лв. и ДДС в размер на 250.00 лв. и 8635/21.05.2014 г. с
данъчна основа 675.00 лв. и ДДС в размер на 135.00 лв. на жалбоподателя или с
обща стойност на начисленото ДДС в размер на 385.00 лв. Жалбоподателят не е
декларирало в дневниците за покупките процесните КИ
както в ревизирания период, така и в следващи данъчни периоди, поради което и
на основание чл.124 ал.5 от ЗДДС съдът приема, че законосъобразно е намален
размерът на ползвания данъчен кредит за данъчен период месец май 2015 г. със
сумата в размер на 385.00 лв.
За данъчен период 01.07.2014
г. – 31.07.2014 г. и за данъчен период 01.08.2014 г. – 31.08.2014 .
Дружеството - жалбоподател е декларирало ВОД
на стоки - боб, доставки по чл.7 от ЗДДС, облагаеми с нулева ставка на данъка
към BEST OIL GREECE LTD с VIN EL800441827 по три броя фактури -
№30…178/23.07.2014 г. с данъчна основа 55 741.25 лв., №30…179/23.07.2014
г. с данъчна основа 56 328.00 лв. и №30…180/12.08.2014 г. с данъчна основа
56 328.00 лв. или общо 168 397.25 лв., като BEST OIL GREECE LTD е
регистрирано за целите на ДДС в Гърция с идентификационен номер по ДДС EL800441827.
От приложените по делото три броя инвойс фактури №30…178/23.07.2014 г., №30…179/23.07.2014 г.
и №30…180/12.08.2014 г. се установи, че и трите са с предмет на доставка „боб“
– по първата 23 750.00 кг. боб на стойност 28 500 евро без начислен
ДДС, по втората 24 000 кг. боб на стойност 28 800 евро и без начислен
ДДС и по третата 24 000 кг. боб на стойност 28 800 евро и без
начислен ДДС, като по трите фактури не е посочено основание за неначисляване на
ДДС. Продавач и по трите фактури е дружеството – жалбоподател, а като получател
и краен купувач е BEST OIL GREECE LTD. В условията за доставка по двете фактури е
посочено FCA /франко превозвача/: Русе, България, а по третата FCA /франко
превозвача/: Велико Търново, България. Дата на изпращане съответно 23.07.2014
г. и 12.08.2014 г. Посочено е място на изпращане Русе/Велико Търново и място на
разтоварване и местоназначение Германия, Грюнхайде
/Марк/.
Всяка от посочените фактури е придружена с инвойс фактура №№89/23.07.2014 г., 90/23.07.2014 г. и
92/12.08.2014 г. и трите с издател BEST OIL GREECE LTD и краен
купувач ASCO GROUP Gmbh /Германия/ с VIN DE256557678 със същия предмет на доставка и
стойност и без начислен ДДС. Условията на доставката са същите, а именно дата
на изпращане 23.07.2014 г. и 12.08.2014 г., FCA /франко превозвача/: Русе/Велико Търново,
България, място на изпращане Русе/велико Търново и място на разтоварване и
местоназначение Германия, Грюнхайде /Марк/, като
първите две фактури от 23.07.2014 г. са придружена с писмено потвърждение за
получаване на стоката от ASCO GROUP Gmbh /Германия/,
адресирано до BEST OIL Bulgaria EOOD.
От приложените по делото международни
товарителници /CMR/, удостоверяващи превоза на стоката по издадените инвойс
фактури се установи, че е извършен превоз на боб – съответно 23 750 кг. и
два пъти по 24 000 кг., като получател на стоките е посочено ASCO GROUP Gmbh /Германия/ и като изпращач е посочено „Б.О.Б.“ ЕООД.
Данните в тези товарителници по отношение на вида и количеството на стоката,
товарен и разтоварен пункт напълно съвпадат с данните по фактурите. Като
превозвач по товарителниците с дати от 23.07.2014 г. е „И.Т.П.“ ЕООД и „П.“
ЕООД – с посочени номера на превозните средства и по товарителницата с дата
12.08.2014 г. с превозвач „П.“ ЕООД – с посочени номера на превозните средства.
Във върза с осъществения превоз, е изискано от двамата превозвачи представяне
на документи. Същите са представили както копия от товарителниците, така и инвойс фактури за платен превоз. От тези фактури се
установява, че превозът на стоките е бил за сметка на ASCO GROUP Gmbh /Германия/.
Анализът на тези доказателства категорично
води до извода, че при извършените доставки от жалбоподателя към гръцкото
дружество BEST OIL GREECE LTD стоките са изпращани директно до Германия и
са получени от германското дружество ASCO GROUP Gmbh.
Фактурите за извършената продажба към германското дружество са издадени от
гръцкото дружество преди стоката да е била натоварена в България, следователно
преди да започне вътреобщностният транспорт. И по
трите процесни фактури гръцкият купувач BEST OIL
GREECE LTD продава закупените от жалбоподателя стоки на дружеството в Германия ASCO
GROUP Gmbh още докато стоките са на територията на Р
България, с оглед посочените по-горе транспортни документи. При това положение
извършеният транспорт не може да се обвърже с доставката от жалбоподателя към BEST
OIL GREECE LTD по трите фактури.
Съгласно чл.7 ал.1 ЗДДС, точно транспониращ текста на чл.138 пар.1 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки,
транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон
лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга
държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно
незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава
членка. Прилагайки тази разпоредба съдът намира, че доставките от жалбоподателя
към BEST OIL GREECE LTD по процесните инвойс фактури №30…178/23.07.2014 г., №30…179/23.07.2014 г.
и №30…180/12.08.2014 г. не могат да бъдат определени като ВОД, тъй като стоката
- боб, предмет на доставката, не е превозена или изпратена до гръцкото
дружество BEST OIL GREECE LTD, което я придобива по тази доставка.
С оглед събраните по делото доказателства
може да се приеме, както е приел и органът по приходите и правилно се е позовал
на Решение на Съда на ЕС по дело С-386/16, че са налице две последователни
доставки, извършени с един единствен вътреобщностен
превоз, за получатели, които имат адрес в държави членки на ЕС, и които са
регистрирани по ДДС в съответната държава - чл.15 ЗДДС, транспониращ чл.141 от Директива
2006/112 ЕО на Съвета. В този случай обаче специалните разпоредби целят да
освободят посредника от заплащане на ДДС, доколкото на неговата доставка
съответства вътреобщностното придобиване, а доставчикът
отново осъществява ВОД и следва да представи доказателства за това /т. 26 от
решението на СЕС по дело С-386/16/. Според
същото решение по дело С-386/16 следва, че дори и крайните клиенти да са
установени в трета държава членка на ЕС данъчнозадължени лица, осъществените от
ревизираното дружество в полза на гръцкото дружество BEST OIL GREECE LTD
доставки, за което са издадени процесните инвойс фактури №30…178/23.07.2014 г., №30…179/23.07.2014 г.
и №30…180/12.08.2014 г., не са освободени от ДДС като ВОД, тъй като транспортът
не може да бъде отнесен към неговата доставка, а към втората такава – от BEST
OIL GREECE LTD към ASCO GROUP Gmbh,
тъй като тази доставка е осъществена от BEST OIL GREECE LTD преди
транспортирането на стоките. В тази връзка и с оглед посоченото по-горе
неоснователно се явява твърдението на оспорващия, че е налице хипотезата на
чл.15 от ЗДДС, още повече, че в доказателствата по делото никъде не е посочено,
че BEST OIL GREECE LTD е посредник в тези операции.
С оглед на това съдът приема, че правилно
органът по приходите е приел, че доставките по процесните
фактури са с място на изпълнение на територията на България, поради което не е
изпълнено условието по чл.7 ал.1 от ЗДДС и на основание чл.17 ал.2 от ЗДДС и
чл.82 ал.1 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 22 413.85 лв. за данъчен период месец юли 2014 г. и в размер на
11 265.60 лв. за данъчен период месец август 2014 г.
За данъчен период 01.09.2014
г. – 30.09.2014 г.
От приложената фактура №30…3/12.03.2014 г., която
документира доставка на стока –олио, с данъчна основа 1 000 000.00 лв. и
ДДС в размер на 200 000.00 лв., се установи, че в същата е вписано като
издател „Б.Г.БГ“ ЕООД и получател оспорващия. Въз основа на изискани обяснения
и представяне на документи от „Б.Г.БГ“ ЕООД от същото дружество са представени
с придружително писмо от 16.12.2014 г., съгласно
които се установява, че фактура с посочен номер и дата не е издавана, а е
издадена само с дата от 23.10.2014 г. Тази фактура не е включена и в дневника за
продажба в съответния период.
По тази фактура жалбоподателят е ползвал
данъчен кредит през месец септември 2014 г. в размер на 200 000.00 лв.,
като дружеството е декларирало в дневника за покупки за месец декември 2014 г.
КИ по фактура №30…3/12.03.2014 г. с данъчна основа -1 000 000.00 лв.
и ДДС -200 000.00 лв.
Въз основа на гореизложеното съдът намира,
че законосъобразно е прието от органът по приходите, че по посочената фактура
не е налице реална доставка, поради което неправилно ревизиращото дружество е
ползвало данъчен кредит. Тъй като фактура №30…3/12.03.2014 г., отразена с право
на пълен данъчен кредит в СД за ДДС и дневник за покупките за данъчен период
месец септември 2014 г., са сторнирани от дружеството
– жалбоподател в СД за ДДС и ДП за данъчен период месец декември 2014 г.,
ревизиращият екип, законосъобразно на дружеството е начислена лихва за
ползвания неправомерен данъчен кредит в размер на 5124.80 лв. за данъчен период
месец септември 2014 г. за периода от 15.10.2014 г. до 14.01.2015 г. върху
сумата от 200 000.00 лв.
За данъчен период 01.10.2014 г. – 30.10.2014
г.
От приложената по делото фактура №30…3/23.10.2014 г., издадена от „Б.Г.БГ“ ЕООД
град София-доставчик и получател ревизираното лице, се установи, че като предмет на
доставката е вписано „принтери – цветни по спецификация“, с данъчна основа 1
000 000.00 лв. и ДДС в размер на 200 000.00 лв. По делото е приложен
и Договор за покупко-продажба от 21.10.2014 г., сключен между „Б.Г.БГ“ ЕООД
град София, в качеството на продавач и „Б.о.Б.“ ЕООД ***, в качеството на
купувач, по силата на който продавачът продава на купувача цветни принтери,
съгласно приложената спецификация, неразделна част от договора за общо
2 500 бр. принтери. Липсват обаче доказателства, установяващи по
категоричен начин, че е извършена процесната доставка
– товарителници, пътни листа. Към посочената фактура е издадено КИ
№30…7/22.12.2014 г. от оспорващия, включено в дневника за покупки за месец
декември 2014 г. със сторниране на сумите.
С оглед на това, при липса на реална
доставка и доколкото фактура №30…3/23.10.2014 г., отразена с право на пълен
данъчен кредит в СД за ДДС и дневник за покупките за данъчен период месец
октомври 2014 г., е сторнирана от дружеството –
жалбоподател в СД за ДДС и ДП за данъчен период месец декември 2014 г., съдът
приема, че законосъобразно органът по приходите е начислил лихва за ползвания
неправомерен данъчен кредит по посочената фактура в размер на 3 397.50 лв.
за данъчен период месец октомври 2014 г.
За посочения
данъчен период е установен ДДС в размер на 20 000.00 лв., с оглед
непризнат данъчен кредит по фактура №30…5/30.10.2014 г., издадена от „Б.Г.БГ“ ЕООД. В приложената по делото фактура се установи, че в
същата е вписано като предмет на доставката „нерафинирано слънчогледово
олио-наливно“, количество 100 тона, единична цена 1 000.00 лв. и обща
данъчна основа 100 000.00 лв. и ДДС в размер на 20 000.00 лв. В хода
на ревизията са установени и предходни доставчици към „Б.Г.БГ“ ЕООД с предмет
на доставка „олио-нерафинирано“, а именно „Х.О.“ и „М.О.“ АД.
От
представените фактури от предходните доставчици, както и товарителници за същия
период с №№009661/24.10.2014 г., 701602/24.10.2014 г., 701603/24.10.2014 г. и
801340/24.10.2014 г. се установи, че общото транспортирано количество
нерафинирано олио от предходните доставчици към „Б.Г.БГ“ ЕООД за месец октомври
е 105 980 кг., което като количество отговаря на доставката по фактура
№30…4/23.10.2014 г. с доставчик „Б.Г.БГ“ ЕООД и получател ревизираното
дружество с данъчна основа 106 000.00 лв. и ДДС в размер на 21 200.00
лв. и по която фактура е признат данъчния кредит на жалбоподателя.
В хода на
ревизионното производство, така и в хода на настоящото съдебното производство е
направен анализ и на извършените доставки от предходните доставчици на „Б.Г.БГ“
ЕООД през месец ноември 2014 г., включително и издадените фактури в този период
за доставка на олио от „Б.Г.БГ“ ЕООД към дружеството жалбоподател. В тази
връзка от заключението на вещото лице по категоричен начин се установи, че има
издадена фактура №30…6/10.11.2014 г. от „Б.Г.БГ“ ЕООД-доставчик на жалбоподател
като получател с предмет на доставката „нерафинирано олио - наливно“ за 155.52
тона при единична цена 1252.00 лв. или с данъчна основа от 194 711.04 лв.
и ДДС в размер на 38 942.21 лв. или на обща стойност 233 653.25 лв.
Вещото лице е посочило, че товарителници с №№701573/08.11.2014
г. с изпращач ”М.О.” АД Пазарджик и получател Б.Г.за нерафинирано олио 26920кг.;
№701610/08.11.2014 г. с изпращач ”М.О.” АД и получател Олива
АД за нерафинирано олио 25460 кг; №701574/08.11.2014
г. с изпращач ”М.О.” АД и получател Б.Г.за 26700 кг.; №701575/09.11.2014 г. с изпращач ”М.О.” АД и получател Б.Г.за
нерафинирано олио 25940 кг.; №701611/09.11.2014 г. с Изпращач ”М.О.”
АД и получател Олива АД П.Тръмбеш за нерафинирано олио 25220 кг. и
701609/08.11.2014 г. с изпращач „М.О.“ АД и получател „Олива“ АД за
нерафинирано олио 25 280 кг., установяват доставки от предходните
доставчици към „Б.Г.БГ“ ЕООД за 155.52 тона нерафинирано олио. За извършения
превоз по посочените товарителници, който е осъществен от превозвача „Н.П.“
ЕООД е издадена фактура за превоз №20…13/10.11.2014 г. с получател „Б.О.Б.“
ЕООД за транспортни услуги на 08.11.2014 г. и на 09.11.2014 г. с посочени
номера на ВПС за 155.52 тона, като към фактурата са приложените посочените
товарителници и експедиционни бележки.
С оглед
извършената съпоставка по-горе, вещото лице е посочило, че товарителница с №009665/01.11.2014 г. с изпращач ”Х.О.” ООД Първомай и получател
Пристанище Варна – Запад, Превозвач ”С.Т.1.” ЕООД и товар: нерафинирано
слънчогледово олио 25180 кг. и товарителница с №701606/01.11.2014
г. Първомай с изпращач ”Х.О.” ООД Първомай и получател Пристанище Варна – Запад
с превозвач ”Сим Т.1.” ЕООД с товар: нерафинирано
слънчогледово олио 30240 кг., както и експедиционна бележка №1693/01.11.2014 г. с изпращач „Х.О.” ООД Първомай и получател
„Б.Г.БГ” ЕООД с товар сурово слънчогледово масло 30240 кг. и експедиционна
бележка №1694/01.11.2014 г. с изпращач „Х.О.” ООД Първомай и получател
„Б.Г.БГ” ЕООД с товар сурово слънчогледово масло 25180 кг. или общо 55 420
кг. нерафинирано олио могат да бъдат отнесени като количества от фактурираните
100 тона олио по процесната фактура №30…5/30.10.2014
г.
Съдът
приема, че посочените от вещото лице товарителници и експедиционни бележки не
установяват по категоричен начин извършената доставка по процесната
фактура, тъй като същите удостоверяват доставка на количество нерафинирано олио
към „Б.Г.БГ“ ЕООД от предходни доставчици и то към дати, след издаване на процесната фактура №30…5/30.10.2014 г., т.е. не се
установява, че към датата на продажбата по тази фактура, доставчикът „Б.Г.БГ“
ЕООД към 30.10.2014 г. да е имал в наличност 100 тона нерафинирано олио и
съответно да ги е доставил на дружеството жалбоподател, като липсват
доказателства, установяващи превоза на доставката от „Б.Г.БГ“ ЕООД към
жалбоподателя.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че по процесната фактура
не се установи по категоричен начин да е извършена реална доставка на стока
„нерафинирано слънчогледово олио-наливно“, както твърди жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по
този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. При
липса на облагаема доставка по смисъла на чл.6 и чл.12 от ЗДДС не възниква и
данъчно събитие по чл.25 ал.2 от ЗДДС. При това положение съдът намира, че е
налице хипотезата на чл.70 ал.5 от ЗДДС, а именно не е налице право на данъчен
кредит за данък, който е начислен неправомерно и правилно органът по приходите
не е признал право на данъчен кредит на жалбоподателя по отношение
на фактура №30…5/30.10.2014 г., издадена от „Б.Г.БГ“ ЕООД за сумата в размер на
20 000.00 лв.
Безспорно се установи, че жалбоподателят е
декларирал КИ №11/30.10.2014 г., издадено
от „М.И.“ ЕООД с данъчна основа -102 245.10 лв. и ДДС
-20 449.01 лв. през данъчен период месец ноември 2014 г. Съгласно чл.124
ал.5 от ЗДДС дружеството е следвало да отрази издаденото му КИ в дневника за
покупките за данъчния период, през който е издадено, поради което съдът приема,
че законосъобразно е начислена лихва в размер на 176.61 лв. за данъчен период
месец октомври 2014 г. от 15.11.2014 г. до 15.12.2014 г.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореният в
настоящото производство РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от
закон форма, при спазване на административнопроцесуалните
правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. С оглед на това
жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съобразно
изхода от спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител
на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.161 ал.1
от ДОПК и чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ТД на НАП град Варна направените по делото разноски в размер на 3 706.73
лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.О.Б.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ...., представлявано от управителя И. Д.Г., чрез
пълномощник адвокат Д. С. при САК, срещу Ревизионен акт №Р-03002714002192-091-001/12.06.2019
г., издаден от Началник на сектор при ТД на НАП гр.Варна и Главен инспектор по
приходите при ТД на НАП гр.Варна, потвърден изцяло с Решение №187/13.09.2019 г.
на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика град Варна при
ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„Б.О.Б.“
ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ...., представлявано от
управителя И. Д.Г., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" град Варна при ЦУ на НАП сумата в размер на 3 706.73 /три хиляди седемстотин и
шест лева и седемдесет и три стотинки/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: