Решение по дело №1311/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. П. И. от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 272з-4326 от 04.12.2023г. издадена от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково(И. Н. К.).

В жалбата се твърди, че издаденият акт е неправилен, незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът - мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково(И. Н. К.) редовно призован, не се явява и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.12.2023г. мл.автоконтрольор в сектор “Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, съставил против жалбоподателката А. П. И. Акт за установяване на административно нарушение сер. GА, с бл. № 841112. В акта било посочено, че на 04.12.2023г. в 16.22ч. в [населено място], по [улица]до автогара Хасково оспорващата е управлявала собствения си лек автомобил „Мазда 2“, с рег. № [рег. номер] след употреба на НУВ(Амфетамин), установена с техническо средство Drug Test 5000 с № ARРK-0027. АУАН бил предявен и връчен на адресата си на 04.12.2023г., като оспорващата собственоръчно вписала в същия, че има възражения.

В лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 019110 е отразено, че А. П. И. е постъпила на 04.12.2023г. в 17.25ч., като е взета кръв за НУВ – 2 бр. вакуети и 2 бр. контейнери за урина.

На база съставения АУАН, на същата дата - 04.12.2023г. И. Н. К. - Мл. автоконтрольор в сектор“Пътна полиция“при ОДМВР-Хасково, приложил с оспорената заповед спрямо А. П. И. принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП .

Видно от разписката в обжалваната заповед, последната била връчена на адресата си на 04.12.2024г. Жалбата срещу административния акт била подадена в Административен съд, [населено място] и регистрирана с вх.№ 9404 от 06.12.2023г.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, доказателства за годността на техническото средство, с което оспорващата първоначално е тествана за употреба на наркотични вещества, доказателства за компетентността на издателя на акта, справка за нарушител и заключение по съдебна химикотоксикологична/токсикохимична/ експертиза изх. № И-6663 от 15.07.2024г. изготвена от медицински специалисти при ВМИ София.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Оспорването е депозирано в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, разполагащ с правомощия да постановява актове от оспорения вид съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и т.9 от Заповед №272з-199 от 19.01.2023г.на Директора на ОДМВР-Хасково, за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа правни и фактически съображения за издаването си, които не си противоречат. Следователно оспорения акт отговаря на изискванията за форма по чл. 149, т.2 от АПК.

Не се установява при издаване на заповедта да е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, като не се споделят доводите на оспорващата страна, че при дадена кръвна проба е следвало административният орган да изчака резултата от кръвното изследване и едва след това и то при наличие на съответните предпоставки, да издаде заповед за прилагане на ПАМ.

При издаване на заповеди от оспорения вид административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при наличие на данни, за управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества от водача му, произтичащи от извършен тест с годно техническо средство, да приложи спрямо последния незабавно съответната принудителна административна мярка. Това е така, тъй като само по този начин би се постигнала заложената в чл. 171 от ЗДвП цел, а именно – да се осигури безопасността на движението по пътищата. Да се сподели тезата на жалбоподателя в тази насока би означавало да се стигне до положение при което независимо, че водач на м.п.с. управлява такова след употреба на наркотични вещества, на същия да се предостави възможност необезпокоявано да продължи да извършва тази дейност, която е източник на повишена опасност за живота и здравето на другите участници в движението и което безспорно не изпълнява законодателната воля. Доколко наличието на наркотично вещество в кръвта се доказва от извършено кръвно изследване е въпрос на преценката на материалната законосъобразност на акта.

Обжалвания акт е издаден на основание нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и на който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, като в конкретния случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление на м.п.с. след употреба на наркотични вещества.

Не спорно между страните по делото, а и е видно от приетия по делото без оспорване от страните АУАН, сер. GА, бл. № 841112 от 04.12.2023г., че на посочената дата в [населено място] жалбоподателката е управлявала моторно превозно средство [Марка], с рег. №[рег. номер]. Следователно същата е имала качеството на „водач” на моторно превозно средство.

Безспорно, от същото писмено доказателство, както и от извлечение от резултатите отчетени от използвания за проверка тест - Drаger Drug Test 5000, № ARРK-0027, се установява и че на посочената в тях дата, при извършеното изследване на жалбоподателката е отчетено наличие на амфетамин. Определение за наркотично вещество е дадено в § 1, т.11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, и по смисъла на закона това е всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, от същия закон, както и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Съответно в чл. 3, ал.2 от ЗКНВП е предвидено, редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични, да се определя с наредба, приета от Министерския съвет, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, както следва: 1. Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина;2. Списък II - Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина и 3. Списък III - Рискови вещества. Амфетаминът е включен в списък I, към чл.3, ал.1 от приложимата наредба Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, вр. с чл. 3, ал.2 ,т.1 от ЗКНВП. Следователно същият представлява наркотично вещество по смисъла на нормативната уредба.

От листа за преглед на пациент в КДБ/СО от 04.12.2023г. се установява, че жалбоподателката след извършеното й изследване с дрегер е дала кръв и урина за извършване на медицинско изследване за установяване налицието на наркотични вещества в кръвта й.

Между страните не е спорно, че вземането на кръв и урина е сторено по реда и начина предвидени в приложимата нормативна уредба на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Видно от заключението по изготвената експертиза, с изх. № И-6663 от 15.07.2024г.на ВМИ - София, от извършеното изследване на предоставените биологични проби кръв и урина от А. П. И., не се установява наличие на наркотични вещества.

Както вече бе посочено по-горе в мотивната част на решението, в нормата на чл. 171, т.1, б.”б” предложение последно от ЗДвП, изрично е посочено, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от с.з., установените стойности са определящи. Следователно от съдържанието на разпоредбата, представляваща правно основание за прилагане на ПАМ е видно, че независимо, че начините на установяване на концентрацията на наркотични вещества в кръвта са регламентирани алтернативно – чрез медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, то поредността на изброяването налага да се приеме, че при установени различни концентрации по два различни начина, както в случая, следва да се съобрази химическото лабораторно изследване. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, според която при отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста. След като от изследваната проби на кръв и урина на жалбоподателката безспорно се установява, че в кръвта/и урината й не е имало наличие на наркотични вещества, т.е изцяло се опровергават резултатите от извършеното изследване с техническо средство, то от страна на А. И. не е осъществена посочената в акта хипотеза на чл. 171, ал.1, т. б. „б“ от ЗДвП, представляваща предпоставка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. В този смисъл и практиката на ВАС, изразена в Решение № 67/03.01.2019г. по адм. Дело № 5442/2019г. на ВАС -1-во отделение, Решение № 15410 от 11.12.2018г. по адм. дело № 3123/2018г. 1-во отделение.

Гореизложеното води на извода, че понастоящем не се доказва да са налице предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП спрямо жалбоподателката А. П. И., поради което и оспорената заповед, като незаконосъобразно издадена при наличие на отменително основание по чл. 146, т.4 от АПК следва да бъде отменена.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи заплатена ДТ в размер на 10.00 лева и действително заплатено възнаграждение за едни адвокат в размер на 1000.00 лева, съобразно договор за правна защита и съдействие от 15.01.2024г./л.27/

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 272з-4326 от 04.12.2023г. издадена от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково(И. Н. К.).

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Хасково да заплати на А. П. И., с [ЕГН], от [населено място] сторените по делото разноски в размер на 1010.00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .