Решение по дело №7/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК и чл. 348 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. К., с [ЕГН], срещу решение № 1349 от 17.11.2024 г. по НАХД № 20243110202019/2024 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 673748-F681874/4.11.2022 г. на директор на дирекция "Обслужване" при ТД на НАП – Варна, с което на К. е наложено административно наказание "глоба", в размер на 500 лв., на основание чл. 178 от ЗДДС във вр. с чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС.

В жалбата се оспорва правилността на преценката на районния съд за немаловажност на случая. Сочи, че на 1.02.2022 г. е сключил договор с Clariness GmbH, със седалище Хамбург за предоставяне на консултантски услуги, има подадена декларация за начало на дейност като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия. Заявление за регистрация по чл. 97а, ал.2 не е подавал, тъй като не знаел, че е необходимо. За периода от 1.03.2022 г. до 30.09.2022 г. има седем издадени фактури към компанията на стойност от 49 489.93 лв. На 5.10.2022 г. К. подал заявление за регистрация по ЗДДС и тогава разбрал, че заявлението е следвало да се подаде до 22.02.2022 г. За проверявания период било установено, че няма реализиран облагаем оборот по ЗДДС. Нарушението не е извършено виновно, със закъснението не са засегнати обществени интереси, не е причинена и вреда на бюджета, което обуславя малозначителност на деянието. По изложените доводи моли да се отмени решението и потвърденото с него НП. За с.з. касаторът редовно призован не се явява. В молба с.д. № 2143/2025 г. поддържа, че извършеното нарушение е малозначително, поради което следва да бъде предупреден, а не санкциониран. Моли да се отмени касираното решение.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП Варна, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на Районен съд – Варна.

Административен съд – гр. Варна, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуална допустима, тъй като срочно е упражнено потестативното право на жалба от лице с активна процесуална легитимация - страна в производството пред предходна съдебна инстанция. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Съдебното производство пред ВРС е инициирано по жалба на Д. П. К. срещу наказателно постановление /НП/ № 673748-F681874/4.11.2022 г. на директор на дирекция "Обслужване" при ТД на НАП – Варна, с което на К. е наложено административно наказание "глоба", в размер на 500 лв., на основание чл. 178 от ЗДДС във вр. с чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС.

Районен съд - Варна е приел от фактическа страна, че на 01.02.2022 г. К. сключил договор за предоставяне на консултантски услуги с Clariness GmbH, със седалище в Германия, гр.Хамбург. Съгласно договора жалбоподателя бил нает да предоставя услуги по изготвяне на техническа документация – оферти, презентации, стратегии за клиенти на възложителя в координация с бизнес отделите на възложителя, срещу месечно възнаграждение в размер на 3614.63 евро/7069.99лв./ От датата на сключване на договора въз основа на подадено от К.. заявление, последният бил регистриран като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия консултант. До края на м. 09.2022 г. той издал 7 фактури към Clariness GmbH на обща стойност 49 489.93лв. и поради предстоящото преминаване на стойността от 50 000.00лв. на възнагражденията по договора, на 05.10.2022 г. подал заявление за задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Към заявлението приложил копия от договора и от издадените фактури. Във връзка с подаденото заявление в ТД на НАП-Варна била извършена проверка. При извършена проверка от служители на НАП Варна в информационните масиви на Агенцията било установено, че К. има установена регистрация като данъчно задължено лице на територията на страната, че плащането на първата от представените от задълженото лице фактури е осъществено на 01.03.2022 г. за данъчното събитие, както и че мястото на изпълнение на предоставяните услуги е в Германия, където възложителят и получателят на услугите Clariness GmbH имал установена независима икономическа дейност и бил регистриран за целите на ДДС. Преценено е, че К. като данъчно задължено лице, установено на територията на страната, предоставящо услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава - членка на ЕС, за които се дължи данък по доставката от получателя данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС съгласно чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, което по арг. от чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС е следвало да се изпълни не по-късно от 22.02.2022 г., в 7дневен срок от която дата било осъществено първото плащане по договора - 01.03.2022 г. Т. к. до 05.10.2022 г. задълженото лице не било отправило искане за регистрация по ЗДДС бил направен извод за осъществен състав на нарушение по чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС . За нарушението бил съставен АУАН, констатициите от който са възпроизведени в НП.

Според районния съд в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвид спазването на формалните изисквания на ЗАНН. ВРС е приел, че НП и АУАН са издадени от оправомощени за това лица, при наличието на изискуемите реквизити по ЗАНН, правилно е квалифицирано нарушението, наложената санкция е определена в границите, предвидени за съответното нарушение.

За да потвърди обжалваното НП, Районен съд – Варна приел съставомерност на деянието поради неспазване на правно задължение по 97а, ал. 4 от ЗДДС. Районния съд счел случая за немаловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Независимо от факта, че К. е подал по своя инициатива заявление за регистрация, това се е случило след изтичане на срока.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо, но неправилно, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства е установено, че К. е доставчик на консултантски услуги, с получател Clariness GmbH, регистрирано в гр.Хамбург.

Разпоредбата на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС въвежда изискване за задължителна регистрация по ЗДДС за данъчнозадължените лица по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установени на територията на страната, които предоставят услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение територията на друга държава членка. Така, извършвайки в полза на ДЗЛ, регистрирано в ЕС услуги по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, за К. е възникнало задължението да се регистрира на основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.

По делото са представени 7 фактури, издадени в периода от 1.03.2022 г. до 5.10.2022 г. на обща стойност 49 489.93 лв., с начин на плащане „по банков път“. Правилно от ВРС е прието, че жалбоподателя е доставчик на услуги с получател данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ЗДДС в друга страна членка на ЕС – Германия.

От приложените по делото извлечения от разплащателна сметка на К. се установява, че към 1.03.2022 г. в сметката му е налице салдо в размер на 15.32 евро. В извлечение от сметка за периода от 2.03.2022 г. до 7.03.2022 г. е видно, че за периода, в сметката са постъпили суми, като общата им стойност е 3 630.15 евро. По делото не са представени доказателства, че към 1.03.2022 г. в сметката на К. е постъпила сумата от 3614.83 евро /7069.99 лв./

Отделно от това настоящия съдебен състав констатира, че в АУАН и НП административно наказващия орган е приел, че наказаното лице е получило сумата от 3614.83 евро /7069.99 лв. / на 1.03.2021 г. При така посочената от ответника дата на получаване на сумата, неясно защо е прието, че К. е следвало да подаде заявление не по-късно от 22.02.2022 г., а не 22.02.2021 г.

С оглед изложеното съдът приема, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН, в същите не е описана дата на извършване на нарушението. В случая в АУАН и НП е посочено, че К. е получил плащането на 1.03.2021 г., като е прието, че крайния срок за депозиране на заявлението е на следващата година – до 22.02.2022 г. От установяванията в АУАН и НП и представените писмени доказателства не може да се извлекат данни за датата до която е следвало да бъде извършена регистрация по ЗДДС.

Административнонаказателното производство е строго формално като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Посочване на дата на извършване на нарушението е задължителен реквизит както в АУАН, така на НП и има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление. Отсъствието или неяснотата при определянето му като краен резултат е ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Изискванията на закона са поставени с цел, на наказаното лице да бъде напълно ясно, а не да прави логически, фактически или правни изводи относно обстоятелствата, за какво нарушение, извършено на коя дата, на кое конкретно място и при какви обстоятелства, е наложено наказание. Непосочването в АУАН и в НП на датата на извършване на нарушението, която е основен елемент от фактическия състав на съответното деяние, представлява съществено процесуално нарушение, явяващо се самостоятелно основание за отмяна на НП.

С оглед всичко гореизложено решението на ВРС следва да се отмени като неправилно, а наказателното постановление предвид липсата на описание на всички съставомерни елементи от нарушението също подлежи на отмяна.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд – Варна, трети касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1349 от 17.11.2024 г. по НАХД № 20243110202019/2024 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 673748-F681874/4.11.2022 г. на директор на дирекция "Обслужване" при ТД на НАП – Варна, с което на К. е наложено административно наказание "глоба", в размер на 500 /петстотин/ лв., на основание чл. 178 от ЗДДС във вр. с чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС и вместо него постановява

ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 673748-F681874/4.11.2022 г. на директор на дирекция "Обслужване" при ТД на НАП – Варна, с което на К. е наложено административно наказание "глоба", в размер на 500 /петстотин/ лв., на основание чл. 178 от ЗДДС във вр. с чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС

Решението не подлежи на обжалване.