Р Е Ш Е Н И Е
№……………………….. 2020 година,
гр.ВАРНА
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ІІ ри касационен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
в съдебно заседание, проведено
на 17.12.2020 г., при
секретаря Добринка Долчинкова с участието на прокурор Силвиян Иванов, изслуша докладваното от съдия Гергана
Стоянова касационно административно дело № 2391/2020 г.
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И.С.А.,
депозирана чрез процесуален представител срещу Решение № 1171/05.08.2020 год.,
постановено от ХLV-ти състав при ВРС по
НАХД № 1441/2020 год. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № В-0046953/27.11.2019 г.
Със същото,
за нарушение на чл.9, ал.1 и ал.2 от ЗЗП на основание чл. 198 от същия закон, на
касаторката в качеството и на представляващ и управляващ ДЗЗД „ВИЛБАО 19“, е
наложено административно наказание глоба в размер от 300 лв.
В касационната жалба са
изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснато
нарушение на съдопроизводствените правила, от страна на първоинстанционния съд.
Като такова се изтъква лишаването на касаторката от
участие и право на защита в проведеното първоинстанционно производство, поради
констатирано от съда нередовно призоваване.
Твърди се, че решението е
постановено при неизяснена фактическа обстановка, а изводите на съда не
кореспондират с фактите по делото. Навеждат се доводи, че АНО не е изяснил
субекта на нарушението. Изложени са доводи
за допуснато нарушение при издаване на НП. Твърди се липса на мотиви в
обжалваното решение.
Навеждат се доводи, че в
случая неправилно и в нарушение на
материалния закон е определено виновното лице.
Въз основа на
изложеното е формиран петитум с искане за
отмяна на въззивното решение Ответникът не се явява в съдебно
заседание, не изразява становище по
касационната жалба.
Претендират се за присъждане и разноски.
Ответникът в представен по делото отговор
на касационната жалба оспорва наведените в нея доводи, счита я за
неоснователна и моли съдът да я отхвърли и да потвърди въззивното решение. В
случай, че решението бъде отменено, е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че същото е над минималните
размери.
Представителят на Окръжна прокуратура
Варна счита жалбата за основателна, като намира решението на ВРС за постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основания
за неговата отмяна.
Касационната жалба е депозирана от
надлежна страна, в законния срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
Според изложеното в наказателното постановление административнонаказателната
отговорност на И.А. е ангажирана в качеството и на представляващ и
управляващ ДЗЗД „„ВИЛБАО 19“ за неизпълнение на задължението по чл. 9, ал.1 и
ал.2 от ЗЗП - да предлага на
потребителите стоки с етикет на български език,
който да съдържа информация за производител, вносител, ако стоката е от внос и вида на стоката.
Горното било установено при извършена на 05.09.2019 г. проверка от
служители на КЗП РД Варна по повод подадена жалба от потребител относно
рекламация на два броя интериорни врати,
закупени на 11.07.2019 г. от магазин в гр.Варна, бул. „Осми приморски
полк“ № 189. Проверяващите констатирали, че за 14 броя интериорни врати, изложени за продажба в търговската зала няма
поставена информация за производител,
вносител, вид артикул, съществени характеристики и цена, констатациите за възпроизведени в КП №
К-2665969/05.09.2019 г.
Следва съставяне на АУАН№ 0046953/09.10.2019 г., връчен на Геновева Миткова Георгиева,
упълномощено от Ив.А. лице съгласно приложено към административната преписка
пълномощно от 05.07.2019 г.
Въз основа на описаната в него фактическа обстановка,
която АНО изцяло възприел, е издадено и
наказателното постановление, с което на И.
С.А. в качеството на представляващ и
управляващ ДЗЗД“ „ВИЛБАО 19“ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер от 300 лв.
Наказателното постановление е връчено на пълномощника
Геновева Георгиева на 06.02.2010 г.
Обжалвано е с въззивна жалба пред ВРС, подадена от И.А. в
лично качество и като управител на „ПЕЛОТАС“ ЕООД ЕИК ******** и „БЕЛ
//“ЕООД ЕИК205400534 – последните съдружници в ДЗЗД „ВИЛБАО 19“.
Дружествен договор не е представян.
Образувано е НАХД № ********* г., насрочено за
разглеждане и разгледано в открито съдебно заседание на 01.06.2020 г.
Видно от съдържанието на съставения протокол,
при задължителната служебна
проверка за редовност на призоваването на страните, решаващият състав на
въззивния съд е констатирал нередовното призоваване на въззивницата И.С.А., коментирайки върнатата в цялост призовка и
отбелязването на връчителя.
Въпреки това е дал ход на делото, осъществил
процесуални действия по събиране на гласни доказателства - взел показанията на
разпитаните като свидетели Хр.Христова и Ст.Евтимова – служители на КЗП РД
Варна и дал ход на делото по същество.
Постановил Решение №1171/05.08.2020 г. – предмет на
касационна проверка, в обстоятелствената част на което отново изрично посочил,
че жалбоподателката е нередовно призована, не се явява в съдебно заседание и не
се представлява.
Възприел изцяло
описаната в НП фактическа обстановка, както и направените от АНО въз основа на същата
правни изводи и потвърдил издаденото
срещу А. наказателно постановление.
Относно
особеностите на субективната страна на нарушението отбелязал, че след като
ДЗЗД не е субект на правото и не може да бъде санкционирано като такъв по реда на
ЗАНН, то в случая приел за относима разпоредбата на чл. 24, ал.2
предложение последно от същия закон и я приложил - така обосновал крайния си правен извод за правилност, обоснованост и законосъобразност на
наказателното постановление
Този подход на въззивния съд не се споделя и не следва
да бъде толериран.
Проведеното от този състав на ВРС въззивно съдебно
производство страда от съществен порок,
рефлектиращ изключително сериозно върху
правната сфера на въззивницата и нетърпим от правото.
При ясно и еднозначно констатиран, доказан и
протоколиран от съда факт на нередовно
призована страна – участник в процеса ход на делото не може да бъде даден, не е допустимо провеждането на каквито и да е
последващи процесуални действия, проведените такива не следва да се считат за редовно осъществени, а правният
им ефект – за несъстоял се.
В разглеждания случай
е нарушен основен принцип на правораздаването – за равенство на страните в
процеса, както и гарантираните в чл.
6,§1 от ЕКПЧ
права: „Всяко лице при
определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на
каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и
публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен
съд, създаден в съответствие със закона.”
Уведомяването на страната за предстоящи или вече
извършени от съда или друг участник в процеса процесуални действия има за цел да гарантира,
да обезпечи правото и на участие и възможността да организира и
осъществи правото си на защита в пълен обем.
Като е провел и приключил производството пред себе си
с краен съдебен акт с ясното знание за нередовно призована страна, лишавайки я
по този начин от участие в процеса, всъщност от достъп до съд и от правото на
защита, решаващият състав на въззивния
съд допуснал едно от най-тежките нарушения на съдопроизводствените правила,
както се каза вече – и на основни принципи на правото.
Този извод налага отмяна на постановеното решение и
връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд при стриктно
спазване на всички процесуални правила.
Следва да се има предвид и че съобразно
правилата на ЗЗД, гражданското дружество,
каквото е представляваното от А. ДЗЗД
не е персонифицирано и с дружествения договор не се учредява нов и
различен правен субект. То не е юридическо лице и не е обособено посредством
отделно имущество и органи, чрез които да формира своя воля, което означава, че
е неправосубектно, т.е. не може да упражнява права и да носи задължения, носители на правата и задълженията са отделните
съдружници. Обстоятелството, че за целите на отделни административни
производства (ЗОП, ДОПК), за дружествата по чл. 357 от ЗЗД е въведена известна ограничена правосубектност, не променя
горния извод. Посочените случаи на фикция на процесуална правосубектност, като
изключения от правилото, са изрично законодателно уредени и производствата от
вида на настоящото не попадат между тях. Лицата, които могат да носят
административнонаказателна отговорност, са изчерпателно определени в
разпоредбите на чл.24, ал.1 и ал.2, чл.83 и чл.83а от ЗАНН и
това са физическите лица, а в предвидени от нормативни актове случаи - и
юридически лица или еднолични търговци.
Неперсонифицираните дружества по ЗЗД не
попадат сред така дефинирания кръг от субекти, дори и като носители на
безвиновна отговорност. Тъй като посочените по-горе разпоредби са създадени с
цел определяне персоналния обхват на санкционни норми, недопустимо е те да
бъдат тълкувани разширително или прилагането им по аналогия.
Предвид приетия по спора краен правен
резултат и своевременно направеното от процесуалния представител на касаторката
искане за присъждане на разноски по делото,
съдът намира същото за основателно и следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Втори касационен състав при АС Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
1171/05.08.2020 год., постановено от ХLV-ти
състав при ВРС по НАХД № 1441/2020 год. по описа на същия съд,
ВРЪЩА ДЕЛОТО за
ВРС за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА КЗП -
РД за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра да заплати на И.С.А. ЕГН********** сумата от 300 (триста) лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………………
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………..
2…………………….