РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. Бургас, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20212100500576 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от И. Т. А.,
чрез процесуалния представител адв.Киселичков, съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Васил Левски“ №5, ет.1 против решение №260148/27.01.2021г,
постановено по гр.д.№5981/2020г на районен съд –Бургас, с което е отхвърлен
предявеният от въззивника иск против Е. В. Г. да се приеме за установено
,че последният му дължи сумата 15 000лв ,представляваща главница по
запис на заповед ,издаден в гр.Бургас, на 02.01.2018г, с падеж –на определен
ден -02.04.2018г ,ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху
сумата, начиная от 24.02.2020г до окончателното й изплащане, които
вземания съставляват част от предмета на заповед за изпълнение
№718/12.03.2020г по ч.гр.д.№1360/2020г на БРС и е осъден ищецът да
заплати на ответника сумата 830лв –разноски по делото. Твърди се, че
атакуваното решение е неправилно и необосновано поради допуснати
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните
правила.Съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и е
постановил съдебния си акт в противоречие със събраните
доказателства.Съдът е възприел твърденията на ответната страна /без да са
подкрепени с доказателства/, че записът на заповед е подписан с цел
възстановяване на липси, неотчетени суми при изпълнение на служебните
задължения на ответната страна.Като е отхвърлил иска при положение, че е
приел,че записът на заповед е редовен документ и при недоказани твърдения
1
на ответника, съдът е постановил неправилно решение.Счита, че то е
постановено в противоречие с ТР № 4/2013г по т.д.№4/2013г на ОСГТК на
ВКС- при въведени твърдения или възражения за каузални правоотношения
от страна на ответника не са представени никакви доказателства от негова
страна.Това според въззивника означава, че следва да се приеме, че е налице
общо оспорване на запис на заповед.Съобразно приетото в т.17 от
цитираното ТР, при редовен от външна страна менителничен ефект и
направено общо оспорване на вземането от страна на ответника, ищецът не е
длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и
да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение по
повод или връзка, с което е издаден записът на заповед.Ангажира гласни
доказателства.
Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено
друго,с което искът да бъде уважен изцяло и да бъдат присъдени разноски
пред двете инстанции.
По делото е постъпил отговор на ответника Е. В. Г., чрез
адв.Събчева, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Жени Патева“№2. Жалбата е
оспорена като неоснователна, а решението счита за
законосъобразно.Счита,че твърденията на ищеца ,че ценната книга не е
издадена въз основа на съществуващо между страните каузално
правоотношение съвпадат с твърдението на ответника в отговора на исковата
молба, в който е оспорено съществуването на вземането за възникване на
задължение по записа на заповед, тъй като тя е била подписана под сила и
заплаха за уволнение ,която заплаха е отправена от ищеца към ответника, но
и към други служители в дружеството, назначени по трудови
правоотношения.Счита, че в хода на процеса ищецът не е доказал иска си и
най-вече каузалното отношение между страните ,което да формира
задължение за плащане по процесния запис на заповед и правилно съдът е
отхвърлил иска.Правилно също така е прието,че оспорването на записа на
заповед не е общо,тъй като са изложени твърдения за основанието за издаване
на ценната книга в отговора на исковата молба.Ищецът не е опровергал тези
твърдения, не е провел насрещно доказване за разкриване на друго валидно
каузално правоотношение, във връзка с което е съставена ценната
книга.Липсват и доказателства да са причинени вреди от страна на ответника
при изпълнение на служебните задължения, а от друга страна имуществената
отговорност на служителя за липси следва да бъде ангажирана по реда на
чл.203 и сл КТ спрямо работодателя, поради което е недопустимо поемане на
задължение за възстановяване на евентуални бъдещи вреди спрямо ищеца, за
когото няма данни да е работодател по трудово правоотношение с
ответника.Единствено по изложените по-горе мотиви съдът не е допуснал
исканите от ответника доказателства.Поради това оспорва твърдението във
въззивната жалба ,че е налице общо оспорване на записа на заповед.Моли да
се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноските.Ангажира
гласни и писмени доказателства.
Производството е по чл.422, ГПК, вр.535 и сл ТЗ и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се претендира постановяване на решение, с което
2
да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца сумата 15 000лв по запис на заповед от 02.01.2018г, ведно със
законната лихва, считано от 24.02.2020г до окончателното й изплащане ,за
която има издадена заповед за незабавно изпълнение № 718/12.03.2020г и
изпълнителен лист по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1360/2020г на БРС. В срока по
чл.414 ГПК ответникът –въззиваем е подал възражение против издадената
заповед и заявителят е предявил в срока по чл.415,ал.4 ГПК установителен
иск за вземането си.В исковата молба се претендира установяване
съществуването на вземането по ценната книга, без да са въведени твърдения,
че записът на заповед е издаден за обезпечение на конкретно каузално
правоотношение. Същото се поддържа и в становището на ищеца-въззивник
от 04.12.2020г по повод подадения отговор на исковата молба и във
въззивната жалба.В отговора на исковата молба ответникът излага следното
становище : ищецът никога не е давал сума в размер на 15 000лв в заем ,тъй
като, ако това е така, трябва да е налице превод по банков път ,тъй като суми
над 10 000лв се нареждат по банков път ; ответникът е работил като ш. във
фирмата на ищеца „А. 76“ ЕООД, а реално е изпълнявал длъжността ***
.Функциите му са да разнася заедно с ш. стоки по магазините, като
плащането на стоката става в брой на ш., които пари е предавал на
управителя на дружеството.Твърди се, че в края на 2017г ищецът е поискал
от всички 10 човека ,които работят със стока и пари да подпишат запис на
заповед за определена сума пари ,с цел защита на работодателя, ако някой не
му отчете сумите. Ответникът и останалите работници били заплашени с
уволнение, ако не подпишат заповедта.Тъй като ответникът бил сигурен ,че
няма да злоупотреби със суми на работодателя и защото бил заплашен с
уволнение ,подписал процесния запис на заповед.Твърди също,че при
разговор с ищеца ,същият му заявил, че нищо не търси от него и не знае за
какви дела става дума.
Пред въззивната инстанция ищецът –въззивник е заявил ,че е
упълномощил процесуален представител – адв.Киселичков да води делото,
както и да обжалва решението на районния съд. Пред въззивната инстанция
са разпитани няколко свидетеля. В показанията си свид.В., живееща на
съпружески начала с ищеца, заявява, че не й е известно да има връзка между
трудовото правоотношение на ответника с „А.-76“ЕООД и подписания
запис на заповед. Свидетелят С., който е работил като ш. в дружеството „А. -
76“ЕООД заявява, че не знае за случаи, при които ищецът да е принуждавал
ш., работещи в дружеството да подписват записи на заповед. Свидетелят е
работил като ш. и в задълженията му влиза да доставя стоки по магазините и
да получава цената на стоката , която впоследствие отчита.Свидетелят също
така заявява, че ответникът не е бил ш., а е изпълнявал функциите на ***, в
чийто задължения влиза да търси обекти, които да се снабдяват и да приема
заявки. Ш. са тези ,които носят стоката и получават пари за нея.Свидетелят К.
също е работил като *** в дружеството-търсил е нови клиенти и събирал
заявки.От неговите показания се установява, че след като един колега не е
отчел оборота, ищецът и В. В. събрали всички работещи във фирмата и
заявили, че ако не подпишат запис на заповед за различни суми, ще бъдат
3
уволнени.Това се случило в първия работен ден на 2018г. Всички
присъстващи - 5 ш. и 5 *** са подписали записи на заповед.Свидетелят не е
присъствал при подписването на запис на заповед от ответника. Свидетелката
Д., живееща на семейни начала с ответника също е работила в двете фирми:
„А.-76“ ЕООД и „А.-73“ЕООД. Свидетелката не е присъствала на срещата с
работодателя в първия работен ден на 2018година.Ответникът й разказал за
тази среща, на която ищецът поискал от всички да подпишат запис на
заповед , като в противен случай ще бъдат уволнени.Свидетелката също
заявява, че ответникът е работил като *** и никога не е доставял стока и
никога не е вземал пари за нея, само е вземал заявките от магазините.
По делото са представени писмени доказателства- трудов договор и
справки за осигурителен стаж и доход при пенсиониране , от които се
установява, че ответникът е работил в дружеството „А. -76“ ЕООД, вкл. и
през 2018година.Управител на това дружество и едноличен собственик на
капитала към датата на подписване на ценната книга е бил
ответникът/установено след служебна справка в Търговския регистър/.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съобразно разрешенията, дадени в т. 17 от ТР № 4/2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предметът на делото по иска, предявен по
реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата
молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е
издадена заповедта за изпълнение, а подлежащото на изпълнение вземане в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК въз
основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект. При редовен от външна страна менителничен ефект и
направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да
сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед. С въвеждането на конкретни твърдения
или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден редовният запис
на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. Само в последната хипотеза в
производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение,
биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед, като
по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
4
тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането
по записа на заповед. При липса на спор между страните относно наличието
на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с
издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника -
длъжник релативни възражения, а ако страните спорят относно конкретното
каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат
различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден
записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При
доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално
правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът
разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към
погасяване на вземането по издадения запис на заповед. При въведено
твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, че вземането му по
издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално
правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис
на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът - кредитор сочи
обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното
правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния
ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат
правилата за разпределение на доказателствената тежест. Ищецът носи
доказателствената тежест да установи само редовен от външна страна запис
на заповед.
След постановяване на тълкувателното решение е формирана
съдебна практика на ВКС. Така с решение № 202/9.12.2014 г. по т. дело №
600/2012 г. съставът на ВКС, ТК, Iт. о. също приема, позовавайки се на т. 17
на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че ищецът - поемател по запис на
заповед, за съществуване вземането, по която е предявил иска по чл. 422, ал. 1
ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за
плащане, както и да доказва възникването и съществуване на вземане по
каузално правоотношение между него като поемател и длъжника като
издател, по повод или във връзка, с които е издаден записът на заповед. В
настоящия спор не е посочено от ищеца каузално правоотношение, като
основание на поетото от издателя на ценната книга задължение за
5
плащане.Кредиторът трябва да докаже факта, от който произтича вземането
му – редовен от външна страна запис на заповед. Представеният запис на
заповед отговаря на изисквания на чл.535 ТЗ - съдържа: наименованието
"запис на заповед" в текста на документа; безусловно обещание да се плати
определена сума пари-15 000лв; Падеж- 02.04.2018г;. място на плащането-
гр.Бургас;5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се
плати- И.А.;. дата на издаване -02.01.2018 и място на издаването-
гр.Бургас;подпис на издателя.
Последователно е становището в правната теория и съдебната
практика ,че възраженията на длъжника в производството за установяване на
съществуване на вземането, основано на запис на заповед са абсолютни,
почиващи на самото менителнично задължение: срещу формата и
съдържанието на ценната книга ,срещу действителността на менителничното
задължение, за пороци на волята при издаване на записа на заповед и др; и
релативни /относителни/насочени лично срещу поемателя:например за
безпаричност на поетото задължение ,възражения, произтичащи от
каузалното правоотношение,във връзка с което е издаден записът на заповед
и др.Тежестта на доказване ,както на абсолютните ,така и на релативните
възражения тежи върху длъжника ,тъй като за ищеца менителницата служи и
като основание и като доказателство.При редовен запис на заповед и
недоказани абсолютни или относителни възражения за несъществуване на
спорното вземане, предявеният по чл.422 ГПК установителен иск подлежи на
уважаване, тъй като ищецът носи тежестта да докаже само редовен от
външна страна запис на заповед.В отговора на исковата молба ответникът е
направил общо оспорване на записа на заповед ,като твърди, че не е
получавал пари от ищеца срещу обещаната от него парична сума.В отговора
на въззивната жалба също се заявява,че не са налице данни за ангажиране
на имуществената отговорност на ответника за вреди, причинени на
работодателя му – „А. 76“ЕООД, чийто управител е ищецът. При така
направеното общо оспорване поемателя не е длъжен да сочи основанието на
поетото от издателя задължение за плащане и съществуване на вземане по
каузално правоотношение между него и длъжника –издател по повод или във
връзка, с което е издаден записа на заповед.
В отговора е въведено и абсолютно възражение, почиващо на самото
менителнично задължение –за порок на волята при издаването му. Твърди се,
6
че записът на заповед е издаден във връзка с трудовото правоотношение
между ответника и дружество „А.-76“ЕООД за обезпечаване на бъдеща
отговорност за липси- неотчетени суми за доставени стоки, като при
издаването ответникът е бил заплашен от ищеца, че ако не подпише записа
на заповед ще бъде уволнен.Твърди се унищожаемост на едностранната
сделка поради заплашване по смисъла на чл.30 ЗЗД, във вр.чл.44 ЗЗД.
Фактическият състав на заплашването по чл. 30 ЗЗД е обобщен с решение №
222/07.12.2017 г., постановено по гр. д. № 4594/2016 г. по описа на ВКС, ІV
ГО. Съгласно решението, за да е осъществен съставът на чл. 30 ЗЗД, е
необходимо чрез действията на едната страна по сделката, или трето лице, да
се възбуди основателен страх у другата страна по сделката, който да
деформира нормалния процес на сформиране на волята. В тези случаи
заплашването е основание за унищожаемост на договора, тъй като е нарушен
мотивационният процес, предхождащ волеизявлението и то съдържа порок.
Заплашване е налице не само, когато заплахата е изразена в неправомерно
деяние, но и когато само по себе си то не е такова. При заплашването
увреденият сключва сделката, за да избегне неблагоприятни последици, които
са му внушени, че ще настъпят. Страховите представи могат да имат за
предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси както на
страната по сделката, така и на други, близки на нея лица. За целта е
необходимо използване на средства, които могат да възбудят основателен
страх. Въведеното в процеса абсолютно възражение е неоснователно – на
първо място, от показанията на свидетелите се установява,че ответникът не
се е занимавал с отчитане на средства, а само с приемане на заявки и търсене
на клиенти, което означава, че не би могло да бъде ангажирана неговата
имуществена отговорност в тази връзка.От друга страна, за да се докаже
възражението, че записът на заповед е подписан вследствие на заплашване,
ответникът следва да проведе пълно доказване, което да доведе до
безпротиворечив извод относно осъществяването на доказвания факт.Такова
пълно доказване не е проведено- Свидетелката Д. не е присъствала на
срещата и не разполага с преки впечатления за правнорелевантните факти, а
свидетелят К. установява такава среща, но от неговите показания не може да
се направи категоричен и безпротиворечив извод ,че ответникът е подписал
ценната книга само и единствено поради отправената заплаха за уволнение-
свидетелят не помни дали други са подписвали такъв документ/заявява,че е
7
върнал подписания от него запис на заповед на другия ден,но не помни
другите как са постъпили/ и не е присъствал когато Е. е подписал. Налице са
и свидетелски показания в обратния смисъл – свид.С., който завява, че не е
подписвал запис на заповед и не му известно други да са подписвали
такава.Дори да се приемат за доказани изявления на ищеца, като управител
на дружеството за заплаха с уволнението му, то те не би могло да възбудят у
ответника основателен страх за имуществените му интереси, тъй като
уволнението е уредена в закона възможност за прекратяване на трудово
правоотношение; работникът разполага с право да оспори незаконното
уволнение по съдебен ред и да получи обезщетение при установяване на
незаконността му; че заплахата за оставане без работа не би могла да възбуди
страх, който да мотивира ответника да поеме тежки имуществени задължения
–в случая в размер на 15 000лв/ в този смисъл мотиви на Определение № 344
от 27.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 60222/2016 г., IV г. о./Освен това ищецът
имал е възможност да се консултира с юрист дали да подпише записа на
заповед ,още повече,че не се установява той да е боравил с пари във връзка с
работата си. Поради това съдът счита, че възражението за унищожаемост на
ценната книга поради заплашване е недоказано.
С оглед на гореизложеното настоящият състав счита,че предявеният
установителен иск следва да бъде уважен ,като се признае за установено
съществуването на вземане на ищеца срещу ответника по процесния запис на
заповед ,въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично
вземане по чл.417,т.9 ГПК.С оглед изхода от спора и на осн.чл.78,ал.1 ГПК
ответната страна дължи на ищеца-въззивник направените разноски по
заповедното производство и в двете съдебни инстанции.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260148/27.01.2021г, постановено по гр.д.
№5981/2020г по описа на Районен съд –Бургас и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА за установено по иска,предявен от И. Т. А., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр.Бургас,ул.“Васил Левски“ №5,ет.1 срещу Е. В.
8
Г., ЕГН **********,гр.Б., ж.к.“И.“ ,бл.*,вх.*,ет.*,ап.* на осн.чл.422 ГПК ,във
връзка с чл.537 ТЗ ,че И. Т. А. има вземане срещу Е. В. Г. в размер на 15 000
/петнадесет хиляди/лв, представляващо главница -неплатено задължение по
запис на заповед от 02.01.2018г, с падеж 02.04.2018г ,за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК №718/12.03.2020г по ч.гр.д.№1360/2020г по описа
на БРС, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2020г до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Е. В. Г. ,ЕГН **********,гр.Б., ж.к.“И.“
,бл.*,вх.*,ет.*,ап.* да заплати на И. Т. А. ,ЕГН **********, съдебен адрес:
гр.Бургас,ул.“Васил Левски“ №5,ет.1 сумата 1150лв ,включваща заплатена
държавна такса в размер на 300лв и адв.възнаграждение в размер на 850лв
,представляваща разноски за заповедното производство ,която сума е
включена в издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК№718/12.03.2020г по ч.гр.д.№1360/2020г по
описа на БРС и издадения въз основа на нея изп.лист.
ОСЪЖДА Е. В. Г. ,ЕГН **********,гр.Б., ж.к.“И.“
,бл.*,вх.*,ет.*,ап.* да заплати на И. Т. А. ,ЕГН **********, съдебен адрес:
гр.Бургас,ул.“Васил Левски“ №5,ет.1 сумата 1476лв, от които 1176лв -
адв.възнаграждение и 300лв –д.т., представляващи разноски пред първа
инстанция и сумата 1182лв ,от които 300лв –д.т. и 882лв –
адв.възнаграждение,представляващи разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10