Решение по дело №350/2018 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 260072
Дата: 8 октомври 2021 г.
Съдия: София Сотирова Монева
Дело: 20185340100350
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260072

гр. Първомай, 08.10.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година с

                                                                                    

             Председател: София Монева

 

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 350 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно евентуално съединени искове по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ищецът Д.Х.Д., ЕГН: **********,***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Б.Р.Д. и адв. С.П.М., вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено по отношение на ответника Н.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, че е собственик на основание договор за покупко-продажба или при условие на евентуалност – на основание изтекла в негова полза придобивна давност, на източната част с площ от *** дка от поземлен имот № ****** по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване: нива, с площ от ***дка, четвърта категория на земята при неполивни условия, находящ се в землището на с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, местността „Д.”, при граници: имот № *** – нива на наследниците на Т. Т. У., землищна граница, имот № *** – нива на Ж. В. Д., имот № *** – нива на П. А. П., и имот № *** – полски път на ОПФ (остатък), обозначена в червена колорация между точките 1, 2, 3, 4 и 1 в приложената към исковата молба скица (л. 20).

Ищецът обосновава исковите си претенции с фактически твърдения, че по силата на Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията – Първомай с Акт № ***г., закупил гореописания недвижим имот от Я. С. П., ЕГН: **********, и Б. И. Я., ЕГН: **********. Последните, от своя страна, го придобили от П. И. П.в качеството на негови наследници, на които бил възстановен с Решение № ***г. на Поземлена комисия – Първомай, както и въз основа на Договор за доброволна делба. Сочи се, че със Заповед № ***г., издадена на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) от Кмета на Община Първомай, било разпоредено изземване на реална част с площ от *** дка от въпросната недвижимост от ищеца и предаването й на ответника, който се легитимирал в административното производство като неин собственик на основание наследство от дядо си Т. П. К.и реституция – предмет на Решение № ***г. на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – Първомай, вписано в Служба по вписванията – Първомай с Акт № ***г.

Ищецът навежда, че от закупуването на имота на 17.11.2004 г. до настоящия момент го владее и ползва постоянно, спокойно, явно и необезпокоявано.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 7058/08.11.2018 г., с който ответникът оспорва релевираните в исковата молба придобивни основания и моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Противопоставя възражение, че притежава спорния поземлен участък по наследство от дядо си Т. П. К., починал през 1915 г., и земеделска реституция.

Пояснява, че с Решение № 39/15.12.2004 г. по гр. дело № 22/2004 г. Районен съд – Първомай уважил иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, предявен от прекия му наследодател в лицето на баща му Т. Н.Т. срещу Поземлена комисия – Първомай за реституиране на имота, но доколкото впоследствие същият бил възстановен от органа по поземлената собственост като три новообособени парцела № № ***, *** и *** на наследниците съответно на П. И. П., на П. А. П. и на Ж. В. Д., първият насочил срещу тях претенция по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, по която било образувано гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай, приключило с уважително решение.

В изпълнение на посочения съдебен акт ОСЗ – Първомай издала Решение № ***г. за възстановяване на процесната част от земята в полза на наследниците на Т. П. К., в каквото качество ответникът приканил с писмо ищеца да се въздържа от ползването й. 

Ответникът отбелязва, че от 2004 г. започнал да я обработва като своя и постоянно водил спорове с ищеца във връзка с експлоатацията й. 

Страните претендират присъждане и на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си поддържа исковете, а ответникът лично и чрез процесуалния си представител пледира за отхвърлянето им, като подробни съображения в подкрепа на процесуалните си позиции излагат в писмени защити.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

С влезли в сила три Решения с еднакъв номер № 06 от 08.12.1995 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, издадени от Поземлена комисия – Първомай по Преписки съответно № № 11410 (л. 309 – л. 310 от гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай), 2310 (л. 311 – л. 312 от гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай) и 27410 (л. 313 – л. 314 от гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай) на основание чл. 18ж, ал. 1 във вр. с чл. 18д, ал. 4 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ (ППЗСПЗЗ) за изменение и допълнение на Решения съответно № № 11410/01.09.1994 г., 2310/01.09.1994 г. и 27410/01.09.1994 г., била възстановена собствеността върху следните недвижими имоти с начин на трайно ползване: ниви, четвърта категория на земята при неполивни условия, находящи се в местността „Д.” в землището на с. Г.:

Ø  към наследството на Ж. В. Д., ЕГН: **********, починал на ***г. – поземлен имот № *** с площ от ***дка, при граници и съседи: имот № *** – нива на П. А. П., имот № *** – нива на наследниците на П. И. П., землищна граница и имот № *** – полски път на ОПФ – необработваема,

Ø  на П. А. П. (Д.), ЕГН: **********, починал на ***г. – поземлен имот № *** с площ от ***дка, при граници и съседи: имот № *** – нива на Ж. В. Д., имот № *** – полски път на ОПФ – необработваема, имот № *** – полски път на ОПФ – необработваема, и имот № *** – нива на наследниците на П. И. П., и

Ø  към наследството на П. И. П., ЕГН: **********, починал на ***г. –  поземлен имот № *** с площ от ***дка, при граници и съседи: имот № *** – нива на наследниците на Т. Т. У., землищна граница, имот № *** – нива на Ж. В. Д., имот № *** – нива на П. А. П., и имот № *** – полски път на ОПФ – необработваема, индивидуализиран в Скица № ***г. (л. 10), изготвена от Поземлена комисия – Първомай.

По данни от Удостоверения за наследници № № 510/31.10.2007 г. (л. 28 от гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай), 509/31.10.2007 г. (л. 29 от гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай) и 498/19.10.2007 г. (л. 27 от гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай), издадени от Кметство, с. Г., законни наследници на:

Ø  Ж. В. Д., ЕГН: **********, починал на ***г., били децата му М. Ж. Г., ЕГН: **********, В. Ж. В., ЕГН: **********, З. Ж. Г., ЕГН: **********, и К. Ж. К., починала на 12.01.2004 г. и наследена от съпруга си К. В. Т., ЕГН: **********, и децата си В. К. В., ЕГН: **********, и Т. К. Г., ЕГН: **********,

Ø  П. А. Д., ЕГН: **********, починал на ***г. – съпругата му П. К.Д.а, ЕГН: **********, починала на 14.04.2004 г., и сина му А. П.Д., ЕГН: **********, и

Ø  П. И. П., ЕГН: **********, починал на ***г. – дъщерите му П. П. А. (И.), ЕГН: **********, починала на 07.04.1998 г., и Д. П. П., починала на 11.12.1993 г., като с Нотариален акт № *** г. (л. 8), съставен на ***г. от Първомайски районен съдия първата, която била наследена от съпруга си С. С- А., ЕГН: **********, и децата си М. С. И., ЕГН: **********, и Я. С. П., ЕГН: **********, и универсалните правоприемници на втората в лицето на съпруга й И. П. П., ЕГН: **********, починал на 14.04.2003 г., и децата й Б. И. Я., ЕГН: **********, и П. И. П., ЕГН: **********, били признати за собственици на реституирания имот № ***.

По силата на Договор (л. 183 – л. 185), нотариално удостоверен с рег. № 1320/28.09.1998 г. по описа на Районен съд – Първомай, който сключили на 28.09.1998 г. със сънаследниците си И. П. П., ЕГН: **********, С. С- А., ЕГН: **********, М. С. И., ЕГН: **********, и П. И. П., ЕГН: **********, за доброволна делба на принадлежащото на общия им наследодател недвижимо имущество, в свой индивидуален дял Я. С. П., ЕГН: **********, и Б. И. Я., ЕГН: **********, получили реални части от имот № *** с площ съответно от 1.829 дка и 1.000 дка, очертани в Скица № 37796/22.10.1998 г. (л. 319 от гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай), изработена от „С-**” ООД – Пловдив и заверена от Общинска поземлена комисия (ОПК) – Първомай, които впоследствие отстъпили на ищеца с Договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № 39, том VІ, рег. № 4334, дело № 921/2004 г. от 17.11.2004 г. по описа на Нотариус Н. К.с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № ***по регистъра на Нотариалната камара (л. 6 – л. 7), вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № ***г., Акт № ***г.

С Решение № 39/15.12.2004 г. по гр. дело № 22/2004 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 37), влязло в законна сила на 06.01.2005 г., било установено по отношение на Общинска служба „Земеделие и гори” (ОС „ЗГ”) – Първомай, правото на Т. Н.Т., ЕГН: **********, по предявения от него иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ на възстановяване на собствеността върху нива от 5.500 дка в землището на с. К., а сега на с. Г., местност „Д.”, заснета в кадастралния план на с. К. от 1929 г. като имот с кадастрален № 217, при граници: на север – река Омуровска, на изток – нива на Г. Н., на юг – нива на И. Р., и на запад – нива на Т. П., съобразно Скица изх. № 7/28.03.2003 г. (л. 5 от гр. дело № 22/2004 г. по описа на Районен съд – Първомай), издадена от Кметство, с. К., в качеството му на законен наследник на Т. (Т.) П. К., починал на ***г., от коляното на неговия син Н. Т. П., ЕГН: **********, починал на ***г., в уверение на което са приложени Удостоверения за наследници изх. № № 49/03.02.1997 г. (л. 4 от гр. дело № 22/2004 г. по описа на Районен съд – Първомай), 415/09.08.2007 г. (л. 5 от гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай) и 426/27.03.2017 г. (л. 64 – л. 67 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), първите две издадени от Кметство, с. Г., а последното от Община Първомай.

Сезирана от Т. Н.Т., ЕГН: **********, с Молба вх. № 00-044/25.01.2005 г. (л. 41) за изпълнение на съдебния акт, ОС „ЗГ” – Първомай се произнесла с връчено му на 18.04.2006 г. Решение № 10399/06.01.2006 г. (л. 43 – л. 44) по преписка по Заявление вх. № 10399/04.02.1998 г., с което обявила наследниците на Т. П. К. за титуляри на гореописаната недвижимост, но отказала реституирането й с доводи за възникнал материалноправен спор, разрешим по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ поради възстановяването й като три новообособени парцела № № ***, *** и *** в землището на с. Г. на наследниците съответно на П. И. П., на П. А. П. и на Ж. В. Д..

С Решение № 604/02.04.2013 г. по в. гр. дело № 3035/2012 г., (л. 82 – л. 84 от в. гр. дело № 3035/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив), недопуснато до касационно обжалване с окончателно Определение № 382/08.11.2013 г. по гр. дело № 4817/2913 г. по описа на ВКС (л. 46 – л. 49 от гр. дело № 4817/2913 г. по описа на ВКС), Окръжен съд – Пловдив след повторно разглеждане на делото отменил отхвърлителното Решение № 4/10.01.2011 г. на Районен съд – Първомай по гр. дело № 161/2007 г. (л. 415 – л. 416 от гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай) и приел на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ по претенцията, отправена с Искова молба вх. № 2205/18.09.2007 г. (л. 1 – л. 2 от гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай) от Т. Н.Т., ЕГН: **********, починал на ***г. в хода на производството, съгласно Удостоверение за наследници № 214/10.04.2009 г. (л. 256 от гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай), издадено от Кметство, с. Г., и процесуално заместен от В. Д. Т., ЕГН: **********, З. Т. Т., ЕГН: **********, и настоящия ответник, срещу Я. С. П., А. П.Д., ЕГН: **********, М. Ж. Г., ЕГН: **********, В. Ж. В., ЕГН: **********, З. Ж. Г., ЕГН: **********, К. В. Т., ЕГН: **********, В. К. В., ЕГН: **********, Т. К. Г., ЕГН: **********, М. С. И., ЕГН: **********, П. И. П., ЕГН: **********, и Б. И. Я., ЕГН: **********, след чиято смърт на ***г. в процеса били конституирани процесуалните й правоприемници според Удостоверение за наследници изх. № 002927/24.06.2009 г. (л. 284 от гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай), издадено от Община Ч. – ш. п. я., ЕГН: **********, Д. Ш. Я., ЕГН: **********, и П. Ш. Я., ЕГН: **********, че към момента на внасянето й в ТКЗС спорната нива е била притежание на наследниците на Т. (Т.) П. К..

С протоколно Определение, постановено и влязло в сила на 19.11.2014 г. по гр. дело № 212/2014 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 31 – л. 34 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), образувано по жалба на ответника срещу отказа на ОСЗ – Първомай, формулиран в пункт ІІІ от Решение № 1-С/30.04.2014 г., да уважи Молбата му вх. № ПО-06-00-091/20.02.2014 г. (л. 50) за зачитане на Решение № 604/02.04.2013 г. по в. гр. дело № 3035/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, мотивиран с предприетата разпоредителна сделка по Нотариален акт № 39, том VІ, рег. № 4334, дело № 921/2004 г. от 17.11.2004 г. по описа на Нотариус Н. К., било одобрено съдебно споразумение между страните, с което органът по поземлената собственост се задължил в срок до 30.01.2015 г. да реституира по порядъка на чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Т. (Т.) П. К. *** дка от имот № *** в стари реални граници, а атакуваният индивидуален административен акт бил обезсилен. 

Съобразно поетия ангажимент с влязло в сила Решение № ***г. (л. 62 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), издадено от ОСЗ – Първомай на основание чл. 14, ал. 7 и ал. 7а от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ по преписка по Заявление вх. № 10399/04.02.1998 г. след покана на ответника със Заявление вх. № ПО-04-00-885/28.11.2014 г. (л. 38 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Райнен съд – Първомай) и вписано в Служба по вписванията – Първомай с вх. № 337/***г., Акт № *** г. от ***г., на наследниците на Т. (Т.) П. К. била възстановена в съществуващи (възстановими) стари реални граници нива от *** дка, съставляваща процесната реална част от имот № ***, целият от ***дка, обозначена в Скици № № Ф02554/20.02.2015 г. (л. 20 и л. 84) и К03831/11.04.2017 г. (л. 63 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), издадени от ОСЗ – Първомай, и с червена колорация между точките 1, 2, 3, 4 и 1 в скица на л. 20, като граничеща на север с имоти № № *** и ***, които с влязло в сила Решение № 1-СР/30.04.2014 г. на ОСЗ – Първомай (л. 188) по горецитираната преписка също били върнати в посоченото наследство, на изток със землищната граница, на юг с имот № *** – нива на Г. Х. К., а на запад с другата част от имот № *** с площ от 1.422 дка, която по Справка за пълната му история (л. 189 – л. 190), изготвена към 03.06.2019 г. от Поземлена комисия – Първомай, е записана в Регистъра на земеделски земи, гори и земи в горския фонд като принадлежаща на ищеца.

С Уведомления от 24.03.2015 г., адресирани до и връчени на последния (л. 53) на 30.03.2015 г. и на Я. С. П. (л. 51) на 26.03.2015 г. чрез пощенски оператор, което е удостоверено в Разписки съответно № № 323/25.03.2015 г. (л. 54) и 322/25.03.2015 г. (л. 52) и Известия за доставяне съответно ИД PS42700027MMB (л. 54) и ИД PS 42700027MLA (л. 52), ответникът ги известил за изхода на гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай и за легитимацията си на реституент на част от имот № *** и ги приканил да не я заявяват пред ОСЗ – Първомай, Държавен фонд „Земеделие” и областна разплащателна агенция, обработват и ползват и да не възпрепятстват по какъвто и да било начин упражняването на правата му. Като неподписани частни документи въпросните уведомления са без формална доказателствена сила по чл. 180 от ГПК, но  значението им на доказателства не е отпаднало, и доколкото автентичността им не се оспорва, може с висока степен на категоричност да се заключи, че обективираните в тях изявления изхождат от лицето, сочено за техен автор. Независимо от отсъствието на преки доказателствени източници, съвкупният анализ на косвените такива – близостта на датите на уведомленията – 24.03.2015 г., с тези на пощенското обслужване – 25.03.2015 г., следващи в хонология издаването на Решение № ***г. на ОСЗ – Първомай, и отсъствието в този период на друга кореспонденция между адресанта и адресатите или на отношения, даващи повод за такава, създава убеждение, че са били изпратени с писмовните пратки, чието доставяне е верифицирано в споменатите обратни разписки.

Въз основа на Договори № № 5/30.06.2014 г. (л. 170), 2/23.07.2015 г. (л. 171) и 2/26.07.2016 г. (л. 172), действащи съответно от 01.10.2014 г. до 30.09.2015 г. (вкл.), от 01.10.2015 г. до 30.09.2016 г. вкл. и от 01.10.2016 г. до 30.09.2017 г. вкл., ответникът се ангажирал да отдаде на Т. Г. Й., ЕГН: **********, под наем за една стопанска година имот № *** – целия от ***дка по първото съглашение, и *** дка от него – по второто и третото, а от 05.05.2015 г. до 04.07.2016 г. четирикратно сигнализирал Районно управление (РУ) на МВР – Първомай, както следва: с Молба вх. № 325000-1982/05.05.2015 г. (л. 83) – че и след 30.03.2015 г. ищецът продължва да навлиза в поземления му участък и дори окосил насажденията с люцерна в него наред с тази в своя, с Молба вх. № 325000-2932/22.04.2016 г. (л. 111) – че в интервала между 20.04.2016 г. и 22.04.2016 г. засятата от него люцерна в парцела му, който проверявал многократно, включително и на 20.04.2016 г., е окосена, което установил при посещението си на 22.04.2016 г.; с Молба рег. № 325000-3353/11.05.2016 г. (л. 131) – че на 28.04.2016 г. била „обърната” от ищеца, а в негово присъствие на 29.04.2016 г. – и балирана от лицето Г. И. М.със селскостопанска техника, и с Молба рег. № 325000-4616/04.07.2016 г. (л. 121) – че на 02.07.2016 г. ищецът окосил люцерната в цялата нива и отказал да удовлетвори призива на жалбоподателя да преустанови експлоатацията на неговата площ с оправданието, че я счита за спорна.

В хода на извършените по визираните оплаквания проверки съответно по Преписки № № 325000-1982/05.05.2015 г., 325000-2932/22.04.2016 г., 325000-3353/11.05.2016 г. и 325000-4616/04.07.2016 г. – всички по описа на РУ на МВР – Първомай, последните три от които прекратени с Постановления на Районна прокуратура – Първомай от 06.10.2016 г. по Пр. пр. № 467/2016 г. (л. 92 – л. 93) и от 15.07.2016 г. по Пр. пр. № 534/2016 г. (л. 130), ищецът изложил: Обяснение от 22.05.2015 г. (л. 85), че през 2014 г. засял люцерна в целия имот № ***, за който разполагал с нотариален акт, но от момента, в който бил известен с Писмо изх. № 00-087/26.01.2015 г. от ОСЗ – Първомай (л. 89), че зона от *** дка от него се възлага в собственост на наследниците на Т. П. К., не влизал в нея и не я косил, за да избегне конфликт с ответника, Обяснение от 09.05.2016 г. (л. 113) и от 09.06.2016 г. (л. 140), че обработва нивата от ***дка като собственик, откакто я купил от Я. С. П. и Б. И. Я. през 2004 г., както и че я засял с люцерна, която в края на месец април 2016 г. окосил, изсушил и обърнал, и Обяснение от 19.07.2016 г. (л. 99 и л. 122), че е едноличен притежател на и не е бил отстраняван от имота.

По сведения от Писмо рег. № 325000-2454/01.06.2015 г. на Началника на РУ на МВР – Първомай (л. 90) и Докладна записка (л. 82), изготвена на 28.05.2015 г. от полицейски инспектор А. Т.при същото учреждение, бил устно предупреден в съответствие с чл. 65, ал. 1 от ЗМВР за отговорността по чл. 323, ал. 1 от НК, а на 09.06.2016 г. полицейски инспектор К. Г.К. при РУ на МВР – Първомай (л. 142) го призовал по реда на чл. 64 от ЗМВР да се въздържа от самоуправни действия, което отразил в Протокол рег. № 309/09.06.2016 г. (л. 142).

По Молба вх. № 94-00-1078/03.08.2017 г. (л. 61 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) на ответника Кметът на Община Първомай разпоредил на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ изземване на процесния реален терен от ищеца и предаването му на молителя със Заповед № ***г. (л. 14 – л. 17 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), която, видно от Известие за доставяне ИД PS*********V8 (л. 13 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), първият получил по пощата на 17.01.2018 г. със съпроводително Писмо изх. № 94-00-1078/16.01.2018 г. на Кмета на Община Първомай (л. 12 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) и която атакувал по съдебен ред с подадена на 01.02.2018 г. по куриер Жалба вх. № 94-00-201/02.02.2018 г. (л. 3 – л. 6 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), оставена без разглеждане с влязло в сила Разпореждане № 323/19.03.2018 г. на Районен съд – Първомай по гр. дело № 71/2018 г. Фактическото отнемане на държането от ползвателя било осъществено на 25.06.2018 г. от комисия в състав: Б. Б.– Кмет на Кметство, с. Г., Х. А. и Е. Д.– съответно Старши експерт „Земеделие” и юрисконсулт при Общинска администрация – Първомай, със съдействието на мл. полицейски инспектор З. З.при РУ на МВР – Първомай, и документирано в Протокол за изземване на поземлен имот, представляващ земеделска земя, находящ се в землището на с. Г. от 25.06.2018 г. (л. 60).

В Молбата си вх. № 94-00-1078/03.08.2017 г. (л. 61 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) и в Обяснението си от 13.11.2017 г. (л. 21 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), представено с Уведомление вх. № 94-00-1078/13.11.2017 г. (л. 20 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) в отговор на Писмо изх. № 94-00-1078/01.11.2017 г. (л. 22 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) на Кмета на Община Първомай, ответникът навел твърдения, че през месеците април и май наглеждал почти ежедневно имота си и че когато на 04.05.2017 г. и 05.05.2017 г. го посетил, констатирал, че в промеждутъка между двата дни е окосен от ищеца, който за поредна година го ползвал неправомерно.

В отговор на Писмо изх. № 94-00-1078/11.08.2017 г. на Кмета на Община Първомай), получено на 14.08.2017 г., ищецът депозирал Обяснение вх. № 94-00-1078/18.08.2017 г. (л. 41 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), с което възразил срещу искането по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ с аргументи, че е закупил добросъвестно земята от ***дка, а и я владее и стопанисва повече от десет години, което му позволявало да я придобие и по давност.

В Писма изх. № № РД-05-00-691/11.08.2017 г. (л. 55 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) и 01-161-0800/16.08.2017 г. (л. 49 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), второто от които коригирано с Писмо изх. № 01-161-0800/17.08.2017 г. (л. 48 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), постъпили съответно от Началника на ОСЗ – Първомай и Директора на ОД на Държавен фонд „Земеделие” – Пловдив, във връзка със запитвания на Кмета на Община Първомай с Писма съответно изх. № № 94-00-1078/08.08.2017 г. (л. 56 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) и 94-00-1078/08.08.2017 г. (л. 53 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), второто поправено с Писмо изх. № 94-00-1078/11.08.2017 г. (л. 50 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), се сочи, че за стопанската 2016/2017 г. ищецът и Т. Г. Й., ЕГН: **********, са заявили в ОС „Земеделие” ползване съответно на 1.422 дка и *** дка от имот № *** въз основа съответно на документ за собственост и Договор № 27 за наем, сключен с ответника.

С Определение № 155/22.06.2018 г. по ч. гр. дело № 304/2018 г. (л. 17 – л. 18 от ч. гр. дело № 304/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), отменено с окончателно Определение № 1630/07.08.2018 г. по в. ч. гр. дело № 1765/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив (л. 21 от в. ч. гр. дело № 1765/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив), Районен съд – Първомай допуснал по Молба вх. № 4100/22.06.2018 г. (л. 2 – л. 4 от ч. гр. дело № 304/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) на ищеца обезпечение на бъдещия му иск – предмет на разглежданата искова молба, чрез спиране на изпълнението на Заповед № ***г. на Кмета на Община Първомай.

Разпитан в хода на съдебното дирене, свидетелят Т. Д.Т. – племенник на съпругата на П. И. П.– М., пресъздава преки възприятия, които, като правдоподобни, обективни и кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност, следва да се кредитират, че ищецът неколкократно е косял засятата в границите на имот № *** люцерна. Неубедително е обаче и не се цени заявеното от свидетеля, че тези му наблюдения се отнасят за летата на последните около двадесет години. За времето, преди да започне да помага за косенето на нивите в района, което би могло да се свръже само с предхождащите разпита му четири-пет години, откогато разполага с косачка, показанията му са пестеливи, лаконични и лишени от конкретика за поводите и честота на преминаванията му покрай парцел № ***, но съмнение в достоверността им поражда и фрапантното им несъответствие с логично най-ранния и твърдян от самия ищец начален момент на владението му върху имота – а именно покупката му през 2004 г. Предположението, че понастоящем бил засят от него, също не се ползва с доверие.

По делото са изслушани и свидетелите П. А. Д.и А. Г. Д., но изнесеното от тях не допринася за изясняване на относимите обстоятелства. Първият заявява пълна неосведоменост за тях, а вторият си спомня, че от 2000 г. до 2010 г. по възложителство на ответника няколко пъти в годината косял люцерната в двете му ниви в местността „Д.“, находящи се от двете страни на малък път, отклоняващ се от шосето между с. Г. и с. К. и слизащ към реката. Така описано, местонахождението на земите, не способства еднозначната им индивидуализация и респективно формиране на извод за идентичността им с процесния.

При очертаната фактическа обстановка съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира съдебна защита на правото си на собственост върху реален участък с площ от *** дка от поземлен имот № ***, находящ се в местността „Д.” в землището на с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, с оглед на което носи тежестта да докаже пълно релевираните при условията на евентуалност придобивни основания, изрично регламентирани в чл. 77 от Закона за собственостт (ЗС) – правна сделка и давност. Чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от опонента му на свой ред да установи фактическите положения, с които обосновава своите оспорвания.

Като главен правопораждащ юридически факт претендентът навежда Договор за покупко-продажба на имот № ***, сключен от него в качеството му на Купувач с Нотариален акт № 39, том VІ, рег. № 4334, дело № 921/2004 г. от 17.11.2004 г. по описа на Нотариус Н. К.с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № ***по регистъра на Нотариалната камара (л. 6 – л. 7) с продавачите Я. С. П., ЕГН: **********, и Б. И. Я., ЕГН: **********, които основават притежанието си върху продадения обект на наследяване от П. И. П., ЕГН: **********, починал на ***г., реституция с Решение № ***г. на Поземлена комисия – Първомай за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Г. (л. 313 – л. 314 от гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай), и Договор за доброволна делба (л. 183 – л. 185), нотариално удостоверен с рег. № 1320/28.09.1998 г. по описа на Районен съд – Първомай.

Срещу материалната законосъобразност на цитирания индивидуален административен акт ответникът противопоставя възражение, което по аргумент на противното от чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК се преценя за допустимо, доколкото оспорващият не е участвал в административното производство по издаването или обжалването му, а по същество – и за основателно.

При уредбата на ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността върху обобществената земеделска земя на гражданите се осъществява с решения по чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на оправомощения административен орган – поземлена комисия (ОС „ЗГ”/ОСЗ), с които се индивидуализира в съществуващи или възстановими на терен стари реални граници или в нови такива по земеразделителен план и които от влизането си сила произвеждат конститутивно действие в полза на посочените в тях субекти за в бъдеще (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ВКС по гр. д. № 11/1997 г., ОСГК).

Според чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ възникналият в рамките на реституционната процедура, протичаща едностранно и безспорно между заявителя и поземлената комисия, спор за принадлежността на материалното право към миналия момент на колективизацията, се разрешава от съда по установителен иск на заинтересованите лица (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ВКС по гр. д. № 11/1997 г., ОСГК).

От приобщените данни е видно, че с Решение № 604/02.04.2013 г. по в. гр. дело № 3035/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив (л. 82 – л. 84 от в. гр. дело № 3035/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив), влязло в законна сила на 08.11.2013 г., след отмяна на отхвърлителното Решение № 4/10.01.2011 г. по гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 46 – л. 48) е признато по претенцията с правна квалификация чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, предявена от Т. Н.Т., ЕГН: **********, починал на ***г. в течение на делото и заместен от В. Д. Т., ЕГН: **********, З. Т. Т., ЕГН: **********, и настоящия ответник, срещу Я. С. П., А. П.Д., ЕГН: **********, М. Ж. Г., ЕГН: **********, В. Ж. В., ЕГН: **********, З. Ж. Г., ЕГН: **********, К. В. Т., ЕГН: **********, В. К. В., ЕГН: **********, Т. К. Г., ЕГН: **********, М. С. И., ЕГН: **********, П. И. П., ЕГН: **********, и Б. И. Я., ЕГН: **********, на чието място след кончината й на ***г. са конституирани в процеса правоприемниците й ш. п. я., ЕГН: **********, Д. Ш. Я., ЕГН: **********, и П. Ш. Я., ЕГН: **********, че наследниците на Т. (Т.) П. К., починал на ***г., са притежавали към момента на внасянето й в ТКЗС нива от 5.500 дка в землището на с. К., а сега на с. Г., местност „Д.”, заснета в кадастралния план на с. К. от 1929 г. с кадастрален № 217, при граници: на север – река Омуровска, на изток – нива на Г. Н., на юг – нива на И. Р., и на запад – нива на Т. П., възстановена в стари реални граници като три парцела № № ***, *** и *** към патримониума на праводателите на изброените ответници – Ж. В. Д., ЕГН: **********, П. А. П. (Д.), ЕГН: **********, и П. И. П., ЕГН: **********, с три Решения с еднакъв номер № 06 от 08.12.1995 г., издадени от Поземлена комисия – Първомай по Преписки съответно № № 11410 (л. 309 – л. 310 от гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай), 2310 (л. 311 – л. 312 от гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай) и 27410 (л. 313 – л. 314 от гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай).

Задължен от повелята на чл. 297 от ГПК да зачете последиците на коментирания съдебен акт, настоящият съд заключава, че правото на реституция на имот № *** на наследниците на П. И. П., ЕГН: **********, сред които прехвърлителките Я. С. П., ЕГН: **********, и Б. И. Я., ЕГН: **********, е отречено със сила на пресъдено нещо, поради което номиниращото ги Решение № ***г. на Поземлена комисия – Първомай (л. 313 – л. 314 от гр. дело № 161/2007 г. по описа на Районен съд – Първомай) е лишено от конститутивно действие, съставеният въз основа на него констативен Нотариален акт № *** г. от ***г. (л. 8) – от обвързваща доказателствена сила (в този смисъл Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, и Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г.), а договорът за доброволна делба и този за покупко-продажба, от който ищецът черпи легитимацията си – от вещно-транслативен ефект.

Не са налице и предпоставките за оригинерно придобиване по чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС. Текстовете гласят, че правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение съответно на десет или пет години в зависимост от вида му съответно на недобросъвестно или добросъвестно.

Чл. 68, ал. 1 от ЗС характеризира владението с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus), и субективен –  намерението да се държи като своя (animus domini), за наличието на който в чл. 69 от ЗС е разписана оборима презумпция. Съдебната практика извежда от тях по логически път легално незакрепени белези на давностното владение – да бъде явно, спокойно, непрекъснато, постоянно и несъмнено (в този смисъл Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о.). Необходимо е непосредствено и нескрито служене с обекта с действия, характерни за осъществяване на съдържането на правото на собственост и отблъскващи фактическото господство на неговия носител по начин, че да може да ги узнае – например за недвижим имот – физическо присъствие в него, посещаване, стопанисване, облагородяване, обработване и др. Постоянството не е непременно въздействие във всеки един момент, а означава да не е инцидентно с епизодични и значително отдалечени времово постъпки и да не търпи чужда намеса. За улеснение на доказването чл. 83 от ЗС презумира, че владелият в различни времена е владял и в промеждутъка.

Владението е спокойно, когато не е започнато или поддържано с насилие, и се смущава само от такива деяния на невладеещия собственик, които манифестират трайната му съпротива срещу поведението на владеещия несобственик, но не и от отправяне на извънсъдебни претенции (в този смисъл Решение № 262/13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 944/2011 г., I г. о., и Решение № 376/12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г., I г. о.).

Давностният срок тече от установяване на владението и се прекъсва в хипотезата на чл. 81 от ЗС – с изгубването му за повече от шест месеца, при общите постановки на чл. 116 от ЗЗД, приложими по препращане от чл. 84 от ЗС, а когато се касае за имоти, собствеността върху които се възстановява по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), ЗСПЗЗ или Закона за амнистия и връщане на отнети имущества – и при специалното основание на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ (обн. ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г., в този смисъл Тълкувателно решение № 10/05.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 10/2012 г., ОСГК), според който изтеклата за тях придобивна давност не се зачита и започва нова от деня на влизането на тази норма в сила – а именно 27.11.1997 г.

Преобладаващата практика на ВКС, намерила израз в Решение № 382/14.05.2009 г. по гр. д. № 948/2008 г., І г. о., Решение № 582/23.06.2009 г. по гр. д. № 1608/2008 г., I г. о., Решение № 496/2009 г. по гр. дело № 905/2008 г., І г. о., Решение № 584/25.09.2009 г. по гр. д. № 2949/2008 г., І г. о., Решение № 6/2010 г. по гр. дело 2760/2008 г., ІІ г. о., Решение № 112/2010 г. по гр. д. № 981/2009 г., ІІ г. о., Решение № 547/12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г., ІІ г. о., Решение № 323/22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 335/2011 г., II г. о., Решение № 73/11.04.2011 г. по гр. д. № 1181/2010 г., II г. о., Решение № 204/15.07.2011 г. по гр. д. № 99/2011 г., II г. о., Решение № 80/16.03.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г., I г. о., Решение № 246/06.03.2012 г. по гр. д. № 1200/2010 г., II г. о., Решение № 62/17.02.2012 г. по гр. д. № 705/2011 г., ІI г. о., Решение № 61/14.02.2012 г. по гр. д. № 562/2011 г. на II г. о., Решение № 96/27.05.2014 г. по гр. д. № 5198/2013 г., I г. о., Решение № 45/23.02.2015 г. по гр. д. № 4732/2014 г., І г. о., Решение № 62/29.03.2016 г. по гр. д. № 5628/2015 г., I г. о., Решение № 166/31.10.2017 г. по гр. д. № 5098/2016 г., I г. о., Решение № 109/27.06.2017 г. по гр. д. № 3973/2016 г., І г. о., Определение № 524/23.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2090/2019 г., II г. о., се придържа към тезата, че началото на давността за придобиване на нереституирани до влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, т. е. до 22.11.1997 г., земеделски имоти е датата на стабилизиране на възстановителното решение на административния орган, до постановяването на което правоимащите не разполагат с надлежен титул за собственост и не могат да я защитят спрямо третите лица, владеещи  подлежащия на възстановяване терен. Разпоредбата се счита за проявление на принципа, че давност не тече срещу този, който не може да брани правата си (в този смисъл Решение № 4/11.03.1998 г. по к. д. № 16/1997 г. на Конституционния съд).

В конкретния случай реституционната процедура, инициирана от наследниците на Т. (Т.) П. К., не приключва с Решение № 604/02.04.2013 г. по в. гр. дело № 3035/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив (л. 82 – л. 84 от в. гр. дело № 3035/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив), влязло в законна сила на 08.11.2013 г. С него биват определени за действителни притежатели на нивата, включена в ТКЗС към неговото учредяване, но не и на възстановената № ***. За тях като заинтересовани е възникнала правната възможност по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ при условията и по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ да поискат от ОСЗ да промени субектите, в чиято полза или вреда е постановено предходното й решение, като съобрази разрешението на гражданскоправния спор по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/1997 г. по гр. д. № 11 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 110/08.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 5013/2017 г., I г. о., Решение № 584/25.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2949/2008 г., I г. о., и Решение № 131/11.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7755/2013 г., I г. о.).

По почин на ответника и след обезсилване по негова жалба на първоначалния й отказ с протоколно Определение по гр. дело № 212/2014 г. по описа на Районен съд – Първомай, в сила от 19.11.2014 г. (л. 31 – л. 34 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) ОСЗ – Първомай е издала ново Решение № ***г. (л. 62 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) с характер на такова по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ за възстановяване на спорната част от имот № *** на наследниците на Т. (Т.) П. К., което не е подлагано на пряк съдебен контрол, а критики, налагащи косвен, не са изложени в отговора.

Следователно едва от деня на влизането му в сила, който е останал неизяснен, но най-ранният възможен е 06.01.2015 г., следващ изтичането на законоустановените 14 дни за обжалването му, считано от произнасянето му, а най-късният – вписването му в Служба по вписванията – Първомай – ***г., спрямо тях като лица, интересите именно на които, а не на праводателите на ищеца, охранява чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, в негова полза е могло да започне течението на придобивната давност за реституирания парцел, дори още преди това да се е сдобил с фактическата власт върху него и независимо че не е участвал в административната процедура по реституцията му, че не е обвързан от решението по иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и че преди неговото завеждане на 18.09.2007 г. е сключил договор за покупката на вещта в изискуемата се от чл. 18 от ЗЗД форма с продавачи, които при договарянето са се легитимирали като собственици с решение на поземлената комисия и чиито права са съдебно отречени през 2013 г. (в този смисъл Решение № 96/27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5198/2013 г., I г. о.).

Приобретателят би придобил собствеността с кратката давност, ако пет години след стабилизиране на противопоставимото му Решение № ***г. на ОСЗ – Първомай, което е настъпило най-рано на 06.01.2015 г., е осъществявал владение по изискванията на чл. 70, ал. 1 от ЗС за добросъвестност – установено въз основа на правно основание, годно да го направи собственик, без към момента на неговото възникване да е знаел, че праводателят му не е такъв, като субективната увереност на владелеца се предполага от чл. 70, ал. 2 от ЗС до доказване на противното. Ако не е било прекъсвано, владението запазва своя вид, дори началото му да е изпреварвало влизането в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ или на решението по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ (в този смисъл Тълкувателно решение № 10/05.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 10/2012 г., ОСГК, и Решение № 96/27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5198/2013 г., I г. о.). Но и без да се изследват визираните условия, очевидно е, че броен от 06.01.2015 г. до финала на съдебното дирене в тази инстанция, срокът по чл. 79, ал. 2 от ЗС не е изтекъл.

За пълнота е необходимо да се спомене, че в Решение № 383/02.11.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1388/2010 г., І г. о., и Решение № 21/26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2029/2020 г., I г. о., се застъпва обратното становище – че давност за третите лица тече и през времетраене на процеса по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, което е изолирано (в този смисъл Определение № 140/19.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2843/2017 г., II г. о., и Определение № 524/23.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2090/2019 г., II г. о.) и не се споделя от настоящия състав.

Все пак и да се възприеме, крайното разрешение би останало непроменено, защото твърденията на ищеца за владението му върху имот № *** от закупуването му през 2004 г. до 2015 г. и след 25.06.2018 г. са доказателствено необезпечени. За факта, че е получил фактическата власт от прехвърлителите по сделката свидетелстващи документи липсват, а той съвсем не е закономерно следствие и не се презумира от сключването й. Единствената информация в указаната насока се съдържа в показанията на свид. Д., които в тази им част са игнорирани по вече изтъкнатите по-горе аргументи. С доказателствен капацитет не се ползват и изявленията на ищеца за едноличното му ползване и стопанисване на земята в Обясненията му от 22.05.2015 г. (л. 85), 09.05.2016 г. (л. 113) и 09.06.2016 г. (л. 140), снети по Преписки съответно № № 325000-1982/05.05.2015 г., 325000-2932/22.04.2016 г. и 325000-3353/11.05.2016 г. – всички по описа на РУ на МВР – Първомай, в Обяснението му вх. № 94-00-1078/18.08.2017 г. (л. 41 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), депозирано във връзка с проверката на Кмета на Община Първомай по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в Жалбата му вх. № 94-00-201/02.02.2018 г. (по описа на Община Първомай, л. 3 – л. 6 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай) и в Молбата му вх. № 4100/22.06.2018 г. по чл. 390 от ГПК до Районен съд – Първомай (л. 2 – л. 4 от ч. гр. дело № 304/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), тъй като възпроизвеждат изгодни за него обстоятелства. 

От кредитираните наблюдения на свид. Д. и представляващите извънсъдебни признания с доказателствена стойност оплаквания и обяснения на ответника до МВР в периода от 05.05.2015 г. до 04.07.2016 г. и до Кмета на Община Първомай на 03.08.2017 г., се достига до извод, че от неизвестна дата между 30.03.2015 г. и 05.05.2015 г., когато е постъпила първата Молба вх. № 325000-1982/05.05.2015 г. на собственика (л. 83) до полицията, до фактическото изземване от ищеца на спорния участък на 25.06.2018 г. в изпълнение на Заповед № ***г. на Кмета на Община Първомай (л. 14 – л. 17 от гр. дело № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), за което е съставен Протокол от 25.06.2018 г. (л. 60), последният е владеел целия имот № *** с нескрити, доколкото са станали чуждо достояние, и манифестиращи собственическото му отношение дейности по навлизане и окосяване на засятата в него люцерна, които, макар и периодични, се отличават с нужното постоянство предвид естеството на вещта и незавладяването й от другиго за повече от шест месеца, без устните и писмените извънсъдебни претенции на ответника да са били в състояние да ги обезпокоят, нито да прекъснат придобивната давност (в този смисъл Решение № 262/13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 944/2011 г., I г. о.). Въпреки това, периодът от 30.03.2015 г. до 25.06.2018 г., а дори и изминалият от 30.03.2015 г. до устните състезания, се явява недостатъчен.

Недоказването на елементите от фактическия състав на въведените придобивни способи мотивира съда да отхвърли исковете като неоснователни и при режима на чл. 78, ал. 3 от ГПК да присъди на насрещната страна съдебноделоводните й разноски в размер на 400, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от адвокат, уговорено и заплатено, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 20.03.2019 г. (л. 78).

Въпросният разход не подлежи на редукция като прекомерен, за което ищецът настоява по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като не само се доближава до минимума от 300, 00 лева, изчислен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към договарянето (обн., ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г.) съобразно защитавания материален интерес, равняващ се на цената на иска, която е под 1 000, 00 лева, и броя на редовно проведените открити съдебни заседания, за третото и четвъртото от които се дължи допълнително заплащане от 100, 00 лева, но и е адекватен на престираните адвокатски услуги.

Не следва да се пренебрегва и чл. 7, ал. 5 от Наредбата, който предвижда хонорар не по-малък от 600, 00 лева за процесуално представителство по вещните искове по чл. 75, чл. 76 и чл. 108 от ЗС с предмет недвижими имоти.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ обективно евентуално съединени искове, предявени от Д.Х.Д., ЕГН: **********,***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Б.Р.Д. и адв. С.П.М., вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Н.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за признаване на установено, че е собственик на основание договор за покупко-продажба или при условие на евентуалност придобивна давност, на източната част с площ от *** дка от поземлен имот № ****** по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване: нива, с площ от ***дка, четвърта категория на земята при неполивни условия, находящ се в землището на с. Г., общ. Първомай, обл. Пловдив, местността „Д.”, при граници: имот № *** – нива на наследниците на Т. Т. У., землищна граница, имот № *** – нива на Ж. В. Д., имот № *** – нива на П. А. П., и имот № *** – полски път на ОПФ (остатък), обозначена в червена колорация между точките 1, 2, 3, 4 и 1 в скица – неразделна част от настоящото решение (л. 20).

ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН: **********,***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Б.Р.Д. и адв. С.П.М., вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплти на Н.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 400, 00 (четиристотин) лева – съдебноделоводни разноски за квалифицирана процесуална защита от адвокат.

ДА СЕ СЧИТА неразделна част от решението подписаната от съдебния състав Скица от 20.02.2015 г., издадена от Общинска служба по земеделие – Първомай и поместена на л. 20 от делото.

ДА СЕ ВЪРНАТ на съставите доситета на гр. дело № 161/2007 г., 71/2018 г. и 304/2018 г. – и трите по описа на Районен съд – Първомай, след влизане на решението в сила.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните чрез процесуалните им пълномощници.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ЕД