РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225000600243 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 14/26.04.2022 г., по НОХД № 109/2022 г., по описа на
Окръжен съд гр. Пазарджик, подсъдимият С. С. Т. от с. *, обл. * е признат за
ВИНОВЕН в това на 22.07.2019 г. в с. *, обл. * на кръстовището, образувано
от пресичането на ул. „*“ и ул. „*“, при управление на МПС - л.а. „*” с ДК №
*, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.2, изр.2 и чл.116 от ЗДвП,
като по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца С. А. Г., ЕГН
**********, б.ж. на с. *, обл. *, починала на 31.07.2019 г., поради което и на
основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр.2
и чл.116 от ЗДвП, чл.54, чл.58а, ал.1 от НК е ОСЪДЕН НА ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия С. С. Т. за
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
1
На основание чл.343г от НК подс. С. С. Т. е ЛИШЕН от право да
управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.189, ал. 3 от НПК подсъдимият С.Т. е осъден да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – * направените по
делото разноски в размер на 2 245,10 лева.
В подадената въззивна жалба се излагат бланкетни доводи за явна
несправедливост на наложените на подсъдимия Т. наказания лишаване от
свобода и лишаване от правоуправление, като се иска изменението на
присъдата и да се намалят техните размери.
Частните обвинители В. Г. Г. и Е. Г. Н. са получили препис от
подадената въззивна жалба. И по този повод, чрез техния повереник – адв.
Г.Т. от АК – *, са депозирали отговор, с който изразяват несъгласието си с
доводите на защитата и молят постановената присъда да бъде потвърдена
като обоснована, законосъобразна и справедлива.
Представителят на АП – Пловдив счита, че подадената жалба от
подсъдимия е неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена, тъй
като окръжният съд е произнесъл един обоснован и законосъобразен съдебен
акт. Намира също, че са наложени напълно справедливи наказания, тъй като
правилно са отчетени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства,
както и отегчаващото такова, свързано с многобройните предходни
санкционирания на подсъдимия, като водач. Единствената му забележка е да
се прецени, дали да остане възведеното второ нарушение на правилата за
движение по чл.116 от ЗДвП, доколкото водачът би могъл да възприеме тези
обстоятелства.
Частните обвинители В.Г. и Е.Н. заедно с техния повереник – адв. Г.Т.
от АК – *, изразяват становище, че поддържат доводите си срещу жалбата на
подсъдимия, като предлагат да се остави без уважение и да се потвърди
присъдата, като справедлива.
Подсъдимият С.Т. се явява лично и с адв. Л. от АК – *, като заявяват, че
поддържат жалбата по изложените в нея съображения като молят за цялостна
проверка на присъдата и за явната й несправедливост. Наблягат най-вече на
обстоятелството, че лишаването на подсъдимия от правоуправление е за
твърде дълъг срок, тъй като същият е земеделски производител и работата му
2
е свързана с използването на МПС.
Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се
запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба на подсъдимия е частично основателна, макар и не
по изложените в нея съображения.
Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пазарджик по внесен
обвинителен акт срещу подс. С. С. Т. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с нарушение на правилата за движение по
чл. 20, ал.2, изр.2 и чл.116 от ЗДвП.
След провеждане на разпоредително съдебно заседание подс. С.Т. се е
признал за виновен и със защитника му – адв. Л., са отправили искане делото
да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, за предварително изслушване
на страните и съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от НПК.
По делото са конституирани в качеството на частни обвинители
близките родственици на пострадалата – В.Г. /син/ и Е.Н. /дъщеря/, с
повереник - адв. Г.Т. от АК - *.
Първоинстанционният съд е допуснал разглеждане на делото по този
ред, като на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е установил, че
направеното от подс. Т. самопризнание се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при
постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тези условия Пазарджишкият окръжен съд правилно е приел за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Т. е правоспособен водач на МПС - категории „А“, „В“
и „АМ“, със СУМПС № * от 10. 01. 2017 г. От приложената по делото
справка за нарушител/водач е видно, че в периода 2007 г.- 2018 г. Т. е
наказван многократно по административен ред за извършени нарушения на
разпоредби от ЗДвП, за които са му издадени общо 9 наказателни
постановления и 17 фиша /л. 17- л. 18 по ДП/.
С.Т. и св. Й. Н. живеят на съпружески начала в с. *, обл.* и от около 30
години се занимават със земеделие. При упражняване на дейността си ползват
товарен автомобил „*“ с регистрационен № *, собственост на подсъдимия.
3
На 22.07.2019 г. рано сутринта подс. Т. и св. Н. закарали продукцията си
на борсата в с. *, обл. *, като оттам закупили друга земеделска продукция,
която възнамерявали същия ден да продадат на пазара в село *, обл. *.
Потеглили от с. * с управлявания от подс. Т. товарен автомобил „*“ с
регистрационен № *, като св. Н. седяла на предната дясна седалка в
автомобила. Минали през с.* и около 06.45 ч.- 06.50 ч. навлезли в с. *, обл. *.
Подсъдимият управлявал автомобила по платното за движение на ул. „*“ в
посока от север на юг. Времето било ясно, слънчево и осигурявало
неограничена видимост. Пътят бил асфалтов, сух, без дупки и неравности,
прав, хоризонтален и равен, без наличие на завои, което също осигурявало
неограничена видимост. Скоростта на движение на управлявания от
подсъдимия автомобил била около 50 км/ч.
По времето, когато Т. шофирал по ул. „*“ в село *, пострадалата
пешеходка С. Г., 79 годишна, била източно от платното, като се прибирала
към дома си на ул. „*“ № 2, след като била купила хляб от близкия магазин.
Тя предприела пресичане на платното за движение на ул. „*“ в зоната на
кръстовището с ул. „*“, в посока от изток на запад, от ляво на дясно пред
управлявания от подсъдимия автомобил. Въпреки, че възприел предприетото
от Г. пресичане, подсъдимия не реагирал веднага, а едва когато тя вече била
около средата на платното екстремно задействал спирачната система, но
реакцията му не била навременна и ударил пешеходката с предната лява част
на автомобила. След удара, автомобилът се установил на място, а
пострадалата С. Г. паднала на платното за движение по лице непосредствено
пред автомобила.
Свидетелят Н. Н. станал очевидец на произшествието и веднага отишъл
при пострадалата, която треперела, като от устата й текла кръв. Той я
разпознал и в този момент от находящия се в близост до мястото на удара
дом, в който живеела Г. излезли и живущите с нея в едно домакинство - синът
й св. В.Г., снаха й - св. В. Г. и внуците й - свидетелите Г. и Д. Г.. Към тях се
присъединил подсъдимият и предложил да закара пострадалата до болницата.
Свидетелката Г. не разрешила, защото свекърва й не била контактна и
изхъркала два пъти, а и вече били подали сигнал за инцидента на *, като на
място били изпратени екип на ЦСМП - * и полицейски автопатрул в състав от
свидетелите Т. Г. и И. К . – младши автоконтрольори в сектор „Пътна
4
полиция“ при ОД на МВР - *.
Свидетелите Г. и К. пристигнали в около 07.05 ч. на
местопроизшествието и установили, че Т., управлявайки гореописания
автомобил от с.* към с. *, при влизането в последното населено място по ул.
„*“ е блъснал с предна лява част пресичащата от ляво на дясно пешеходка С.
Г., която с линейка на ЦСМП - * била откарана до Спешно отделение на
„МБАЛ - *“ АД - *. Полицейските служители изпробвали подсъдимия Т. за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, който отчел
0.00 промила. Първоначалните данни за състоянието на пострадалата били за
рана на главата, комоцио и натъртвания по тялото, поради което настъпилото
пътнотранспортно произшествие било обработено административно.
Свидетелят Г. съставил на Т. АУАН № 13614, който той подписал без
възражения /л. 12 от ДП/. Свидетелят Г. изготвил и докладна записка, към
която приложил 8 броя снимки от местопроизшествието, заснети със
служебен таблет и изготвил констативен протокол за ПТП с пострадали лица
и план - схема към протокола.
Пострадалата Г. била приета в Спешно отделение на „МБАЛ -*“ АД - *
на 22.07.2019 г. На същата дата е хоспитализирана в Хирургично отделение
на болничното заведение, като на 31.07.2019 г. починала.
От заключението на назначената и изготвена в хода на разследването
тройна СМЕ по писмени данни № П - 63/18.03.2020 г. /л. 57 – 63 от ДП/ е
установено, че при възникналото ПТП на 22.07.2019 г. С. Г. е получила
следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма; контузия на
главата; мозъчно сътресение; контузия на мозъка /дясно тилно/; травматичен
субарахноидален кръвоизлив /в дясно слепоочно-теменно/ с пробив във
вентрикулната система; разкъсно-контузна рана на главата в дясно
слепоочно-теменно; контузия на гръдния кош и корема; хемоперитонеум 500
мл /наличие на кръв в коремната кухина/; лезия на перитонеума /в ляво
пресакрално/; хематома ретроперитонеалис /локализиран зад перитонеума
кръвоизлив/; ОСН /остра сърдечна недостатъчност/; ОДН /остра дихателна
недостатъчност/; екзитус леталис /смъртен изход.
Гореописаните травматични увреждания са причинени по механизма на
действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят
да са получени при ПТП - автомобилна травма - пострадал пешеходец при
5
блъскане от товарен автомобил с последващо падане на терена към момента
на инкриминираната дата.
Черепно - мозъчната травма е причинила на пострадалата С. Г.
разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129
от НК.
Разкъсно - контузната рана на главата е причинила на пострадалата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130
от НК.
Контузията на гръдния кош и корема с развитието на хемоперитонеум
/500 мл/, лезията на перитонеума и ретроперитонеалният хематом са
причинили, както заедно, така и поотделно на пострадалата разстройство на
здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК.
Причината за настъпването на смъртта на С. Г. на 31.07.2019 г. е
получената при възникналото на 22.07.2019 г. ПТП тежка черепно – мозъчна
травма и нейните усложнения.
Травматичните увреждания от настъпилото на 22.07.2019 г. ПТП са в
пряка причинно - следствена връзка с настъпилата на 31.07.2019 г. смърт на С.
Г..
С оглед изготвяне на заключението на назначената с постановление от
02.02.2021 г. автотехническа експертиза и за изясняване на допълнителни
обстоятелства, на 05.04.2021 г. е извършен оглед на местопроизшествието,
при който е установена описаната в протокола фактическа обстановка. На
същата дата е извършен и следствен експеримент за уточняване на данните,
получени от разпита на очевидеца на настъпилото на 22.07.2019 г. ПТП – св.
Н. Н..
От заключението на изготвената по делото АТЕ /л. 294 – л. 322 от ДП/ е
установено, че няма данни управляваният от подсъдимия Т. на
инкриминираната дата товарен автомобил „*“ с регистрационен № * да е бил
технически неизправен. Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен
участък от пътя в зоната на кръстовището между ул. „*“ и ул. „*“ в с. *, обл.
*, при движение през деня, при видимост на дневна светлина. Платното за
движение в мястото на произшествието е с настилка от асфалт, която по
време на произшествието е била суха, без дупки и неравности.
6
Преди удара подсъдимият е управлявал автомобила по платното за
движение на ул. „*“ в село *, обл. * в посока от север на юг. През това време
пешеходката С. А. Г. е пресичала платното за движение на ул. „*“ в посока от
изток на запад, от ляво на дясно пред автомобила. Ударът е настъпил в
западната лента на платното за движение на място, намиращо се по дължина
на 0,3-4,1 метра северно от ориентира, приет в протокола за оглед от
05.04.2021 г. /стълб с надпис ТП - 3 А 21/ и по широчина на 845,5 метра
западно от ориентира.
Скоростта на движение на т. а. „*“ непосредствено преди задействане
на спирачната му система е била около 50 км/ч, а в момента на удара е била
около 32 км/ч.
От момента, в който пешеходката С. Г. е навлязла на платното за
движение, подсъдимият Т. при своевременна реакция и задействане на
спирачната система с максимална интензивност е имал техническата
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин
да избегне произшествието, чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този
момент мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила.
Подсъдимият би имал техническа възможност да избегне удара, чрез
безопасно екстремно спиране, ако в момента, в който е реагирал се е движел
със скорост по-малка от 42 км/ч.
В момента на навлизане на пешеходката С. Г. на платното за движение,
управляваният от подсъдимия Т. товарен автомобил е бил на около 66-67
метра и ако пешеходката бе отложила пресичането на платното за движение,
удар не би настъпил.
Възприетият от експерта най-вероятен механизъм на настъпилото ПТП
от техническа гледна точка е следният:
Т. е управлявал т. а. „*“ по платното за движение на ул. „*“ в с. *, обл. *
в посока от север на юг. През това време пешеходката С. Г. е била източно от
платното. Когато автомобилът е бил на около 66-67 метра, пешеходката Г. е
предприела пресичане на платното за движение на ул. „*“ в посока от изток
на запад, от ляво на дясно пред автомобила. Около 2,67 секунди след това,
когато С. Г. е била около средата на платното, Т. е реагирал, като екстрено е
задействал спирачната система, но въпреки това след около 2,2 секунди е
7
настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната лява
част на автомобила. След удара товарният автомобил „*“ се е установил на
мястото и в положението, видно от приложените към заключението
фотоснимки, а пешеходката С. Г. е паднала на платното за движение пред
автомобила.
Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка е, че водачът на товарния автомобил „*“ С.Т. не е реагирал
своевременно със задействане на спирачната система на опасността от удар с
пешеходката С. Г..
Гореописаната фактическа обстановка обосновано е приета за
установена от окръжния съд, въз основа на направеното от подсъдимия
самопризнание, подкрепено от събраните на досъдебното производство
доказателства – показанията на свидетелите В.Г., В. Г., Д. Г., Г. Г., Н. Н., Т. Г.,
И. К. и Й. Н., заключенията по тройната СМЕ и АТЕ, от приложените и
приобщени по надлежния ред писмени доказателства и доказателствени
средства.
Правилно са кредитирани събраните на досъдебното производство
гласни доказателства, които са в пълно съответствие с приобщените писмени
доказателства, като взаимно се допълват, подкрепят направеното
самопризнание и очертават по категоричен начин гореописаната фактическа
обстановка.
От правна страна:
С оглед на така възприетата за установена фактология на
инкриминираното събитие, окръжният съд е счел, че подс. С. С. Т. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, понеже на
22.07.2019 г. в с. *, обл. * на кръстовището, образувано от пресичането на ул.
„*“ и ул. „*“, при управление на МПС - л. а. „*” с ДК № *, е нарушил
правилата за движение:
- по чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – като водач на ППС не намалил
скоростта до безопасната при екстремно спиране скорост по-малко от 42
км/ч, за да може да спре при възникналата опасност за движението –
пресичащ платното за движение пешеходец;
8
- по чл.116 от ЗДвП – като водач на ППС, макар че е бил длъжен, не е
бил внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите
хора и
по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца С. А. Г., ЕГН:
**********, б. ж. на с. *, обл. *, починала на 31.07.2019 г.
От обективна страна по безспорен начин е изяснено, че на
инкриминираната дата, при управление на т. а. „*“ с рег. № * по ул. „*“ на с.
*, обл. * със скорост от 50 км/ч подсъдимият С.Т. в нарушение на правилата
за движение е предизвикал ПТП със смъртен резултат.
Това е така, защото в този момент пострадалата пешеходка С. Г. е
пресичала плътното за движение на същата улица в посока от изток на запад,
от ляво на дясно пред управлявания от Т. автомобил. Въпреки, че С.Т. е имал
обективната възможност да възприеме пресичащата пешеходка и
своевременно да намали скоростта на движение на автомобила, респ. да спре,
той не сторил това навреме, поради което реакцията му закъсняла и
последвало съприкосновение между предната дясна част на автомобила и
пострадалата, а тя паднала на платното за движение пред автомобила.
Избраната скорост на движение от подсъдимия от 50 км/ч е позволявала
своевременно да възприеме възникналата опасност за движението, каквато
безспорно е представлявала пресичащата пешеходка, както и да предприеме
спасителна маневра. Основателно по този повод е преценено, че водачът Т. е
имал обективна възможност да намали скоростта си на движение и да спре
автомобила преди конфликтната точка, като по този начин и да избегне удара,
ако внимателно е следял пътната обстановка и е реагирал адекватно. Като не е
сторил това, той не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2, изр.2 от
ЗДвП - да намали своевременно скоростта до безопасната при екстремно
спиране скорост по-малка от 42 км/ч и в случай на необходимост да спре.
Но въззивната инстанция, не може да се съгласи с безкритичното
заключение на окръжния съд, че следва подс. Т. да бъде признат за виновен
изцяло за вмененото му с повдигнатото обвинение нарушаване на двете
горепосочени разпоредби на ЗДвП, които от обективна страна са обусловили
настъпването на смъртта на пострадалата - пешеходка.
Не се оспорва обстоятелството, че пострадалата С. Г. към
инкриминираната дата е била на 79 години, поради което спрямо подсъдимия
9
е вмененото нарушение на изискванията на чл.116 от ЗДвП, за непроявено
дължимо внимание към престарял пешеходец. Очевидно водачът Т. е имал
обективната възможност да възприеме пострадалата в близост до пътното
платно от достатъчно разстояние, с оглед на нейните външни белези. Но това
нарушение на правилата за движение, за разлика от предходното, не е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото транспортно произшествие,
защото водеща се явява закъснялата реакция на водача спрямо пресичащия
пътното платно пешеходец, независимо от това, дали същият попада в
групата на уязвимите участници в движението /деца, престарели хора и
инвалиди/ или други индивиди, без подобни външни белези. В този смисъл е
и трайната съдебна практика, според която при наличието на няколко
нарушения на правилата за движение, вменената основополагаща норма за
съобразената скорост и не вземане на предписаните мерки при възникване на
внезапна опасност дерогира приложението и на по-общата такава за липсата
на нужното внимание и предпазливост спрямо престарелите участници в
движението, в случая разпоредбата на чл.116 от ЗДвП[1].
Последното налага за прецизност да се изменени съдебният акт относно
това нарушение на правилата за движение, като подс. Т. следва да бъде
признат за невиновен и оправдан в тази част на първоначалното обвинение,
което обстоятелство е в негов интерес.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по
непредпазливост под по-леката му форма на небрежност, тъй като той не е
предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди и предотврати
настъпилото ПТП, като намали скоростта си на движение и спре при
възникналата внезапна опасност пред управлявания от него автомобил, което
е довело до смъртта на пострадалата.
По отношение на наложеното наказание.
За извършеното престъпление от подс. С.Т. по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр.
чл.242, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 6
години.
Законосъобразно е преценено, че с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от
НПК, приложението на чл.58а от НК при индивидуализация на наказанието е
задължително.
Безспорно в настоящия случай се касае за деяние с висока степен на
10
обществена опасност, предвид на тежкото по своя резултат транспортно
произшествие.
Докато личната степен на обществена опасност на дееца, макар и
преценена от съда като ниска, не бива да бъде подценявана.
Окръжният съд прецизно е отчел добрите характеристични данни,
трудовата му ангажираност като земеделски производител, чистото съдебно
минало /реабилитиран по чл.88а от НК/ и изразеното критично отношение
към случилото се.
Основателно е съобразено като отегчаващо обстоятелство за
подсъдимия, наличието на множество предишни нарушения на правилата за
движение, за които е бил наказван по административен ред като водач. По
този повод, правилно е обърнато внимание на справката за нарушител/водач
на подс. Т., от която е видно, че са му били съставяни 9 броя НП и 17 фиша за
нарушение на правилата на ЗДвП. Последните сочат, че подсъдимият през
годините не се съобразява с правилата за управление на МПС и има
пренебрежително отношението към безопасността на движение, а наложените
му административни санкции, не са довели до поправянето му. Затова и
въпреки изложените съображения от защитата, резонно е преценено, че
отегчаващи обстоятелства за подсъдимия се явяват множеството допуснати
преди инкриминирания случай нарушения по ЗДвП.
В тази връзка напълно коректно на подс. Т. е било определено
наказанието при условията на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК при превес на
смекчаващите спрямо отегчаващите вината обстоятелства, под средния,
предвиден в закона размер от 3 години „Лишаване от свобода“.
Последното, предвид императивните изисквания на чл.58а, ал.1 от НК,
е намалено с 1/3 до окончателния му размер от 2 години.
В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК,
тъй като подсъдимият до момента не е бил осъждан /реабилитиран/, не е
надвишен минимално изискуемия от закона предел до 3 години „Лишаване от
свобода“ и не е наложително същото да се изтърпява реално в МЛС.
Правилно е съобразено, че характеристичните данни за личността на
подсъдимия са положителни, което позволява да се достигне до извода, че
може да се продължи успешно социалния му интегритет и трудова
11
реализация в рамките на определен изпитателен срок, в който същият да
докаже със своето поведение поправянето си.
Поради което и окръжният съд, обосновано е достигнал до извода, че
целите на чл. 36 от НК биха се постигнали и без ефективното изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода от страна на подсъдимия Т., като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването му за минималния
срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Противно на изложените доводи от защитата, настоящият въззивен
състав счита за напълно справедливо и наложеното на подсъдимия Т.
кумулативно предвидено наказание по чл. 343г НК – лишаване от право за
управлява МПС, предвид множеството нарушения по ЗДвП, за които той е
санкциониран, явно без да се постигне целения резултат. Прави впечатление,
че същите са разнообразни по диапазон, като повечето не са значими - за
неизпълнение на задължения за осигуряване на безпрепятствено преминаване
на ППС със специален режим, неизползване на обезопасителен колан,
неносене на задължителни документи или такива с изтекъл срок, управление
на МПС без включени през деня къси светлини или с неизправни светлини
вечер, с неизправности, които могат да застрашат движението, не се движи в
дясната свободна лента и т.н. Но техният огромен брой сочи, че подсъдимият
трайно не се съобразява с правилата за управление на МПС и има
пренебрежително отношението към безопасността на движение, а наложените
му административни санкции, не са довели до поправянето му. В този смисъл
са и мотивите на съда към постановената присъда.
По тези съображения, настоящият състав намира, че не следва да се
намалява наложеното на подсъдимия допълнително наказание по чл. 37, ал. 1,
т. 7 от НК, „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Предвид признаването на подсъдимия Т. за виновен по повдигнатото
обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден да заплати
направените по делото разноски от 2 245.10 лева на досъдебното
производство, в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – *.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени и
неотстраними процесуални нарушения.
12
Поради гореизложеното, първоинстанционната присъда следва да бъде
изменена единствено в частта за допуснатите нарушения на правилата за
движение, а жалбата на защитника на подс. Т. за намаляване на наложените
му наказания, оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 337, ал.1, т.2 от НПК,
Апелативният съд,
[1] Вж. т. 4 от ТР № 28/28.11.1984 г. по н.д. № 10/84 г. на ОСНК на ВС.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 14/26.04.2022 г. по НОХД № 109/2022 г., по
описа на Пазарджишкия окръжен съд в наказателно-осъдителната й част, като
признава подсъдимия С. С. Т. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по
първоначалното обвинение във връзка с извършеното престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „в“ от НК да е допуснал нарушаване на правилата за движение
по чл. 116 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в
15-дневен срок от съобщаването пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13