Определение по дело №567/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от „Н. Е. К.” Е., гр. С., чрез представител по пълномощие, в качеството на длъжник по изпълнително дело № *0073 по описа на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ, против отказа на частния съдебен изпълнител да намали размера на адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело поради прекомерност, както и срещу отказа на частния съдебен изпълнител да редуцира дължимите такси, имайки предвид направените в срока за доброволно изпълнение плащания. В жалбата се изтъква, че 03.02.2015 г. при проверка в електронната страница на Кърджалийския административен съд се установило, че с постановено решение по адм. дело 128/2014 г. дружеството било осъдено да заплати разноски на взискателя по изпълнителното дело в размер на 800 лева. Твърди се, че на 04.02.2015 г. още преди образуване на изпълнителното дело по банковата сметка на взискателя В. била преведена тази сума от 800 лева. Жалбодателят твърди, че на 09.02.2015 г. получил покана за доброволно изпълнение, от която установил, че издаденият по делото изпълнителен лист бил за сумата от 805 лв. - 800 лв. - разноски по адм. дело 128/2014г. на КАС и 5 лв.- такса за издаване на изпълнителния лист. В рамките на същия ден длъжникът заплатил и това свое задължение от 5 лева. В жалбата се твърди, че в поканата за доброволно изпълнение с изх. № 6744/04.02.2015 г., получена на 09.02.2015 г., било посочено, че „Н. Е. К." Е. дължи сума в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение, както и разноски по делото и съответната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбодателят твърди, че възразил в срок срещу така определените суми, като на 18.02.2015 г. получил отказ на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение в полза на взискателя до съответния минимум и да редуцира дължимите разноски и такси по делото. В този смисъл излага съображения, че сумата от 700 лева, съставляваща адвокатски разноски по изпълнителното дело не се дължала, защото цялата дължима сума била заплатена в срока за доброволно изпълнение, както и защото по делото не било приложено доказателство, че реално е заплатено възнаграждението. Твърди се също, че сумата била неоправдано висока за извършването на изключително елементарно правно и фактическо действие-образуване на изпълнително производство. Жалбодателят изтъква и че не дължи и суми за разноски, защото в срока за доброволно изпълнение извършил плащането, а в този срок не били и предприемани принудителни действия. В този смисъл твърди, че недължи и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, защото ЧСИ не събрал сумите в резултат на предприети от него изпълнителни действия. Жалбодателят мотивира това си искане с ПМС № 215/24.07.2014 г. Моли да бъде отменен отказа на ЧСИ и да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение до предвидения минимален такъв, както и да бъде отменена като недължима изцяло или да бъде преизчислена пропорционалната такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Претендира разноски в настоящото производство.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят М. И. Ш., чрез представителя си по пълномощие, е подал писмени възражения срещу жалбата, в които излага съображения за нейната неоснователност.

Частният съдебен изпълнител с рег.№ 812, е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

По молба на взискателя М. И. Ш., депозирана чрез процесуален представител, придружена с изпълнителен лист, издаден по административно дело № 128/2014 г. по описа на Административен съд –Кърджали, на 04.02.2014 г. е образувано изпълнително дело № 73/2014 г. по описа на ЧСИ Р.Сираков с рег.№ 812 на КЧСИ. Длъжник по делото е жалбодателят „Н. Е. К.” Е., Г., а предмет на делото е събиране на парично вземане в размер на 805 лв., представляващо направени в административното производство разноски.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 6744/04.02.2015 г. дължимите в производството суми са били индивидуализирани като неолихвяема сума в размер на 805 лева, 171.70 лева разноски по изпълнителното дело, такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 168.48 лева, както и сумата в размер на 700 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

На 12.02.2015 г. длъжникът „Н. Е. К.” Е. е депозирал възражение с вх.№ 2469, с което е поискал от ЧСИ да намали размера на адвокатския хонорар по изпълнителното дело, поради прекомерност и да редуцира таксите по изпълнителното дело. ЧСИ с ненаименован акт от 16.02.2015 г. е оставил искането без уважение.

От приложеното в копие изпълнително дело се установява, че по сметка на взискателя А. М. Ш. „НЕК” Е. е заплатило сумата в размер на 800 лева – разноски по адм.д. № 128/2014 г. на КАС, както и сумата в размер на 5 лева – също за разноски по адм.д. № 128/2014 г. на КАС. Взискателят Ш. сочи, че сумите са били налични по неговата сметка на 05.02.2015 г., респективно – на 10.02.2015 г., за което представя извлечение от разплащателната си сметка.

Доколкото с постановеният ненаименован акт частният съдебен изпълнител се е произнесъл изрично по направеното от длъжника искане, като е оставил същото без уважение, следва да се приеме, че цитираният акт от 16.02.2015 г. обективира отказ на ЧСИ да намали разноските, който подлежи на обжалване в настоящото производство.

От гореизложеното се установи, че взискателят по изпълнителното дело е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като уговореното възнаграждение е в размер на 700 лева, платено в брой и същото е договорено за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство по него.

Във връзка с искането за намаляване на адвокатското възнаграждение следва да се посочи, че с оглед материалния интерес – 805 лева, включващ присъдените с изпълнителния лист суми, и разпоредбите на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, договорения и заплатен адвокатски хонорар представлява два пъти минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело. При това положение, с оглед размера на задължението по изпълнителния лист – 805 лева, и обстоятелството, че длъжникът е превел изцяло дължимата сума в срока за доброволно изпълнение, съдът намира, че размерът на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в настоящия случай е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което следва същото да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер на адвокатското възнаграждение, а именно – 350 лева. В тази връзка, съдът съобрази и т.3 на ТР № 6/06.11.2013 г., постановено по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при искане за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбата относно размера на адвокатското възнаграждение в останалата му част, за сумата от 350 лева, е неоснователна.

Неоснователен към настоящия момент е и довода на жалбоподателя за недължимост на таксата по т.26 от ТТЗЗЧСИ, предвид извършеното в срока за доброволно изпълнение плащане. В тази връзка следва да се посочи, че изпълнението на цитираното от жалбодателя Постановление № 215/ 24.07.2014 г. е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм.д. № 10545/ 2014 г. по описа на ВАС, и че към днешна дата това условие не се е сбъднало. Съдът съобрази и постановената по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика, в частност решение № 640/ 04.10.2010 г., постановено по гр.д. № 920/2009 г. на ІV ГО на ГК на ВКС, съгласно което когато изпълнението се извършва от ЧСИ, длъжникът дължи такса и при извършено плащане в срока за доброволно изпълнение, както и че таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, по общото правило на чл.79, ал.1 от ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Тези констатации водят до извод, че такса по т.26 от ТТРЗЧСИ се дължи в настоящия казус, но тя се дължи в размер различен от определения по изпълнителното дело. С оглед размера на вземането по изпълнителния лист – 805 лева, дължимия размер на адвокатското възнаграждение – 350 лева, и предвид т.4 от забележките към т.26 от ТТРЗЧСИ, съгласно която в размер на паричното вземане не се включват авансовите такси, дължимата в случая такса по т.26 от ТТЗЗЧСИ е в размер на 134.88 лева.

Ето защо, като е отказал да намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело до реално дължимия се размер от 350 лева, респективно да намали и дължимия размер на таксата по т.26 от тарифата, ЧСИ е постановил един незаконосъобразен отказ. В този смисъл следва обжалваният отказ да бъде отменен, като бъде намален размерът на определения от ЧСИ адвокатски хонорар от 700 лева на реално дължимите се 350 лева, а размерът на определената от ЧСИ такса по т.26 от тарифата от 168.48 лева с ДДС следва да бъде намален на 134.88 лева с ДДС.

С оглед изхода на делото – частична основателност на жалбата, на жалбоподателя се следват разноски в размер на 112.50 лева, представляващи половината от направените и дължими разноски – 25 лева за държавна такса и 200 лева за обжалване на действията на съдебния изпълнител.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯотказа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, с район на действие Окръжен съд – Кърджали, обективиран в ненаименован акт от 16.02.2015 г. по изпълнително дело № *0073, да намали размера на договореното между взискателя М. И. Ш. и неговия адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие, адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 700 лева, като НАМАЛЯВА размера на договореното между взискателя М. И. Ш. и неговия адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № *0073 по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, с район на действие Окръжен съд – Кърджали, от 700 лева на 350 лева.

ОТМЕНЯотказа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, с район на действие Окръжен съд – Кърджали, обективиран в ненаименован акт от 16.02.2015 г. по изпълнително дело № *0073, да намали размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като НАМАЛЯВА размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, дължима по изпълнително дело № *0073 по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 на КЧСИ, от общия размер от 168.48 лева с ДДС на 134.88 лева с ДДС.

ОСЪЖДА М. И. Ш. с постоянен адрес в Г., У.П.Я. № 1. вх.Б, .5, ап.23, с ЕГН *, да заплати на „Н. Е. К.” Е. със седалище и адрес на управление Г., У.Т. № 8, ЕИК, сумата в размер на 112.50, представляваща разноски в производството.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.2.