ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 773
Сливен, 14.04.2025 г.
Административният съд - Сливен - IV състав, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИГЛИКА ЖЕКОВА |
Като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20257220700110 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба вх. № СД-01-01-980/21.03.2025 г. от адв. Д. К. от САК, като процесуален представител на ответната страна в производството „Вивус.Бг“ ЕООД за допълване на Определение № 499/11.03.2025 г., постановено по адм. д. № 110/2025 г. по описа на Административен съд Сливен в частта му за разноските.
В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК писмен отговор по искането не е постъпил от жалбоподателя.
Административен съд Сливен намира искането за допустимо като постъпило от лице с правен интерес и в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК. Разгледано по същество, същото се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателно, при следните съображения:
Видно е от данните по делото, че с молба по делото вх. № СД-01-01-782/07.03.2025 г. е представена изисканата от съда административна преписка. В същата молба е изложено становище по съществото на спора, като е формулирано искане за присъждане на разноски в производството. Доказателства за извършване на такива не са приобщени към молбата. С Определение № 499/11.03.2025 г. съдът е приел жалбата за процесуално недопустима на основание чл. 159 т. 1 от АПК, оставил е същата без разглеждане и е прекратил съдебното производство.
На 21.03.2025 г. по делото е постъпила настоящата молба за допълване на горното определение в частта му за разноските. Към същата са представени банково извлечение и бордеро за заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по адм.д. № 110/2025 г. по описа на Административен съд - Сливен.
Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, освен ако с поведението си е дал повод за неговото завеждане. Според безпротиворечивата практика на ВАС по този въпрос, при приключване на производството в закрито съдебно заседание, доказателствата за извършването на разноските биха могли да бъдат представени най-късно с подаване на искането за допълване по чл. 248, ал. 1 от ГПК, като в т.см. са Определение № 1276 от 27.01.2020 г., постановено по административно дело № 13678/2019 г., Определение № 8494 от 8.07.2024 г., постановено по административно дело № 8678/2023 г., II о., Определение № 5420 от 6.06.2022 г., постановено по административно дело № 1706/2022 г., II о., Определение № 9841 от 18.09.2024 г., постановено по административно дело № 2577/2024 г., II о. и други.
Предвид обстоятелството, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено, подлежи на присъждане. Липсва направено от другата страна възражение за прекомерност, поради което молба вх. № СД-01-01-980/21.03.2025 г. от адв. Д. К. от САК, като процесуален представител на ответната страна в производството „Вивус.Бг“ ЕООД се преценява като основателна и следва да се уважи, като в полза на дружеството се присъдят претендираните разноски в размер на 1 200,00 (хиляда и двеста) лева заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 143 ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 499/11.03.2025 г., постановено по адм.д. № 110/2025 г. по описа на Административен съд - Сливен, както следва:
ОСЪЖДА С. З. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]да заплати на „Вивус.Бг“ ЕООД сумата 1200,00 (хиляда и двеста) лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд с частна касационна жалба в седемдневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
| Съдия: | |