№ 451
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Весела Ив. Влахова
в присъствието на прокурора М. Ив. Н.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231100602561 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд е депозиран протест от прокурор при СРП
срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 8 състав
,от 29.11.2022г., по НОХД 15764/2020г., с която подсъдимият Р. Т. Р. е
признат за невиновен в това,че: За времето от 03.04.2014г. до 05.04.2014г. в
гр.София, в условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство
на В.К.К., като тези закани са възбудили основателен страх за
осъществяването им, както следва: На 03.04.2014г. в гр.София ,по мобилен
телефон се заканил с убийство на В.К., като му казал „Дал съм те на
хора,които до два дни ще те намерят и с теб е свършено“ и „сега започвам да
се разправям с теб и ще умреш“,като тези закани са възбудили основателен
страх у К. за осъществяването им; На 03.04.2014г. в гр.София ,по мобилен
телефон се заканил с убийство на В.К., като му казал „Ще го усетиш, като ти
покапе кръвчицата по земята…..и това ще е най-скоро,ако зависеше от
мен….казвам ти го,ще те пречукам,ще те вкарам в болница“,като тези закани
са възбудили основателен страх у К. за осъществяването им , както и На
1
05.04.2014г. в гр.София ,по мобилен телефон се заканил с убийство на В.К.,
като му казал „Ще ти напълня ушите с кръв….а може ли да осъзнаеш,че
каквото и да правиш ще свършиш на земята в кръв…обещавам ти да те
смеля.Обещавам ти да те бия,докато се насереш.Буквално…ще ти счупя
челюстта..ще ти счупя капачките и на двата крака.Да куцаш. По възможност
до живот…ще ти счупя пръстите на двете ръце,за да не можеш да
пишеш..Тогава ще те причакам някой път като се прибираш…в кръвта си се
заклевам,че ще видя твоята кръв пред мен…нищо,което кажеш няма да
промени това,което ще ти се случи.Само въпрос на време е“,като тези закани
са възбудили основателен страх у К. за осъществяването им, поради което и
на основание чл.304 НПК бил оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.144,ал.3;вр.ал.1 ;вр. чл.26 , ал.1 НК.
С въззивния си протест прокурорът при СРП атакува
първоинстанционния съдебен акт с искане за неговата отмяна и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимия Р. да бъде признат за
виновен и осъден по това му обвинение.
В допълнение към своя протест прокурорът обосновава това си искане
с изнасяне на твърдения за необоснованост на атакуваната присъда и с
посочване на съображения ,в които се изразява,според него, неправилната
оценка на доказателствената съвкупност като коментира показанията на
свидетелите К., С. и Ю.. Навеждат се доводи за тяхната непротиворечивост,
последователност и достатъчност, за да обосноват обвинителната теза,което
обстоятелство било пренебрегнато от районния съд. Изразява се
становище,че в резултат на тези нарушения,допуснати от
първоинстанционния съд при анализа и оценката на доказателствената
съвкупност, била приета за установена некоректна фактическа обстановка,
което довело и до неправилни правни изводи за липса на доказателства за
осъществено престъпление по чл.144,ал.3 НК и за участието на Р. в него.
Поддържа се искането за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на
нова, с която подсъдимия Р. Р. да бъде признат за виновен и осъден по
обвинението по чл.144,ал.3;вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК.
В съдебно заседание по настоящото въззивно производство, проведено
на 29.05.2023г. ,по време на съдебните прения пред въззивния съд ,
прокурорът от СГП изнася твърдения , с които поддържа изложените във
2
въззивния протест и допълнението към него доводи, като в заключение моли
съда да отмени изцяло първоинстанционната присъда и да постанови нова, с
която Р. Р. да бъде признат за виновен и осъден по обвинението по
чл.144,ал.3;вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК,като му бъде наложено наказание в
рамките на предвиденото от закона.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Р. в производството пред
Софийски градски съд изразява становище, че инкриминираните деяния и
авторството на подсъдимия Р. не са доказани по безспорен и категоричен
начин от събраната доказателствена съвкупност,която била анализирана
коректно от първия съд и с оглед на това обжалваната присъда на районния
съд се явява правилна, законосъобразна и обоснована и като такава следва да
бъде потвърдена.
Подсъдимият Р. Р. подкрепя изказаните от неговия защитник доводи и
искане, като при упражняване на правото си на последна дума заявява,че
желае първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери, че протестът на СРП е допустим ,тъй като е депозиран
своевременно и от легитимирана страна в наказателния процес.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания
съдебен акт, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната
присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която
се обосновава от събраните по делото доказателства, коректно анализирани в
мотивите към присъдата.
Извършвайки самостоятелен анализ на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно производство доказателства, настоящият
въззивен съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното: През месец февруари 2014г. св.В.К. и св.И.С.,които се познавали
отпреди това, започнали кореспонденция по интернет, като в резултат се
разбрали да проведат и лична среща помежду си, когато С., която била
студентка в Шотландия, се завърне в България. Така уговорената между
свидетелите среща била осъществена в заведение в гр.София, на 02.04.2014г.
След, като срещата приключила и двамата се разделили св.С. първоначално
отишла до жилището на подс.Р. в гр.София, с когото също поддържала
приятелски отношения,но след като двамата се скарали, още същия ден С. се
3
прибрала в родния си град Велико Търново. На другия ден, 03.04.2014г. св.К.
получил позвъняване на мобилния си телефон от непознат телефонен номер,
на което позвъняване отговорил и провел разговор с неустановено лице от
мъжки пол. Разговорът между св.К. и неустановеното лице бил с
неконкретизирано съдържание и предмет, но отправените спрямо К. реплики,
също неконкретизирани, били определени от последния като заплашителни. В
периода от 03.04.2014г. до 05.04.2014г. свидетелят К. провел още няколко
телефонни разговора с неустановено лице,позвъняващо му от различни
телефонни номера,които разговори също били с неконкретизирано
съдържание, но също били възприети от К. като заплахи. Притеснен от тези
разговори св.К. се обадил по телефона на св.С. и й разказал за тях. Св.С. го
посъветвала да преустанови контактите с това лице и изказала подозренията
си,че това неустановено лице най-вероятно е подсъдимия Р., с когото преди
това имали интимни отношения, но се скарали и се разделили.
При постановяване на атакувания съдебен акт първостепенният съд е
обсъдил подробно/заедно и поотделно/ събраните пред него и на досъдебно
производство относими гласни и писмени доказателства и способи за
доказване: обясненията на подсъдимия Р., показанията на свидетелите В.К.,
И.С., София Ю., писмени доказателства– справка за съдимост, способ за
доказване – СПЕ.
Въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на
първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано
въз основа на прецизен и правилен анализ на събрания по делото
доказателствен материал , като споделя доводите и съображенията му,
отразени в мотивите към оспорваната негова присъда.
Противно на твърденията на прокурора, изнесени от него във въззивния
му протест , горепосочените доказателства-нито отделно,нито в съвкупност,
не съдържат информация,която да обосновава обвинителната му теза. От
показанията на св.К., депозирани от него в хода на съдебното следствие се
обосновава единствено обстоятелството за провеждани от него, през
инкриминирания период, телефонни разговори с непознато за него лице от
мъжки пол, при които разговори той е изпитал притеснения,тъй като е
приел,че отправените към него реплики били заплашителни. Св.К. не е
изнесъл пред съда никаква конкретна информация относно периодичността и
4
съдържанието на провежданите разговори, отправените към него
реплики,които са го притеснили, относно лицето, отправило му тези реплики.
Изпитваните от св.К. тревоги по повод тези разговори, споделянето им със
св.С. и сигнализиране на компетентните органи, К. е обяснил пред районния
съд с неправилната интерпретация, която той бил направил на ситуацията и
на преекспониране значението на тези събития. Така заетата от св.К. позиция,
наложила приобщаване на показанията му от ДП ,по реда на
чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК, при което свидетелят отказал да потвърди
тяхната достоверност, като се позовал на изтеклия значителен период от
време и на възникнали „неразбории“ по време на провеждане на разпита му от
разследващия орган. От показанията на св.И.С., дадени от нея пред районния
съд, се установява единствено обстоятелството за проведен между нея и св.К.
телефонен разговор, при който последния бил споделил своите притеснения
от кореспонденцията му с неустановено лице, но не била запозната с
конкретното съдържание на отправяните спрямо К. реплики.В своите
показания св.С. акцентира предимно на личните си отношения с подсъдимия
Р. преди, по време и след инкриминирания период, като последователно
отбелязва цикличната промяна в тях, характеризираща се неколкократни
събирания и раздели при съвместното им съжителство. Показанията на
св.София Ю. са носители на доказателствена информация единствено за
това,че регистриран на нейно име телефонен номер,от който бил проведен
разговор с К., реално бил ползван от сина й, от когото разбрала,че имало
случай до го предоставя за ползване на негов приятел „Р.“, но без да се
ангажира с твърдения за време,място и продължителност на това ползване.
От заключението на извършената по делото СПЕ и от разпита на
вещото лице в хода на съдебното следствие пред първия съд,
непротиворечиво се установява,че свидетелят К. не страда от същинско
психично заболяване,но личностовата му структура се характеризира с
„изразена акцентуираност“-краен вариант на личностови особености и
личностова дисхармония, които не стигат до степен на личностово
разстройство/психопатия/, като при създалата се ситуация е изпитвал силни
негативни емоционални преживявания с чувство на страх,тревожност и
напрежение, като личностовата му структура е оказала влияние върху
преживяванията му в този период,тъй като неговата емоционална
неустойчивост ,по-трудна адаптивност и известни хистиомни елементи са
5
довели до значително по-голяма драматизация на събитията от негова страна.
Така изготвеното и защитено пред съда заключение на вещото лице, се явява
в подкрепа на твърденията на св.К., депозирани от него пред съда, в които
обяснява своите първоначални възприятия и впечатления от събития,както и
действията си по сезиране на компетентните органи, с прибързана
интерпретация на ситуацията, в която е изпаднал и с преекспониране на
предполагаемите негативни за него последици.
При гореописаната фактическа обстановка, правилно установена и от
районния съд в резултат на коректен анализ на доказателствената съвкупност,
предходната съдебна инстанция напълно обосновано от правна страна е
приела, че липсват доказателства за осъществено от страна на подсъдимия Р.
престъпление по чл.144,ал.3;вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК.
По делото липсват доказателства, които да сочат за конкретни действия
/индивидуализирани дори в минимална степен по време,място, начин-
използвани изразни средства/ на подсъдимия Р.,които да са били извършени
от него през инкриминирания период, които доказателства да мотивират ,по
необходимия категоричен начин, извод за отправени спрямо св.К. конкретни
и ясни закани с убийство,които прокурорът е инкриминирал със своя
обвинителен акт. Показанията на сочения за пострадал св.К. са повърхностни,
непоследователни и се отличават с пълна липса на информативност относно
съставомерни от обективна страна обстоятелства,каквито несъмнено са
съдържанието, характера и насочеността на отправените спрямо него
реплики,които сам е определил за заплашителни,както и липса на твърдения,
касаещи автора на тези словесни изрази. Тази липса не се запълва от
показанията на св.К., дадени от него на ДП и приобщени към материалите от
съдебното производство, тъй като те предоставят някаква по-конкретна
информация единствено относно евентуално отправените му реплики,
инкриминирани по първото от деянията,включени в продължаваното
престъпление по чл.144,ал.3; вр. ал.1 НК,като достоверността на тази
информация не е била потвърдена от него пред съда. Наред с това, при липса
на каквито и да е други доказателства ,обосноваващи тези твърдения на К.
пред разследващия орган, показанията му от ДП попадат в обхвата на
забранителната разпоредба на чл.281,ал.8 НПК. Празнотата в
доказателствения материал по делото относно тези съставомерни
обстоятелства и съпричастността на Р. към инкриминираните деяния, не се
6
преодолява и от коментираните по-горе показания на свидетелките С. и Ю.,
тъй като същите не изнасят твърдения за възприети от тях,лично или
опосредено, действия на подсъдимия Р. за осъществяване на комуникация със
св.К. и за нейното съдържание, а изнасят твърдения за информация, която
сочат да са получили по-късно и от други лица, при това
информация,характеризираща се с пълна липса на конкретност. Правилно
районният съд е изключил от доказателствената съвкупност по делото,
направените тайно от св.К. и предоставени от него на хартиен носител записи
на някои от твърдените за проведени с неустановено лице телефонни
разговора,като е съобразил тяхната процесуална негодност, породена от
недопустимия начин на тяхното създаване и приобщаване към материалите
по делото.
Законосъобразно, съблюдавайки принципа за постановяване на
осъдителна присъда единствено при несъмнена доказаност на обвинението и
като правилно е отчел липсата на категорични и непротиворечиви
доказателства, обосноваващи обективната съставомерност и съпричастността
на подсъдимия Р. Р. към инкриминираните деяния, районният съд го е
признал за невиновен в извършване на престъпление по чл.144,ал.3 ;
вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК,за което му е било предявено обвинение.
Съобразявайки оправдателния характер на постановената присъда и в
съответствие с разпоредбата на чл.190,ал.1 НПК,правилно районният съд е
постановил направените по делото разноски да останат за сметка на
държавата.
При извършената служебна проверка на материалите по наказателното
производство въззивният състав не установи допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са довели да ограничаване правата на
страните и конкретно тези на прокурора,които да налагат отмяна на
атакувания съдебен акт, за да бъдат те поправени.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда,от 29.11.2022г., на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 8 състав по НОХД 15764/2020г.
7
Решението не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8