Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.04.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
петнадесети март
година
2022
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар:
Йоана Петрова
Прокурор:
Мария Малинова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 4193 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 2б от ЗОДОВ, вр. с чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС.
По изложените в исковата молба и уточнителна
молба от 22.06.2020г. М.М.С., ЕГН ********** ***, е предявил против Административен
съд София - град, с адрес: гр. София, ул. *********, иск с правно основание чл.
2б от ЗОДОВ, вр. чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС за осъждане на ответника, да заплати
сума в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
настъпили в резултат от нарушение на правото за разглеждане и решаване на адм.
дело № 7171/2019г. по описа на АССГ в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи, заедно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 21.05.2020г. до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата молба и в уточнителната молба,
се твърди, че на 10.04.2019г. е образувано дело пред Административен съд –
Стара Загора по жалба на М.М.С. срещу ОД на срещу ОД на МВР – Стара Загора. Сочи се,
че по искане на ищеца, делото било изпратено по подсъдност на АССГ и образувано
на 25.06.2019г. като адм.д. № 7171/2019г. Твърди се, че от образуването на
админстративното дело до депозиране на искова молба по делото няма никакво
развитие. Твърди се, че са претърпени вреди от безпрецедентното забавяне при
разглеждане на правния спор пред АССГ. Ищецът поддържа, нарушаването на
процесуалните му права уронва у него доверието в съдебната власт и поражда
чувството з незащитеност и малоценност.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
Административен съд София-град депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
иска по основание и размер. Поддържа, че не е налице забавяне на разглеждане на
делото пред Административен съд София - град, тъй като съдия - докладчикът рабити
при изключителна натовареност. Посочва,
че производството по делото е оставено без движение до представяне на
доказателства за платена държавна такса в размер на 10 лева по сметка на съда.
Посочва, че в конкретния случай, забавянето се дължи на нежеланието на ищеца да
изпълни разпорежданията на съдията докладчик на АССГ за представяне на
доказателства, свързани с декларацията му по чл.83, ал.2 от ГПК, доколкото в
нея ясно е посочено, че С. притежава идеална част от недвижим имот в Стара
Загора, която може да бъде източник на доходи. На следващо място обръща
внимание, че в последните 6 месеца от 13.03.2020г. до момента съдилищата
работят в рамките на първоначално извънредно положение, обявено от НС на Р
България, а след 13.05.2020г. в рамките на извънредна епидемиологична
обстановка и понастоящем, което води до известни забавяния в произнасянето по
делата, което обаче се дължи на обективни причини, а не на пречки, дължащи се
на поведението на съда. Ответникът
поддържа, че ищецът не доказва, а и не сочи доказателства, че е налице пряка
причинно - следствена връзка между процесуалните действия/ бездействия на състав
на Административен съд София - град и разглеждане на делото в неразумен срок.
Навеждат се възражения за прекомерност на исковата претенция.
В
открито съдебно заседание ищецът чрез назначения по ЗПП процесуален
представител адв. И., поддържа предявените искове.
В открито съдебно заседание ответникът АССГ
не изпраща представител.
В съдебно заседание Прокуратурата на Р България,
чрез прокурор – Малинова от СГП оспорва предявения иск по основание и размер.
По
делото като контролираща страна е осигурено участие СГП.
Софийски градски
съд, ГО, I – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира
за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното адм.д. № 258/2019г. по описа
на Административен съд – Стара Загора, се установява, че М. М.С. е сезирал съда с жалба от 10.04.2019г., с
която обжалва като незаконосъобразна заповед за задържането за 24 часа издадена
на 04.04.2019г. от 2-ро РПУ Стара Загора.
Със същата жалба е предявил и иск по реда на чл. 1 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени
неимуществени вреди.
С
определение № 165 от 12.04.2019г., постановено по адм.д. № 258/2019г. по описа
на Старозагорски административен съд, съдът е разделил производството по
делото, като е постановил производството по делото да продължи по разглеждане
на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение
в размер на 20 000 лева за претърпени от М.С. неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразно задържане по чл.72, ал.4 от ЗМВР. Прекратил е производството
по делото в частта му по жалбата на М.М.С. против заповед за задържане по чл.
72 от ЗМВР, издадена от полицейски орган от Второ РУ - Стара Загора към ОД на
МВР - Стара Загора, като е изпратил същата по подсъдност на Районен съд – Стара
Загора.
За постановеното
определение жалбоподателят С. е уведомен лично на 27.04.2019г.
С разпореждане
от 16.05.2019г., постановено по адм.д. № 258/2019г. по описа на Старозагорски
административен съд, съдът е оставил без движение производството по делото,
като е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането,
да внесе държавна такса в размер на 10 лева по сметка на съда, като в същия
срок да представи платежния документ по делото. На 27.05.2019г. С. е уведомен
лично за дадените от съда указания.
С молба от
29.05.2019г. М.С. е направил искане делото да бъде разгледано от
административния съд по неговия постоянен и настоящ адрес. В цитираната молба е
направено и искане за освобождаване от внасяне на държавна такса.
С определение №
251 от 17.06.2019г., постановено по адм. д. № 258/2019г. по описа на
Старозагорски административен съд, съдът е прекратил производството по делото и
изпратил същото по подсъдност на Административен съд София - град.
На 25.06.2019г. делото
е изпратено на АССГ и на същата дата е образувано адм. д. № 7171/2019г., като е
разпределено на 21 състав на АССГ – съдия Росица Бузова, чрез Протокол за избор
на съдия докладчик от 25.06.2019г. На 30.10.2019г. с протокол за преразпределение от 30.10.2019г.
делото е преразпределено на 42- състав на съда, с посочено основание, че с-я
Бузова вече е избирана за докладчик. С определение № 3239 от 30.04.2020г.,
постановено по адм.д. № 7171/2019г. по описа на АССГ, съдът е оставил без
уважение молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса по
делото, като е дал указания за внасяне на държавна такса от 10лв. по конкретна
сметка на АССГ. Това определение е обжалвано с частна жалба и е отменено с
определение № 13147 от 22.10.2020г., постановено по адм.д. № 8883/2020г. по
описа на ВАС, като е постановено освобождаване от държавна такта по делото.
С молба от
22.06.2020г. М. С. е навел искане за отвод на този състав на съда, както и на всички състави на АССГ. /л.12
от приложеното адм. д. № 7171/2019г. на АССГ /Със същата е направил искане,
делото да бъде изпратено на Административен съд София-област. С определение № 8609 от 19.11.2020г. 42-ри
състав на Първо отделение на АССГ се е отвел от разглеждане на делото.
С протокол от
23.11.2020г. делото е преразпределено на 64-ти състав, като с определение от
24.11.2020г., определения съдия –
докладчик се е отвел, С протокол от 26.11.2020г. делото е преразпределено на
21-ви състав, като с определение от 04.12.2020г. е направен отвод на съдебния
състав.
С протокол от
07.12.2020г. делото е преразпределено на 9-ти състава на АССГ и с определение
от 11.12.2020г. е направен отвод на състава.
С протокол от
14.12.2020г. делото е преразпределено на 4-ти състав, като с определение от
15.12.202г. и този състав на съда се е отвел.
С протокол от
21.12.2020г. делото е преразпределено на 47-ми състав и с определение от
19.01.2021г. е постановен отвод.
С протокол от
21.01.2021г. делото е преразпределено на 6-ти състав и с определение от
28.01.2021г. е постановен отвод.
С протокол от
29.01.2021г. делото е преразпределено на 43-ти състав на АССГ и с определение
от 05.02.2021г. е направен отвод на състава на съда.
С протокол от
05.02.2021г. делото е преразпределено на 3-ти състав ., като с определение от
22.02.2021г. е постановен отвод на този състав.
С протокол от
23.02.2021г. делото е преразпределено на 19-ти състав. С разпореждане от 24.02.2021г.
съдът е разпоредил да се изиска справка от НБДН, относно постоянен и настоящ
адрес на М. С.; да се изиска справка от РС- Стара Загора за хода на делото по
жалба на С. срещу заповедта за задържане.
С разпореждане
от 22.03.2021г. е оставено без уважение искането на М.С. за отвод на
председателя на 19-ти състав, което е поискано с молба от 22.06.2020г. за отвод
на всички състави на АССГ. Със същото разпореждане, производството по делото е
оставено без движение, като са дадени указания за отстраняване на нередовности.
С молба от
19.04.2021г. М.С. е поискал да му бъде предоставена правна помощ. Направено е и
искане за спиране производството по делото. С разпореждане от 21.04.2021г.,
съдът е допуснал предоставяне на правна помощ по реда на ЗПП, а по отношение на
искането за спиране – съдът е указал, че следва да представи съдебно удостоверение.
С молба от 17.06.2021г.
ищецът се е отказал от правна помощ по делото, с мотив, че с назначения
служебен адвокат Й. имат непреодолими противоречия по делото.
С разпореждане
от 18.06.2021г., съдът е разпоредил препис от разпореждането от 22.03.2021г. да
се изпрати на ищеца. С молба от 30.06.2021г. ищецът е посочил, в какво се
изразяват претендираните неимуществени вреди, като отново е поискал назначаване
на служебен адвокат.
С определение №
5373 от 20.07.2021г., постановено по адм. дело № 7171/2019г. по описа на АССГ,
съдът е оставил без разглеждане предявеният от М.С. *** за присъждане на
обезщетение в размер на 20 000 лева, претърпени от него в резултат на
незаконосъобразно задържане по чл. 72, ал.4 от ЗМВР на 04.04.2019г. и е
прекратил производството по делото. За да постанови обжалвания акт, съдът е
приел, че на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовностите по
исковата му молба, във връзка с което му е била предоставена правна помощ, но С.
се е отказал от същата, поради непреодолими различия с назначения му адвокат.
По отношение на исковата му молба, М.С. посочил, че твърдените от него вреди са
причинени вследствие на незаконното му задържане в продължение на 24 часа във 2
РУ - Стара Загора.
Във връзка с
твърденията на ищеца, съдът извършил служебна справка, от която се установило,
че с решение № 8030/02.07.2021 г., постановено по адм. дело № 9252/2020 г. по
описа на ВАС е отхвърлена молбата на М.М.С. за отмяна на влязлото в сила
определение № 335/19.08.2019 г., постановено по ЧКАД № 548/2019 г. по описа на
Административен съд - Стара Загора, с което е оставено в сила определение №
716/07.06.2019 г. по АНД № 1064/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора,
с което, поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности на жалбата,
съдът е прекратил производството, образувано по оспорване на С. срещу заповед
за задържане с Per. № 175/04.04.2019 г., издадена от полицейски орган при 02 РУ
- Стара Загора на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Въз основа на
горепосоченото, АССГ приел, че така подаденият иск е недопустим, като на
основание чл. 207, ал. 2 АПК, производството по иска се прекратява, ако
оспорването на административния акт бъде отхвърлено, поради и което оставил
исковата молба без разглеждане.
Това
прекратително определение е потвърдено с определение № 10848 от 27.10.2021г.,
постановено по адм. дело № 9741/2021г. по описа на ВАС.
По настоящото
дело е приета справка от 14.12.2021г. на Министерство на правосъдието, от която
се установява, че след извършена проверка в базата данни на дирекция
„Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по
правата на човека“ и в деловодната система на министерството, няма установен заявител
М.М.С. по реда на глава трета „а“ от ЗСВ
във връзка с адм.дело № 7171/2019г. по описа на АССГ.
Други
доказателства не са ангажирани в предвидените преклузивни срокове.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Съгласно
разясненията, дадени с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 210 от
15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III Г. О., отговорността на
държавата за вреди от нарушение на правото по чл. 6, § 1 Конвенцията по висящо
производство, се реализира по реда на ЗОДОВ, като в този случай допустимостта
на иска по чл. 2б от ЗОДОВ не е обусловена от абсолютните процесуални
предпоставки на чл. 8, ал. 2 от закона - да е изчерпана административната
процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ
и да няма постигнато споразумение. Към момента на образуване на настоящото
производство – 21.05.2020 г., производството по адм. д. № 7171/2019 г. по описа
на АССГ е висящо, като впоследствие
същото е приключило с влязло в сила на 27.10.2021 г. определение от 20.07.2021
г. По тези съображения и доколкото допустимостта се преценява към момента на
образуване на производството, съдът намира, че предявения иск за допустим.
По същество: Предмет
на разглеждане е иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, пар. 1
от ЕКЗПЧОС.
С нормата на чл. 2б от ЗОДОВ се създаде национален
компенсаторен механизъм за бавно правосъдие като вътрешноправно средство за
защита и самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени
на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок т. е наличие на нарушение по чл. 6 § 1 от
ЕКПЧ респ. възможност да претендират обезщетение. В тази хипотеза, държавата
отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които не са извършени в
разумен срок като отговорността е деликтна. Допустимостта на иска за
обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6 § 1 от ЕКПЧ по висящо
производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8,
ал. 2 от ЗОДОВ да е изчерпана административната процедура за обезщетение на
вредите по реда на глава III от ЗСВ и да няма постигнато споразумение /решение
210/15.06.2015 г. по гр. д. 3053/2014 г. на Трето ГО на ВКС/.
Отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ е
деликтна. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е
допуснато нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ са посочени примерно в закона /чл.
2б, ал. 2 ЗОДОВ/, като са приложими стандартите, установени в практиката на
ЕСПЧ. С тази норма се създава национален компенсаторен механизъм за бавно
правосъдие. Следва да се има предвид обаче, че никъде, нито в Конвенцията, нито
в приложимия български закон, няма легална дефиниция относно понятието
"разумен срок" при разглеждане на едно производство пред съда.
Преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно дело, е разумен,
е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат предвид заложените в
разпоредбата на чл. 2, ал.2 критерии. Механизмът, по който се прави извод дали
е спазено изискването за разумен срок е следният: първо се установява
продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този
период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото,
като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи
решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния период,
съдът прилага четири критерия: 1. фактическа и/или правна сложност на делото,
2. поведение на жалбоподателя (и поведението на другите страни), 3. поведение
на съответните компетентни държавни органи и 4. значение на делото за лицето.
Развитието на делото в разумен срок е
важен елемент и характеристика на правото на справедлив процес като цяло, тъй
като страните по делото следва да получат защита на техните права в сроковете
определени в материалните и процесуални закони като целта е с неоснователно
забавяне на правосъдието да не се накърнят техните права и законни интереси.
В конкретния случай, между страните не
е спорно, че адм. дело № 258/2019г. по описа на Старозагорски административен
съд е образувано на 10.04.2019г. по искова молба на М.С. ***. Не е спорно, и че
по искане на същия, делото е изпратено по подсъдност на АССГ. Пред ответната
страна делото е образувано на 25.06.2019г. и е приключило на 20.07.2021г. Установява се и, че с молба от 22.06.2020г.
ищецът е поискал отвод на всички състави на АССГ. От представеното в оригинал
адм. дело № 7171/2019г. са се отвели общо единадесет състава на АССГ. По делото
съдът се е произнасял своевременно по депозираните от ищеца молби, както и е
направил всичко възможно да предостави правна помощ на ищеца, за да може да
конкретизира исковата си претенция. По делото се наблюдават обаче редица отводи
на избрани чрез система за случен избор съдия – докладчици, както и на назначените
по делото адвокати, като процесуални представители на ищеца. При преценката си
за разумността за разглеждане на делото през релевантния период един от
критериите, които следва да се преценява е и процесуалното поведение на страните.
В случая се установява, че продължителността на съдебното производство се дължи
на процесуалното поведение на лице, различно от ответника, поради което и
същият не следва да отговаря за твърдяното забавяне в разглеждането на делото. Установи
се, в административното производство от чиято продължителност се оплаква ищеца,
съдът се е произнасял своевременно по депозираните от ищеца молби.
При
преценката си за разумността на релевантния период настоящият състав на съда намира
на първо място, че процесното дело не се отличава с висока правна и фактическа
сложност. По отношение на критерия поведение на страната, съдът констатира, че
именно процесуалното поведение на ищеца
и предприетите от него сействия са довели до забавяне в разглеждане на същото. Първоначално
исковата молба е депозирарана пред Старозагорски административен съд, като в
последствие по искане на ищеца, делото е изпратено по компетентност на АССГ.
Установи се още, че с нарочна молба ищецът
е поискал отвод на всички състави на АССГ, в частност и на съдебния състав определен
чрез система за случаен избор и разглеждаш делото. Нещо повече, по делото ищецът е поискал допускане на правна помощ,
която в последствие е отказал, поради „непреодолими противоречия“ със
служебно назначения адвокат. С последваща молба ищецът отново е направил искане
за допускане на правна помощ. Рушаващият състав намира, че посочените
процесуални действия на М. обективно са
довели до забавяне в разглеждане на делото инициирано по негова жалба против
заповед за задържане по чл.72 от ЗМВР. Относно поведението на компетентния съдебен
орган, в лицето на ответника - АССГ,
настоящият състав на съда не констатира такива забавяния в произнасянето от
съда, които да са извън рамките на
разумните срокове, поради което и приема, че в случая не се установява да е
осъществен фактическия състав на чл. 2б, ал.2 от ЗОДОВ.
Съдът приема, че при разглеждането на
делото, което е продължило 2 /две/ години, 1 /един/ месец и 5 /пет/ дни, не е
допуснато необосновано забавяне от страна на съдебната инстанция, пред които е
било висящо. Установи се, че продължителността на съдубния процес пред пред
АССГ във висока степен се дължи на процесуалнните действия на ищеца М.,
доколкото същият е поискал отвод на всички състави на Административен съд София
град.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че не са налице материалноправните предпоставки, за ангажирани
на деликтната отговорност на държавата за обезщетяване на неимуществени вреди
на ищеца М. от нарушване правото
му за разглеждане и решаване на адм. дело № 7171/2019г. по описа на АССГ в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС ,
като предявеният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния иск за
заплащане на лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което той също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца не се
дължат разноски. Ответникът има прово на
разноски съгласно чл.78, ал.3 ГПК, но не е претендира такива и не представил
доказателства за сторени разноски.
По изложените съображения, Софийски
градски съд, ГО, I – 7 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.М.С.,
ЕГН ********** с р е щ у Административен съд София - град, с
адрес: гр. София, ул. *********, иск с
правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, вр. с чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС за
осъждане на ответника да му заплати сума от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат от нарушение на правото
за разглеждане и решаване на адм. дело № 7171/2019г. по описа на АССГ в разумен
срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
21.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: