Р Е
Ш Е Н
И Е № 1747
Гр. Пловдив, 14.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание
нa девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Анета Трайкова
при участието на секретаря Цвета Тошева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15938 по описа на съда
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Министерство на правосъдието, с адрес: град София, ул.
„Славянска“ № 1, представлявано от мин.******, против Ш.А.З., ЕГН **********
и А.А.З., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова
компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП) и чл. 86 ЗЗД, за солидарното
осъждане на ответниците да заплатят сумата от 1 381.50 лева - главница,
представляваща заплатена финансова компенсация на наследниците на починалия С.
А. Р., вследствие на деянията на ответниците, за което са били признати за
виновни с Присъда № **/17.09.****г., постановена по НОХД № ***/2010 г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив; сумата от 399.45 лева – обезщетение за забава за
периода от ****2014 г. (датата на изплащане на компенсацията) до 08.10.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2017 г. до
окончателното й изплащане.
В
исковата молба е посочено, че с присъда № **/17.09.****г., постановена по НОХД № ***/2010 г. на Окръжен съд - Пловдив, влязла в сила на
07.07.2011 г., ответниците са признати за виновни за това, че на 17.07.****г. в
съучастие като съизвършители умишлено са умъртвили С. А. Р. – престъпление по
чл. 115 НК. Посочено е, че с приемането на ЗПФКПП е регламентирана възможността
за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления лица, като
в чл. 3 ал. 1, 2 и 3 на закона се посочвало, че и наследниците, които са
претърпели вреди от престъпления от общ характер, сред които и такива, от които
като последица е настъпила смърт, имат право на финансова компенсация. На
07.11.2013 г. в НСПКПП постъпили молби от наследниците на починалия С. А. Р., с
искане да им бъде предоставена финансова компенсация на ЗПФКПП, като с решение №
34/2014 г. на основание чл. 3 ал. 2 и ал. 3, чл. 12 т. 1, чл. 13 ал. 1 и ал. 2
и чл. 14 т. 3 от закона, на наследниците била отпусната финансова компенсация в
общ размер на 1 381.50 лева.
На ****.2014
г. и ****2014 г. Министерството на правосъдието превело сума в общ размер на 1
381.50 лева, предоставена като финансова компенсация по ЗПФКПП, с платежни
нареждания от ****.2014 г. и от ****2014 г. По – конкретно на ****.2014 г. на
четирима от наследниците на починалия (съп.Р. Д. Р.и три деца: Д. С. К., М. С.
К., А. А. Р.) са преведени суми от по 263.10 лева, а на ****2014 г. на петия
наследник на починалия (с. Д. С. Р.) е
преведена сума в размер на 329.10 лева.
Съгласно
нормата на чл. 16 от ЗПФКПП, Министърът на правосъдието незабавно след
изплащане на финансовата компенсация има правото да предяви регресен иск срещу
извършителя на престъплението за възстановяване на изплатената сума, в която
връзка именно се предявяват и настоящите осъдителни искове против ответниците,
за солидарното им осъждане да заплатят сумата в общ размер на 1 381.50
лева - главница. Претендира се и заплащане на обезщетение за забава в общ
размер на 329.10 лева от датата на изплащане на финансовата компенсация (****2014
г.) до датата, предхождаща датата на исковата молба (08.10.2017 г.), както и
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 09.10.2017 г.
Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Ш.А.З., ЕГН ********** и А.А.З., ЕГН **********, не са депозирали отговори на исковата молба.
Ответниците Ш.А.З. и А.А.З. се явяват лично в
първото по делото с.з. и признават исковете по основание и размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства, намери следното:
В правната норма
на чл. 16 от
Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от
престъпление /ЗПФКПП/ е уредена
суброгацията на държавата в правата на удовлетворения пострадал от
престъпление. Съгласно тази разпоредба, Министърът на правосъдието/МП/
незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява иск срещу
извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяване на
изплатената парична сума. За да се породи правото на МП на този регресен иск
следва да са налице следните предпоставки - влязъл в сила съдебен или
прокурорски акт с последици идентични на последиците на влязла в сила присъда,
с който ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление
/хипотезите на чл. 12,
т. 1-3 ЗПФКПП/, молба от пострадалия от престъплението за финансова
компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган - Националния съвет
за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления /чл. 24, ал. 3 от закона/, както и
доказателства, че на пострадалия е изплатена съответната сума за финансова
компенсация от извършеното престъпление. Пораждането на право на финансова
компенсация от държавата на пострадали от престъпления е предмет на
производство, развито в специален закон - ЗПФКПП, което не подлежи на съдебен контрол /чл. 24, ал. 5/.
Компетентността относно правото на предоставяне на финансова компенсация на
пострадали от престъпления е изцяло в правомощията на Националния съвет за
подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, чийто правомощия са
уредени в Глава V от закона и който се произнася с окончателно решение, с което
предоставя или отказва да предостави финансова компенсация на пострадалите от
престъпления, подали молби затова. В негова компетентност е да извърши проверка
на данните, предоставени от молителите налице ли са предпоставките на закона,
за да бъде уважена молбата им за предоставяне на финансова компенсация и
законосъобразността на тази проверка не подлежи на съдебен контрол. На още
по-малко основание такъв контрол би следвало да бъде упражнен спрямо иска на
държавата по чл.
16 ЗПФКПП, в който тя се суброгира в правата на удовлетворения
пострадал от престъпление.
От представената и приета като
доказателство по делото Присъда № ** от *****.2010 г., постановена но НОХД № ***/2010г.
по описа на Пловдивския Окръжен съд, влязла в законна сила, ответниците са
признати за виновни в това, че на ****.2009г., в гр. К., обл. Пловдивска, в
съучастие, като съизвършители умишлено са умъртвили С. А. Р. с ЕГН **********,
като смъртта е настъпила на ****.2009г., поради което и на основание чл. 115
във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с член 54 от НК са осъдени на 12 години лишаване
от свобода за всеки един от тях при
първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор.
Видно от Решение № 34/2014г. на
Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления,
постановено във връзка с молба за финансова компенсация от Р. Д. Р., Д. С. К., М.
С. Р., А. А. Р. и Д. С. Р., съответно съпруга и деца на починалия вследствие на
пристъпление, на основание чл.3, ал. 2 и ал.3, чл.12, т.1, чл.13, ал. 1 и ал.2
и чл.14, т. 4 от ЗПФКПП, Националният съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали oт престъпления, е разрешил
предоставянето на финансова компенсация в размер на общо 1381,50 лева.
От приетите като доказателство по делото
пет броя бюджетни платежни нареждания, се установява, че на ****.2014г. и на ****2014г.
на наследниците на С. Р.са изплатени предоставената им като финансова
компенсация по ЗПФКПП суми.
От събраните доказателства по делото
следва да се направи извода, че са налице всички изискуеми от закона
кумулативни предпоставки за уважаването на предявения регресен иск по чл. 16 от
ЗПФКПП – налице е влязла в сила присъда, с която ответниците са признати за
виновни в извършването на престъпление, молба от пострадалите от престъплението
за финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган -
Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления,
както и доказателства, че на пострадалите са
изплатени съответните суми за финансова компенсация от извършеното
престъпление.
Предвид така обсъдените доказателства, съдът
намира, че така предявените искове се явяват основателни и доказани и следва да
бъдат уважени.
Основателна е и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава. Изплатената от Министерство на
правосъдието финансова компенсация представлява обезщетение за вреди от
непозволено увреждане, което обезщетение се дължи пряко от деликвента на пострадалия,
като длъжникът се смята в забава и без покана /чл.84, ал. 3 от ЗЗД/. В случая,
изплащайки обезщетението за вреди от деликта, Министерство на правосъдието е
встъпило в правата на пострадалите против деликвентите, в това число и в
правото си да търси обезщетение за забава. Поради това, наред с обезщетението,
изплатено от Министерство на правосъдието, на последния се дължи и обезщетение
за забава върху главницата на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 399,45
лева за периода от изплащането на компенсацията – ****2014 г. до 08.10.2017г.,
ведно със зак. лихва върху главницата, считано от 09.10.2017г. до окончателното
й изплащане.
На основание чл.78 ал.8 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно член 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за залащане на правната помощ.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК предвид
уважаването на иска и с оглед обстоятелството, че ищецът не заплаща държавна
такса, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 4 % върху цената на исковете, или сумата от 105,26 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Ш.А.З., ЕГН ********** и А.А.З., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно НА МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО,
представлявано от мин.на правосъдието ******, сумата от общо 1 381.50 лева - главница, представляваща заплатена
финансова компенсация на наследниците на починалия С. А. Р., вследствие на
деянията на ответниците, за което са били признати за виновни с Присъда № **/17.09.****г.,
постановена по НОХД № ***/2010 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив; сумата от
399.45 лева – обезщетение за забава за периода от ****2014 г. (датата на
изплащане на компенсацията) до 08.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и разноски за юрисконсулстко възнаграждение в размер на
200 лева.
ОСЪЖДА Ш.А.З., ЕГН **********
и А.А.З., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 105,26 лв. /сто и пет лева и
двадесет и шест ст./.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Пловдив.
Районен
съдия: /п/
Вярно с оригинала: П.П.